Как Петер Унгареца ще промени политиката на Будапеща
Смяната на властта в страната има по-скоро личностен, отколкото идеологически характер
Чуйте статията:
В неделя в Унгария се случи донякъде очаквана политическа сензация - след 16 години на власт Виктор Орбан - най-дългогодишният лидер в ЕС и сочен за главен съюзник на Владимир Путин в Европа - загуби изборите. Мястото на Орбан и партията му "Фидес" ще бъда заето от Петер Мадяр (фамилията е значеща - унгарец) и неговата партия "Тиса". Но докато в Брюксел и Киев си отдъхват от напрежението с Орбан, новата външна политика на Будапеща може да не е толкова различна от старата, колкото мнозина се надяват.
Смяната на властта в страната има по-скоро личностен, отколкото идеологически характер. Мадяр, който победи Орбан, също е консервативен политик, а позицията на партията "Тиса" по много въпроси напомня тази на "Фидес".
Корените на унгарския прагматизъм: Преди и след Орбан
Зависимостта на Унгария от руските енергоносители не е "изобретение" на Орбан. Тя е наследство от Студената война, когато страната, макар и травмирана от съветската интервенция през 1956 г., залага на руския газ и петрол за своята икономика. Дори през 90-те години опитите за диверсификация са половинчати, а в началото на новия век социалистите на Ференц Дюрчан са едни от най-големите ентусиасти за руските газови проекти като "Южен поток".
Интересен факт е, че тогавашният либерален премиер Дюрчан е поддържал толкова близки отношения с Путин, че пътува до Москва за частни вечери с руския президент. Днес съпругата на Дюрчан Клара Добрев (има български произход) е водеща фигура в опозицията и критикува Орбан за същото "заиграване" с Кремъл. Това показва, че руската карта в Унгария винаги е била въпрос на икономически интерес, а не просто на идеологическа симпатия, смята научният сътрудник в Берлинския център "Карнеги" за изследване на Русия и Евразия Максим Саморуков.
Защо Орбан падна
Орбан не загуби изборите през 2026 г. заради приятелството си с Москва. Унгарското общество е традиционно скептично към Русия, но и недоверчиво към Запада. Причината за неговото падение е комбинация от икономическа стагнация, умора от корупцията и личното му "вкореняване" във властта. Вместо да се занимава с инфлацията и бита на унгарците, Орбан се фокусира върху световната сцена - срещи с Тръмп, Си Цзинпин и Путин, опитвайки се да бъде лидер на "десния завой" в Европа.
Тази вътрешна празнина беше запълнена от "Тиса" и Петер Мадяр - политик, излязъл от недрата на самата управляваща система. Той не предложи либерални ценности, а обеща край на несправедливостта и корупцията.
Кой е Петер Мадяр и неговият екип
Важно е да се разбере, че "Тиса" не е ценностна опозиция на "Фидес", а поколенческа. Мадяр е син и внук на висши магистрати, заемал е позиции в държавните корпорации и партийния апарат при Орбан.
Неговата съратничка и потенциален министър на външните работи Анита Орбан през 2010-2015 г. е работила като специален пратеник по енергийната сигурност в кабинета на премиера Орбан. Възможният министър на отбраната Ромулус Русин-Сенди е ръководел Генералния щаб на Унгария по време на втория мандат на Орбан. Главният икономист на "Тиса" Иштван Капитани, освен поста вицепрезидент на Shell International, е ръководил Унгарската асоциация на мениджърите, като е получил от правителството на "Фидес" орден "За заслуги към Унгария".
Това е екип от професионалисти, които познават системата отвътре. Те искат да размразят милиардите от европейските субсидии, блокирани заради идеологическите войни на Орбан с Брюксел, но нямат намерение да разрушават основите на унгарската държава, изграждана десетилетия наред.
Мадяр много говори за необходимостта да се сложи край на корупцията на Орбан и неговото обкръжение, но в предизборната му програма почти няма обещания за радикални промени в други области.
Външна политика: Москва, Киев и "Дружба"
Ще се превърне ли Унгария в "ястреб" срещу Русия? Малко вероятно. Икономическата зависимост е прекалено дълбока. Руските кредити за АЕЦ "Пакш-2", доставките на газ през "Турски поток" и евтиният петрол по тръбопровода "Дружба" са жизненоважни за унгарската икономика.
Мадяр обещава "постепенно намаляване" на зависимостта до средата на 2030-те години, което е далеч от исканията на Брюксел за пълен отказ още през 2027 г. Вероятно новият премиер ще използва по-умерен тон и ще прави жестове към ЕС, за да получи парите, но в замяна ще очаква мълчаливо съгласие за продължаване на енергийните сделки с Москва.
Украинският въпрос: Краят на ветото?
Очакванията, че Мадяр ще стане най-добрият приятел на Киев, също могат да се окажат преувеличени. Макар да не е толкова агресивен в реториката си, той остава твърд по темата за правата на унгарското малцинство в Закарпатието. По време на кампанията си той дори се изказа против безусловното приемане на Украйна в ЕС без референдум и гласува срещу някои финансови пакети в Европарламента.
Причината е прагматична - за страните от Източна Европа Украйна е огромен конкурент за земеделските пазари и европейски субсидии. Орбан беше удобен "злодей", зад чието вето се криеха и други държави, които не искаха да плащат за помощта за Киев. Сега, когато Орбан го няма, на преден план може да излязат скептични лидери от Словакия, Чехия или дори Полша.
Дълбоката държава на Орбан
Дори Мадяр да иска радикални промени, той ще се сблъска с "дълбоката държава" на своя предшественик. Президентът, главният прокурор, съдиите във Върховния съд и ръководствата на държавните медии остават хора, назначени от "Фидес" с дълги мандати. Всеки опит за рязка смяна на курса ще доведе до парализа на държавния апарат.
Нова опаковка, подобно съдържание
Смяната на Виктор Орбан с Петер Мадяр е историческо събитие за Унгария, което ще донесе по-културна комуникация с Брюксел и вероятно край на показната изолация на страната. Но по същество Унгария най-вероятно ще остане държава, която поставя националния си егоизъм и енергийната си сигурност над общоевропейската солидарност.
Нарастващите вътрешни проблеми в ЕС, задълбочаващите се противоречия със САЩ, войната в Персийския залив, рекордните цени на енергийните пазари — условията за оказване на помощ на Украйна и за натиск върху Русия стават все по-неблагоприятни, независимо от личността на унгарския премиер. И би било наивно да се вярва, че замяната на един лидер на малка европейска страна с друг - подобен, но по-млад - е достатъчна, за да промени коренно ситуацията.