Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог по специалност, има и магистратура по здравен мениджмънт и обществено здраве. Работил е като лекар в областната болница на Кюстендил, както и в Тунис, а до 2016 г. е лекар в "Майчин дом". От 1990 г. до 1996 г. работи в областната болница в Кюстендил. Между 1996 - 2002 г. практикува в Тунис, след което отново се връща в Кюстендил, където работи в кабинет, медицински център и болница. От 2012 г. до 2016 г. е лекар в университетската болница "Майчин дом", София. От септември 2017 г. досега е изпълнителен директор на УСБАЛО ЕАД. От 2009 г. до 2010 г. е заместник-председател на УС на БЛС, за известно време изпълнява и длъжността председател. Бил е член на Съвета на директорите на МБАЛ "Н. Василиев" АД в Кюстендил. През октомври 2010 г. е избран за министър на здравеопазването и заема поста до март 2012 г., когато подава оставка. От 2017 г. до днес е директор на УСБАЛО ЕАД. Освен административната дейност, с която се занимава, д-р Константинов продължава да практикува и като лекар.

"Преди 10 години, когато бях министър, бюджетът на Здравната каса беше почти два пъти по-малко, от този, който се обсъжда в момента. А дали здравеопазването ни е станало два пъти по-добро? COVID-вълната ни показва, че не е" - това каза в интервю за Dir.bg д-р Стефан Константинов, директор на онкологичната болница и бивш министър на здравеопазването

- Д-р Константинов, има ли опасност зеленият сертификат да се превърне в свещена крава? И при Омикрон той въобще решава ли проблема с незаразяването?

- Зеленият сертификат никога не е решавал проблема с незаразяването, поне от появата на Делта варианта. Зеленият сертификат решаваше нещо друго, той караше хората да се ваксинират, защото от това имаше смисъл и все още има смисъл дотолкова, доколкото ни предпазва от смърт или много тежки боледувания, които след това дават сериозни усложнения. Пред зеления сертификат няма особено бъдеще, но така или иначе, той е част от единната политика на ЕС. Ние, до момента, до който това нещо съществува в другите държави и се изисква, вероятно ще го имаме като средство за сравнително свободно движение на хората. Но ясно трябва да се каже, че това, че имате зелен сертификат, независимо дали е по причина, че сте се ваксинирали или че сте боледували, или че имате антитела, това не Ви пази Вас от заразяване, нито пък пази околните от Вас, ако Вие случайно сте се заразили и сте носители, защото Вие можете да нямате никакви симптоми, а да разнасяте заразата. В тази част остава класическото средство - маска и някаква социална дистанция.

- При вас в болницата има спазвате ли такова изискване - персоналът да е само със зелен сертификат?

- Да, това е по заповед на министъра - или трябва да има зелен сертификат, а хората, които нямат, на три дни трябва да се тестват, за да доказват, че не се носители на вируса. Ние имаме един доста висок процент от ваксинация - лекарите са над 92% ваксинирани, а като цяло средният процент на персонала е около 75%. Въпреки че са ваксинирани, в момента с вълната на омикрон имаме значителен процент от хора, които са болни, но леко болни. Но, така или иначе, това ги кара да отсъстват от работа за около 10 дни до две седмици. За щастие нямаме такива случаи, каквито имахме преди - при Делта варианта, когато трима души от персонала починаха. Те по някаква причина бяха отказали да се ваксинират, за което лично на мен ми е съвестно, в качеството ми на ръководител. Въпреки че е много трудно на човек, който е решил да не се ваксинира, ти да му обясниш, че е полезно за него. Това са фактите. Засега, за щастие, този омикрон ще се яви нещо хубаво за нас всички, защото повечето хора го карат леко.

- При вас има ли такова отделение, въпреки че сте онкоболница? И трябваше ли още в началото да направим болници за лечение само на коронавирус и да отделим тъй наречените чисти болници за всички останали болести?

- Да, със сигурност трябваше, но хубавите неща, които в последните месеци управляващите проумяха, са, че не може да се действа чисто административно и не е редно да разхвърляш на всички болници и да им вмениш задължението да лекуват коронавирус. Ние нямаме в момента клиника и въобще не смятам, че е нужна. Допреди два месеца имахме, като половин година в нея нямаше нито един пациент, просто защото не е имало нужда да има и защото не им е мястото тук. Има болници, които имат специфичен предмет на работа. Има болници, които имат специфична архитектура и организация на работа, и няма как, без да й спреш работата на такава болница, да й вмениш такова нещо. Не е редно. Ние дадохме своята дан по време на втората вълна, която реално беше първата, когато всичко беше толкова ново, нямаше подготвеност. Тогава имахме пациенти, имахме клиника, дадохме своя принос, лекували сме болни с Ковид, но реално няма състояние, което да изисква едновременно лекуване и на онкологично заболяване, и на COVID. Ако даден човек е заразен и има коронавирус, той трябва или само да изчака, ако няма симптоми или да се лекува, съобразно оплакванията. Дали има онкологично заболяване, или не, това по никакъв начин не променя начина на лечение.

