6 май е ден за равносметка: Защитата на родината не е яркият геройски акт, а ежедневната работа
Как се изграждат бъдещите офицери от ВМС - разказа пред Dir.bg началникът на Висшето военноморско училище флотилен адмирал Боян Медникаров
6 май е Празникът на българската армия - денят, на който отдаваме чест на бойците, борили се за България. Достойните хора в армията обаче заслужават уважение не само по тържествените паради. Млади мъже и жени, които са заменили свободата на съвременния живот с лишенията на военната подготовка, посрещат с трепет 6 май. Как се изграждат уменията и характерите на бъдещите офицери от Военноморските сили - разказа пред Dir.bg началникът на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" във Варна флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров.
Г-н флотилен адмирал, 6 май е Празникът на българската армия. Вие сте началник на ВВМУ, но и от години служите във Военноморските сили. Как училището посреща този празник и какво означава той лично за Вас?
На 6 май провеждаме военна церемония, посветена на празника, която да символизира традиционните гергьовденски традиции. Заради пандемичната обстановка тази година те ще се провеждат по малко по-различен начин. Във Варна има демонстрация на способностите на колегите от Военноморските сили, както и традиционен военен церемониал. Също така ще има награждаване на отличили се военнослужещи, а знамената ще бъдат осветени от Варненския и Великопреславски митрополит.
За всички нас това е един много специален ден, в който правим равносметка за постигнатото през годината, и ден, в който отбелязваме тези от нашите курсанти, които по най-достоен начин са се представили през изтеклата година.
Морското училище разполага с една от най-модерните материални бази сред висшите училища в страната. А възпитавате ли в курсантите старите ценности - да служат на народа и да са готови да дадат живота си за родината?
Нашето разбиране за висше образование е да се изграждат комплексни личности - такива, които имат професионална експертиза, но и социални качества и умения. Ние ги развиваме и подготвяме за лидери, които наистина имат своите каузи. А като бъдещи офицери обичат родината и са готови да дадат живота си, за да я защитят.
Така че, наред с изключително модерната учебно-материална база, която създаваме и развиваме, ние отделяме специално внимание на възпитанието и изграждането на лидерските качества в нашите курсанти. Вече повече от 5 години в училището се реализира специална програма за лидерска подготовка, която дава възможност на курсантите да практикуват изпълнението на функциите на командири. Това повишава тяхната отговорност, социалната им компетентност и тази програма ясно показва позитивната промяна в кадрите, които излизат от ВВМУ. Това е един трансфер на практика, която прилагат нашите колеги от Военноморската академия на САЩ в Анаполис.
Така че подготовката за разбирането за любов към родината, готовността за защита на страната и изграждането на курсантите като командири са неделима част от обучението и фокусираме сериозно вниманието си върху това.
Вие също сте били курсант. Каква е разликата между настоящите курсанти и тези от едно време?
Ние сме представители на различни поколения. И всяко е имало свои положителни и не дотам положителни страни. Ако правим някаква разлика, когато ние бяхме курсанти - 1979 година аз постъпих в училището, бяхме по-добре подготвени в средното образование. Там имаше доста по-висок стандарт на подготовка. Днес някои от възпитаниците ни идват от училища, където незнанието е стандартно състояние и една от първите ни стъпки е да разрушим това усещане. Стандартът е, че трябва да учат и да работят. Но те много бързо се справят с този проблем. А и имат други умения - ползват един, понякога два западни езика, имат коренно различни от нас дигитални умения. Трудно е да се каже кой е бил по-добър и кой по-лош. Но те за мен са едни прекрасни млади хора и да бъдеш преподавател на такива курсанти е истинско удоволствие.
Постъпвайки в Морското училище, преди клетвата, курсантите минават през начална военна подготовка. Това ли е повратният момент, за който говорите, когато се "изтриват" стандартите от средното образование?
Всички сме преминали през такава подготовка - и преди, и сега. Това е начална военна подготовка, която продължава около 40 дни. Това е периодът, в който се създават първичните модели за поведение в състава на въоръжените сили. За всеки един млад човек, независимо кога е минавал през тази подготовка, е един нелек период на трудности, предизвикателства, период, в който живее в условията на симулиран стрес, за да бъде адаптиран по-добре към бъдещата среда за живот и работа. Създават се първичните навици като военнослужещ - започва неговото и физическо, и морално израстване. Но подготовката на курсантите е перманентен процес - това са компонентите образование и възпитание, които се реализират през всички 5 години от обучението, не само в този период на начална военна подготовка.
А тъй като обучавате и курсанти за военни лекари, те преминават ли през същата подготовка като колегите си?
Абсолютно. Те имат почти аналогична подготовка като останалите курсанти. Разбира се, тя е различна от тази на студентите, които се обучат в Медицинския университет. Идеята на тази образователна програма е три институции да изградят комплексна личност - Медицински университет Варна, който ги подготвя като лекари; ВВМУ, което трябва да им даде военна подготовка; и ВМА, която се занимава със специфичните елементи на военномедицинската подготовка - това, което се случва на бойното поле.
Морското училище разполага с разнообразие на съвременни специалности. Това ли привлича курсанти и студенти? Следването във ВВМУ отваря ли им вратите към добро бъдеще и успешна реализация?
