Въпреки циничния журналистически постулат, че най-добрата новина е лошата новина, през 2023 г. в Dir.bg имахме доста поводи да го опровергаем. Поводи за възхищение, гордост, вълни от масова съпричастност и напиращи сълзи от щастие дадоха мнозина "обикновени" хора, които с постъпките, делата и примера си се оказаха по-необикновени от популярните политици, анализатори, експерти, шоузвезди, бизнесакули, скандални инфлуенсъри и пр. Доблестни хора със смели сърца и светли умове, които извършиха своите тихи, вдъхновяващи геройства, без да търсят нищо в замяна и без да го правят за личен пиар. Тези, за които сякаш е написана песента: "Ако до всяко добро същество застане поне още едно, ех, ще започне такъв живот, че само си викам "Дано".
Предлагаме част от историите в любимата ни рубрика "Добрата новина" с пожеланието през 2024 да имаме още повече поводи за подобни текстове.
За доброто няма работно време
В последните години обществото сякаш принизи доскоро уважавани професии (и призвания). Лекари, полицаи, военни, учители все по-често биват слагани в общ хейтърски кюп и заклеймявани като "убийци в бели престилки", "търгаши", "куки", "еничари", "зелени чорапи" и пр., и пр. В същото време част от тях спасяваха животи. Често - в личното си време и "без да им влиза в работата".
Като криминалиста от търговищката полиция Георги Гюрушев, който в средата на декември спаси спряло да диша бебе. Докато обядвал у дома си със своята 14-годишна дъщеря, инспекторът от сектор "Научно-техническа лаборатория" чул тропане и викове във входа на блока. Той тутакси изскочил навън и видял своя съседка от горния етаж с бебе на ръце, която тичала от врата на врата по етажите, повтаряйки през сълзи: "Не диша! Не диша! Отива си!". Момченцето изглеждало безжизнено, устните и ръчичките му били започнали да посиняват. Първата мисъл на инспектора от сектор "Научно-техническа лаборатория" Гюрушев била да се обади на телефон 112, но бързо преценил, че няма и секунда за губене. Положил детето върху разпънато одеяло на стълбището и веднага започнал да му прави сърдечен масаж и изкуствено дишане. Бебенцето започнало леко да си поема въздух. Тогава Георги Гюрушев го увил в одеялото, взел със себе си майката и с личния си автомобил ги oткарал до Спешния център, където лекарите поели нещата в свои ръце.
А след дни, благодарение на бързата и адекватна реакция на полицая, малкият Емир ще посрещне жив и здрав втората година в живота си.
През октомври медицинска сестра спаси друго малко детенце чрез бързата си и адекватна намеса насред улицата в Търговище.
Анелия Недева, която работи като медицинска сестра от Детска ясла "Шарено петле" в града, изчаквала реда си пред офис на куриерска фирма, когато видяла разтревожена майка да държи детето си, изпаднало изведнъж в тежко състояние. Жената веднага се притекла на помощ, направила изкуствено дишане, а бързата ѝ намеса се оказала животоспасяваща, докато пристигне екип на Спешна помощ.
В началото на март полицейски инспектор от Районно управление - Петрич, заедно с местен учител, спасиха девет души от горяща сграда в петричкото село Коларово. По обед Тодор Кимов е бил на работа в приемната в селото, когато забелязва пушек, който излиза от жилищна сграда на общината, в която са настанени социално слаби хора. Незабавно подава сигнал на тел. 112 и хуква натам. От полицията допълват, че по пътя го застига млад мъж, учител по физическо възпитание в местното училище. Двамата за минути достигат сградата, която вече е била обхваната от пламъци, влизат вътре и успяват да изведат на безопасно място деветима от обитателите, сред които и жена с тежки изгаряния.
Истински шок преживя и майка с малко дете в Пловдив навръх Никулден, след като паднали в ледените води на Гребния канал.
"Всичко стана за секунди. Детето бягаше напред и падна във водата. Майката започна да пищи. Наблизо имаше мъж, който веднага скочи да извади детето. Жената обаче също се подхлъзна и падна във водата. На помощ се притече и друг човек, който при опита си да помогне също падна във водата. Така се оказахме с четирима души за спасяване", разказа спасителят Васил Лесев.
Той и колегата му веднага се отзовали и извадили хората от ледената вода. "Само с уплах се размина ситуацията. Бяха и измръзнали", допълни спасителят Валентин Стоименов.