Когато установим, че хората са заразени, им казваме, че ще отложим лечението с десет дена до две седмици, докато им стане негативен тестът, и ги пращаме вкъщи с обичайните мерки, които са известни. Ако вече трябва да се лекуват в болница, тогава отиват към клиниките и отделенията, които са обособени за COVID. Нямам наблюдение да се случва нещо по-различно с онкологичните пациенти от това, което е в цялото общество по отношение на заразяването.

- Тоест, сгрешихме, че първоначално не организирахме само COVID болници?

- Сега е лесно да се съди, но имаше моменти на напрежение и неизвестност, когато трябваше да се вземат бързи решения, дори с цената да не са най-правилните. Да, по принцип е редно да има някакво разделение. В такава насока още от началото трябваше да се мисли. Друг е въпрос, дали беше и е възможно при организацията на нашето здравеопазване да се случи.

- Онкоболните подхождат ли с предубеждение към ваксинирането или пък предпочитат да се предпазят тъкмо заради това с ваксина?

- Онкоболните пациенти са като всички останали хора, те вярват на това, което им каже лекарят. Те вярват на лекаря, на когото са вярвали досега. Ако имате личен лекар, който Ви е лекувал много години, знае ви от дете, каквото ви каже той, вие това ще възприемете. Така че и онкопациентите - ако имат лекар, на когото вярват и той им каже да се ваксинират, се ваксинират. ако лекарят, на когото вярват, не си е направил труда да прочете всички проучвания, да подходи съвременно и им каже "я да изчакаме, да не се ваксинираме", е много вероятно да не се ваксинират. Ние сме много активни и по темата ваксинация и винаги препоръчваме на нашите пациенти да се ваксинират и имаме и ваксинационен пункт.

- Правилно ли е да се ръководим за предприемането на мерки от броя интензивни легла и колко от тях са заети, както предвижда планът на здравното министерство?

- Специално за тази вълна, която е с Омикрон, това е правилно решение. И веднага ще кажа защо. Защото досега имаше много ясна корелация между броя на заразените, броя на тези, които ще влязат в болница, броя на тези, които ще влязат в интензивно отделение и броя на тези, които ще загинат. И беше правилно, при такава корелация, да се водим по-скоро от броя на заразените, защото ние знаехме след това какво следва. И като се водехме от броя на заразените само, ние можехме след две седмици да сме подготвени да изпреварим събитията.

Само че сега, при Омикрон виждам едно изключително стръмно покачване на броя на заразените, имаме рекорди, които при нито една от досегашните вълни не сме имали - над 10 000 души на ден, като това е само върхът на айсберга. Обаче сравнете данните за миналата седмица, ден по ден, и ще видите, че броят на постъпилите в болница не е кой знае колко по-голям, а броят на хората, които са в интензивни отделения, дори намалява. Така че, ако ние се водехме само по броя на заразените, ние трябваше моментално да наложим най-драконовски локдауни, което щеше да е голяма глупост точно с този вариант на вируса в този момент.

Слава Богу, не го правим това, следим интензивните легла, като бих казал, че да, разбира се, много правилно е това решение да следим интензивните легла, но в никакъв случай да не трябва да е единствен критерий. Все пак да поглеждат като цяло и болничната натовареност и да не разчитат само на математически модели и чисти формули, а такива пандемии е добре да се управляват и "ръчно", когато има бързи промени. Така че - краткият отговор е "да", с уговорката, че не трябва да се абсолютизира и другите параметри не трябва да се изпускат.

- Всички констатират, че насред пандемията са лъснали още повече дефицитите в системата, а като че ли нищо не се прави и се решават проблеми на парче?

- Не само дефицитът на кадри лъсна. Лъснаха абсолютно всички недостатъци на здравната система. Ще Ви дам простичък пример какво се случи. Ние сме сред тези страни, които имат най-голям брой болници и най-голям брой болнични легла. И в един момент се стигна дотам, че при сравнително не много големи нива на заболеваемост, ние няма къде да настаним хора, да няма кой да ги лекува. Да не забравяме, че една голяма част от пациентите се лекуват от специализанти, от хора, които имат много малък клиничен опит - Здравната каса не ги признава като изпълнители по дадена пътека, но за COVID вече ги признаваме, че могат да работят. Тук също можем да търсим причините и за голямата смъртност.

Така че, здравната ни система е лошо организирана. Проблемът е, че коронавирусът ни ги показа още един път и още по-ясно дефектите, и въпреки това, ние не си вземаме поуки и съответните решения, а ето, искаме да откриваме нови болници.

