16:54 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Може ли войната между Русия и Украйна да стане повторение на тази между Ирак и Иран

За 8 години фронтът почти не помръдва, но двете страни губят стотици хиляди души в битките

Снимка: iStock by Getty Images

Може ли войната между Русия и Украйна да стане повторение на тази между Ирак и Иран

За 8 години фронтът почти не помръдва, но двете страни губят стотици хиляди души в битките

17:37 | 17 януари 2023 | Автор : Стоян Гогов 403 15437 Снимка: iStock by Getty Images

Инвазията на Русия в Украйна се превърна в най-значимото геополитическо събитие за Европа през ХХI век. Скоро войната между двете съседни държави ще навърши година. Анализаторите се надпреварват с прогнози какво ще се случи след това. Някои чертаят ново преразпределение на света, а други разпад на Руската федерация. Засилва се притеснението от възможна употребата на ядрени оръжия.

Малцина обаче си спомнят, че преди близо 40 години се разгаря конфликт, който носи някои от белезите на войната между Русия и Украйна. Мащабни мобилизации, доставки на стотици танкове, окопни битки и употреба на оръжия за масово поразяване. Успяват ли те да постигнат нещо друго, освен смъртта на над един милион човека?

Войната между Ирак и Иран

Обтегнатите отношения между Ирак и Иран датират от края на 60-те години на миналия век. Те започват със спор за водната граница в река Арванд, образувана от сливането на Тигър и Ефрат. След Ислямската революция през 1979 г. споровете се увеличават и включват етнически, идеологически и геополитически оттенък.

Провинция Хузестан е част от Иран, но има арабско малцинство. Според някои наблюдатели то остава недоволно от Ислямската революция, което от своя страна подклажда местния арабски национализъм.

Саддам Хюсеин иска да се утвърди, като безапелационен лидер в Близкия Изток. Същевременно Иран стартира пан-ислямски проект, който противоречи на регионалната хегемония на Ирак.

Освен със същественото и арабското си малцинство, провинция Хузестан е известна и с петролните си залежи. Контролирането й би улеснило и транспорта на петрола през Персийския залив за Ирак.

Саддам Хюсеин решава, че Ислямската революция е отслабила сериозно армията на Иран. До средата на 1980 година Техеран провежда масова чистка, засегнала не по-малко от 12 000 офицери. Техеран губи и най-силния си съюзник - САЩ.

На 22 септември Ирак предприема масирана инвазия в Иран. По план ударът на Саддам требва да е толкова силен, че да доведе до бързото падане на властта в Иран. Арабският лидер разкрива фронт от 622 километра. От шестте дивизии на Ирак, участващи в първоначалната атака, четири са изпратени в Хузестан.

Фронтът почти не помръдва от границата между двете държави

Още в първите дни на инвазията пада първата илюзия на Саддам. Иракските надежди за въстание на етническите араби от Хузестан не се материализират. Мнозинството от тях гледат предпазливо на случващите се събития или остават лоялни към Иран.

Багдад от своя страна се проваля в усилията си да осъществи бърз и дълбок удар. Ирак не успява да си осигури въздушно превъзходство и сам става жертва на мащабни удари по въздух. Армията на Саддам не успява да окупира по-голямата част от Хузестан.

Народът на Иран, вместо да се обърне срещу своята все още слаба Ислямска република, се обединява около нея. Приблизително 200 000 нови войници пристигат на фронта 2 месеца след началото на битките. Много от тях са със силни идеологически и религиозни възгледи.

Окопната война в пустинята взема живота на стотици хиляди души без да доведе до резултат

Снимка: iStock by Getty Images

Въпреки мобилизацията в Ирак арабската страна е изчерпала стратегическите си резерви и в края на 1980 година обявява, че няма сила за нови офанзиви.

Конфликтът напомня на Първата световна война. По фронтовата линия се появяват окопи, водят се кръвопролитни, но безрезултатни боеве. Дори се ползва химическо оръжие.

Ирак губи минималните териториални придобивки, които е направил. Иран обаче също не успява да превземе значителни територии в Ирак. Конфликтът става все по-жесток, но без съществен напредък на фронта.

Употребата на деца-войници става норма, завръщат се тактиките на човешките вълни, формират се цели отряди от "мъченици". Броя на загубените бронирани машини надвишава хиляди, а броят на загубените животи надвишава стотици хиляди.

Съединените щати и Съветският съюз, заедно с много западни и арабски страни, предоставят военна, разузнавателна, икономическа и политическа подкрепа за Ирак. През всяка година на войната Саддам внася оръжие за 7 милиарда долара. Това представлява 12% от глобалните продажби на оръжие през периода.

Саддам Хюсеин се сеща с Доналд Ръмсфелд в края на 1983 година и си осигурява подкрепата на САЩ. Диктаторът получава огромни помощи и от СССР

Снимка: Getty Images

"Жалко е, че няма как и двете страни да загубят", заявява Хенри Кисинджър през 80-те години на миналия век.

