Подкрепяна от САЩ, Анкара ще се опита да разшири влиянието си както на Юг, така и на Север – с търговски, политически и военни средства.

Близкият изток, по-точно районът между Леванта и Иран, заедно със Северна Африка, изживява национален разпад. Под това имаме предвид, че националните държави, установени от европейските сили през 19 и 20 век се разпадат на съставните си елементи. Те са основани на родствена връзка, религия и променящи се икономически интереси. В страни като Либия, Сирия и Ирак видяхме как тези елементи влизат във войни, които преминават отвъд държавните граници.

Процесът следва модела на Ливан през 70-те и 80-те години на ХХ век, когато централното правителство спря да функционира и властта премина във враждуващите групировки. Ключовите сили не може да надделеят над другите, нито да бъдат победени. Те бяха манипулирани и подкрепяни отвън, но и самодостатъчни. Борбата между тях прерасна в гражданска война, която затихна, но не приключи.

Като се има предвид устойчивостта на властовия вакуум в региона, джихадистките групировки ще намерят пространство за действие, но в крайна сметка ще бъдат ограничени от собствените си вътрешни деления.

Ситуацията не може да бъде коригирана от външни сили. Необходимите за това сила и продължителност на военните операции надхвърлят възможностите на САЩ. С оглед на положението в други части на света, по-специално на Русия, САЩ вече не могат да задържат фокуса си върху региона.

В същото време развитието на обстановката, най-вече в арабските страни южно от Турция, е заплаха за стабилността в региона. САЩ ще се опитат с ограничените си усилия да смекчат заплахата от определени сили, но няма да изпратят големи наземни дивизии. В този момент повечето страни в региона очакват САЩ да действат като решителен фактор, въпреки че са видели как Америка се провали в тази си роля през последното десетилетие. Независимо от това, очакванията се променят по-бавно от реалността.

Когато всичко вече е видимо, ще стане ясно, че заради географското си положение само една страна има преобладаващ интерес от стабилността на Сирия и Ирак. Само тя, отново заради географията си, ще може с по-широки действия да постигне поне ограничен успех в региона. Тази страна е Турция. В този момент тя е обградена от конфликтите в Арабския свят, Кавказ и акваторията на Черно море, но не поема рискове.

Турция ще продължи да има нужда от политическата и военна помощ на САЩ. Америка ще я осигурява, но на определена цена – ограничаването на Русия. САЩ не очакват от Турция да влиза във война, самите те също нямат такива намерения. От друга страна, Щатите искат определено ниво на сътрудничество в управлението на Черноморския регион. Турция не е готова за напълно независима политика в Близкия изток и ще плати определената цена за отношенията със САЩ. Тази цена ще отвори пътя за разширяване на влиянието й към Грузия и Азербайджан.

Очакваме нестабилността в Арабския свят да продължи и през следващите 10 години. Също така очакваме Турция да слезе на юг. Въпреки страха от бойни действия толкова близо до границата й и възможните негативни ефекти от това, тя ще се подчини и ще вземе участие. Турската намеса ще е възможно най-малка и бавна, но ще увеличава размера и обхвата си. Въпреки обяснимата неохота, Турция не може да търпи продължаващия години хаос около границата й, а и няма коя друга страна да поеме тежестта. Нито Иран, нито Саудитска Арабия са в географското или военно положение да изпълнят тази функция.

Вероятно Турция ще се опита да създаде променящи се коалиции с крайната цел да стигне до Северна Африка и да стабилизира ситуацията. Съперничеството с Иран ще нарасне през времето, но Анкара ще запази възможностите за съдействие при нужда както с Техеран, така и с Рияд. Какъвто и да е развоят на събитията, Турция ще бъде в центъра.

Това няма да е единственият регион, в който Турция ще има интерес. С отслабването на Русия, европейското влияние ще навлезе на изток, където Турция има исторически интереси. Такива са северните брегове на Черно море.

Можем да предвидим, че Турция ще се опита да разшири властта си на север чрез търговски и политически средства, но потенциално и с ограничени военни средства. Нещо повече, с фрагментирането на Европейският съюз, отслабването на отделни икономики и преориентацията на определени нации на Изток, Турция ще се опита да увеличи присъствието си на Балканите, като единствената останала сила, която може да го направи.

Преди това да се случи, Турция трябва да осигури вътрешнополитически баланс. Тя е едновременно светска и мюсюлманска страна. Сегашното правителство се опитва да запълни пропастта между двете понятия, но по определен начин се накланя в страни от светските сили, а те са много. Ново правителство със сигурност ще дойде на власт в следващите години. Това е постоянен недостатък на съвременна Турция. Както при много страни, властта й ще се разширява въпреки политическата несигурност. Заедно с вътрешнополитическия конфликт, през следващите 10 години военните, разузнаването и дипломацията ще трябва да еволюират към по-големи размери и функции.

Имайки това предвид, очакваме да видим развитието на Турция до голяма регионална сила през следващото десетилетие.


Превод: БГНЕС