Стои ли България на ръба на европейските политики, свързани с климата... Какви са заплахите от климатичните промени и какво означава глобално затопляне? По тези и други въпроси потърсихме за коментар Апостол Дянков, старши експерт от WWF България, специалист в областта на климата и енергията. Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Г-н Дянков, скоро представихте актуални данни за климатичните промени, трудностите, свързани с тях, и необходимите спешни действия както в световен план, така и в България. Какво ни чака?
- Климатичната криза не е проблем, който може да бъде напълно разрешен в рамките на нашия живот. Овладяването на ефектите от нарушения климатичен баланс, които вече сме отключили, могат да отнемат десетилетия - за спиране покачването на температурите, векове - за стабилизиране на океанското равнище и дори много хилядолетия - за възстановяването на биоразнообразието и популациите на видовете на земята и в моретата, които ще загинат, вследствие на затоплянето. Към момента базираме прогнозите си в рамките на живота на нас и следващото поколение - около 2100 г. с общи усилия може да стабилизираме температурите до общо покачване от под 1.5 градуса, но ако продължаваме със сегашните темпове на емисии - покачването ще е около 2.7 градуса, с всички произтичащи от това последици и рискове за човечеството и планетата.

- Говорите за три критично-важни цели: да съхраним екосистемите, да стабилизираме климата и да създадем климатично-неутрална, кръгова и процъфтяваща икономика в България. На думи е добре, а реално какво можем...
- Една от най-важните бариери пред успешното решаване на климатичната криза е собствената ни неувереност в способностите ни като базирана върху науката цивилизация, икономика и общество. Чувството за безсилие е парализиращо, но ненужно. В България сме способни да постигнем климатична неутралност преди поставената от Европейския съюз цел от 2050 г. На първо място за по-малко от две десетилетия може да умножим производството и съхранението на възобновяема енергия, така че въглеродните емисии и замърсяването на въздуха от изкопаемите горива да останат в миналото. Може да развием високотехнологична индустрия на база на чиста енергия и кръгово използване на материалните ресурси. Може да подобрим икономическите перспективи като инвестираме в образованието, науката и развойните дейности с фокус върху този зелен преход, особено в изостаналите региони, зависими от въглищата и енергийно-интензивните индустрии. Не на последно място, възстановявайки екосистемите и природосъобразното земеделие, може едновременно да поглъщаме въглерод в по-голяма степен от повечето държави членки на Европейския съюз, а съхранената природа да спомогне за привлекателността на България като място за живот и инвестиции. Ако погледнете икономическите катастрофи от близкото и по-далечно минало, възстановяването и прогресът може да бъдат изненадващо бързи и да подпомогнат всички българи. Последното е изключително важно, защото е в сферата на така наречената "климатична справедливост" - не трябва новите технологии, иновации, инвестиции и програми да подпомагат само богатите региони или домакинства. Ползите трябва да са за всички - както за всички са разходите от данъци, държавни и европейски инвестиции, които задвижват прехода.

