Отиващата си 2024 беше годината, в която тлеещи отдавна конфликти в Близкия изток се разпалиха с нова сила. След нападението от 7 октомври 2023 г. на палестинската радикална групировка "Хамас" срещу Израел и последвалата военна операция в ивицата Газа, конфликтът в Близкия изток излезе извън територията на Израел - от Ливан до Йемен, от Сирия до Иран, отбеляза англоезичният китайски вестник "Чайна дейли".

През изминалата година поредица от важни събития изостриха регионалната нестабилност и конфликти. Така например пряк военен сблъсък между Иран и Израел почти предизвика регионална война. Убийствата от Израел на лидера на "Хамас" Исмаил Хания и на лидера на "Хизбула" Хасан Насралла бяха едни от най-значимите събития, белязали годината, но заедно с тях на практика бяха елиминирани политическото и военното ръководство на "Хамас" и "Хизбула". Израелските военни продължиха да атакуват обекти в Ливан и Сирия, докато режимът на сирийския президент Башар Асад внезапно рухна, след като опозиционните сили започнаха бърза офанзива, припомня изданието.

Израел и "Хамас"

Войната между Израел и "Хамас" през 2024 г. беше белязана от ликвидирането на много от ръководните фигури на палестинската организация. Още в началото на януари при въздушен удар с дрон по южните предградия на Бейрут беше убит Салех ал Арури, вторият в йерархията в политическото крило на групировката и основател на въоръженото ѝ крило - Бригадите "Изедин ал Касам", припомня "Франс 24".

На 13 юли при израелски въздушен удар срещу град Хан Юнис в ивицата Газа загина лидерът на въоръженото крило на "Хамас" Мохамед Дейф, смятан за "мозъка" на атаките от 7 октомври 2023 г. През последните три десетилетия Дейф оцеля при седем опита за убийство, извършени от Израел, отбеляза Ройтерс.

Снимка: AP, Ariel Schalit/БТА

Дни по-късно - на 31 юли, жертва на експлозия в Техеран стана и лидерът на политическото крило на палестинската организация Исмаил Хания. Само часове по-рано той беше присъствал на церемонията по встъпване в длъжност на иранския президент Масуд Пезешкиан. Израел потвърди, че носи отговорност за убийството му едва в края на този месец, след като в предупреждение срещу йеменските бунтовници хуси израелският министър на отбраната Израел Кац каза, цитиран от Асошиейтед прес: "Ще ударим стратегическата инфраструктура (на хусите) и ще отрежем главата на ръководството им. Точно както направихме с Хания, Синуар и Насралла в Техеран, Газа и Ливан, ще направим в Ходейда и Сана".

След убийството на Хания за негов наследник беше посочен Яхия Синуар - смятан за организатор на атаките от 7 декември. Той също беше убит при израелска операция в град Рафах на 16 октомври.

Отделно от лидерите на "Хамас", жертвите на израелските военни действия в ивицата Газа надхвърлиха 45 000 души, по информация от министерството на здравеопазването на групировката. Заради атаките, често засягащи и цивилно население, и глада, на който са подложени жителите на крайбрежния анклав, в началото на януари Република Южна Африка заведе дело в Международния наказателен съд в Хага, в което обвини Израел в геноцид срещу палестинците в Газа.

Въпреки международния натиск над Израел, включително и от негови съюзници, и приетата резолюция на ООН за спиране на огъня, израелският премиер Бенямин Нетаняху остана непреклонен в позицията си, че войната няма да приключи до "пълното ликвидиране на "Хамас" и освобождаването на всички заложници".

Едва през последните дни Нетаняху каза, цитиран от Ройтерс, че е постигнат известен напредък в преговорите с палестинското движение за освобождаване на хората, пленени при атаките от 7 октомври.

Израел и "Хизбула"

Конфликтът между Израел и подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула" се разпали ден след атаките от 7 октомври 2023 г., след като бойците на "Хизбула" започнаха да обстрелват Израел "в знак на солидарност" с палестинците.

В края на юли - ден преди в Техеран да загине Исмаил Хания, при въздушен удар срещу южните предградия на Бейрут беше убит Фуад Шукр, смятан за дясната ръка на лидера на "Хизбула" Хасан Насралла и сочен за отговорен за множеството атаки на групировката срещу Израел. В отговор на убийството му "Хизбула" на 25 август атакува Израел със стотици ракети и дронове.

Напрежението ескалира в средата на септември, когато в рамките на два дни хиляди пейджъри и уоки-токита, използвани за комуникация от членовете на "Хизбула", се взривиха почти едновременно, при което бяха убити най-малко 37 души, сред които много деца, а хиляди хора бяха ранени. По време на разследването се заговори и за българска връзка при доставката на взривилите се устройства.

Снимка: Снимка: АР/ Mohammed Zaatari/БТА

В края на септември израелските сили предприеха и безпрецедентна сухопътна операция в южните предградия на ливанската столица, след като властите в Тел Авив обявиха, че имат нова цел във войната - връщане по домовете им на около 60 000 израелци от северната част на страната, избягали заради сблъсъците с "Хизбула" по границата.

При масиран въздушен удар на 28 септември срещу Бейрут беше убит лидерът на "Хизбула" Хасан Насралла, а по-късно бяха ликвидирани и вероятните му наследници на поста. Месец по-късно шиитската групировка избра за свой лидер Наим Касем - дотогава заместник-генерален секретар и главен говорител на движението.

