Чуйте статията:

Д-р Дениз Бакалов е сред най-добрите специалисти ендокринолози в България. Роден е през 1972 година в град Исперих. Завършил е Медицинския университет във Варна през 1996 година със специалности "Вътрешни болести", "Ендокринология и болести на обмяната". Започва кариерата си в болницата в родния си град, а две години по-късно става клиничен ординатор по вътрешни болести към Катедрата по вътрешни болести на Медицински университет - София. От 2002 г. д-р Бакалов е в екипа на Клиниката по ендокринология на УМБАЛ "Александровска", а от 2011 г. е главен административен лекар в същата клиника. От 2008 г. е и асистент към Катедра "Вътрешни болести" към Медицински университет - София. Д-р Бакалов е член на Българския лекарски съюз, на Българското дружество по ендокринология, на Европейската асоциация за изучаване на диабета (EASD), на Международната фондация за остеопороза (IOF), на Американската диабетна асоциация (ADA) и на Комисията по имунологични лекарствени средства към ИАЛ.

Избрано

По повод Световния ден за борба със затлъстяването, разговаряме с д-р Бакалов за това можем ли да го определим като заболяване или е резултат от липса на воля, преяждане и мързел.

Има ли епидемия от затлъстяване и може ли да се говори, че то е заболяване? 

Отговорът на този въпрос изисква разглеждане на същността на затлъстяването - да, то е заболяване. Световната здравна организация класифицира затлъстяването като глобална неинфекциозна епидемия, която се разпространява лавинообразно през последните години. По епидемиологични данни вероятно около 1 милиард души в световен мащаб живеят с наднормено тегло и затлъстяване. Отчита се нарастване на честотата на това заболяване в различните възрастови групи. Затлъстяването се превръща в съществен обществен проблем поради повишени изисквания към здравеопазващата и здравно- осигурителната системи.

Традиционно затлъстяването се дефинира чрез индекса на телесна маса (когато той е над 30 пункта - бел.ред), но клинично се разглежда като състояние на прекомерно натрупване на мастна тъкан с метаболитни последствия. Модерната медицина го класифицира като хронично, мултифакторно, рецидивиращо метаболитно заболяване. Така че затлъстяването не е просто поведенчески феномен на "преяждане" и "липса на воля" за физическа активност.

Снимка: iStock by Getty

Кои са основните причини, които водят до затлъстяване? До каква степен те са генетично предопределени?

Основната теория за развитието на затлъстяването за дълги години беше дисбалансът, настъпващ в резултат на повишен прием на енергия под формата на храна и намаленото изразходване на тази енергия чрез физическа активност. Енергийният баланс подлежи на контрол от сложна невроендокринна мрежа, включваща части от централната нервна система, които контролират чувството за глад и ситост.

Допълнително в регулацията се включват и редица хормони като лептин, който сигнализира за енергийни запаси, инсулин - основният хормон в метаболизма на въглехидратите, грелин, който стимулира апетита и  GLP-1 -глюкагоноподобен пептид-1, който се произвежда в червата след хранене и има ключова роля в контрола на кръвната захар и апетита. При затлъстяване често се наблюдава съществени нарушения в обмяната. Това означава, че регулацията на апетита е биологично компрометирана.

Генетично предопределено е организмът да поддържа телесното тегло около биологично "зададено ниво" на мастната тъкан. Когато човек започне да губи тегло се активират компенсаторни механизми - намалява консумацията на енергия в покой, увеличава се апетитът чрез увеличаване на грелина, намалява нивото на лептин и се стига до повишено чувство за глад. Това обяснява високата честота на рецидив при опити за редукция на тегло. Защото мозъкът се стреми да възстанови изходното тегло на тялото.

Мастната тъкан не е пасивно енергийно депо, а най-големият ендокринно активен орган в тялото. Увеличеното й количество води до инфилтрация на почти всички тъкани, органи и системи с мастни клетки, които от своя страна предизвикват инфилтрация с клетки на възпалението, локално намаляване на достъпа на кислород, системно нискостепенно възпаление / най- изразено в стените на съдовете/ и инсулинова резистентност. Целият този описан механизъм води до крайните фази на заболяването с развитие на метаболитни и сърдечно- съдови усложнения.

