"Искаме светлина": 54 години от Пражката пролет
Събитията в Прага '68 белязаха завинаги европейската история и култура
На 5 януари 1968 година в социалистическа Чехословакия на власт идва Александър Дубчек. Започва историческата Пражка пролет, първият предвестник на залеза на един политически строй, който си отиде от Източна Европа 20 години по-късно. Преди това, в края на 1967 г., заедно със студентите от Страховските общижития, за първи път в живота си участвах в демонстрация пред президентския дворец с лозунгите "Искаме светлина", "Искаме свободно да учим". Едва ли тогава осъзнавах подтекста на скандираните думички, но със сигурност усетих силата на масовата воля".
Това сподели пред Dir.bg журналистът и преподавател Петко Тодоров, пряк свидетел на Пражката пролет като студент в Чехословакия.
Проф. Петко Тодоров
Личен архивПроф. Петко Тодоров е доктор по икономика, хабилитиран в област "Медии и комуникации", преподавател във ФЖМК на СУ и УНСС. Висшето си образование и докторска степен получава в Прага. Участник е в работата на Комитета по масмедиите и национален координатор на българското участие в медийната програма на Съвета на Европа 1995-1997 г.
През годините - преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет, главен редактор на издателство "Народна младеж", гл. редактор в. Орбита, директор издателство Свят, директор на Български културно-информационен център в Прага, главен секретар на Комитет по пощи и далекосъобщения, изпълнителен директор на в. Дума, директор на Телевизия "7 дни".
Със значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.
Автор на шест публицистични книги, учебници, съставителство, осем документални филма, водещ и автор на телевизионни и радио предавания. Има десетки научни публикации и стотици статии в печата, радио и повече от 400 телевизионни предавания. Продължава да води авторско предаване в диалог със значими политици, творци, писатели, общественици.
10 септември 1968 г. - съветските войски маршируват в Прага по време на Пражката пролет
Разговаряме за символите, които Прага' 68 носи днес, възможен ли беше "социализмът с човешко лице" и как Чехия се превърна в отличник в Европа по икономическа и социална политика.
- В момента Чехия председателсва ЕС и си припомня събитията от август 1968 г. Защо е толкова важна датата 21 август за чехите?
- Не само за чехите! Важна е за Европа, която само съчувстваше, но не се намеси, не подкрепи този важен за историята момент и нов път започнал с Пражката пролет. Случилото се може да се нарече краят на "новото начало".
От средата на 60-те в Чехословакия започва все по-често да се долавя недоволството на народа от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Комунистическа партия на Чехословакия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията.
Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича "социализъм с човешко лице". Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария и имат широката поддръжка на всички слоеве в обществото.
През нощта на 20 и 21 август 1968 войските на Източния блок от пет страни на Варшавския договор започнаха нахлуване в Чехословакия. По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танкове и от 200 000 до 600 000 войници от частите на Варшавския договор окупират страната.
Според официалните съветски власти войските им са "повикани" от чехословашките комунисти, които са потърсили "братска помощ против контра-революцията". Писмо, намерено през 1989 показва, че такава молба наистина е имало. Над 100 души губят живота си по време на нахлуването. Окупацията принуждава около 300 000 хил. души да емигрират на Запад, предимно висококвалифицирани специалисти. Западните страни приемат без никакви пречки тези емигранти.
28 август 1968 г. - фотографи и оператори на германо-чехословашката граница, за да отразяват навлизането на съветските войски по време на Пражката пролет
Снимка: Getty Images- Вие сте бил свидетел на събитията в Прага"68, кажете ни от първо лице какво видяхте там, каква беше атмосферата по улиците, какво си говореха младите студенти като вас помежду си?
- На 5 януари 1968 година в социалистическа Чехословакия на власт идва Александър Дубчек. Започва историческата Пражка пролет, първият предвестник на залеза на един политически строй, който си отиде от Източна Европа 20 години по-късно.
Преди това, в края на 1967 г., заедно със студентите от Страховските общижития, за първи път в живота си участвах в демонстрация пред президентския дворец с лозунгите "Искаме светлина", "Искаме свободно да учим". Едва ли тогава осъзнавах подтекста на скандираните думички, но със сигурност усетих силата на масовата воля.
Власта тогава сбърка - разгони студентите със сила, изключи десетина от университетите. И предизвика масово народно недоволство, което доведе до удивителни промени.
Хората издигнаха в култ Дубчек, когато той изговори идеята за "социализъм с човешко лице" и започна да работи за реализацията му, като премахна най-уродливите и репресивни черти на предишния режим. Реформите обаче бяха посрещнати на нож от Москва, която не желаеше в Чехословакия да се повторят събитията от Унгария 56 и още през лятото на 1968 г. сложи край на Пражката пролет с военна сила. В Чехословакия настъпи истинска чистка на инакомислещите.
