След 11 месеца американците ще избират своя нов президент. Който и да спечели надпреварата, решението на избирателите ще има пряко отражение върху глобалната политика. Ако това е Хилари Клинтън, САЩ ще продължат да се изявяват като глобален въдворител на ред, а Вашингтон ще прокарва своите интереси - включително с военна сила, ако се налага. При републиканците всичко ще зависи от това, кой ще се наложи накрая.

Някои от републиканските кандидати са склонни на повече изолационизъм, отколкото Обама. Той упорито отказва да изпрати сухопътни войски в Сирия и няма да промени становището си и през 2016 година. А войната в Сирия ще продължи, докато воюващите страни не разберат, че само политически компромис може да донесе мир.

След дългогодишен ангажимент в региона, Америка са отдръпва все повече от Близкия изток. Всички опити да бъде установен траен мир дотук се провалиха. САЩ хвърлиха милиарди долари на данъкоплатците в тази част на света. И много американци се питат: защо?

Междувременно САЩ вече не са толкова зависими от вноса на петрол, защото сами произвеждат достатъчно. В Близкия изток Америка преследва най-вече цели, свързани с гарантирането на сигурността: тя се опитва да ограничи влиянието на ислямистите. Но явно и през 2016 година т.нар. "Ислямска държава" (ИД) и Ал Кайда няма да бъдат окончателно победени. И Барак Обама ще остави решението на тази задача на своя наследник. Или на наследника на наследника му.

Напрегнати отношения с Русия

Същото се отнася и до мирните преговори между израелци и палестинци. Американският президент остави всяка надежда да върне страните в конфликта на масата за преговори. Отношенията между Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху са дълбоко разстроени. През идните месеци двамата вежливо ще се отбягват.

Напрегнати остават отношенията и между Обама и Путин. Американският президент твърдо държи на санкциите срещу Кремъл, защото Москва наруши европейския мирен ред. Най-много на твърдата позиция на Обама се радват украинците, поляците и балтийските народи. Не обаче и германската икономика, защото тя също страда от санкциите и губи милиарди. Накратко: отношението към Русия разделя Запада.

Времето на Барак Обама изтича. Подобряването на отношенията с Иран и Куба спадат към приоритетите на американския президент. Но авторитарните режими в двете страни хич не го улесняват. Твърде дълго враждебността спрямо САЩ беше официална политика в Техеран и Хавана.

Гуантанамо и носенето на оръжие

Открит остава въпросът дали Барак Обама ще успее да закрие затворническия лагер в Гуантанамо, както беше обещал след избирането си за президент през 2008 година. Дотук всички негови усилия се провалиха заради острата съпротива на Конгреса. Там пък гледат скептично и на други инициативи на президента, като затягането на законодателството за притежание на оръжие, например. Американският Конгрес едва ли ще гласува обхватна реформа по този въпрос. Защото в годината на избори повечето конгресмени не искат да настройват срещу себе си могъщото оръжейно лоби в САЩ.