Проблемът е в това, че извършителите трудно могат да бъдат идентифицирани и осъдени, твърди експерт.

Явно е трудно да се идентифицират лицата, участвали в нападения срещу жени пред централната гара на Кьолн в новогодишната нощ. Това пък означава, че шансовете за тяхното осъждане са почти нищожни, нали?

Николаус Гацеас: Така е. Изгледите да бъде осъден някой от извършителите са минимални.

Какво е необходимо, за да се открие процедура за наказателно преследване в случаи на сексуални посегателства, често свързани и с грабеж?

Николаус Гацеас: Трябва да се прави разлика. За откриването на следствени действия е достатъчно да има основателно подозрение - т.е. достатъчно улики за престъпление. В конкретния случай това означава да се докаже например, че въпросните лица са се намирали на местопрестъплението във въпросната нощ. Съвсем друг въпрос е как може да бъде осъден някой от заподозрените. В този случай е необходимо да бъде доказана личната вина на всеки един от тях. А това е твърде сложно, когато става дума за престъпления, извършени групово. В конкретния случай, свързан с новогодишната нощ в Кьолн, това е още по-проблематично, тъй като ситуацията пред гарата е била твърде хаотична.

Каква е по-нататъшната процедура, ако все пак се повдигне обвинение срещу конкретно лице?

Николаус Гацеас: В този случай трябва да се докаже, че има престъпление срещу конкретно лице - например кражба или сексуално посегателство срещу "госпожа Мюлер". Ако заподозреният не направи признание, трябва да се намерят други доказателства, които да уличават извършителя – например записи от камерите за видеонаблюдение, свидетелски показания и най-вече показанията на засегнатата жена или на други очевидци. Те трябва да свидетелстват пред съда, че са разпознали конкретния заподозрян.

Трябва да се знае обаче, че във въпросната нощ не само извършителите, а и някои от жертвите, както и потенциалните свидетели, са били явно силно алкохолизирани. Това означава, че ще им е трудно да си спомнят конкретни физиономии. Ако съдията обаче има и най-малкото съмнение, че вината не е конкретно доказана, той не може да направи друго, освен да оправдае обвиняемия. Защото в нашата правова държава важи принципът за невиновност до доказване на противното.

Справедливо ли е това спрямо жертвите?

Николаус Гацеас: Колкото и да е голямо разочарованието на жертвите, този основен принцип е правилен: при наличие на съмнения, съдът е длъжен да оправдае обвиняемия, независимо колко сериозни са обвиненията срещу него. Не бива да се поддаваме на изкушението да нарушаваме този железен принцип на правовата държава – това не би било оправдано при никакви обстоятелства.

Очевидно извършителите са с миграционен произход – част от тях може би са признати за бежанци, други са кандидати за убежище, а трети отдавна живеят в Германия и имат германско гражданство. Каква роля играе статутът на тези хора в правно отношение?

Николаус Гацеас: Пред закона всички хора са равни. Чак след евентуалното осъждане на дадено лице може да се приложи законът за чужденците, който дава право да се екстрадират хора, извършили тежки престъпления. Те обаче не могат да бъдат екстрадирани в родните им страни, ако там ги грози преследване или смърт. Германската конституция и международното право не позволяват подобна стъпка.

Смятате ли, че са необходими законови промени след изстъпленията в Кьолн?

Николаус Гацеас: Не, не смятам. Германското наказателно право предлага достатъчна защита срещу подобни престъпления, включително дълги години затвор. Това се отнася както за квалифицираните кражби и грабежи, така и за бруталните сексуални посегателства. Станалото в Кьолн, според мен, показва подобна степен на бруталност. Това означава, че извършителите биха могли да бъдат пратени в затвора, ако бъдат идентифицирани и осъдени. Проблемът е в това, че изгледите за подобно нещо са минимални.

Николаус Гацеас е адвокат и експерт по наказателно право. Той преподава и на студенти в университета в Кьолн.