Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Чуйте статията:

Закъсняват ли участниците в президентската надпревара да обявят кандидатурите си? Засега единственият сериозен претендент на терена е действащият държавен глава Илияна Йотова.

Политически анализатори са категорични - до изборите, насрочени за 25 октомври, остават два месеца и бавенето на кандидатурите е неуважение към избирателя.

Да си припомним обаче как беше на последните три вота за държавен глава.

Президентски избори на 14 ноември 2021 г.

Румен Радев, тогава действащ държавен глава, обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като президент, с Илияна Йотова като вицепрезидент, рано, рано - още на 1 февруари 2021 г. Не че около кандидатурата му нямаше интрига, но тя бе свързана със закъснялата подкрепа на БСП, партията, която го излъчи първия път - на изборите през 2016 г.

Основните участници в президентските избори станаха ясни месец и половина преди датата.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви участие в надпреварата на 22 септември.

Преди пет години с най-голям интерес бе очакван кандидатът на ГЕРБ. Партията на Борисов обаче реши да не залага на свой кадър, може би за да не понася политически щети.

Но безпартийният Атанас Герджиков, тогава ректор на СУ "Св. Климент Охридски" и подкрепен от ГЕРБ, се оказа основният конкурент на Радев - стигна до втори тур. Проф. Герджиков обяви, че ще се кандидатира на 1 октомври, без да посочи на чия подкрепа ще разчита. Интригата се задържа три дена - на 3 октомври инициативен комитет го издигна за кандидат-президент заедно с полковник Невяна Митева като кандидат-вицепрезидент. И ГЕРБ обявяви подкрепа си за тази независима кандидатпрезидентска двойка.

"ГЕРБ застава зад проф. Анастас Герджиков на президентските избори. Имахме 2-3 кандидатури - на Дончев, на Митко Николов", заяви тогава лидерът на партията Бойко Борисов.

Ден по-рано тогавашният лидер на НФСБ Валери Симеонов заяви участие в надпреварата.

Мустафа Карадайъ, още лидер на ДПС, влезе в битката още по-късно - на 10 октомври.

Президентски избори на 6 ноември 2016 г.

Победител на тези избори е днешният премиер Румен Радев. Но тогава той далеч не се ползваше с всенародна популярност. И не беше особено разпознаваем в средите на БСП, която го излъчи с инициативен комитет. Това наложи до него като кандидат за вицепремиер да застане ярка партийна фигура - Илияна Йотова.

На Националното съвещание на БСП на 10 септември (когато кандидатпрезидентската двойка бе официално представена) Йотова се обърна към Радев с думи, който често ѝ се напомнят през годините: "Тук имате достойни хора, които през последните години са гонени, мачкани, обиждани, само защото са верни на Българската социалистическа партия. И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!"

Самата кандидатура на Радев бе обявена доста по-рано - на 17 август. Тя първоначално бе подкрепена и от АБВ, но на 23 август БСП се отказва от плановете за обща коалиция за президентските избори с хората на Георги Първанов.

Кой помни днес, че тогава първата кандидатпрезидентска двойка, която се заяви, бе на Жорж Ганчев и Кольо Парамов - още през май 2016 г., половин година преди вота. Това бе четвърто участие на Жорж Ганчев в президентски избори след 1992, 1996 и 2001 г.

На 28 юли 2016 г., също достатъчно рано, Красимир Каракачанов бе издигнат за кандидат за президент от инициативен комитет на патриотични организации "Обединени патриоти". За негов вицепрезидент бе предложен Явор Нотев от "Атака".

В началото на месец септември и Реформаторският блок издигна свой кандидат - Трайчо Трайков.

ГЕРБ се бави почти до последния момент и едва на 2 октомври, малко преди последния срок, посочи за свой кандидат председателя на Народното събрание Цецка Цачева. "Крайно време е да имаме една майка на нацията", обяви тогава Борисов. Кандидат за вицепрезидент бе вицеадмирал Пламен Манушев.

Цачева се класира за балотажа, но загуби от Радев.

Президентски избори 2011 г.

Датата на вота преди 15 години е най-близка до днешната - тогава изборите се провеждат на 23 октомври (сега ще бъдат на 25-ти). Изборите бяха запомнени с близките резултати на двамата основни претенденти - Росен Плевнелиев (ГЕРБ) и Ивайло Калфин (БСП) и големия брой недействителни бюлетини - 104 837. За Росен Плевнелиев и Маргарита Попова на втория тур гласуваха 1 698 136 души, а за Ивайло Калфин и Стефан Данаилов - 1 531 193.

През 2011 г. таймингът на обявяването на кандидатурите не предизвиква интерес, защото основните претенденти се заявяват доста рано.

Кандидатурата на Калфин, например, е обявена на 16 юли. Повече от месец по-рано Меглена Кунева се включва в надпреварата - на 6 юни. На първия тур тя има трети резултат. Класиралият се четвърти - Волен Сидеров, лидер на "Атака", още на 12 февруари казва, че ще участва в надпреварата за "Дондуков" 2.

Всъщност от основните партии тогава "се бави" ГЕРБ, защото Плевнелиев, към този момент министър на регионалното развитие, влиза в битката на 4 септември.

Заради това бавене на партията (която дълго време бе най-влиятелната и най-голямата в страната), да обяви кандидата си на президентски избори, през всичките години журналистите са задавали въпроса дали пък лидерът й Бойко Борисов няма да "ще скочи" в надпреварата.

И той е отговарял.

"Не на тези, а на следващите президентски избори... тогава вече ще съм и на възраст, ще се оженя тогава", казва Борисов през есента на 2011 г.

След пет години заявява: "Ще се кандидатирам не на тези, а на следващите президентски избори." Тогава пояснява, че го прави "заради играта" и когато стане по-възрастен.

И така - ако от времето, което политиците избират, за да обявят кандидатурите си, може да се направи някакъв извод, той е - няма никакво значение за крайния резултат.

Не времето - името на претендента е важно за това кой ще пие шампанско на президентските избори.

Засега е ясно - Илияна Йотова отдавна е в боя, Андрей Гюров вероятно загрява, а Борисов... Борисов може би най-сетне е решил - дали да се ожени.

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google