Борба с корупцията или политическо преследване. Какъв е проблемът на Зеленски с регионите?

Като гонят губернатори, които са избрани от местното население, властите в Киев създават лош прецедент, засилвайки авторитарните тенденции

17:40 | 22 май 2023 | Автор: Константин Скоркин, Carnegie Politika 70 5474 Снимка: БТА/AP

Когато водят война срещу регионалните барони, властите винаги могат да я оправдаят с борбата срещу корупцията и желанието да не допуснат западната помощ да се озове в джобовете на местните кланове. Но както и в случая с олигарсите, този процес има и обратна страна. Пред лицето на руската агресия кметовете на градове останаха със своите избиратели, докато други назначения на Зеленски се оказаха не на висота

Русия - Украйна

Разграничаването на антикорупционните кампании от политическото преследване в Украйна винаги е било трудно и дори руската инвазия не промени това. Неотдавнашният арест на един от най-влиятелните регионални политици в страната - кмета на Одеса Генадий Труханов - се превърна в нов гръмък епизод от поредицата съдебни процеси срещу украински кметове, които продължават въпреки военното замразяване на политическия живот.

Централното правителство се надява да използва военното положение, за да изкорени корупцията по места и същевременно да се отърве от неудобните регионални политици. И наистина, кметовете на регионалните центрове в Украйна често са корумпирани. Въпреки това, като се разправя с личностите, властите подкопават самата идея за местно самоуправление, тласкайки страната към прекомерна централизация.

Отдавнашни претенции

Конфронтацията между централната власт и кметовете Украйна датира още от местните избори през 2020 г. - последната голяма предизборна кампания преди руската инвазия. Тогава пропрезидентската партия "Слуга на народа" претърпя сериозно поражение, като загуби кметските избори в ключови градове в цялата страна. Основните печеливши от местните избори бяха регионалните авторитети, подкрепени от своите джобни партии и местните бизнес кланове.

По онова време изглеждаше, че регионалните елити ще бъдат основното предизвикателство за президента Зеленски в бъдеще. До следващите парламентарни избори те възнамеряваха да създадат свой собствен електорален проект - нещо като Партия на регионите 2.0, но призоваващ не за приятелство с Русия, а за по-голяма местна автономия.

Тази конфронтация продължава и след началото на руската инвазия. Така например през април 2023 г. Александър Мамай, кметът на Полтава, получи условна присъда за присвояване и беше уволнен. Той ръководи града повече от десетилетие и е натрупал сериозни следи от корупция. Смятан е за главен виновник за хаотичното развитие на града и разрушаването на исторически обекти, като неизвестни нападатели нападат градски активисти и дори съдии. В същото време Мамай е бил съветофил, който влиза в конфликт с патриотично настроената общественост. Така например дълго време блокира поставянето на паметник на хетман Мазепа в Полтава ("Израснал съм в СССР и са ме учили, че Мазепа е предател").

В конфликт с центъра обаче са не само кметовете на югоизточната част на страната, които могат да бъдат заподозрени в проруски симпатии. Кметът на Чернигов Владислав Атрошенко също бе обвинен в злоупотреба с власт, макар че основанията за това не са от най-убедителните - той е обвинен, че е използвал служебния си автомобил за лични цели и е отстранен от длъжност от съда.

Това беше предшествано от дълъг публичен конфликт между кмета на Чернигов и канцеларията на президента. Така например Атрошенко всъщност обвинява централните власти и местния губернатор в бездействие, когато започва руската инвазия. Между другото, самият кмет участва в защитата на града по време на руското нашествие и получи за това орден от Зеленски.

Атрошенко очевидно не е ангел; още преди войната срещу него са повдигнати обвинения в корупция. Докато в кметството текат обиски, той идва на среща с избиратели и говори за политическото преследване в яке от крокодилска кожа на стойност почти един милион гривни. Но внезапното му и зле обяснено отстраняване от властта разгневи жителите на града, 62% от които видяха в това натиск от центъра върху местната власт. Други кметове, включително ръководителят на столицата Виталий Кличко, също изразиха солидарност с Атрошенко.

Случаят "Труханов"

Най-отшумелият конфликт между центъра и местните лидери се случи в Одеса. В началото на май Националното бюро за борба с корупцията арестува кмета на града Генадий Труханов във връзка с корупционна сделка от преди шест години. Труханов е обект на преследване от дълго време: през декември 2022 г. двама влиятелни одески бизнесмени, известни с близостта си до градските власти, Борис Кауфман и Александър Грановски, бяха задържани по подозрение в създаване на ОПГ. След това през януари 2023 г. трима заместник-кметове са обвинени в участие в престъпно сдружение.

Снимка: Фейблук профил на Генадий Труханов

Труханов започва кариерата си като проруски политик, свързан с Опозиционния блок, а медиите пишат обширно за криминалното му минало и руското му гражданство. С течение на времето обаче кметът на Одеса заема по-лоялна позиция към Киев - по време на местните избори през 2020 г. проруски политици от ОПЗЖ дори поръчват черен пиар по руската телевизия срещу Труханов като основен съперник.

