"Файненшъл Таймс": Руски килъри и диверсанти се целят в оръжейната индустрия на България
Оръжейният производител Емилиян Гебрев оцелява след два опита за отравяне, а заводите му за боеприпаси са подпалени, пише изданието
Български оръжеен магнат, който е преживял два руски опита за убийство, алармира за саботажна кампания, която според него Москва води от години, опитвайки се да прекъсне важни оръжейни доставки за Украйна.
Емилиян Гебрев, чиято компания "Емко" произвежда голяма част от българската продукция на куршуми и танкови снаряди по съветски стандарт, доставяни на Киев, заяви пред "Файненшъл таймс", че руски саботьори активно са се насочвали към неговите фабрики и складове - включително след пълномащабната инвазия на руския президент Владимир Путин в Украйна миналата година.
"Руските заплахи [означават], че трябва да се предприеме нов набор от мерки на национално ниво, както и на ниво алианс", пише той в отговори на въпроси, изпратени по електронната поща. Той се позовава на НАТО, чийто член България е от 2004 г.
Производителят на оръжия заяви, че агентите на руското военно разузнаване (ГРУ), които са се опитали да го убият два пъти през 2015 г., "очевидно са действали по заповед от много високо ниво в Москва", но заяви, че остава неясно защо Русия "би използвала подривни методи в обекти, свързани с отбраната, и [срещу] живота на отделни хора на територията на НАТО и ЕС".
Нито един руски агент не е заловен или подведен под отговорност във връзка с отравянията и експлозиите в обектите на компанията му - неуспех, за който Гебрев обвинява продължаващото влияние на Москва върху българското правителство.
Според анализатори и правителствени служители руската намеса, която обхваща и политическите партии и медиите, застрашава растящата амбиция на България да увеличи производството на оръжия и боеприпаси от съветската епоха, използвани от Украйна и клиенти от целия развиващ се свят.
Балканската държава от 7 млн. души - един от най-близките съюзници на Москва по време на Студената война - остава основен район на действие за руските агенти, според Гебрев и други вътрешни за индустрията лица. Те твърдят, че проникването е особено силно застъпено в прокуратурата и службите за сигурност на страната.
От Студената война насам "България [е] твърде открита и отпусната, което предлага удобна среда за свободното действие на агентите на ГРУ", казва Гебрев.
Гебрев беше отровен през 2015 г. с нервнопаралитично вещество, подобно на новичок - вещество, използвано три години по-късно при опита за убийство на бившия руски разузнавач Сергей Скрипал на британска земя.
В случая на Гебрев нервнопаралитичното вещество е било размазано върху дръжката на вратата на колата му на паркинг в София. Той изпада в кома за няколко седмици, но се възстановява. Няколко месеца по-късно в лятната си къща той започва да проявява подобни симптоми на отравяне и е откаран в болница, където му е оказана медицинска помощ.
Българските прокурори разследват трима агенти на ГРУ, заподозрени, че са боравили с нервнопаралитичното вещество, и ги обвиняват в "опит за убийство". Но през 2020 г. производството е спряно, като властите се позоват на забавения напредък и липсата на международна правна помощ.
Експерти изтъкнаха, че "Емко" е една от няколкото компании, които произвеждат съветски стандартни 125-милиметрови танкови снаряди извън Русия, които украинските сили все още използват за стария си танков парк. Тези специфични възможности може да са сред причините българският производител да е обект на опити за саботаж.
"Руснаците се интересуват много от нашите съоръжения и от хората, които ги обслужват. Въпросът е как българските власти могат да защитят индустрията и физическите лица, собственици на индустрията. Провалени разследвания, унищожени доказателства - това е проблем. Кой разследва прокурорите?", казва български служител, пожелал анонимност.
За първи път "Емко" става обект на нападение през 2011 г., когато експлозия поразява един от складовете му в Централна България. Гебрев заяви, че това е бил първият акт на саботаж срещу неговите заводи - твърдение, което не е потвърдено от официално разследване. През годините се случват и други взривове, включително експлозия през 2022 г. и голям пожар тази година в завода на "Емко" в Карнобат в Източна България.