Това не е първият подобен случай в същия ден. "Охранител забеляза около 1:45 часа през нощта двама от трима разхождащи се младежи на Гребния канал падат във водата. Наши спасители са се притекли на помощ. Извадени са веднага от водата. Извикана е и полиция, линейка и Гражданска защита", допълни Димитър Палашев, директор на ОП "Общинска охрана"- Пловдив.
През август пък полковник Тодор Грибачев, командир на 86-а група Специални сили от състава на Съвместното командване на специалните операции, помогна за откриването и спасяването на изпаднал в беда дядо край село Орехово, община Чепеларе. При сутрешната си тренировка край реката на селото той чул стенания и видял 73-годишния мъж в дерето на реката. Полковник Грибачев оказал незабавна помощ на пострадалия, който бил с хипотермия, и се обадил на спасителните екипи. Бързата и адекватна намеса на военния се оказала решаваща за спасяването на живота на възрастния човек.
Военнослужещи от Военновъздушните сили пък спасиха от удавяне дете и майка, които паднали в пълна с вода канализационна шахта. Нещастният инцидент, завършил с благополучен край, станал в центъра на град Долна Митрополия на 31 май. Детето пропада в стара канализационна шахта, а майката, в опита си да го извади, също полита във водата.
Минути по-късно военнослужещите ефрейтор Данаил Цветанов Петров и редник Веселин Михайлов Вълчев се оказват в близост до мястото и чуват викове за помощ. Двамата веднага се отзовават и спасяват детето, което едва се е държало на повърхността на водата. Едва след като го изваждат, те виждат, че от шахтата се подават ръцете на неговата майка, която го е държала над водата. С големи усилия военнослужещите успяват да извадят и нея.
В края на април шофьор на междуградски автобус по линията София-Сливен спаси живота на пътник по време на курс от столицата към Града на Сините камъни. Инцидентът става на автомагистрала "Тракия", на около 30 км край Пловдив, когато на 37-годишен пътник му прилошава. Човекът получава гърч, по разказа на една от пътничките, която забелязва, че нещо не е наред, след като чува странно хъркане. Момичето започва да вика за помощ. Шофьорът на рейса - 35-годишният Билял Хасанов, веднага отбива в аварийната лента, спира и се втурва да помага.
"Момчето беше седнало в средата на автобуса, легнало на една страна, закопчано с колан, не можеше да диша. Говоря му, не отговаря. Отпусна се нацяло. Посиня, не можеше да диша явно. Нито диша, затворени очи, не приказва. Викам си: Край, ще стане нещо", разказва пред Dir.bg Билял. Уплашил се и той, и останалите пътници.
Първата му работа е да попита дали сред пътниците има лекар или друго медицинско лице. След като никой не се обажда, шофьорът взема нещата в свои ръце, припомняйки си какво е учил на задължителния курс на БЧК преди да се вземе книжка. Пробва да отвори устата, не успява докрай, издърпва езика, прави масаж на сърцето, пръска мъжа с вода.
През това време пътничка звъни на тел. 112 помощ и линейката от Пловдив пристига за 15-20 минути. Билял брои минутите до идването й, притеснен да не се влоши състоянието на припадналия мъж. Той вече го е спасил от задушаване преди да дойдат медиците.
Билял не казва на никого за инцидента, не пуска постове във Фейсбук, не смята, че е направил нещо изключително. "Не съм от тези, които да се похвалят" - така обяснява защо не е разказал нито на шефката си, нито на колегите, нито дори на майка си, която след всеки курс му звъни вечер от Новачево, за да знае, че се е прибрал от път жив и здрав. "На когото и да му се случи, всеки ще помага, колкото може. Колкото можах, помогнах", казва за постъпката си Билял и не смята, че е направил нещо особено.
Красиви умове прославиха България по цял свят
Не един и двама родни ученици, студенти и учени ни дадоха поводи за национална гордост и прославиха страната ни по света през 2023-а.
Само за отиващата си година над 70 станаха медалите, които български ученици завоюваха на различни международни олимпиади и състезания, каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков.
Страната ни е на първо място в света по брой златни медали на Международната олимпиада по лингвистика, съобщи през лятото инж.Александър Велинов - един от ръководителите на школите по лингвистика в Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" и постоянен член на Международния борд на олимпиадата. Той се позовава на справка в страницата на Международната олимпиада по лингвистика в Уикипедия, актуализирана дни след като български ученици спечелиха четири медала и почетна грамота от най-престижния турнир за годината. "Вече сме на първо място в света! Усилията ни се увенчаха със заслужен успех! 20 години труд, 20 години преподаване, 20 години Международна олимпиада по лингвистика и най-накрая България е на първо място по брой златни медали за всички времена!", написа Велинов.