В края на ноември Израел и ливанската групировка сключиха примирие. "Споразумението е замислено като постоянно прекратяване на военните действия", каза американският президент Джо Байдън. "Това, което е останало от "Хизбула" и други терористични организации, няма да бъде допуснато отново да застраши сигурността на Израел", допълни той.

Израел постепенно ще изтегля войските си в продължение на 60 дни. Ливанската армия поема контрол над територията близо до границата си с Израел, за да гарантира, че "Хизбула" няма да възстанови инфраструктурата си там, каза Байдън.

Иран

През отиващата си година Иран за първи път атакува директно Израел. На 13 април срещу еврейската държава полетяха над 300 дрона и ракети, изстреляни в отговор на израелско нападение срещу иранското консулство в Дамаск. При атаката в сирийската столица бяха убити седем членове на иранската Революционна гвардия, сред които и Мохамед Реза Захеди - командир на въоръженото ѝ крило за Сирия и Ливан. Повечето от изстреляните от Иран ракети бяха свалени с помощта на САЩ и други съюзници в района, след като получиха предварително предупреждение от иранското правителство за атаката.

На 19 май в катастрофа с хеликоптер загинаха иранският президент Ебрахам Раиси, министърът на външните работи Хосейн Амир Абдолахиан и още шестима души, припомня "Франс 24".

Снимка: АР/БТА

На произведените на 28 юни президентски избори бяха допуснати шестима кандидати. Победа спечели смятаният за умерен Масуд Пезешкиан.

Реформаторът Пезешкиан, увери в първата си реч след победата, че ще "протегне приятелска ръка на всички", коментира Франс прес. Човекът, когото иранците наричат "доктора", потвърди лоялността си към Ислямската република, но призова за "конструктивни отношения" с Вашингтон и европейските страни, за да "изведе Иран от изолацията".

Сирия

След десетдневен мълниеносен поход на бунтовническите групировки в Сирия, на 8 декември беше свален властвалият от 17 юли 2000 г. до 8 декември 2024 г сирийски президент Башар Асад. Сирийските бунтовници само за дни превзеха редица големи градове, сред които Алепо, Хомс и Хама, преди да достигнат до столицата Дамаск и без да срещнат съпротива успяха да установят контрол върху нея, припомня Ройтерс.

Ключова сред опозиционните фракции се оказа ръководената от Ахмед аш Шараа групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ), включена в списъците с терористични организации на САЩ и други западни държави.

Снимка: БТА/АР

Мълниеносното настъпление принуди Асад да избяга в Русия след 13 години гражданска война и шест десетилетия авторитарно управление на неговото семейство. Внезапното му сваляне от власт от бунтовнически групировки, подкрепяни отчасти от Турция и имащи корени в джихадисткия сунитски ислям, ограничава възможността на Иран да изпраща оръжия на съюзниците си и може да коства на Русия военноморската ѝ база в Средиземно море. То може да проправи път към това милиони бежанци, разпръснати от повече от десетилетие в лагери в Турция, Ливан и Йордания, най-сетне да се завърнат по домовете си, отбеляза Ройтерс.

След свалянето на Асад израелски сили нанесоха множество въздушни удари върху военни обекти на бившия режим, където според армията са съхранявани химически и други оръжия. Израелски части окупираха и буферната зона по границата със Сирия и по-специално връх Хермон, припомня Асошиейтед прес.

Районът се намира на около 10 км от окупираните от Израел Голански възвишения, а израелският премиер Бенямин Нетаняху каза, че войските му ще останат там, докато не бъде гарантирана сигурността на страната му.

Израелското превземане на буферната зона - демилитаризирана зона с площ около 400 кв. км на сирийска територия - беше осъдено от международната общност, а критиците обвиниха Израел, че е нарушил споразумението за прекратяване на огъня от 1974 г. и вероятно се възползва от хаоса в Сирия след свалянето на Асад, за да заграби още територия, отбеляза АП.

Какво следва?

От октомври 2023 г. насам в Близкия изток все по-често се открояват два противоположни блока - единият, воден от САЩ и Израел, и другият, представляван от Иран и неговата регионална "Ос на съпротивата", пише "Чайна дейли". Новата ескалация на израелско-палестинския конфликт беше основният катализатор за тази конфронтация, докато конфликтът между тези два блока се превърна в основен източник на широко разпространена нестабилност и насилие в региона.

Но между двата враждуващи блока съществува трети лагер, воден от арабски държави като Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Макар да подкрепят палестинската кауза, те не се присъединяват към "Оста на съпротивата", а поддържат до голяма степен неутрална позиция. Този лагер представлява прагматичен и стабилен Близък изток, фокусиран върху икономическото развитие и индустриалната трансформация. Въпреки че е изправен пред предизвикателствата на неспокойния Близък изток, този блок до голяма степен поддържа стабилност, отбелязва изданието.

Конфликтите в Близкия изток вероятно ще се пренесат и през 2025 г., като сътресенията и несигурността ще продължат да измъчват региона. Въпреки това нарастват надеждите обхватът на конфликтите постепенно да се свие, областите на стабилност да продължат да се разширяват и в близко бъдеще да се появи мирен, стабилен и благоденстващ Близък изток, заключава в. "Чайна дейли".