Дубчек беше отстранен от поста, по-късно и изгонен и от партията, за да се завърне 20 години по-късно, като лице на "Нежната революция". Окупацията беше без военни сблъсъци. Прага всеки ден изглеждаше като голям протест, с остроумни плакати, карикатури, послания и призиви срещу окупантите.
Телевизията предаваше на живо собственото си превземане. Протестни концерти и четения. Единични физически разправи, предизвикани от попаднали в необичайна обстановка войници от "приятелските армии". Чешката армия си остана в казармите, в сила влезе Плана за отбрана на страната. Кодирани радиостанции, съобщения, доставки, производство.
В Прага има само една престрелка и тя е между руски и български войници докато се разпознаят на един от мостовете на Вълтава.
29 август 1968 г. - тълпа от протестиращи приветстват радостно шествие от автомобили по време на Пражката пролет
Снимка: Getty Images- Възможен ли беше изобщо "социализмът с човешко лице" по думите на Александър Дубчек?
- Оказа се подранила идея. Изтокът и главно Брежнев и Съветския съюз не бяха узрели за промени. Въпреки това събитията подготвиха промяната в 1989 г.. Особено за чехите - те изживяха критиката, отрицанието и извращенията на социализма през 1968-а. Започнаха промените към пазарна икономика и демокрация "на чисто" и изпревариха страните от източния блок.
"Две хиляди думи", които излязоха в "Литерарни листи" в трихиляден тираж на 27 юни 1968, бяха върхът и човешката програма на Пражката пролет. Те бяха написани от Лудвиг Вацулик, но под тях се подписа много скоро цветът на чешкия интелектуален елит, неговата съвест и съвестта на голямата всенародна аудитория на Чехия, чиято акустика в оня момент беше удивителна.
Ехото беше страхотно. Нали актьорите, великолепните изпълнители на тази грандиозна постановка, сред които личаха имената на Ярослав Сайферт, Ян Верих, Иржи Трънка, Рудолф Хрушински, Иржи Менцел, Иржи Сухи, академик Отто Вихтерле и редица други, подписани още в същия брой под текста, бяха достатъчна гаранция за това.
В страни - карикатура: Александър Дубчек гледа бременна жена пред себе си и казва: "Ако не настъпят компликации, в деветия месец ще се роди." Пророчеството се оказа грешно - 2 000 танка се опитаха да изтрият двете хиляди думи само след два месеца.
26 август 1968 г. - антисъветски протест в Лондон в подкрепа на Чехословакия
Снимка: Getty Images- Навършват се 54 години от навлизането на съветските Т-54 в Чехословакия. Как това събитие се отрази на едно поколение чехословаци, които с плам в очите са вярвали, че свободата и реформите са възможни. Как горчивината от попарения оптимизъм на движението се отрази след това?
- Чехите са прагматици, те имат Швейковско отношение към нещата в живота. Силно солидарно общество са. Умеят да се обединяват около национални значими цели. Аз тогава бях студент във втори курс на Пражката политехника и се върнах в Прага след ваканцията на 29 август.
Спомням си как родителите ми ме молеха да се прехвърля и продължа образованието си в София, от страх за живота ми. Опасенията бяха плод на българската пропаганда от това време и се оказаха неоснователни. Нещо повече, още първата вечер отидох с мои колеги и приятели на бира и цялата вечер те се шегуваха с мен.
Първо искаха централна маса, защото с тях е и окупатор. След това ми обещаха, че когато те дойдат с танкове в София няма да стрелят по моята къща.
С тези състуденти поддържам отношения до днес. Уважавам ги безкрайно, че тогава, в това драматично време, не промениха отношението си към мене. Не го усетиха и другите български студенти, тогава около 500, нито от състуденти, нито от преподаватели. Подчертавам го, защото считам, че това също е въпрос на култура и зрялост в обществото.
25 август 1968 г. - бежанци на границата между Германия и Чехословакия след съветската инвазия
Снимка: Getty Images- По какъв начин чешкото общество рефлектира днес върху това събитие, какво означава то за тях?
- Така се завъртя житейската ми и професионална съдба, че десетина години живях и работих в Средна Европа. В Чехословакия, като студент, бях колективен участник в "Пражката пролет", а след това като директор на Българския културен и информационен център в Прага - и свидетел на "Нежната революция".
Вече 15 години съм председател на Дружеството за българо-чешко приятелство. Така, че за добро или за зло, дълго ще бъда обречен да правя българо-чешки паралели.
Със събитията , за които говорим, чешкият народ израсна пред очите на Европа с няколко десетилетия. И затова техният 17 ноември, когато дойде времето за голямата промяна, се открои върху черната дъска на историята далеч по-внушително от нашия 10 ноември. У нас 10 ноември беше направен вътре в партията от страх да не го направи народът, както стана това в страната на "Двете хиляди думи".
Ние нямахме зад себе си онези стръмни стъпала, по които мина чешкият народ - Пражка пролет, Две хиляди думи, 21 август, Харта 77. По тях чешкият народ беше извървял своя път към освобождението си и затова звънът на падналите окови беше страхотен, беше наистина исторически.
