Протести, породени от упоритостта, с която президентът Еманюел Макрон прокарва пенсионната си реформа, заляха Франция вчера вечерта, а улиците изглеждаха като по време на бойни действия.

В Париж в акцията на площад "Конкорд" са участвали няколко хиляди души, като полицията съобщава за 217 задържани, пише "Фигаро". Протести се проведоха и в Рен, Нант, Лион, Марсилия, Тулуза и други френски градове.

В Париж протестиращите запалиха огън пред сградата на Националното събрание, като според в. "Монд" полицията е използвала водни оръдия и сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращите. Протестиращите подпалиха кофи за боклук и улични мебели, като бяха регистрирани много пожари.

Кметът на Рен заяви, че е имало "огромно насилие" от страна на протестиращите, които по думите ѝ многократно са атакували кметството. В Марсилия протестиращите са изпочупили витрини на магазини и банки.

Снимка: БТА/AP

В четвъртък Франция навлезе в период на политическа несигурност, след като президентът Еманюел Макрон реши да прокара спорната пенсионна реформа през парламента без гласуване, като се позова на специален член на конституцията. След като опозицията се подготви за вот на недоверие, а профсъюзите заплашиха с нови стачки, Франция стана свидетел на драматичен следобед в политиката.

Сцените в Националното събрание, долната камара на френския парламент, в четвъртък изглеждаха като извадени от исторически драми, датиращи от революционното минало на страната, съобщава france24.com.

"Aux armes citoyens, formez vos bataillons", пееха депутатите от опозицията, докато в залата отекваше "Марсилезата" - френския национален химн, който призовава гражданите да вземат оръжие и да сформират батальони. "S'il vous plait, s'il vous plait", молеше Яел Браун-Пиве, председател на Националното събрание, която безуспешно се опитваше да въдвори ред в залата.

Снимка: БТА/AP

Заседанието беше прекъснато за две минути, преди министър-председателят Елизабет Борн да обяви задействането на член 49.3 от френската конституция, който дава на правителството изпълнителна привилегия да приеме законопроект без гласуване. Задействането на член 49, параграф 3 позволява на опозицията да отговори с вот на недоверие, а ако правителството не падне, законът може да бъде приет без гласуване.

"Днес сме изправени пред несигурност, която зависи от няколко гласа. Не можем да поемем риска 175 часа парламентарни дебати да се провалят", каза френският премиер, опитвайки се да надвика шума. "Въз основа на чл. 49, ал. 3 от конституцията ангажирам отговорността на моето правителство по законопроекта за пенсионната реформа."

Президентът Еманюел Макрон беше преизбран миналата година, след като в предизборната си кампания обеща да повиши пенсионната възраст. Репутацията му на икономически реформатор зависеше от способността му да накара французите да работят по-дълго, като повиши официалната пенсионна възраст от 62 години, която е най-ниската от всички страни в ЕС.

Първоначално френският президент предложи пенсионна възраст от 65 години, но през януари, когато представи плана за пенсионна реформа след месеци на разговори със синдикатите, работодателите и политическите партии, тя беше намалена на 64 години.

Снимка: АР/БТА

За Макрон това е "майката на всички реформи". За опозицията, особено за крайнолевия съюз NUPES (Нов екологичен и социален народен съюз), това беше "майката на всички политически опозиционни битки". Мощните профсъюзи във Франция също бяха на страната на опозицията и го показаха ясно с осем общонационални стачки през последните три месеца, които почти всяка седмица изкарваха по улиците над един милион души.

Докато и двете страни демонстрираха решимост, заплахата от член 49.3 - или просто 49.3, както е популярен - витаеше във въздуха. Това беше ядрена опция, която никоя от страните не желаеше и малцина си представяха, че ще се осъществи. Но сега, когато това се случи, Макрон е отслабен, Борн е особено уязвима, а Франция е в състояние на шок, тъй като политиците планират следващите си ходове, държейки страната в напрежение.