ВВМУ наистина разполага с широк спектър специалности и това обикновено е традиционният фактор, който атрактира нашите обучаеми - и курсанти, и студенти. Комплексното обучение, за което вече споменах, е това, което отличава нашите възпитаници от тези на другите висши училища в страната. Излизали са статистики, според които едни от най-богатите българи са възпитаници на ВВМУ. Кадри от училището са били и на високи държавни постове. Началникът на отбраната в момента също е възпитаник на Морското училище. Всичко това е доказателство за качеството на системата. В началото на 2020 година ВВМУ беше класирано на второ място от Международната организация на морските университети - ние сме на второ място в света по качество на морско образование след Австралийския морски колеж. А в тази класация са морските академии на САЩ, университетите на Русия, на Китай и Япония. Да бъдеш на второ място в такава световна класация е доказателство за престиж и резултати.
Това наистина е чудесно признание, но преди малко споменахте за бойното поле. Отличават ли се такива курсанти - с идеал, които възприемат военната служба за нещо повече от възможност за кариера?
Бих формулирал отговора по по-различен начин - първо, ние подготвяме курсанти не само за ВМС, но и курсанти за ВМА, за структурите за кибероперации. Тук са и курсантите, които ще оперират роботизираните системи на въоръжените сили. Всички те, участвайки в живота на училището, демонстрират много високо ниво на енергия и ентусиазъм, за да отстоят своите цели, да покажат своите амбиции за успех. По време на пандемичната обстановка осем от нашите курсанти медици бяха доброволци, които се грижеха за свои болни от COVID колеги. Лекуваха ги, поставяйки себе си в условията на риск, а някои от тях дори не бяха преболедували вируса. Това е една демонстрация на тяхната готовност за работа, за да допринесат на обществото, за каузата.
Защитата на родината не е само яркият геройски акт, който някой от военнослужещите извършва в обстоятелства, които го налагат. Но истинската защита - това е ежедневната работа, ежедневният принос, който военнослужещите, а и не само те - и гражданите, трябва да направят за това нашата родина да се развива и да бъдат защитени суверинитета, свободата и независимостта ѝ. Всичко това става със системна, рутинна работа и изпълняване на служебни задължения.
В тази връзка правя една препратка към сериозната активност, която наблюдаваме последно време в Черно море. Русия, Украйна, САЩ изпращат кораби. Какво е вашето мнение като офицер, на когото службата е започнала в ударните сили на ВМС - къде се намира България в тази ситуация и какви са нейните позиции?
За мен мястото на България е ясно дефинирано от решенията на българския народ. България направи своя избор да бъде член на Северноатлантическия пакт, на НАТО, на ЕС. Затова моето разбиране е, че България трябва да бъде редом със своите съюзници - със съюзниците от НАТО, от ЕС, за да защитава и гарантира интересите им в Черно море. Разбира се, аз не говоря за някакво рязко противопоставяне на Руската федерация, защото всичко това е свързано с интересите на нашата държава, но за мен в ситуацията, когато имаме окупация на Кримския полуостров, когато имаме свръхактивност на въоръжените сили на Руската федерация, е съвсем нормално тук да бъдат взети мерки.
Как виждате бъдещето на Българските военноморски сили и какво е участието на ВВМУ в тях?
Бъдещето на ВМС свързваме преди всичко с протичащите процеси на модернизация - строителството на двата многофункционални патрулни кораба; придобиването на нови способности на ВМС в областта на безпилотни средства за въздух, вода и под вода; eдна голяма мечта, която имат ВМС - възстановяването на подводното плаване, на подводниците в състава на ВМС; развитие на различни компоненти на ударните сили на флота, създаването на формирования на ракетни катери, както и подмяна на редови ракетни системи. Нашата роля в този процес е подготовката на човешкия фактор, на развитието на менталния компонент на способностите на ВМС, защото всичко това не може да се случи, ако ВМС не разполагат с подготвени и висококвалифицирани офицери, старшини, матроси. Също така се стремим да извършваме военна научно-изследователска дейност, с която да решаваме актуални проблеми на ВМС.
А за курсантите, на които флотилен адмирал Медникаров пожелава да мечтаят, да работят и да вярват, че могат да реализират мечтите си, ВВМУ е несравнимо с което и да е друго висше учебно заведение в страната.
"За мен Морското училище е изпитание и дълг. Тук съм заради мой личен отговорен и съзнателен избор. За 5 години тук научих не само каква е ролята ми като военен, но и че сам трябва да работиш за целите си. Във ВВМУ практическото познание е много по-голямо от това, което получават студентите в другите университети. Учим се на уважение, което в днешно време малко се цени, а е от голямо значение. Трудно е - физическата подготовка е трудна, теоретичният материал също, а едва ли другаде се учат и да шият, чистят, гладят, боядисват, обработват земя. Но си заслужава и не бих променил избора си, ако имах тази възможност", споделя мичман Тихомир Александров, за когото тази година е последна в Морското училище.
През 2021 г. ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" отбелязва 140-ата годишнина от създаването си, а пред преподавателите и обучаващите се остава предизвикателството нормалното функциониране след пандемията да се възстанови... А България очаква своите нови военноморски герои, които ще имат потенциала да отстояват целите си и да превръщат ежедневните си служебни задължения в неоспоримо доказателство за предаността на флота към българския народ.