23 август 1968 г. - роднини, приятели, майки на бягащите на германо-чехословашката граница
Снимка: Getty ImagesДрънкаха с ключовете от Вацлавския площад и Летна. Избраха още на 30 декември 1989 Вацлав Хавел за президент. За шест месеца той заедно с правителството постигна изтеглянето на съветските войски от страната. За седем години, от 1990 до 1997, Чешката република прие правила, от които не отстъпи нито едно от сменилите се през годините правителства. Обявиха ги за отличниците на Изтока. Оказа се, че още през "соца" в Чешката академия на науките са разработвали проект за преминаване от пазарно-планова към пазарна икономика.
Неговите автори тогава младите учени Вацлав Клаус и Милош Земан, станали министър-председатели и президенти осъществиха перфектно този план. За да стане Чехия най-социалната държава в ЕС, а кроната постоянно да расте спрямо еврото.
И така могат да се обяснят разликите между българския и чешкия преход - в темпове, стандарти и качество на живота. За да достигнем до 4-5 пъти разлика в БВП, доходи и производителност. Да не говорим за самочуствието на отделния гражданин и дори на президента. Така чешки държавни предприятия станаха мегаинвеститори у нас а днешният президент на Чешката република препоръчва посоки за развитие на Европейската общност. Затова с малко тъга за удавените в бозата на българския преход селско стопанство, промишленост, енергетика, здравеопазване, образование и какво ли още не, направили чехите отличници.
21 август 1968 г. - протести пред съветското посолство в Лондон срещу навлизането на съветските танкове в Прага
Снимка: Getty Images- Чехите изглежда са отличниците на Европа днес?
- В Чехословакия песните "срещу" и осъзнаването заедно с "бумът" в порнографията и мистиката настъпиха още през 1968 година. Може би затова през есента на 1989-та народът каза като един "не искаме повече", управляващите се извиниха и се оттеглиха в опозиция, а новите влязоха в централните ведомства и започнаха да управляват, така сякаш цял живот за това са се готвили.
Сменящите се мнозинства в парламента запазваха първоначално определените приоритети. Заявиха, че държавната промишленост е собственост на всички, дълго ще е преобладаваща и приоритетните и направления заслужават помощ. Запазиха държавно участие в предприятия, които пълнят бюджета. Въведоха контрол във външната търговия, за да не изтича национален доход.
Заявиха, че образованието е приоритет и го направиха, защото децата не могат да чакат, а след 15 години трябват нови граждани. Че Швейцария ще трябва да се учи от Чехословакия, как лекарствата и образованието са безплатни и кооперативите дават свръх количество селскостопанска продукция, а за другото чехите ще се учат от Европа. Че валутата ще остане монопол на държавата, за да не се обезцени кроната. Че ще се запазят всички обществено-държавни форми за образование и култура. Че държавата трябва да остане силна и по думите на тогавашния министър-председател Вацлав Клаус "е шизофрения редът в страната да се отъждествява с тоталитаризма".
Студентски протести пред съветското посолство в Лондон, на предна линия е левия интелектуалец Тарик Али
Снимка: Getty ImagesНаследникът на Вацлав Хавел и като президент продължи да проявява характер при защита на националните интереси вече в Европейския съюз. Дори с риска да го обявяват за евроскептик.
После при раздържавяването, цялата собственост на старата държава, влезе в имуществен борд, беше стопанисвана и продавана от един държавен фонд. Не позволиха на политиците да разпродават. Не се поколебаха чехите и да извършат ревизия на повече от 350 съмнителни приватизационни сделки.
Извоюваха си правото сами да решават въпросите на атомната енергетика. На експертно, а не на политическо ниво преструктурираха икономиката си. Със стратегически инвеститори, а не с овшорки създадоха още в първите години на прехода ядра, около които се изгради периферия. Наред с отварянето си към света запазиха най-големия си пазар - Русия и страните от ОНД. Обикновените хора доказаха, че разбират за какво става дума и решиха да се включат като работят по-добре - така както ги е учил навремето Масарик.
Чешкият студент Ян Палах, който се самоубива, самозапалвайки се, в знак на протест срещу Пражката пролет
Снимка: Getty Images- Вие сте председател на Българо-чешкото дружество за приятелство. Разкажете с какво се занимава то и каква е неговата идея?
- Дружеството е със 142 годишна история. Основано е през 1880 г.. Негови председатели са били Иван Мърквичка, проф. Ал. Балан, братя Прошек, проф. Васил Златарски, проф. Емил Георгиев, академик Ангел Балевски и т.н. Идеята и целта се пазят до днес - да се съхранява и развива българо-чешката взаимност.
Някои от изданията на Дружеството от последните години
Да се отбелязват дати и личности с принос в историческите, културните и обществените ни отношения. Да се издават значими литературни произведения. Следите от историята да се пренасят в ползване на опит и взаимно сътрудничество. Не на последно място и да е средище на тези, които носят Чехия в сърцето.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}