- Прогнозите са, че ако емисиите на парникови газове продължат със сегашните нива, планетата ще се затопли с приблизително 2,7°C до 2100 г.? Какво означава това? Защо това ниво на затопляне се определя като катастрофално за човешкото общество?
- За света затопляне от такъв мащаб означава поне половин метър покачване на океанските нива до края на века, което би наводнило домовете на стотици милиони хора в крайбрежни градове и би направило границите на континентите почти неузнаваемо. Означава също многократно увеличаване на екстремните проявления на времето: безпрецедентни наводнения, бури и топли вълни, каквито видяхме през 2021 г. на Балканите, в САЩ и Германия, като за някои световни региони сушите ще са почти перманентни, а за други разрушителните явление ще се случват с многократна честота и интензивност. За нас българите е същото - затопляне от 2.7 градуса на световно ниво може да доведе до приблизително два пъти по-голямо затопляне у нас, да увеличи поройните наводнения 2 до 4 пъти, да предизвиква суши и загуби на реколта всяко лято. Можем и трябва да се адаптираме към неизбежните последици, но и ние и нашите екосистеми и ландшафти, имаме лимит на адаптация. Много земеделски производители няма да издържат ако сухите периоди се увеличат с 20%, туризмът ще се срине, ако горите ни изгарят, а морето ни цъфти от водорасли всяко лято. Дори инфраструктурата от жп линиите до електроцентралите, които имат нужда от вода, са директно заплашени. Да не забравяме, че България не е система в изолация - ефектите от климатичната криза ще са много по-тежки в региони като Източна Азия и Северна Африка, което ще предизвика локални и регионални конфликти за вода и ресурси, политическа нестабилност и още климатични бежанци. Гражданската война в Сирия бе частично причинена от социалното недоволство и икономическите ефекти, предизвикани от нетипично дълга суша в региона и породената от нея миграция. Не може да допуснем това. Затова трябва заедно с другите европейски и световни държави да направим максимално възможното да удържим затоплянето под 1.5 градуса, каквато е целта начертана от учените.

- Всъщност, учените смятат, че всяко затопляне над 1,5°C може да причини необратими щети, като отмирането на амазонските тропически гори и коралови рифове и пълното топене на целия арктически лед през лятото?
- Учените изготвят вероятностни разпределения, според които продължаващо няколко години или десетилетия затопляне над 1.5 градуса е много вероятно да отключи на необратими процеси, които да унищожат напълно или засегнат силно ключови за планетата системи - арктическия лед, кораловите рифове, Амазонската гора, океанското течение Гълфстрийм, екосистемите и биологичните видове, които поддържат. Може би за някои това се струва като приемлива цена на икономическия прогрес, но не е. Зад всяка от тези системи стоят милиони човешки същества, които са зависими от тях за водата и храната си, за работните си места, за чувството си за идентичност и принадлежност в света. Жителите на Аляска не могат да си представят живота без арктическия лед. Жителите на островни държави не могат да живеят в потопени от океана атоли. Няма как такива изменения да не са катастрофални за хората.

- Според настоящите прогнози за емисиите, България може да се затопли с 4,4°C до 2100 г. валежите да намалеят с повече от 20%, застрашавайки водоснабдяването на градовете и селското стопанство. Добивите от пшеница и царевица може да намалеят с 1/5. До края на века тежки летни засушавания вероятно ще се случват всяка година?
- Трябва да уточним, че това са прогнози, които се базират на глобално и макро-регионално климатично моделиране и касаят няколко възможни сценария - конкретните цифри са обобщени от Световната банка в последния преглед на тези модели от 2021 г. спрямо настоящите темпове на емисии и затопляне. Тази година ще бъдат публикувани обновени регионални прогнози от Междуправителствения панел за климатичните промени, който обновява сценариите и прогнозите си веднъж на 6-7 години. През август миналата година излезе първият доклад от новата научна оценка, който рамкира затоплянето на ниво планета и континенти, но са ни нужни много по точни локални прогнози - на ниво град, речно корито или конкретен район на България. Такива прогнози вече се изготвят - от 2013 г. досега периодично се оценяват рисковете за отделни региони на България и икономически сектори и те залягат в икономическото планиране, но детайлността на тези прогнози не е достатъчна. Например, дали катастрофалните наводнения (които нормално се случват само веднъж на 50 години) ще се увеличат само 2 пъти или цели 4 пъти, е от огромно значение, но това трябва да се прецизира - например, за отсечките от течението на всяка българска река. Човешките жертви и щетите от гигантските наводнения в Германия и Белгия през миналото лято отчасти се дължат на факта, че нямаше прецедент на подобни валежи и въпреки предупрежденията, и местните власти не взеха достатъчно бързи мерки. Не трябва да допускаме това. Работата на държавните институции и общините да идентифицират и предотвратяват рисковете в България ще бъде ключова.

- Влажните зони покриват приблизително 6% от земната повърхност, а 87 % са загубени през последните 300 години?
- Днес те изчезват три пъти по-бързо от горите и това заплашва живота на растения, видове и животни, зависими от влажните зони.