След началото на пълномащабната руска инвазия Труханов зае патриотична позиция, оглави защитата на града и дори стигна до важната символична стъпка да даде разрешение за демонтиране на паметника на Екатерина Велика - специален символ за проруската част на Одеса. Въпреки това корупционният шлейф, който се влачи след него и екипа му откакто са начело на града, повлече Труханов надолу.

Сегашният кръг от конфронтации в Одеса може в крайна сметка да доведе до уволнението на Труханов. Одеса е де факто фронтови град, в който централната власт би искала да види лидер с по-малко противоречиво минало. В случай на предсрочна оставка на кмета, секретарят на градския съвет Игор Ковал, представител на "Слуга на народа", ще изпълнява функциите на временно изпълняващ длъжността по закон. А избори, разбира се, няма да се проведат преди края на войната.

Съдбата на Труханов може да накара и друга политическа сила в югоизточната част на страната, кмета на Днепър Борис Филатов, да се замисли за своето бъдеще. За разлика от Труханов, Филатов винаги е имал репутацията на убеден украински патриот, но отношенията му с президентския екип е трудно да бъдат наречени безоблачни.

По време на местните избори през 2020 г. той създаде "партията на кметовете" "Пропозиция", която беше разглеждана като сериозен конкурент на "Слуга на народа". Конфронтацията на Филатов и центъра не стихва дори в разгара на войната: миналата година с закрит президентски указ от украинското гражданство неочаквано е лишен близкият до Филатов началник на териториалната отбрана в Днепър Генадий Корбан. Тогава Филатов рязко защити своя съратник и все още е непреклонен в критиките си към екипа на Зеленски за "автократични тенденции".

Фрондата на кметовете

В столицата отношенията между президентската канцелария и градската администрация,

оглавявана от Кличко, също са напрегнати. Студената война в Киев, започнала още в първите дни на управлението на Зеленски, продължава. Като ръководител на Асоциацията на украинските градове Кличко се смята за защитник на интересите на местната власт и не крие недоволството си от натиска върху кметовете. Той открито подкрепи одеския си колега Труханов, като обвини центъра в системно "потискане на местното самоуправление".

Снимка: Официален профил във Facebook

В обкръжението на Зеленски Кличко е възприеман като сериозен политически конкурент: рейтингът му е 58%, което е четвърто място в общия рейтинг. Носят се слухове, че кметът на Киев планира да рестартира партията УДАР и да привлече популярния си брат боксьор Владимир.

Кличко предизвиква подозрения и в президентската канцелария като потенциален лидер на алианс на недоволни регионални елити и като възможен съюзник на опозиционната Европейска партия "Солидарност" на Петро Порошенко. Партиите на Кличко и Порошенко заедно имат мнозинство в градския съвет на Киев.

Поради това конфликтът между президентската канцелария и кмета на Киев ще се изостря с възраждането на политическия живот. Лесно е да се предположи, че кметството на Киев ще бъде ударено там, където практически всяка градска управа е най-слаба - чрез различни неясни схеми в строителството и неизбежните, особено в условията на война, проблеми в сектора на комуналните услуги.

Съдбата на самоуправлението

Украйна започна да преразпределя правомощия от центъра към регионите още при Порошенко и продължи при Зеленски. Като цяло децентрализацията беше доста успешна. Ажиотажът около местните избори през 2020 г. до голяма степен беше свързан с факта, че цената на регионалната власт се беше повишила, а победителите не се поколебаха да разменят мандати във Върховната рада за кметски места в градовете. Например кметът на Херсон Игор Колихаев, който сега е пленник на руските сили, тогава се отказа от депутатското си място в полза на това да ръководи града.

В условията на пълномащабна война обаче системата на управление неизбежно се насочва към по-голяма централизация и ограничаване на правомощията на местните изборни власти в полза на гражданско-военни администрации, назначавани от президента. Въпреки че експертите отбелязват, че децентрализацията на украинската власт се е оказала много жизнеспособна в условията на война, позволявайки бързото решаване на отбранителните въпроси на място, без да се чака заповед от центъра.

За администрацията на Зеленски натискът върху влиятелните кметове върви по същата линия като деолигархизацията и изчистването на остатъците от проруските сили. Това е едновременно борба с негативното наследство от миналото, желание за подобряване на управлението на страната в условията на война и подготовка за следвоенното уреждане на страната. В тази картина на света всички тези партии на "най-добрите хора в града" са продукт не толкова на реална децентрализация, колкото на старата мафиотско-кланова система. Когато водят война с регионалните барони, властите винаги могат да я оправдаят с борбата срещу корупцията и с желанието си да не допуснат западната помощ да се озове в джобовете на местните кланове.

Но както и в случая с олигарсите, този процес има и обратна страна. Пред лицето на руската агресия кметовете остават до своите избиратели, докато някои от назначенията на Зеленски не успяват да се справят. Може да се припомни, че неотдавнашните чистки бяха насочени и към няколко централно назначени губернатори, които самият президентски екип обвини в неефективност, корупция и присвояване на хуманитарни помощи. Като изгонват губернатори, които може и да не са идеалисти, но са били избрани от местното население, властите създават лош прецедент, засилвайки авторитарните тенденции в една вече замръзнала политическа система. Противоречията между центъра и регионите вероятно ще излязат на преден план в украинския политически живот, след като войната приключи и конкурентната политика се завърне.

ИЗБРАНО