Подобни инциденти са се случвали и при други производители на оръжия, без властите да разследват обстоятелствата, казва той.
"Няма никакъв резултат по нито един от повече от десетте случая, свързани с руски терористични актове и шпионски мрежи в България", казва Гебрев. "Всички разследвания са или прекратени, или спрени и нито едно не е внесено в съда."
Корупцията сред българските прокурори и липсата на разследвания на престъпното им поведение заемат видно място в докладите на Европейската комисия. Прокурорската безнаказаност и продължаващото влияние на Русия също са сред причините, посочени от няколко столици на ЕС, за блокиране на присъединяването на България към Шенгенското пространство без граници.
При наскоро избраното прозападно правителство в София, което обеща да ограничи руското влияние, през юни главният прокурор беше принуден да напусне поста си, а съдебната реформа затрудни прекратяването на делата за корупция и организирана престъпност. Гебрев заяви, че това е начало, но че предстои да се направи още много.
"Прокуратурата и предишното ръководство на Националната служба за сигурност [ДАНС] са участвали в систематичното и масово прикриване на... диверсионните действия на руски агенти, включително експлозиите в нашите складове и опита за отравяне с новичок", твърди той.
ДАНС заяви, че в последно време е "предприела редица мерки" за ограничаване на руското влияние и е разкрила "безпрецедентен брой случаи на руска злонамерена шпионска дейност".
Веселин Иванов, говорител на българската прокуратура, заяви, че твърденията за руска инфилтрация "категорично не са верни" и че новото ръководство се е ангажирало да реформира институцията си. Той заяви, че прокурорите са документирали "престъпната дейност" на агентите на ГРУ и са ги подвели под наказателна отговорност. Но тъй като Русия не екстрадира свои граждани, "нямало как да бъдат изправени пред съда".
Що се отнася до експлозиите, Иванов заяви, че службата му е регистрирала четири инцидента, при които са унищожени продукти, предназначени за износ в Грузия и Украйна. София "е повдигнала обвинения на шест лица, за които е известно, че са служители на ГРУ", каза той.
Новото правителство разчита, че оръжейната индустрия на страната ще стимулира икономическия растеж в най-бедната страна членка на ЕС. Българският износ е скочил с над 1 млрд. евро през 2022 г. в сравнение с предходната година - и "голяма част от него се дължи на производството на боеприпаси", заяви министърът на отбраната Тодор Тагарев пред "Файненшъл Таймс".
Българските официални лица изчисляват, че до 40 % от куршумите и снарядите, използвани от Украйна във войната ѝ срещу Русия, се произвеждат в България.
Освен директните доставки за Киев, "голяма част от тях отиват в страни, които са изпратили свои запаси в Украйна... и ние допълваме запасите за съюзниците", казва Тагарев. "Пряко и непряко повече от половината от продукцията ни отива в Украйна", добави той.
Според правителствени служители около 5 % от брутния вътрешен продукт на страната се формира от продажбата на оръжие. По-голямата част от този бизнес се извършва от частни компании като "Емко" и "Арсенал", които сега се стремят да разширят производството до оборудване, отговарящо на стандартите на НАТО.
"Западният алианс се интересува от по-евтино и по-бързо производство, не само за Украйна... Българските производители се опитват да преминат към западните стандарти", казва Тихомир Безлов, военен анализатор в Центъра за изследване на демокрацията в София. Но проблемите с лицензирането и безпокойството на западните компании относно възлагането на производство на бивш руски съюзник означават, че това е "бавен процес", казва той.
Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че руската инфилтрация продължава да пречи на амбициите на България. "Съществуват рискове България да получи западно ноу-хау", каза той. "Трябва да реформираме тайните служби. [Съюзниците от НАТО] няма да ни се доверят, ако не можем да защитим това ноу-хау".