Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) изрази подкрепа за предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване, с които у нас се въвежда Паневропейският пенсионен продукт, предаде БТА. Вносител на предложението, обсъждано на днешното заседание на съвещателния орган, е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев.

Паневропейският пенсионен продукт, придобил популярност под названието "европейска пенсия", ще даде възможност фондове от други страни на ЕС да навлязат на пазара в България, да събират осигурителни вноски и да изплащат пенсии. Промените ще позволят и пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в друга, в рамките на Съюза, ако осигуреният смени мястото си на живеене.

Европейските пенсии ще са изцяло на доброволен принцип, подобно на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, които и в момента съществуват в българското законодателство, предвижда още законопроектът. Пенсионните продукти ще се различават един от друг, а хората ще имат възможност сами да участват в управлението на инвестициите, избирайки доходоносни, но рискови или или по-малко рискови, но по-безопасни варианти на управление на средствата си.

Всеки осигурен ще може да има само една сметка за европейска пенсия.

Социалните партньори в НСТС заявиха принципна подкрепа за предлаганите промени. От КТ "Подкрепа" се усъмниха в тяхната ефективност. Според синдиката този механизъм няма да сработи в държава, в която хората имат твърде ограничени възможност да спестяват допълнително средства.

Държавата не разполага с официални данни за плащанията от допълнителните пенсионни фондове, заяви Ваня Григорова, икономически съветник на КТ "Подкрепа", след края на днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бяха обсъдени четири законопроекта.

Един от тях е за промени в Кодекса за социално осигуряване, внесени от Министерството на финансите за въвеждане на нова възможност за допълнително пенсионно осигуряване. Григорова поясни, че това се прави по европейски разпоредби. От КТ "Подкрепа" смятаме, че не може да се изчисли коефициентът на заместване на доходите след пенсиониране, така че да може да се прецени дали този модел ще сработи или няма, посочи тя и обясни, че това предполага допълнително пенсионно осигуряване в допълнителни фондове. "Ние се опасяваме, че в държава, в която голяма част от българското население не се осигурява допълнително и по сегашните схеми, защото няма свободни парични средства, не може да се очаква да подпомогне допълнително пенсионните плащания след пенсиониране на работниците", каза Ваня Григорова.

 

 

 

Тя уточни, че държавните институции не разполагат с данни за това какви са плащанията от частните пенсионни фондове, така че да се прецени какви са реалните, получавани от пенсионерите плащания, от пенсионната система. Григорова каза, че синдикатът е получил уверение от страна на министъра на финансите, че се правят промени, които ще доведат до това допълнителните плащания от частните пенсионни фондове да бъдат включени в данните, които получава Националната агенция по приходите. Това ще позволи да се прави политика, базирана на данни, а не да си измисляме политики, които нямат никакво отношение към реалната ситуация в страната, коментира Григорова.

Друг законопроект, който днес бе обсъден на тристранката, е за промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от депутати от ДПС, за разширено определение на действителен трудов стаж. Предложението включва за трудов стаж да се зачита наборната военна служба и алтернативната военна служба, както и периодът, в който репресираните преди 10 ноември са били в затвори и в трудово-възпитателни училища. Предложението беше отхвърлено от по-голямата част от социалните партньори, информира Григорова.

По отношение на предложението от ГЕРБ за промени в Закона за лечебните заведения за залагането на конкретни нива на заплащане на здравните специалисти"Подкрепа" изрази подкрепата си за този законопроект, въпреки че той е израз на лицемерие на част от представителите на ГЕРБ, които и до миналата година можеха да гарантират увеличението на заплащането на здравните специалисти, но не го направиха. Имаме нужда от гаранции, че заложените нива на възнаграждения в колективния трудов договор в отрасъл "здравеопазване" ще бъдат най-сетне изпълнени, каза Григорова.

Тя допълни, че трябва да се направят допълнителни стъпки за гарантиране на финансовите постъпления в лечебните заведения, така че те да могат да изпълнят заложеното в колективните трудови договори.