Тази седмица премиерът на Великобритания Киър Стармър обяви въвеждане на задължителни дигитални лични карти. По думите му те ще помогнат в борбата с нелегалната имиграция. Личните карти винаги се представят като лек за всичко, което в момента тревожи избирателите в Обединеното кралство - било то измами със социални помощи или кражби в интернет. Но докато аргументите "за" са непроменени от десетилетия, аргументите "против" са станали много по-силни.  Особено с навлизането на технологии, които дават на държавата невиждани досега инструменти за контрол. Това вече не е абстрактна опасност, защото в някои места по света е практика, пише британския "Телеграф".

Във Великобритания хора биват разследвани и задържани за мнения онлайн, но дигиталната идентификация има много по-голям потенциал. Достатъчно е да погледнем Китай, където картите от ламинирани документи се превърнаха в напълно дигитални. Какво се случи след това?

Цифровата идентификация стана задължителна за почти всички ежедневни дейности - от пътуване с влак до наемане на жилище. Всяка стъпка бе оправдавана като мярка срещу измами.

Така властите получиха огромни възможности за наблюдение и контрол. В комбинация с геолокация и лицево разпознаване тези карти станаха основа на системата за "социален рейтинг" - ако гражданите не се държат "правилно", могат да бъдат лишени от права или дори от достъп до собствените си пари.

Привържениците на дигиталната идентификация казват: "Но това е Китай, тук няма да стане."

"Само че пандемията от COVID показа друго. Бяхме поставени под домашен арест въз основа на спорни модели, ограничавани да пътуваме или използваме имотите си без съдебна процедура, а ваксинационните паспорти направиха "доброволната" имунизация практически задължителна. Това демонстрира, че британската държава е напълно способна да си присвои авторитарни правомощия", коментира "Телеграф".

Докато някои условия за достъп до социални помощи могат да бъдат оправдани, предложението на Стармър за лични карти, свързани с трудовата заетост, звучат фундаментално нелиберално. Идеята на Лондон е наемането на работа да е невъзможно без наличието на дигитална идентификация.

Предложението обаче може да претърпи промени. Стармър е толкова непопулярен, че подкрепата му често обрича дадена кауза.

Стармър е най-непопулярният премиер в историята на социологическите изследвания. Рейтингът на одобрение на Киър Стармър достигна историческо дъно, тъй като само 13% от обществеността одобряват работата, която той върши като премиер. Това става ясно от ново проучване на Ipsos, докато 79% са недоволни, което му дава нетен рейтинг на одобрение от -66. Така той става по-непопулярен от своя предшественик Риши Сунак, предава БНР.

Според социологическите проучвания общественото мнение е разделено, но младите са много по-категорично против. Близо 2 милиона вече са подписали петиция срещу идеята