Ако в началото Ирак е целял падане на режима в Техеран, сега Иран искат свалянето на Саддам. И двете държави считат за свой приоритет стратегията за изтощаване на врага.

Воден от прагматизъм, Вашингтон подкрепя Багдад с продажби на хеликоптери, технология с двойно приложение и дори обучение на спецчасти. С тайна програма и в по-малки количества САЩ извършва доставки на оръжия и към Иран.

За разлика от Ирак, Техеран е в международна изолация. Единственият му близък съюзник се оказва Северна Корея, която снабдява армията на ислямската република. Либия, Сирия и Китай също помагат на персите.

В края на войната армията на Иран е близо два пъти по-малка от иракската. Тя е с 4 пъти по-малко танкове и 8 пъти по-малко самолети. Ирак има значителен превес в броя на хеликоптерите и артилерията.

Войната продължава близо 8 години. Официалният й край е на 20 август 1988 г. Всяка страна се обявява за победител. Истината обаче е, че всяка е по-скоро губещ.

Иран губи 600 000 войници, а Ирак - 500 000. Загиналите цивилни надхвърлят 100 000. Много важни обекти и в двете страни са разрушени.

Забравените изводи

Припомняйки си накратко една от най-кървавите войни на 20 век, можем да направим няколко извода.

Всеки конфликт може да дееволюира до примитивните окопни тактики на Първата световна война.

Окопната война и артилерийските обстрели вече са доминираща тактика в конфликта

Снимка: АР/БТА

Войната на изтощение е рискова стратегия, която може да проточи, ожесточи и оскъпи конфликта. Липсата на резултати води до крайни тактики. Дори те обаче не винаги са в състояние да гарантират съществени промени на фронта.

Грешното разузнаване и лоши преценки са в основата на предприемането на всяка война, която може да завърши безрезултатно или катастрофално за инициатора й.

Възможно е ефектът на грешните първоначални ходове да се елиминира с изтощаване на противника, но поставените първоначални цели почти сигурно остават в сферата на непостижимото.

Ирак се обявява за победител, просто защото продължава да съществува. Иран успява да отблъсне инвазията и Ислямската революция се утвърждава. Техеран обаче продължава да е в международна изолация и с разбита икономика.

Чуждестранната подкрепа или изолация не са сигурен белег за победа или загуба. При достатъчно добра пропаганда и вътрешен контрол режимът може да остане непроменен, дори да се е провалил на фронта.

Обратно към Русия и Украйна

Да се върнем към войната между Русия и Украйна. Има две неща, за които всички изглежда са сигурни, че ще се случат през 2023 година.

Първото е, че Украйна ще започне да придобива все повече и повече западни танкове. Лондон обяви, че ще изпрати 14 броя от танка Chalanger-2 на Киев. Варшава смята да прати също толкова танкове Leopard-2. Тези количества са символични, но могат да се увеличат в близкото бъдеще.

ПВО системата Patriot означава, че русия ще трябва да премсля повече ракетните си удари

Снимка: Istockphoto by Getty Images

Киев обаче няма да може да се възползва незабавно от тях. Причината е, че първо трябва да се обучи екипаж. За разлика от съветските танкове, Leopard-2 и Chalanger-2 са без автоматично зареждане, а екипажът им е с един човек повече.

Ако предположим, че обучението вече е започнало, то доставките на западни танкове в съществени количества и тяхната употреба могат да се случат след средата на тази година. Това говори за вероятността войната да продължи и през 2024 година.

Съществено влияние, може би по-голямо от танковете, ще окаже ПВО системата Patriot. Русия не успя да спечели въздушното пространство над Украйна. Американският защитен комплекс ще принуди Москва по-бързо да изразходва по-бързо ракетните си запази, за да реализира ударите си.

Това ще накара Кремъл или да намали интензитета им или да задълбочи партньорството си с Иран.

Второто нещо, което анализаторите очакват, е намесата на Беларус във войната. Това обаче съвсем не е толкова сигурно. Лукашенко не иска армията му да участва директно във войната на Русия срещу Украйна. Но дори това да стане, то въоръжените сили на Беларус не са достатъчно големи, за да окажат съществена промяна на бойното поле. Голяма част от тях ще трябва да останат и по западната граница на страната.

През 2020 година Лукашенко запази властта си благодарение на армията си. Той не би я жертвал лекомислено във войната на Русия с Украйна

Снимка: БТА/АП

Редовната армия на Минск е 72 000 души. През 2022 година се появи информация, че тя ще се увеличи до 80 000. Ако Лукашенко влезе открито във войната, той ще може да изпрати в Украйна не повече от 40 хиляди души. Количеството може да е още по-ниско, ако Минск реши да не праща наборници.

Междувременно Русия струпва войски в Беларус и сякаш се готви за втора инвазия от север. Логиката на Москва е, че може да прекъсне някои пътни артерии, по които Украйна снабдява армията си със западно въоръжение.