За бъдещето на още едно българче с красив ум през юни над 1000 добри българи събраха необходимата сума, за да може 19-годишният абитуриент от Природо-математическата гимназия във Велико Търново Самуил Николов да сбъдне мечтата си - да учи космонавтика и аероновтика в един от най-престижните университети в света Embry-Riddle Aeronautical University в САЩ. Парите бяха събрани за около две седмици, след като стана ясно, че заради изключителните му постижения, университетът отпуска най-високата стипендия на момчето, но тя няма да покрие покрие таксата за обучение от 65 000 долара годишно.
"Благодаря на всички дарители! Надявам се да върна жеста на всички вас, като стана първият българин, успешно завършил специалност "Космически операции", и защо не да разширим космическата индустрия и на българска земя", заяви тогава Самуил.
Търновецът започнал да мечтае за Космоса и звездите още в 4-ти клас, но решението да учи космонавтика дошло няколко години по-късно, когато станал най-малкият стипендиант на НАСА от България. Самуил Николов е пълен отличник в целия си курс на обучение от първи до дванадесети клас. Многократно е покорявал първите места в съревнования по математика, информационни технологии и английски език. Наред с това е осемкратен републикански шампион по плуване, поставил е 18 национални рекорда в различни възрасти. Млаежът свири и на кавал в ансамбъл "Българче" и е двукратен златен медалист от националния фолклорен конкурс на НУИФ "Филип Кутев".
9-годишният Иво Кирков пък е най-младият член на Менса България към март 2023 г. Приет е с максималния възможен резултат - 99-и персентил.
Иво се научава да чете, когато е само на две години. Третокласникът има разностранни интереси и хобита. Една от страстите му е математиката. Освен това обаче той се увлича по диворастящи гъби, аквариуми и акваристика. Родителите му са на мнение, че едно дете не трябва да се "натиска" в определена насока. "Ако много се работи в някаква посока, това нещо омръзва и се износва. Иво не ходи на никакви частни уроци. Ние сме антиамбициозни родители. Аз не одобрявам свръхамбициозните родители - те се фокусират върху постиженията на детето. Ние се фокусираме не върху това, което ще постигне, а върху това какво той ще харесва, т.е. аз бих предпочел Иво да обича биологията и да не знае нищо по биология, отколкото да знае много биология и да я мрази", каза баща му Георги Кирков. "Характерът му е такъв, че ние не можем абсолютно нищо да го накараме насила да прави, ако Иво не иска. Абсолютно своенравен е", добавя бащата на младия гений.
Иво обича да чете енциклопедии. Чете и художествена литература, но е много придирчив. За нещата, които са му интересни, е изключително любопитен, но това не може да се каже за темите, които не са му интересни, добави баща му.
Иво има много разностранни интереси. "Когато беше малък, искаше да стане учен. Наскоро беше на едно събитие, свързано с технологиите и изкуствения интелект. Там явно му изкристализира идеята, че с възхода на изкуствения интелект, не знае какъв иска да стане, защото, според него, доста от професиите ще изчезнат. Така че текущият му отговор на въпроса "какъв искаш да станеш, когато пораснеш" е, че иска да изкача да види какво ще е развитието на изкуствения интелект, за да види кое би имало смисъл, а пък и да се насочи кое харесва достатъчно", добави Георги Кирков.
А след уникалния глас на Валя Балканска, и творба на българче ще полети в Космоса, след като 12-годишният Никола Кацарски от Плевен попадна сред призьорите в конкурса на Европейската космическа асоциация по изобразително изкуство. Тази година темата е "Любимо кътче от планетата Земя". Седмокласникът е носител на престижни награди от наши и международни конкурси по рисуване. Заедно със своята сестра близначка Марина, която пък печели фотоконкурси, той е в топ десет на най-даровитите деца в света според ежегодна класация на училище по изкуствата в Бангладеш. "Мечтая децата навред по земята без дрязги, войни да растат, да има и всяко и мама, и татко и хляба насъщен. Амин", споделя момчето.
И докато Иво и Никола, дай Боже, тепърва ще прославят страната ни по света, една българка бе движеща сила в проекта за редактиране на генома, за който Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна през 2020 г. бяха отличени с Нобелова награда за химия.