- В басейна на река Дунав повече от 80 % от заливните низини са загубени през последните 150 години, а това включват рязко намаляване на популациите на риба и диви животни...

- Влажните зони са ключови защото едновременно поглъщат въглерод, смекчават наводненията надолу по течението на реките и са хабитат за ценни и застрашени животински и растителни видове. В България и по нашата отсечка на Дунав те са унищожени основно поради директна намеса на човека - пресушаване на блата, увеличаване на обработваемите земи, урбанизация. Но все повече страдат и поради засушаването, породено от климатични фактори. Във WWF България работим вече 2 десетилетия за възстановяването на влажните зони и създаване на местен поминък от екосистемните услуги, които те осигуряват. През изминалите две години бяхме свидетели на големи пожари, които частично разрушиха растителността върху ключови влажни зони - например, блатото Кайкуша в Природен парк "Персина" и Драгоманското блато. Съдействаме за възстановяването на двете зони, но ако тези пожари продължат, загубата ще е необратима. В българския план за възстановяване и устойчивост бе включен проект за възстановяване на влажни зони като "важни за климата екосистеми" и такава е посоката. Но тези дейности трябва да помогнат и на хората в малките населени места и градовете - нужно е да се мисли за базирани на природата решения и истинска зелена инфраструктура, а не просто разчистване на речни корита и наливане на бетон. Говорим за реално възстановяване на екосистемите, които имат защитни функции.

- Ефектът от Часът на Земята какъв е? Говорим за последната събота на месец март между 20:30 и 21:30 ч., когато милиони хора от цял свят символично гасят осветлението в домовете си, а знакови сгради притъмняват фасадите си?
- Ефектът от Часът на Земята върху глобалните емисии, разбира се, е символичен - отчасти защото и в България повечето домакинства и публични сгради вече имат енергийно-ефективно осветление. Часът на Земята е много важен символ. Когато правим този жест заедно, ние виждаме, че промяната е възможна и пренасяме вдъхновението от едно малко и символично усилие върху трудната и амбициозна работа, която ни предстои. През последните години във WWF посвещаваме Часът на Земята на различни природозащитни каузи, тъй като е необходимо хората да се включат по-активно в съхранението на всеки аспект от природата, в допълнение към стабилизирането на климата. Тази година ще посветим инициативата на борбата срещу престъпленията, извършвани срещу дивата природа у нас.

- Защо Индия предложи на един световен форум текст, който коментира не прекратяване ерата на въглищата, а намаляване използването им?
- COP26 успя в позиционирането на изкопаемите горива като основен проблем и пречка за решаването на климатичната криза. Много от нас, в природозащитната общност, се надявахме и на конкретен ангажимент и крайна дата за изход от въглищата на световно ниво, но в крайна сметка бе приета по-меката формулировка за поетапно намаляване. Смятаме, че това ще се промени на следващите климатични срещи, когато се очаква амбицията в преговорите да се засили. В случая, Индия изигра ролята на държавата, която сложи временна спирачка в нивото на амбиции, тъй като всички отчитат, че Индия е сред държавите, за които е необходимо ускорено икономическо развитие, за да може едно от най-големите световни населения да постигне адекватен стандарт на живот през следващите години. Няма нищо лошо в това, но амбицията можеше да е по-голяма. Вярваме, че тя ще бъде, защото обществото в Индия е силно чувствително към въздушното замърсяване - друго катастрофално последствие от въглищните ТЕЦ. А вече има и все по-голям натиск върху политиците за действие. Така е и във все-повече от държавите от така наречения "глобален юг" - намаляването на емисиите върви ръка за ръка с натиска за намаляване на локалното замърсяване.

