Ердоган явно се възползва буквално от всичко - включително от войната. Ето как го прави
Турският президент се е превърнал в най-повратливия политик и дипломат в Европа
Войната в Украйна за пореден път показа, че Турция е способна да обърне всяка криза в своя полза и да играе ролята на посредник там, където държавите с по-малко гъвкава външна политика се провалят. А Реджеп Тайип Ердоган, който управлява страната почти еднолично от 2003 г. насам, е осигурил на себе си и на своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР) почти сигурна победа на предстоящите президентски и парламентарни избори през 2023 г. Но този успех не е повлиян само от руската инвазия в Украйна и участието на Турция в политическите процеси около нея. "Медуза" описва как турският президент се е превърнал в най-повратливия политик и дипломат в Европа през последните няколко години.
Властта на Ердоган продължава да се укрепва - въпреки опита за свалянето му през 2016 г.
Военният преврат може да бъде описан като обичайна политическа практика в Турция. В продължение на много години именно военните гарантираха, че ислямистите няма да застанат отново начело на държавата, тъй като секуларизмът винаги е бил един от основните принципи или, както ги наричат в Турция, "стрели" на кемализма - политическото учение на Мустафа Кемал Ататюрк.
В историята на републиканска Турция (т.е. от 1922 г. насам) са извършени четири военни преврата, всичките успешни. Но петият опит, извършен в нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г., не прилича на нито един от тях. "Това не беше много "турски" преврат", коментира през 2017 г. политологът Сонер Чагаптай. - "Класическото" турско завземане на властта има три основни характеристики: безкръвност, участие на цялата армия и ясна йерархична организация."
Превратът през 2016 г. започна не посред нощ, както обикновено, а около 22:00 ч., когато по-голямата част от градското население все още беше по улиците. Военните успяха да завземат редица стратегически обекти в големите градове, но успехът им бе ограничен от това. Няколко часа след началото на преврата Ердоган призова по един от телевизионните канали, които не бяха превзети от превратаджиите (Си Ен Ен Тюрк), хората да излязат на улиците, за да спрат превратаджиите - и те се отзоваха. През онази нощ над 250 души са убити, а повече от две хиляди са ранени в резултат на сблъсъци между военни и цивилни.
През 20-те години на своето управление, от 2003 г. до днес, Ердоган, страхувайки се от военен заговор, последователно лишава военните от власт, като понякога прикрива това под формата на реформи, необходими за присъединяването на Турция към ЕС. Сега той можеше ефективно да довърши започнатото: след 16 юли 2016 г. започна процесът на "прочистване" на армията и набиране на нови, по-лоялни кадри в изпълнителната власт. През 2016 г. бяха уволнени повече от 400 турски военни представители в НАТО, което оказа сериозно влияние върху цялостния професионализъм на висшия команден състав. Тогава в НАТО недвусмислено бяха изразени опасения относно "деградиращата" армия на Турция.
Кого точно уволнява Ердоган от армията? Съдейки по интервютата, проведени с уволнените военни, основните критерии са били тяхното западно образование и привързаност към светските ценности.
Както отбелязва журналистката и ориенталистка Лила Яхинто в статия за списание Foreign Policy, това е довело до по-малко "евроатлантически" привърженици в командването на турската армия, за сметка на много повече "евразийци", които мечтаят да създадат "противовес на Запада". Планът предвижда това да стане чрез по-тясно сътрудничество с Русия, наред с други неща.
Чистката след преврата засегна не само военните, но и учителите, съдиите и административните служители - общо над 150 000 души бяха уволнени. Вълната от репресии обхвана и медиите, макар и не за първи път. Уволнените са обвинени в сътрудничество с организацията "Хизмет" на ислямския духовен водач Фетхуллах Гюлен, който от края на 90-те години живее в Пенсилвания. В деня след преврата Ердоган обяви със сигурност, че ФЕТО е организирала метежа, въпреки че самият Гюлен беше един от първите, които осъдиха опита за преврат.
С други думи, неуспешният опит за преврат като цяло се оказа изключително полезен за Ердоган. Той тъкмо се подготвяше за референдума през април 2017 г., който превърна страната от парламентарна в президентска република. Всички предложени конституционни изменения тогава бяха одобрени.
