При влизането на България във Валутния механизъм ЕРМ2 и в Европейския банков съюз няма да се променя курсът на лева към еврото, бяха категорични днес управителят на БНБ Димитър Радев и министърът на финансите Владислав Горанов. Те участваха в 14-та годишна среща на бизнеса с правителството в София.

На свой ред премиерът Бойко Борисов заяви пред представителите на бизнеса, че няма да се повишават цените, след като България влезе в Еврозоната. "Ще влизаме там в този курс, който е днес", изтъкна Борисов, цитиран от БТА. Валутният борд също няма да падне, категоричен бе той.

Министър-председателят добави, че се полагат всички усилия в края на април България да влезе в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз. Според Борисов това ще даде гаранции, че повече няма да фалират банки в страната ни. По думите му това означава, че повече България няма да бъде поставена под риск. "Това означава, че ще участваме във вземането на решения", заяви още Борисов.

Наскоро председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова внесе проект за промяна на Валутния закон. Официално проектът беше обяснен с необходимостта да се отговори на изискванията на европейското законодателство и на ЕЦБ във връзка с предстоящото приемане на България в ERM II (чакалнята за еврозоната). Проектът породи спекулации за това, че урежда възможността за преразглеждане на фиксирания курс в хода на наблюдението на страната ни, докато престоява в Европейския валутен механизъм.

Как Радев мотивира новия закон

Предлаганата промяна във Валутния закон е свързана с несъответствие на нашето законодателство с правилата на ЕС за присъединяване към Валутния механизъм, каза Димитър Радев. В самия край на 2019 година получихме информация, че юристите на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейската комисия (ЕК) откриват несъответствие. Правилата на ЕС изключват фиксирането на валутния курс в националното законодателство. Ние знаем за тази тема от години и винаги сме чакали да достигнем напредък по темата, за да отстраним това несъответствие, каза Радев. С промяната в член 29 на Валутния закон не се отменя валутният курс. Само се казва, че одобряването на валутния курс ще става по реда на европейската правна рамка. Промяната е съгласувана с ЕЦБ. Тя ще публикува своето положително становище най-вероятно до края на тази седмица, обясни управителят на националната банка.

БНБ няма право на законодателна инициатива, ние работим с МФ или народни представители и така се стигна до предложението за промяна на Валутния закон да бъде внесено в Народното събрание от Менда Стоянова. Това означава, че ние сме действително на последната права за присъединяване на лева към Валутния механизъм и на България към Европейския банков съюз, каза Радев.

Присъединяване на страната към валутния механизъм не означава по никакъв начина промяна на валутния курс и на позицията на страната, за този курс. Тезата ни е добре известна на нашите партньори, категоричен е Димитър Радев.

Какво ще се случи, ако има искане за промяна на курса

В европейската правна рамка има възможност да се поиска промяна на валутния курс, но на практика всички страни с устойчиви валутни курсове не са ги променяли, каза Радев и даде пример с Балтийските страни. Дори да има такова искане, подобно предложение се взема с консенсус, а България има два гласа - на финансовия министър и на управителя на БНБ, добави Радев. Постигаме добър напредък и се движим в план за постигане на тези цели. Добре е да оставим темата зад нас, защото няма нещо, което да ни притеснява. Процесът за присъединяване е секретен и това е терминът, който се използва и затова темата не бива да се преекспонира, посочи управителят на БНБ.

България е много близо до стратегически пробив по пътя си на европейска интеграция. С това действие България ще стане член на институции, като Еврозоната и Банковия съюз, а това са ключови институции в ядрото на ЕС, изтъкна Радев.

Няма правилен начин да се проведе дебат за внасяне на промените във Валутния закон при това политическо противопоставяне, каза на свой ред Владислав Горанов. Начинът, по който тези промени се правят е единственият възможен и легален - през българския парламент. По неговото мнение и два месеца този текст да е стоял на страницата на някое ведомство, няма да е бил по-малко спекулативен.

Кой е против влизането ни в еврозоната

Има две оси на противопоставяне на нашите действия за присъединяване към ЕРМ и Банковия съюз, каза Горанов. Едната ос е свързана с хората, които залагат срещу еврото, а другата е геополитическа - има проруски партии, които искат промяна на геополитическата ориентация на държавата, каза Горанов. Тези две оси винаги ще излъчват спекула, подчерта той. Много хора в тази зала отчитат предимството на влизането в Еврозоната, каза Горанов пред представителите на бизнеса. България ще влезе в Еврозоната с настоящия курс на лева и този консенсус не се поставя под съмнение, заяви финансовият министър.

Има ефект от нашите действия за присъединяване към ЕРМ2, пазарите вече реагираха с отрицателни лихви, и банките плащат на правителството, за да притежават негови книжа, отбеляза Горанов.

Калин Христов, подуправител на БНБ, посочи, че ниските равнища на лихвите, създават рискове за рентабилността на банките и за контрола им от страна на БНБ. Опасенията, че ниските лихви ще убият кредитната активност, не се отнася за България. Точно обратното, при нас кредитната активност се вдига и увеличава икономическия ръст. Ние само искаме от банките да управляват този процес добре, каза Калин Христов.