Елица Делчева работи с Шарпантие в лабораторията ѝ във Виена. С помощта на нашенката тя показва, че технологията CRISPR може да редактира ДНК на специфични места в генома.
Шарпантие посочи Делчева сред участниците в екипите ѝ, които са допринесли за отличената с Нобелова награда технология. Тя вече се прилага масово от научни екипи, фармацевтични компании разработват терапии за лечение на редки заболявания, търси се приложение и в селското стопанство.
Хиляди хора с добри сърца промениха тежки житейски съдби
Вълни от доброта и съпричастност към изпаднали в тежки житейски бури българи промениха битието им като с вълшебна пръчка.
Една от най-трогателните и вдъхновяващи истории от отминаващата си година беше тази на Димитър Димитров от врачанското село Мраморен и тежко болната му дъщеря Дорина, която дори понякога се налагаше да води със себе си на работа по строителните обекти. Мечтата на вдовеца беше простичка и немислима за мнозина от нас - да може да направи баня в жилището, което обитават.
След медийните публикации за Дорина и татко й, последва огромна вълна на съпричастност. "Много хора ме потърсиха. Благодаря на всички! Обадиха се хора от цяла България - от Бургас, Кърджали, хора зад граница. Много ви благодаря! Парите са много, за мен са много!", каза Димитър. С усмивка на лице, той сподели още: "Виждате един баща, който е постигнал мечтата си. Следващата е да има подобрение с Дорина и ще се боря. Ако има хора с медицинско образование, които могат да ми помогнат, бих се радвал много". "Аз вярвам в чудеса, защото ми се случиха. Дай Боже на всички. Сърдечно ви благодаря, не знам как да ви върна жеста. Обадиха ми се възрастни хора, които се лишават от част от пенсията си, за да помогнат на мен. Благодаря ви много", завърши през сълзи Димитър, чиито дом днес прибрали се за коледните празници в страната от чужбина добри хора ремонтират с безвъзмездния си труд.
Димитър изпълнил и последната заръка на покойната си жена и купил на Дорина инвалидна количка. Сега лекарите препоръчват корсет и вертикализатор, за да може да се изправя, макар и за кратко. Мъжът казва, че докато има сили, ще изпълнява бащиния си дълг, защото животът е изпитание, което понякога не разбираш, но не трябва да се отказваш.
Добротата има много лица. Едно от тях бе отразено в усмивката на възрастна жена от Враца, изгубила пенсията си по време на разходка преди Великденските празници. В крайна сметка тя посрещна светлите дни спокойно и щастливо, след като сумата беше събрана от добри хора след призив във Facebook, в който тя помоли, ако някой намери изгубената сума от 320 лева, да ѝ ги върне, както и след репортаж в местна телевизия.
"Две нощи не съм спала от мисълта, че парите ми са отишли и няма как да преживея", каза тогава Сълза Антонова. Нейната приятелка Литка обаче отишла в местната кабелна телевизия, за да даде гласност на случилото се. Врачани откликнали, но не като намерили парите, а като събрали необходимата сума, за да възстановят изгубената.
Още като си тръгвала от телевизията, Литка била спряна от жена, която ѝ дала 10 лева, за да ги предаде на приятелката си. "Аз се разплаках. Тя не си каза името", разказва тя.
Освен реакция от репортажа, имало и широк отзвук в социалните мрежи. "Тази нощ не съм спала от умиление и вълнение, че има толкова добри хора", сподели Сълза Антонова за щастливата развръзка.
Отново благодарение на съпричестността на мнозина българи с големи сърца стана възможно майката на 19-годишната Анита Чобанова от Асеновград, която се нуждае от трансплантация на черен дроб, да ѝ стане донор. Вълна от съпричастност се надигна в подкрепа на младото момиче и за дни бяха събрани 180 000 лева в Пловдив и Асеновград.
Анита, която е студентка и в същото време работи и се грижи за малкото си братче, страда от остра чернодробна недостатъчност. Единственото спасение е трансплантация в Истанбул. "Тази сутрин хирургът ни съобщи, че трансплантацията ще е в понеделник", уточни в началото на март приятелят й, който беше в основата на кампанията за набирането на средствата. Момчето благодари още веднъж на всички, които откликнаха. "Без вас нямаше да стигнем дотук", каза с благодарност 19-годишната студентка.
Истории за животни и други добри същества
Животните часто ни учат да бъдем по-добри хора, а няколко умилителни истории от отминаващата си година го доказват с пълна сила:
След публикация в социалните мрежи за изчезнало куче и парична награда за този, който го открие, мъж от Своге намери и върна домашния любимец на семейство от София и... отказа парите.
