С догарянето на Бъдника прекрачваме в началото на началата. 

Отваряме новата страница на пътя си с надежда за здраве, за добро, за обич между хората и за мирен свят.

Нали войната се храни с омраза и оръжие, а душата - с мир и любов. 

Обградени от най-близките ни хора, без значение дали ястията са четни или нечетни и дали сме спазили ритуала с постната вечеря, същността е в поста на душата, в желанието да подадем ръка, да се притечем на помощ на паднал на улицата и да му помогнем да стане. Да не скачаме да бием шофьора на светофара, защото ни е засякъл, и да не нервничим, ако някой ни изпревари на опашката в магазина.

Вероятно не е трудно да потренираме с ръка на сърцето и с поглед в огледалото, че можем да бъдем една идея по-смирени, по-великодушни и по-опрощаващи. 

Ако нещо ни обединява, нас, българите, то е любовта към децата. За всяко друго нещо в живота и битието около нас сме готови да се разделим. Много ни бива в противопоставянето и много ни е трудно единението, а силно - егото.

Можем и напълно ни е по силите да си обещаем, че поне ще опитаме да бъдем заедно - повече и по-често, не само на трапезата на Бъдни вечер.

А Бъдникът догоря. Време е да запазим въгленче за новите начала - всекиму според делата. И за новите надежди - всекиму според усилията. И наричаме - болните да оздравеят, бездетните да имат рожба, а разделените да се съберат.

И кога, ако не в нощта на Витлеемската звезда, имаме право да помечтаем за добруване, благодат, мир и любов. И от все сърце да си го пожелаем. Всеки със своята молитва.

Честито Рождество на рождествата!

С пожелание за здраве, щастие и благополучие от екипа на Dir.bg!