Финално затлъстяването се счита за свързано с над 200 други заболявания, сред които са предиабет и захарен диабет тип 2, сърдечно- съдови и мозъчно- съдови заболявания, метаболитно- асоциирана стеатозна чернодробна болест, артрозна болест и повишена честота на злокачествени заболявания.

Снимка: AP/БТА

Често хората с този проблем чуват обиди. Има ли стигма и ако да - до каква степен тя пречи на пациентите да търсят медицинска помощ и да започнат лечение?

За съжаление има изградена такава стигма, свързана със затлъстяването и тя има значими клинични и обществено-здравни последствия. СЗО и други медицински асоциации официално признават, че стигматизацията на хора с наднормено тегло и затлъстяване представлява бариера за здравни грижи и допринася за неблагоприятни здравни резултати. Различаваме стигма, свързана с директни обиди, дискриминация, социално изключване.

Съществува и неосъзната стигма със създадени автоматични негативни нагласи. Психо- социални проблеми възникват и промяна във възприятията на пациента, като негативните стереотипи за себе си. Стереотипите обикновено включват убеждения като- "мързелив", "без воля", "сам си е виновен", "няма насищане" и т.н. Тези нагласи са разпространени не само в обществото, но и сред здравни специалисти. Всичко това може да попречи за ранното осъзнаване за наличието на болестно състояние и търсенето на медицинска помощ.

Епидемиологични данни на СЗО показват, че хора със затлъстяване по-често отлагат профилактични прегледи, избягват скрининги (например мамография, колоноскопия), пропускат контролни посещения. Причините могат да са страх от осъждане, предходни негативни преживявания, очакване, че "всичко ще бъде обяснено с теглото". В резултат на това намалява доверието към лекарите от страна на пациента, намалява придържането към лечението и в дългосрочен план намалява мотивацията за лечение.

Според психолози и психиатри стигматизирането води повишаване на стреса при тези хора, увеличава се емоционалното хранене, намалява се физическата активност и крайният резултат е повишаване на теглото.

Снимка: iStock by Getty Images

Стигмата е асоциирана с депресия, тревожни разстройства, ниско самочувствие, социална изолация. Тя има и съответни клинични последици, като забавя започването на лечение, намалява придържането към медикаментозна терапия, намалява вероятността за консултация за бариатрична хирургия.

Съвременните препоръки за преодоляване на тези проблеми е да се промени езикът, използван при лечение на затлъстяването - да се говори за " хора живеещи със затлъстяване", а не " затлъстял човек". Фокусът на медицинската помощ да се насочи върху общото здраве, а не само върху килограмите. Подходът трябва да е интердисциплинарен - да участват медицински специалисти, психолози, специалисти по хранене и инструктори за физическа активност.

Има ли опасност обществото да подценява емоционалния и психологическия товар на хората с наднормено тегло?

Обществото нерядко подценява проблема и пример за това, е че до скоро затлъстяването не беше дефинирано като заболяване. А дори и в наши дни лечението на затлъстяването не се реимбурсира от повечето здравни фондове. Най-често фокусът пада върху най-видимото — килограмите. Но зад тях много хора носят невидим товар: срам, тревожност, постоянен страх от оценяване и отхвърляне. Много хора вярват, че наднорменото тегло е просто резултат от липса на дисциплина. Когато нещо се смята за "самопричинено", съчувствието и съпричастността от най-близкото обкръжение намалява. Психическият товар и страданието за хората, живеещи със затлъстяване са невидими за обществото. Тревожността преди лекарски преглед, избягването на социални събития, чувството за вина след хранене — това не се вижда отвън. С времето това може да доведе до изолация и още по-големи трудности в грижата за здравето.

Снимка: iStock by Getty Images

Как бихте оценили ситуацията у нас по отношение на разпространението на наднормено тегло и затлъстяване сред възрастните? И какво показват данните за децата — имаме ли причина за безпокойство?

