Липса на триаж, липса на персонал и апаратура, както и лоша организация - това са основните проблеми в спешните отделения на лечебните заведения в страната. Около това мнение се обединиха редица медицински специалисти след трагедията, разиграла се в МБАЛ-Враца в началото на седмицата, когато 43-годишната Миглена Георгиева издъхна, докато чака да бъде приета и да й бъде оказана лекарска помощ.

Бившият директор на най-голямата спешна болница в страната "Пирогов" д-р Спас Спасков бе категоричен, че при спешната помощ не трябва да се отчита броят на пациентите, а скоростта с която се извършва тя.

"Това беше причината спешната помощ да бъде извадена от болниците", уточни той.

Според председателят на Асоциацията за закрила на пациентите Пламен Таушанов има много случаи, в които хората се оплакват от спешната помощ.

"Много хора умират от лекарски грешки, голяма част от които са в спешното. Там е и най-голямата агресия", посочи той. 

"Не е необходимо да се правят генерални заключения от тази тежка трагедия. Проблемите в българското здравеопазване са много, но има и добри страни", смята Милка Василева, председател на Асоциацията на специалистите по здравни грижи.

"В момента всички са насочили вниманието срещу медицинската сестра, която има три месеца стаж. Действително тя не демонстрира качествата, които трябва да има един спешен медик, но в същото време е назначена на регистратура и изпълнява задълженията си по протокол", обясни Милка Василева.

Тя припомни, че медицинската сестра е помогнала жената да бъде поставена на инвалиден стол и да се въведе в сградата.

"Трябва да попитаме каква е организацията в това спешно отделение и това вече не зависи от сестрата", каза Василева. 

"Обикновено при толкова тежък случай организацията е такава, че пациентът постъпва в съответната зала, където да му се окаже помощ, заобикаляйки редовния път на регистрирането на пациента", обясни и д-р Спас Спасков.

Като пример той даде детската противошокова зала в "Пирогов", където има триажно звено, през което преминават всички пациенти, но има и директна врата към залата, така че пациентът да може да влезе направо в зала.

Според него проблемът в малките болници е, че няма голям поток от такива пациенти и затова понякога се възлагат такъв тип дейности на различни звена, а това може да доведе до пропуски в работата. 

"Трябва да се изясни какво е състоянието на спешните центрове и да видим агенция "Медицински надзор" какви проверки е извършила. Досега за спешната помощ се говореше само колко линейки да се купят, а същността на проблема е друга и това не е медицинската сестра, а лечебното заведение", отбеляза и Пламен Таушанов.

Същевременно пред БНТ д-р Иван Кокалов от КНСБ коментира, че в основата на проблема стои човешкият фактор - липсата на достатъчно кадри и апаратура, както и ниското заплащане на медицинския персонал, особено в по-малките населени места.

Той призова за гаранции за кариерно израстване на медиците, както и за реформа в системата на спешната помощ - включване на повече парамедици в линейките, така че да се освободят повече лекари за спешните отделения на болниците.

Според адвоката по медицинско право Христина Николова е необходимо да се подобри организацията на спешната помощ у нас, както и координацията на медиците с други спешни структури като пожарната и полицията.

Тя сравни случая с починалата жена във Враца с друг трагичен казус, по който работи - тежко болен мъж с Covid-19, който е принуден да слезе на собствен ход три етажа от дома си до линейката, която го очаква навън, за да го откара в болница. Усилие, което се оказва фатално за мъжа.

Адвокат Николова се позова на собствената си практика и изтъкна, че често в болниците установява липса на конкретно разписани правилници и протоколи, които да утвърждават адекватен механизъм за триаж и прием в спешно отделение.

Според нея за конкретния случай във Враца трябва да се установи и защо се е стигнало дотам жената да бъде закарана с частна кола в спешното - дали личният лекар е назначил всички необходими изследвания и защо от Бърза помощ не са изпратили екип.

Липсата на адекватна апаратура в линейките също е голям проблем, допълни Николова.