Един тревожен уикенд

Съгласно френската конституция, след като министър-председателят се позове на член 49, параграф 3, опозицията има 24 часа, за да внесе предложение за вот на недоверие.

Малко след обръщението на Борн в Националното събрание в четвъртък Марин льо Пен заяви, че нейната крайнодясна партия ще внесе предложение за вот на недоверие. Комунистическият депутат Фабиен Русел заяви, че такова предложение е "готово" от страна на левицата.

БТА/AP

За да бъде внесен вот на недоверие в пленарната зала, предложението трябва да бъде подписано от поне една десета от 577-те депутати на Националното събрание.

След като бъде внесено предложението за вот на недоверие, Народното събрание трябва да изчака 48 часа, преди то да бъде обсъдено в залата.

Френското законодателство предвижда 48-часовия срок, за да може правителството да убеди нерешителните партии и да даде възможност на депутатите да вземат решение след внимателно обсъждане.

Вотът на недоверие изисква мнозинство, което означава минимум 287 гласа.

След като предложението за вот на недоверие ще бъде внесено в петък, гласуването вероятно ще се състои в началото на следващата седмица, което ще остави французите в състояние на повишена политическа тревога през уикенда. Нещо повече, избирайки 49.3, Макрон може и да е избрал безопасен вариант, но няма гаранция, че това ще му донесе спокойствие.

"Жътва на реколтата" от парламентарните избори през 2022 г.

От самото начало на масовата мобилизация срещу пенсионната реформа член 49.3 се разглеждаше като рискова опция. Но тъй като правителството не беше сигурно, че ще получи минималните 287 гласа в Националното събрание, необходими за одобряване на пенсионния закон, Макрон предпочете да играе на сигурно, като избра крайния вариант.

Доминираният от консерваторите Сенат одобри реформата по-рано в четвъртък в ход, който беше очакван. Политическата драма се очакваше в долната камара на парламента, където центристката партия на президента няма мнозинство.

Снимка: БТА/AP

Броени часове преди гласуването в Националното събрание Макрон проведе заседание на кабинета в Елисейския дворец, за да изготви стратегия за следващия ход, докато страната чакаше със затаен дъх.

Решението да избере 49,3 дойде само няколко минути преди насроченото гласуване в Националното събрание. Корените на противоречивото решение обаче датират от парламентарните избори през юни 2022 г., когато алиансът на Макрон загуби парламентарното си мнозинство.

В четвъртък членът беше използван за пореден път по силата на съвременната конституция на Франция, която създаде всесилен президент през 1958 г., отменяйки предишната и парламентарната система.

В рамките на съвременната пета република 16 министър-председатели са използвали този член и са успели да останат на власт.

Очаква се правителството на Макрон да оцелее при вота на недоверие, след като ръководителят на консервативната партия "Републиканците" в опозицията заяви, че ще гласува със съюзниците на президента, на които не им достигат 39 места за мнозинство в 577-местното събрание.

Но гневът по улиците вероятно ще подкопае самата цел на пенсионната му реформа. Макрон отбеляза, че повишаването на пенсионната възраст е необходимо, за да стане френската икономика по-конкурентоспособна и в унисон с останалия развит свят, където хората живеят по-дълго и по-здравословно, а осигуровките заплашват да доведат бюджетите до дефицит.

Социалните последици от последната политическа игра на Макрон обаче едва ли ще повишат икономическата конкурентоспособност на Франция, като същевременно подчертават нейната изключителност като страна, дълбоко ангажирана със запазването на съществуващата официална пенсионна възраст.

Френските профсъюзи призоваха за нов ден на стачки и действия срещу реформата в четвъртък, 23 март.

Снимка: БТА/AP

Според Франс24 това е само един от признаците за предстоящи събития. "Ако сте си мислили, че нещата във Франция вече са напрегнати през последните няколко седмици, няколко месеца, бъдете в очакване, защото страстите ще се разпалят още повече", казва коментатор на телевизията.