- Частните болници се множат, и то предимно в големите градове, което засилва неравномерното разпределение на здравната помощ. Откриват ги там, където вече има много болници, а не някъде, където няма нито една?

- Да, това е била винаги моята теза - че държавата трябва стратегически да мисли за болниците. Болниците са нещо, което запазва демографията в даден регион. И когато се разкриват прекалено много болници, те изразходват огромен ресурс, без да връщат същото качество. Това е голяма грешка.

- В същото време постоянно се оплакваме, че не достигат парите за здраве, а всеки следващ бюджет ги завишава с милиони, в новия също. А едновременно с това се оказва, че все повече пациентите доплащат, а парите от вноските отиват за откриване на нови частни болници, които на всичкото отгоре са там, където вече има много други лечебни заведения.

- И какво се получава всъщност - тъй като и пациентите започват да намаляват, България намалява, започват да се изсмукват лекари от една болница в друга. Започват да работят лекари и медицински сестри на сума ти места за мизерни заплати, като цяло, качеството не се подобрява. За да се оправдае съществуването на тези лечебни заведения, хоспитализациите започват да растат, всеки трети човек в България задължително влиза в болница по веднъж годишно, което води до огромен разход на средства, а в крайна сметка нямаме добри здравни резултати. Защото здравеопазването не трябва да го оценяваме по това колко болници имаме, колко лекари имаме, а колко ни е здрав народът. И в един момент се оказва, че нашият народ не е здрав и като се появи някакъв вирус, започва масов мор.

- Откъде да започне реформата в здравеопазването, след като всички, и медиците, и пациентите признават, че куцат много неща?

- Много е погрешно, ако се каже, че реформата ще започне само от едно място - например Спешната помощ. Или от болниците. Реформата, за да е успешна, трябва да държи погледа си върху всичките аспекти. Като тръгнем от Спешна помощ, от първична и извънболнична специализирана, болници и така нататък. Защото има моменти, ако пипнете в един сектор, вие разстройвате всички останали. Тоест, реформата трябва да е синхронизирана. Но ние трябва да си зададем на първо място простичкия въпрос - има ли място държавата да гарантира и да се занимава със здравеопазването, или ще оставим всичко на пазарните сили? Този въпрос трябва да си зададем.

Ако отговорът е, че ще оставим всичко на пазара, трябва всъщност да кажем следното: "Добре, оставяме хората да се осигуряват, където си искат. Нека да направим множество здравни каси. Който се осигурява, получава лечение. Който не се осигурява, не получава лечение. Който плаща повече, получава по-добро лечение. Който плаща по-малко, получава по-малко". Тоест, да унищожим солидарния здравен модел. Да, има и такъв варинт, но ще трябва да приемем всичките негативи и позитиви от това. Който има много пари, ще има супер готино здравеопазване и ще има достъп до него. Който няма пари или са му малко, няма да има.

Обратно - ако имаме солидарен модел, много ясно трябва да кажем държавата за какво се грижи. Сега се казва така - ние ще правим много болници, защото те се конкурират. Те въобще не се конкурират, защото Касата е една и съща. Те се конкурират, ако наричаме нерегламентираните влияния конкуренция - да, може да се конкурират. Но болниците дори не са равнопоставени. Държавните болници са длъжни да правят обществени поръчки, куп административни изисквания към тях, дават непрекъснати справки, отговарят на всевъзможни изисквания. И в същото време срещу тях са така наречени им "конкуренти", на които всички тези неща са им спестени - частните болници могат да са маневрени, всичко могат да правят. Това е проблем за здравеопазването.

Държавата трябва да има ясна функция и да каже - на нас ни трябва в това населено място болница, тук трябва да имаме една, там трябва да имаме две, които ще ползват обществен ресурс. И тези болници да се развиват.

Преди 10 години, когато бях министър, бюджетът на Здравната каса беше почти два пъти по-малко от този, който се обсъжда в момента. А дали здравеопазването ни е станало два пъти по-добро? COVID-вълната ни показва, че не е.

- Трябва ли да се увеличи здравната вноска така, че хората, които са осигурени, наистина да знаят, че няма да им искат доплащане, както е на много места в Европа, а не както е сега - хем сме осигурени, хем доплащаме за какво ли не?

- Веднага Ви казвам - не, не и не! Категорично не трябва да се повишава, защото, като се повиши, освен че повече пари ще се вземат от хората, освен че повече пари ще се дадат на тази ненаситна система, болните пак ще си доплащат, ако няма промени в правилата. Затова казвам - не. Аз, като директор на болница, съм заинтересован в болницата да влязат повече пари, но като гражданин бих искал да видя по-добър ефект от удържаните ми здравни вноски

Убеден съм - със сегашните пари можем да имаме по-хубава здравна система. Така че размерът на вноската не ни е голямата драма. Драмата са ни правилата.