В края на ноември 2022 г. България е изправена пред абсолютен тупик - няма правителство, а народ и политици са единодушни в едно - че и с нови избори ще стигнем до същата задънена улица.
Но това не ни се случва за първи път и нека статистиците си направят труда да кажат за кой път през годините оттогава насам българският парламент отвлича вниманието на обществото от наболелите теми и се занимава с междупартийни сплетни.
На 10 юни през далечната 1990-а в България са проведени първите демократични избори за Велико Народно събрание. БСП спечели вота, а младата опозиция се вдигна на протести заради съмнения за манипулиран вот. Колко познато.
Днес се случва пак същото, малко "наобратно". И партиите са повече, а някои от старите съвсем са загубили облика си в стремежа си да мимикрират в коалиции, за да не изпуснат властта.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван Григоров
На "упражнението" с хартия или с машини да гласуваме, или пък и с двете посвети времето си изцяло последният ни повече от разногласен парламент. Пропиля го въпреки множеството започнати и недовършени теми от "домашно", "съседско" и световно естество. Днес дори няма от кого да поискаме да си даде оставката, защото правителство нямаме, а и не се очертава.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровНякога, на 7 август 1990 г., Андрей Луканов връчи в парламента първата оставка на ръководеното от него от февруари с.г. правителство. Луканов бе считан за "човек на Съветския съюз в България и проводник на съветските икономически интереси в страната ни", макар вече да нямаше Съветски съюз. След като умря, му приписаха и други грехове.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровГорбачов отказа на "съветския агент" 1 млрд. долара кредит, за да предотврати неизбежния фалит с натрупаните 11 млрд. долара външен дълг и 26 млрд. лв. вътрешен дълг на България. И го загазихме. Но не си взехме поука.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровПрез септември 1990 година Луканов сформира втори кабинет. Истинско политическо самоубийство, като се има предвид, че икономическата криза в България навлизаше в абсолютния си пик - магазините бяха опразнени, липсваха елементарни хранителни стоки. Сега стоки все още има, но те така стремглаво поскъпват, че доходите ни не стигат да си ги купим. В този смисъл разликата с преди не е голяма.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровСлед мораториума върху плащанията по външния дълг от края на март 1990-а България беше банкрутирала от гледна точка на световния пазар. Нямаше внос, нямаше износ за Запада. Тогава настъпи т.нар. "гладна Луканова зима". За идващата според календара 2022-ра/23-та по-добре да не отваряме темата, че може да се окаже и по-тежка от Лукановата.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровВ началото на ноември 1990 година Съюзът на демократичните сили изяви готовност да поеме управлението, като допусна участието на представители на БСП в кабинета, въпреки че в Софийския университет бе обявена окупационна стачка с искане за национализиране на имуществото на социалистическата партия.
Днес СДС вече е коалирана с ГЕРБ - с партията, която беше свалена с несравнимо по-масови протести от онези срещу БСП през 90-а. Явно и партиите си имат "имунна" система и тя отслабва след дълго боледуване, т.е. когато дълго време не са били във властта.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровС първия сняг на 90-а страната бе парализирана от протести. Днес гражданството е по-апатично, но протести - макар и спорадични, не липсват. На 29 ноември 1990 година Луканов за втори път подаде оставка и още на другия ден Великото народно събрание я прие. В подобна ситуация сегашното Народно събрание сигурно ще заседава до идущата пролет, за да подсигури работа на... телевизиите.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровВторото правителство на Андрей Луканов просъществува по-малко от два месеца - от 22 септември до 20 декември 1990 г.
Сега всички се питат кога ще имаме правителство, че поне да има не само кого да хулим, ами и да го свалим.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровЛуканов бе сочен за баща на силовите групировки и идеолог на техните икономически домогвания. Днес тия му грехове някак избледняват на фона на "конкуренцията". Ежедневно чуваме, че корупцията е проникнала не само в институциите, съда и прокуратурата, но е прояла отвътре и органите на реда.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровЛуканов го застреляха на 2 октомври 1996 година с 4 куршума пред дома му, а убиецът не беше разкрит. Нормално. Заподозрените в убийството на Луканов, след като ги освободиха, осъдиха България.
Платихме ние, данъкоплатците.
Кабинетът, оглавен от Андрей Луканов, бе образуван от политически дейци на БСП и независими експерти - толкова "независими", че всичките бяха от БСП. Днес социалистите отново застъпват "експертната" теза, тъй като преценяват, че изглежда някак неудобно за пореден път да се предложат еднопартийно за властта. А и невъзможно. По-лесно е с "троянски коне", а у нас такива - колкото щеш.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровНоември 1990-а беше бурен месец в новата ни история, белязан от политически драматизъм, митинги, избори и обрати. Но не и последният такъв. Колко още такива месеци си имахме - чет нямат за 32 години демокрация.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровПокойният Желю Желев казваше, че падането на второто правителство на Луканов било "последната фаза на "нежната революция" в България". Ако е прав, то очевидно от дистанцията на времето днес бихме могли да си направим извода, че с нежност се печели бъдеще само в любовта. И дори и там - не винаги. А в политиката - никога.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровНа 27 и 28 ноември през 1990-а според някогашната КТ "Подкрепа" в страната били стачкували 750 000 души. И тази цифра беше оспорена, но да приемем, че е било така. На 29 ноември се включиха и от КНСБ и започна национална стачка.
С това съдбата на правителството на Луканов вече беше окончателно решена.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван Григоров
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровИ тогава, и днес никой не иска нови избори, защото се очертават с предизвестен - лош край. Дали недоверието ни е плод на опит, на страх, или на държавническо съображение - все едно. За всички е ясно, че не се подобряваме. Нямаме национално съгласие по нито един въпрос от вътрешен или външен характер.
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровОт само себе си някак идва онази крилата фраза от времето на след Лукановото правителство на "националното съгласие" - знаменитото кратко, но съдържателно изречение на Димитър Попов: "За Бога, братя, не купувайте!"
Е, днес сигурно по-подходящ би бил изразът: "За Бога, братя, не ни пр/о/е/давайте!"
Ноември 1990 г.
Снимка: Иван ГригоровЕми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}