- Говори се за нов фокус върху парниковия газ метан, чието съкращаване може да доведе до по-скоростно снижение на емисиите, за да се ограничи рискът от или периода на прехвърлянето на 1.5 градуса затопляне?
- Метанът се задържа в атмосферата много по-кратко от въглеродния диоксид, а в същото време емисиите и концентрациите на метан стабилно растат през последните години - в голяма степен заради индустриалното животновъдство, отчасти и заради емисиите от бума на изкопаем (природен) газ, чийто добив и транспортиране води до остатъчни емисии от този газ. Това означава, че ако рязко съкратим емисиите на метан, концентрациите ще паднат по-бързо и това ще спомогне температурите да остават под 1.5 градуса в критичното десетилетие между 2030 и 2040 г. Това десетилетие е нужно, за да бъдат спрени повечето въглищни централи по света (надяваме се в България да е преди 2030 г.), така че след това постепенно и по-бавно да започнат да намаляват и емисиите и концентрациите на въглероден диоксид. Именно затова във WWF и другите природозащитни организации смятаме, че газът не е дългосрочно решение за енергетиката и индустрията на България - той генерира много парникови емисии в жизнения си цикъл, а в същото време политиките за климата ще го ограничат скоро. Газът и без това е сега е твърде скъп (понеже твърде много държави решиха да базират енергетиката си на него).

- Къде е България в цялата тази световна общност? Бившият президент Доналд Тръмп извади САЩ от климатичното споразумение. Какъв сигнал е това?
- САЩ после се завърна в Парижкото споразумение, което означава, че не трябва да тълкуваме решимостта на държавите да разрешат климатичната криза на база на един единствен политик. Популистите като Доналд Тръмп обещават краткосрочни решения за електората си, а климатичните политики са с дългосрочен хоризонт. Нещо повече, те касаят бъдещите поколения, които вече са гласоподаватели, така че бягането от отговорност на политиците няма да продължи вечно. България е малка част, но част от Европейския съюз, който е може би най-важният балансиращ играч на световната климатична дипломатическа сцена. Благодарение на ангажиментите на ЕС Китай и дори Индия също заложиха ангажименти за климатична неутралност - макар и към 2060 и 2070 г. ЕС ще продължи да играе тази роля и е в интерес на България да подкрепяме този процес. Защото, както казах по-горе, далеч не сме подготвени за рисковете и евентуалностите от затопляне над 1.5 градуса (особено поради факта, че сме гранична и южна държава), а в същото време модернизацията и икономическата трансформация, свързана с безвъглеродните технологии и индустрии, може да ни позволи да догоним останалите държави членки по отношение на икономическо и човешко развитие.

- ЕС прие, че газът и ядрената енергетика влизат в Зелената сделка. Франция лобира за ядрената енергия, към това се присъединяваме и ние, а Германия държи за газа. Това отстъпление ли е от първоначалния вариант на идеята?
- На първо място, ЕС все още не е приел газът и ядрената енергия в Таксономията за устойчиви финанси. Ако това се случи, което може да стане само след гласуване от Съвета на ЕС и Европейският парламент, то това наистина ще бъде значително отстъпление от поетите ангажименти за климатична неутралност през 2050 г. Ядрената енергия може да бъде климатично-неутрална, но това се постига в дълъг период, тъй като за изграждането на АЕЦ са нужни почти 2 десетилетия, с които не разполагаме, без да говорим за други екологични вреди и рискове. Колкото до газа, неговите емисии не съответстват на визията за климатична неутралност. Дори новите предложени от Европейската комисия правила будят съмнение, че повечето газови инвестиции ще могат да бъдат класифицирани като зелени. В същото време възобновяемата енергия е вече по-евтина дори без никакви субсидии, а новите технологии за съхранение на енергия и умните енергийни решения могат да постигнат енергийна независимост на достъпна цена - както бе наскоро демонстрирано от гражданския сектор с публикуваната Визия 2030 и анализите на Центъра за изследване на демокрацията. Ние се надяваме, че политическите лидери и представители на държавите членки в европейските институции ще проявят здрав разум и дългосрочна визия и повече няма да концентрират публични инвестиции и субсидии в централизираната енергетика, базирана върху изкопаеми горива.