България като страна от ЕС и със западен стил на живот следва световните и европейските тенденции в разпространението на болестта "Затлъстяване". Данните от различните проучвания показват, че около 40-45% от възрастното население е с наднормено тегло - тоест с индект на телесната маса над 25, а около 25 процента са със затлъстяване. България е на шесто място в Европа по затлъстяване при възрастните и на 5- то място по затлъстяване при децата. Проучвания показват, че приблизително 30% от децата и юношите в България са с наднормено тегло или затлъстяване според стандартите на СЗО за деца между 5 и 19-годишна възраст. Национално епидемиологично проучване показва, че 32% от 7-годишните деца са с наднормено тегло, от които около 15% са със затлъстяване и почти 5% с абдоминално (висцерално) затлъстяване.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Facebook

Затлъстяването трябва да се приема не само като естетичен проблем, а като хронично метаболитно заболяване, което е свързано с абнормно или прекомерно натрупване на мастна тъкан. Изследвания на здравните профили на населението- възрастни и подрастващи, показват много сериозни негативни тенденции за ниски нива на физическа активност и нездравословни хранителни навици. В социално- икономически аспект по-голям дял хора с наднормено тегло и затлъстяване са сред по-ниско образовани и социално- уязвими групи. Тези фактори подчертават, че затлъстяването е многофакторен проблем, повлиян от средата, културата на хранене и структурните условия на живот.

Кои са най-сериозните здравословни рискове, свързани с наднорменото тегло и затлъстяването?

Затлъстяването като заболяване и първопричина се свързва с над 200 други заболявания, които обхващат много широк спектър медицински специалности. Основните здравни рискове са свързани с развитие на метаболитни заболявяния като захарен диабет и стеатозна чернодробна болест. Захарният диабет тип 2 е еквивалент на сърдечно- съдово заболяване и в световен мащаб в резултат на усложненията - умират почти 3 милиона души годишно. Захарният диабет тип 2 се асоциира с висок или много висок сърдечно-съдов риск за развитие на исхемична болест на сърцето с остри усложнения - миокарден инфаркт, стенокардия, сърдечна недостатъчност, периферна артериална болест. Чернодробната стеатоза, като следствие на затлъстяването, пък се асоциира със стеатозен хепатит, който се последва от фиброза и чернодробна цироза. При хора, живеещи със затлъстяване, е по-честа артериалната хипертония, която е трудно контролируема и увеличава риска от инсулти. Затлъстяването се счита за рисков фактор и за развитие на туморни заболявания - на дебелото черво, млечната жлеза, яйчниците и матката. 

Снимка: iStock by Getty Images

До каква степен проблемът е подценяван у нас?

В България за съжаление няма национална стратегия и програма за борба със затлъстяването. Акцентира се повече на лечение на вече настъпилите усложнения, а няма профилактични програми, което да обхванат децата и подрастващите. Борбата със затлъстяването трябва да започне от детска възраст с изграждане на хранителни навици в семейството, детската градина и училището. След това трябва да се изгради работеща система за физическа активност и здравна култура. Намаляване на честотата на затлъстяването при децата трябва да е основен приоритет, защото детското затлъстяване е най-трудно повлияващото се след израстването. Освен някои научни дружества- педиатрични и ендокринологични, почти никой друг не алармира за проблемите и затлъстяването като заболяване и силно подценено в България.

Снимка: iStock by Getty Images

Колко често пациентите осъзнават връзката между килограмите си и конкретни заболявания, които могат да бъдат развити?

Въпросът е много важен, защото осъзнаването на риска е ключов фактор за търсене на лечение. Данните показват, че при значителна част от пациентите съществува частично или селективно разбиране на връзката между затлъстяването и заболяванията. Проучвания в Европа и Северна Америка показват, че повечето хора свързват затлъстяването с тип 2 диабет и сърдечно-съдови заболявания. Значително по-малък процент осъзнават връзката с някои видове рак, безплодие, хронично бъбречно заболяване, сънна апнея, метаболитно асоциирана мастна чернодробна болест.