Един от първите, които се обадиха на Ердоган след преврата през 2016 г., беше Владимир Путин. Той покани турския си колега да го посети и първото пътуване на Ердоган в чужбина след опита за преврат бе именно в Русия (само две седмици след събитията). Путин, за разлика от западните политици, не осъди Ердоган за репресиите, които той предприе след 16 юли. Както отбелязва Сонер Чагаптай, поканата към Ердоган в Санкт Петербург не е случайна. Путин прие турския президент в гръцкия салон на Константиновския дворец в Стрелна (което едва ли е съвпадение, като се имат предвид исторически обтегнатите отношения на Турция с Гърция). "Путин сякаш се опитваше да каже: "Ето, вижте, ние сме в града на Екатерина Велика, която е водила дълга война с Турция, и аз, Владимир Велики, съм готов да се сприятеля", обяснява Чагаптай.
Много гъвкав аутсайдер
Турският президент е роден в бедния религиозен квартал Касъмпаша в Истанбул, на една ръка разстояние от модерните светски квартали. Завършва ислямското училище на Имам Хатиб и след това иска да бъде приет във факултета по политически науки на Анкарския университет, но там приемат само студенти от светски училища. Част от кемалисткото наследство на Турция са ограниченията за вярващите в здравеопазването и държавната администрация.
Реджеп Тайип Ердоган пред нов турски сондажен кораб
Снимка: БТА/APСлед като става "новият султан", както го нарича Сонер Чагаптай в книгата си, Ердоган започва да възстановява онова, което на турската религиозна общност ѝ се е струвало нарушена историческа справедливост. При това той дълго време прикрива ислямистките си симпатии, за да увеличи шансовете си на изборите. Нещо повече, неговата партия ПСР първоначално също не се позиционира като ислямистка. Ердоган и ПСР декларираха ангажираност с европейските ценности и желание да се присъединят към Европейския съюз.
Когато Ердоган идва на власт след опит като дисидент и затворник, Турция се възстановява от най-тежката финансова криза през 2001 г. и не разполага със сериозни ресурси за провеждане на активна външна политика. Но през 2001 г., в отговор на предизвикателствата на времето, е публикувана книгата "Стратегическа дълбочина" (Stratejik Derinlik), в която се обобщава бъдещата външнополитическа доктрина на Турция при управлението на ПСР и Ердоган. Често тази доктрина ще бъде наричана "неоосманизъм" заради желанието на страната да бъде "арбитър" в региона.
В книгата се казва следното: "Турция вече не може да води външна политика в стил "студената война", основана на постулата за неизменен глобален баланс на силите. Тя трябва да разработи нова външнополитическа стратегия, която да позволява бърз отговор на промените в международното положение". Авторът, Ахмет Давутоглу, е външен министър на Турция и архитект на външнополитическата доктрина на Ердоган в периода 2009-2014 г.
През последните няколко месеца Ердоган ефективно използва всички средства за въздействие, с които разполага - от статута си на страна от НАТО до прекия канал за комуникация с руския президент и установените търговски връзки с Русия.
Сделката с НАТО в Мадрид
На 28 юни, по време на срещата на върха на НАТО в Мадрид, след като Турция в продължение на повече от месец блокира молбата на Швеция и Финландия да се присъединят към алианса, най-накрая беше подписан меморандум между Турция, Швеция и Финландия. Страните се споразумяха, че Швеция и Финландия повече няма да подкрепят отрядите YPG/PYD и FETO, ще признаят Кюрдската работническа партия (ПКК) за терористична организация и ще предприемат всички мерки за преследване на дейността ѝ на тяхна територия.
В скандинавските страни и Финландия наистина има голяма кюрдска диаспора, но повечето от тези хора просто са получили статут на бежанци там (също и заради сблъсъците в Източна Турция) и нямат връзка с въоръжените групировки. Междувременно Ердоган твърди, че шведското правителство целенасочено финансира кюрдите и нарича Швеция и Финландия "убежище на терористи". Турция е представила списък със 73 "заподозрени в тероризъм" за екстрадиране от Швеция и Финландия.
На 3 август Сенатът на САЩ ратифицира договора за приемане на Швеция и Финландия в Алианса (към 14 август 23 страни от Алианса вече са направили това). Меджлисът все още не е направил това. Турските лидери продължават да внушават, че ратификацията е спряна, въпреки подписването на меморандума в Мадрид, и всичко ще зависи от това доколко Швеция и Финландия ще са склонни да екстрадират "терористи". "В края на краищата нашият парламент все още не е одобрил нищо", каза Ердоган.