Елементът на изненадата липсва, а през 2022 година руската армия не успя да превземе нито една ключова точка в северната част на Украйна. Това доведе до проблеми с логистиката, провал в битката за Киев и отстъпление.

Ако Москва реши да повтори стратегията си, ще се сблъска с унищожени мостове, минирани пътища и много по-организирана съпротива. Дори Русия да успее да навлезе в някаква дълбочина, доставките на западно оръжие в Украйна едва ли ще спрат. Вместо Полша, Румъния ще се превърне в основна транспортна артерия за снабдяването на Киев.

Единственото, което повторното отваряне на северния фронт може да направи, е да облекчи ситуацията на изток и на юг. Не трябва обаче да забравяме обаче, че Москва оправда оттеглянето си от северния фронт през април именно с желанието да подобри ситуацията на изток и на юг.

Тази година започна и с още една важна промяна. Началникът на Генералния щаб на Русия и заместник-министър на отбраната, Валерий Герасимов, бе назначен за командващ на бойните действия в Украйна.

Путин обвързва военния си елит все повече със съдбата на войната

Снимка: АР/БТА

Заместник-началникът на руския щаб, генерал-полковник Алексей Ким, се превърна и в заместник ръководител на операцията, заедно с предишния командващ - генерал Сергей Суровикин.

По този начин съдбата на военната фракция в руския елит стана по-пряко обвързана с хода на военните действия. Това не гарантира постигане на резултати, но показва, че едва ли Москва е готова за мир.

Дългата война

Направата на добра прогноза изисква познаването в дълбочина на редица факти, които са известни на малцина. Всяка страна в конфликта може да предприеме изненадващи и неочаквани ходове. В природата на човек е да се адаптира и да променя поведението си. Същото важи и за държавите - в мир и във война. Единственото, което ни остава е да спекулираме.

Познаването на историята е добра основа, на която да изградим предположенията си.

Знаем, че доставките на ново оръжие за Украйна ще продължат. Русия най-вероятно ще извърши или вече извършва нова вълна от мобилизацията си. Киев обаче също има съществен мобилизационен потенциал. Военната индустрия на Москва не показва признаци на задъхване, а Западът е все така единен в подкрепата си за Киев.

Всички тези белези показват, че войната едва ли ще приключи през 2023 година. Ако Киев получи съществена подкрепа в бронирана техника, като нови танкове Leopard-2, то Москва ще трябва да измисли някакъв отговор.

Подобно на войната между Ирак и Иран, продължаването й ще доведе до ожесточаване. Но това не е задължително да гарантира промяна на фронта.

Русия няма шанс да превземе целия Донбас, ако не осъществи атака в друго направление. Линията Славянск-Краматорск е същинска крепост, която няма да се повлияе от руско превземане на вече унищожения Бахмут.

Донбас е силно урбанизиран район, което го прави труден за превземане. Всеки атакуващ трябва да е готов да изразходи най-способните си сили в боеве, които може и да не спечели. Освен това под земята има прокопани множество мини и тунели, които добавят още едно измерение към битката.

Завземането на Крим пък е възможно само с ефективна блокада на полуострова. Това означава, че Украйна първо трябва да превземе Мелитопол, а може би дори да си върне и Мариупол. Следващата й стъпка ще е контролиране на въздушното пространство над Крим и организирането на морска блокада. Шансовете за това също не са толкова високи.

След всичко написано до тук можем да заключим, че войната не само ще продължи през 2023 година, но може да се проточи и до средата на десетилетието. Към този момент отстъпките към противника биха стрували твърде скъпо на властта в Москва и в Киев.

Какви са другите сценарии?

Шансът за ескалация на конфликта в истинска Трета световна война не е голям. Белег за това е, че Москва не реагира на нападение с дрон срещу базата Енгелс, в която има бомбардировачи от ядрената й триада. Западният и руският елит биха загубили твърде много пари и комфорт при разиграване на ядрената карта.

Разгромът на Москва, връщането на Украйна в границите от 1991 година и дори преструктурирането или разпадането на Руската федерация са малко вероятни. Властта в Техеран и Багдад остава непроменена след 8 години на брутална война. Финансовите и човешки загуби не отслабват позицията на режимите там. Всъщност, Саддам Хюсеин продължава да управлява дори след Първата война на САЩ срещу Ирак. Война, която напълно разбива армията и икономиката му.

Няма изгледи Русия да успее при втори щурм над Киев. Шансовете Москва да завземе левия бряг на Днепър също са близки до нулата. Боевете за градове с размера на Харков или Днипро биха изтощили напълно руската армия и Кремъл знае добре това. Разгромът на Киев и разпада на Украйна също изглеждат непостижими.

Мирът засега не е на хоризонта. Когато той стане факт в някоя от идните години, раните ще са твърде дълбоки, жертвите - стотици хиляди, а геополитическото напрежение по-високо от всякога. Много е вероятно войната в Украйна да се превърне в катализатор на бъдещи конфликти.

ИЗБРАНО