В социологически проучвания често над 70% от участниците разпознават риска от диабет, но под 30-40% знаят за онкологичните рискове. В България липсват мащабни национални проучвания, които директно измерват степента на осъзнатост. Индиректни данни от здравни анкети и клинична практика показват - много пациенти търсят помощ едва след развитие на усложнение. Затлъстяването често не се възприема като самостоятелно заболяване, а като "естетичен" или временен проблем. Пациентите разбират сериозността едва когато им бъде поставена конкретна диагноза. Забавено е търсенето на медицинска помощ, а също е по-ниска мотивацията за дългосрочна терапия. Подценяват се профилактичните прегледи.

Какви са съвременните подходи за лечение на затлъстяването — от диетолечение и двигателна активност до медикаментозна и хирургична терапия?

Обобщено с две думи лечението е комплексно и продължително. Основният принцип е модификация на енергийния баланс чрез контрол на приема на калории и макронутриенти, като схемата зависи от индивидуалните нужди. Основни препоръки са: дефицит на калории, предпочитане на храни с по-нисък гликемичен индекс, увеличаване на фибри, зеленчуци, пълнозърнести продукти, намаляване на силно преработени храни и напитки с добавена захар. За съжаление не съществува универсален, работещ при всички хранителен режим.

Примери за диетични подходи са:

  • - Средиземноморска диета — богата на мазнини от растителен произход и риба;
  • - Нисковъглехидратни/кетогенни режими — при индивидуална преценка;
  • - Диетични режими с контрол на порциите.

Снимка: iStock by Getty images

Най-успешни са персонализираните планове с участие на квалифициран диетолог. Следващата стъпка трябва да е включване на физическа активност, която подобрява енергийните разходи, инсулиновата чувствителност, сърдечно-съдовата функция, психическото благосъстояние. Препоръки за активност около 150-300 мин/седмица умерена аеробна активност или 75-150 мин/седмица интензивна активност. Може да се прилагат и силови тренировки 2-3 дни седмично.

При съпътстващи заболявания програмата трябва да е персонализирана. Неразделна част от комплекса е поведенченска терапия. Тя подпомага контрола на емоционалното хранене, изграждане на здравословни навици, справяне с бариерите за поддържане на промени. При неуспех от общите мерки е възможна медикаментозна терапия, но назначена и контролирана от лекар.

Когато другите мерки са недостатъчни, а рискът за здравето е висок, се прилагат хирургични интервенции - така наречената метаболитна хирургия. 

Какво бихте казали на човек, който се страхува да признае, че има здравословен проблем, защото "ще го съди" обществото?

За съжаление нашето общество е до голяма степен нетолерантно и често осъжда хората, живеещи със затлъстяване. За да постигнат успех в борбата със затлъстяването те трябва да потърсят подкрепа и помощ първо от семейството, след това от обществото. Ако не успеят да се справят с психоемоционалните проблеми е препоръчително да се обърнат към психолог. При по-тежки случаи дори може да се наложи консултация с психиатър и включване на психофармакологична терапия.

Борбата със затлъстяването трябва да е комплексна и да има информираност на цялото общество. Без подкрепа и оставени сами тези хора не биха могли да се справят. Необходимо е да има ангажираност от правителствени и неправителствени организации, увеличаване на информираността на обществото, че това е е социалнозначимо заболяване с трайни последици.

ИЗБРАНО
Стотици се включват в конкурса "Най-красива абитуриентка". Вижте новите момичета Лайф
Стотици се включват в конкурса "Най-красива абитуриентка". Вижте новите момичета
722095
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж Корнер
Сензация: Рускиня обърна по невъзможен начин фучащата от гняв Сабаленка и я унижи в Париж
16842
Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти Бизнес
Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи над два пъти
15956
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW IT
Обикновените хора победиха: Вирджиния спря мегапроект за центрове за данни с мощност 900 MW
6053
Не крий лудостта, срама и неудобните истини Impressio
Не крий лудостта, срама и неудобните истини
1920
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода Trip
Обявиха извънредно положение на остров Карпатос заради недостиг на питейна вода
2731
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез Вкусотии
Какви са спецификите при приготвянето на сос Холандез
3610
Китайски хороскоп за юни 2026 г.: Какво очаква всеки знак от календара? Zodiac
Китайски хороскоп за юни 2026 г.: Какво очаква всеки знак от календара?
1612
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки Времето
Опасно време в 13 области, очакват се порои, гръмотевици и градушки
4389