Въпреки че меморандумът е само необвързващ документ за намерения, за Турция беше важно да го подпише. Най-малкото, за да изпрати сигнал, че този член на НАТО споделя загрижеността на алианса относно руската заплаха: в този момент Турция се опитваше да се отърве от санкциите заради покупката на руските противовъздушни системи С-400. В тази изкуствена пауза преди приемането на Швеция и Финландия Ердоган вероятно се опитва да възстанови процеса на закупуване на американски изтребители F-16 за турските военновъздушни сили, а не да направи реверанс към Владимир Путин. Според Аслъ Айдънташбаш, старши експерт по политиките в Европейския съвет за външна политика, намерението на Турция да блокира присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО е било само хитър политически блъф, който би могъл да се окаже "фатална" грешка за Турция и би поставил под съмнение самия ѝ статут в НАТО, ако се проточи.
Турция постоянно сигнализира за желанието си да се върне към програмата за разработване на изтребителите F-35 и да преговаря за закупуване на американски изтребители F-16 в замяна на зелена светлина за Швеция и Финландия. Но на официално ниво американските политици, които ръководят сделката, отричат, че двата въпроса са свързани: целите на НАТО са отделно, преговорите за оръжията са отделно. Положението се усложнява от факта, че в Конгреса на САЩ има мощно антитурско лоби, което блокира сделката за F-16. В същото време Държавният департамент наскоро заяви, че продажбата на F-16 на Турция "ще служи на интересите на НАТО", а Джо Байдън подкрепи това с изявление, адресирано директно до Конгреса. Така че е напълно възможно САЩ все пак да преразгледат позицията си по този въпрос, особено ако Турция продължи да се проявява успешно като арбитър в руско-украинския конфликт.
Освен това турските "байрактари" все още играят важна роля за украинската армия - в Украйна дори бе написана популярна песен за тях. Тоест има реален шанс негативните последици от закупуването на С-400 да бъдат компенсирани.
Войната: нов етап в руско-турското сътрудничество
Още от самото начало на войната Турция полага най-много усилия за дипломатическо урегулиране: тя инициира пролетната среща на руските и украинските преговарящи в Истанбул, която стана най-продуктивната през първата фаза на войната. Под нейна егида бе постигнато споразумение за износ на зърно от Украйна. То беше подписано в Истанбул в двореца Долмабахче - поотделно с Украйна и Русия. ООН и Турция действаха като гарант.
На подписването на сделката за износа на украинско зърно
Снимка: БТА/APСлед подписването на споразумението Путин лично благодари на Ердоган за улесняването на преговорите и направи това отново на среща с турския президент в Сочи на 5 август 2022 г. Както пише Аслъ Айдънташбаш, това [споразумението] се е получило отчасти защото и Путин, и Ердоган са "свикнали с циничното пазарене". В деня след подписването на споразумението Русия нанесе ракетни удари по Одеса, но въпреки това доставките на зърно започват.
Срещата в Сочи между Путин и Ердоган подсказа, че Турция ще бъде основният партньор на Русия в заобикалянето на санкциите. Тя се съгласи да заплаща руския газ в рубли и също така обеща да продължи да развива инфраструктурата за обслужване на руски карти с платежната система "Мир". Вероятността за "вторични" санкции, които биха могли да бъдат наложени на Турция за това, че е помогнала на Русия да заобиколи режима на санкции, засега е само хипотетична.
Избори 2023
Още през есента на 2021 г. опозиционните партии започнаха да формират коалиция, за да се противопоставят на Ердоган и ПСР на президентските и парламентарните избори през юли и август 2023 г. През 2023 г. младите хора на възраст 16-25 години ще представляват 11,8% от общия брой избиратели. Повечето от тях имат отрицателно отношение към Ердоган и ПСР. Те са станали свидетели как той се нахвърли върху опозицията след протестите в парка "Гези" и неуспешния метеж през 2016 г. и как и до днес продължава да атакува опозиционните групи - като кюрдите, ЛГБТ общността и жените, борещи се за правата си. През 2021 г. Ердоган реши да оттегли Турция от Истанбулската конвенция - ключов договор, насочен към защита на жените от насилие. Неотдавна, на 19 юли 2022 г., Върховният съд на Турция потвърди това решение като конституционно.