След една нощна разходка столичанинът Тодор Петров не намира американския були покет Барт до себе си. "Отварям колата да си взема цигари. Затварям колата. Тук куче, там куче, няма го. Едно кръгче, второ кръгче, кучето го няма", разказа той.
Стопаните на Барт пускат съобщение във Фейсбук и групите за изгубени животни, обявяват и 1000 лева награда за този, който го намери.
Ден по-късно с Тодор се свързва човек, който е намерил кучето чак в Своге. Отказва парите, връща Барт и иска анонимност. "Благодарих много на всички", каза щастливия собственик на животното.
През септември младо семейство от варненското село Момчилово пък приюти бедстващ щъркел. Съдбата на птицата трогна стотици в социалните мрежи след апел за осигуряване на транспорт, с който тя да стигне до спасителния център за диви животни в Стара Загора.
Няколко седмици по-рано щъркелът Ставри е намерен пострадал в нива край китното село Момчилово. Семейството на Десислава Стоянова го приютява в стопанството си и започва да се грижи за него. "Чакалите и лисиците вечерта най-вероятно щяха да го убият", каза тя. "Някак българинът, когато чуе щъркел, това му напомня за пролет, за ново начало, за деца, за семейството и това може би обединява хората", коментира още Десислава, след като транспорта за Ставри бе осигурен и той потегли за Стара Загора. А семейството Стоянови продължават да се грижат за няколко стари коня, откупени от собствениците им преди да бъдат умъртвени.
В друга вдъхновяваща история куче спаси паднало от балкон сляпо коте.
На 13 юли Ирина Апостолова-Белчева - собственичка на незрящата 5-годишна котка Луси, обяви във Facebook, че издирва своя домашен любимец, предполагайки, че е паднала от терасата, намираща се на третия етаж в бургаския квартал "Изгрев".
Вълна от съпричастност последва публикацията. В търсенето се включили много загрижени съседи и съграждани, но до успешен край се стигнало едва след като участие взело и кучето Самуил. Той успял да намери Луси в храсти близо до блока в същия ден, в който започнал да я търси.
"Моят голям герой. Не мога да не се гордея с него. Днес Самуил успя да намери сляпо коте, което преди четири дена се изгуби, като е паднало от терасата. След безуспешно търсене няколко дни днес и моето момче се включи в търсенето и успя да го намери. Вече е при стопанката си! На мама следотърсачът!", сподели гордата стопанка на четириногия герой - Пепа Иванова.
Животът като чудо
През август 47-годишният Димитър Костов от Смолян - първият българин, на когото беше поставено изкуствено сърце със средства от държавата, беше трансплантиран и мечтата му да чуе отново туптене в гърдите си стана реалност.
Цели шест години той чака жизненоважния орган, а през това време живееше с изкуствено сърце. Срокът за употребата му обаче изтичаше, а той научава, че може да получи ново сърце в болница в Сан Диего. Здравната каса у нас отпуска средства за операцията и на 4 август мъжът отпътува с надеждата за нов живот.
По време и преди операцията Костов бил спокоен. "Много добре мина, все едно аз се родих с ново сърце", разказа майка му Благодарна Костова.
Част от сумата за престой, полети и възстановяване е събрана от дарения, a кампанията продължава.
Същия месец бившият футболист и настоящ администратор на ЦСКА Стойко Сакалиев съобщи в социалните мрежи, че неговата дъщеря Любомира се е преборила успешно с рака, който я застигна преди около година. Тогава той отправи зов за помощ и след бърза дарителска кампания бяха събрани нужните 70 хиляди лева за лечението на момичето в Лондон.
Ето какво сподели тогава Сакалиев в личния си профил във Facebook:
"Здравейте, приятели! Измина малко повече от година, от най-тежкият момент в моя живот. Най-трудния път, който съм изминавал с моето семейство! Всички вие бяхте съпричастни със заболяването на моята дъщеря и я подкрепяхте, както финансово, така и в молитвите си. Искам да ви благодаря отново, че ви има, че бяхте с нас, за подкрепата и за помощта на всеки един от вас.
Чаках дълго, мълчаливо и с надежда този дългоочакван ден-денят, в който ще Ви кажа: ТЯ Е ЗДРАВА!!! Люби се пребори и излезе победител от тази тежка битка. Искам да напиша толкова много неща, но не знам точно какво, защото всичко в мен гори от щастие... Благодаря на всички лекари, приятели, познати и непознати хора... благодаря за енергията която дадохте на Люби. Бъдете здрави и нека Бог ви върне всичко това добро, което направихте за мен и моето дете... стократно.