В опит да спечели благоразположението на младите хора, раздразнени от пълзящото премахване на гражданските свободи, Ердоган отмени лихвените плащания по студентските заеми, като остави само задължителната част. Друг опит за флирт с младежта е усвояването на TikTok. През септември в платформата се появи акаунтът XYZ Sosyal, който изглежда е спонсориран от ПСР. В него бяха представени проправителствени видеоклипове, в които се изтъкват постиженията на страната по време на управлението на Ердоган. Акаунтът вече е изтрит, но на негово място се появиха няколко други със същата тематика.
Друг актуален въпрос на политика за младежта в Турция е изтичането на мозъци. Младите професионалисти масово напускат страната, като най-голямо е бягството на лекарите. От репутационна гледна точка това изглежда зле за Ердоган, тъй като качественото обществено здравеопазване се смяташе за едно от основните му постижения.
Русия се нуждае от Турция. Както и Европа
Докато младите хора в Турция искат да напуснат страната, руснаците, обратното - търсят начин да изнесат парите си в Турция - и това не е просто откриване на банкови сметки. В края на първата половина на годината руснаците са били най-активните купувачи на турския пазар на недвижими имоти сред всички чужденци - те са купили почти две хиляди от над осемте хиляди продадени през юни недвижими имоти. Руснаците също продължават да летят до Турция на почивка, въпреки че тази година (за първи път от пет години насам) са отстъпили на германците по брой туристически пътувания. От август 2022 г. новата турска авиокомпания Southwind извършва полети до Русия, наред с други. Друг съвместен руско-турски проект е застрашен (или поне отложен): изграждането на атомната електроцентрала "Аккую", която трябва да осигурява до 10% от нуждите на страната от електроенергия. Но "Росатом" е намерил начин да изведе пари в чужбина, за да финансира централата - поне за следващите две години.
Среща с Путин в Сочи
Снимка: БТА/APТурция е един от основните политически посредници в евразийския регион: тя не само улеснява диалога между страните от региона и Русия, но и бързо изгражда отношения със съседните държави. Нещо повече, дори и с тези, с които конфронтацията всъщност е част от националната идеология: например, границата с Армения наскоро беше отворена за първи път от десетилетия, въпреки че в конфликта за Нагорни Карабах Турция недвусмислено подкрепя Азербайджан. Започна интензивна работа по възстановяването на дипломатическите отношения с Израел.
Друга ключова роля на Европа е да бъде буфер за бежанците от Близкия изток. През март 2016 г. Турция и ЕС подписаха "споразумение за сътрудничество", съгласно което Турция се ангажира да не позволява на сирийските бежанци да влизат незаконно в ЕС (повечето от тях пътуват през Турция за Гърция по море). В замяна на това тя трябваше да получи транш от ЕС в размер на шест милиарда евро - турските власти твърдят, че са получили само четири от тях. В момента в Турция има четири милиона бежанци от Сирия, а в останалата част на Европа - само около един милион, като по-голямата част от тях, почти 60%, са в Германия.
На 16 август 2022 г. Турция започна планирана (и съгласувана с Русия и Иран) военна операция в Сирия. Основната цел е да се създаде 30-километрова "зона за сигурност" в Идлиб.
Трябва да се отбележи, че няколко дни преди това турският външен министър Мевлют Чавушоглу призова опозицията да се "помири" с поддръжниците на Асад "в името на мира". Това е безпрецедентна промяна в турската реторика по отношение на сирийския конфликт, в който Турция и Русия заемат противоположни страни. Това може да е само дипломатическият жест, необходим за преместването на някои сирийски бежанци от Турция в Идлиб. Ако Ердоган успее, той би могъл да стъпи на територията на своя ултранационалистически съперник Юмит Йоздаг, който внезапно набира популярност на вълната на антиимигрантските настроения (а в навечерието на изборите това е опасно за Ердоган). Както и да е, това не би могло да стане без координация с Русия, за която ситуацията в Идлиб винаги е ключова точка за преговори.
Турция демонстрира огромна политическа амбиция и иска да бъде призната като глобален играч. Това се доказва косвено, но доста красноречиво от факта, че страната наскоро официално промени името си на Türkiye, официално, защото Turkey е английската дума за пуйка. Всъщност това се разглежда като глобално ребрандиране на страната, която иска да води идеологически независима политика, но да остане икономически част от западния свят.
Статията е публикувана тук>>
Превод Dir.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}