Има и друго което искам да споделя. Останаха средства от Вашата помощ, те ще бъдат пренасочени за друго дете, което има нужда. Аз ще ви уведомя съвсем скоро коя кауза ще подкрепим заедно, отново благодарение на всички вас! БЛАГОДАРЯ!".
Чудото се случи и за 8-годишния Георги, които през юли беше ударен от мълния на централния плаж в Бургас по време на лятна буря. Той беше занесено на ръце от баща си в спешното отделение и прието там в клинична смърт.
Мълнията го поразила, докато семейството се опитвало да се скрие от гръмотевичната буря в близък до плажа ресторант. Първоначално детето бе поставено в медикаментозна кома, а след направени изследвания и операции бе извадено от нея.
"Много добре се възстановява за момента, няма увреждания. Благодарим на всички замесени в случая. На всички, които помогнаха детето ми да е живо. Тази мълния преобърна живота си за 10 дни. Но се радваме, че той е добре", заяви пред журналисти след инцидента с хепиенд бащата на Георги.
Бащата е успял да открие и жената, която с личния си автомобил го е откарала до УМБАЛ-Бургас. "Тя успя да ни докара до болницата много бързо. През целия град сме преминавали на червено. Имаше и един господин, който ни помогна, но не можах да го намеря", обясни Георги Тодоров-старши. По думите на бащата именно този мъж е взел сина му от ръцете му на плажа и е тичал да търси превоз. "И първата кола, до която стигнахме беше с работещ двигател и хората бяха вътре. С нея стигнахме до болницата", уточни Тодоров.
Рекорди на духа и тялото
През декември българин с две трансплантации - на сърце и бъбрек, покори най-високия връх в Африка - Ухуру (5895 метра) в планината Килиманджаро.
Хасковлията Георги Пеев е първият човек с присадени органи изкачил най-високата точка на танзанийската планина.
Той е и е шампион от Световното първенство за трансплантирани в Пърт, Австралия, където взе златото на 100 м бруст, съотборникът му Огнян Ганчев (с присадено сърце) пък се завърна с бронзов медал на 100 м бруст в друга възрастова категория.
Георги е трикратен европейски шампион по плуване за трансплантирани атлети и шесткратен вицешампион. Посветил е живота си на каузата за донорството.
През юли пък трети световен рекорд на пилота от Военновъздушни сили на България Николай Калайджиев бе признат за "Гинес". Той е за "най-много последователни 360-градусови завои без прекъсване в един полет с ултралек самолет". Рекордът е поставен на 18 юни на летище Лесново, България. При изискване за 400 броя за пет часа, Николай Калайджиев е изпълнил 888 безупречни виража за четири часа и 31 минути.
През октомври 2022 г. Калайджиев подобри друг световен рекорд на "Гинес" на летището в габровското село Драгановци. Световният рекорд е за "най-много излитания и кацания с изпълнение на полет по кръга и набор на височина 1000 фута (305 метра) спрямо терена и кацане преди или в зона от 20 метра с ултралек самолет за един час".
Калайджиев поставя и световен рекорд на FAI (Международната федерация по аеронавтика) със самолет с максимална излетна маса от 300 до 500 килограма, през 2021 г.
Завършваме обзора да на добрите новини за 2023 г. с родолюбивото и благородно дело на 46-годишния родопчанин Васил Байрактаров, който от 22 години живее и работи в Чикаго. Той дари рекордните над 1 милион лева за изграждането на парк за спорт, отдих и туризъм в родното си село Црънча. Новата придобивка за близо 600-те жители бе тържествено открита на събора на селото на 17 юни.
Паркът е изграден върху собствен имот на Васил Байрактаров и се простира върху площ от 6 декара. В него има мини футболно игрище с изкуствена трева, стадион за тенис и волейбол, който също с изкуствено покритие, многофункционална сцена с обща площ от 30 квадратни метра, детска площадка, барбекю с лятна и зимна част, 32 пейки. Има и построена чешма с четири чучура.
"Васил реши да направи и остави нещо трайно в родното си село", каза кметът на Црънча Недко Хаджиев. От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България. Той може да се ползва денонощно, тъй като са поставени 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, добави Хаджиев.
"Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам", каза 46-годишният мъж, постигнал американската си мечта, но не забравил българския си корен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}