Системата на Валутния борд е по-добра от приемането на еврото и левът е по-добър, защото борда налага твърдо бюджетно ограничение на фискалните власти в България. Те не могат да заемат пари от Централната банка, това е твърдо бюджетно ограничение.

Ето защо от 1997 г. насам се представя чудесно от фискална гледна точка. България е сред лидерите в Европейския съюз с нисък дефицит, съотношението държавен дълг/БВП е ниско. Това е едно предимство. Нямате проблема на Гърция.

Това каза пред bTV проф. Стив Ханке, за когото казват, че е "баща" на валутния борд в България.

Ханке припомни, че гърците преминаха през огромен фискален проблем. Същото вероятно ще се случи в България, ако приемете еврото, прогнозира той.

Второ, две неща свързани със суверенитет. В момента, с Валутния борд и лева, България има суверенитет над паричната си система. Тоест, ако нещо лошо се случи с еврото, България може да смени резервната валута на щатски долар или злато, или друга по-висша такава. Вторият аспект на суверенитета е, че сега резервите на лева се пазят в България, контролират се от българите. Ако влезете в еврото, ще трябва да изпратите огромни суми от резервите си във Франкфурт и ще се контролират частично от Европейския съюз и ЕЦБ, обясни професорът.

Ханке сподели опита си в Литва.

В Литва, където бях държавен съветник, част от правителството, както в България, разработих валутния борд на Литва, те приеха еврото. За да го направят, трябваше да изпратят 550 млн. евро резерви във Франкфурт. Това е въпрос на суверенитет.

Трето, превъзходството на системата - погледнете Хонконг и валутния им борд. 6 месеца има размирици и проблеми, а хонконгският долар е останал клонинг на щатския долар, напълно стабилен, нищо не се е случило. Никога не е имало провал на валутен борд, даде пример Стив Ханке.

За банковата ни система

Според Ханке валутният борд не е дете. Той е великан с огромна сила. Никой великан не се е провалял. И второ, системата е свършила чудесна работа при различни кризи, включително кризата на руската рубла, голямата рецесия, гръцката криза. Много добре оцеля през всички тези моменти, дори и при срива на КТБ и скандала в България. Валутният борд се справи чудесно. Ето какво да направите - взимате Валутния борд и, както неотдавна писахме с професор Танев и го разширявате да обхване и банковата система. Банковата система ще бъде непоклатима като лева и Валутния борд. Ще имате най-модерната система. Забравете за европейските регламенти и бюрократи, които погазват всичко, даде съвет финансистът. 

Пак казвам, помнете Гърция. Ако наистина е толкова добър европейския надзор... Какво стана в Гърция? Съседна страна, много подобна, балканска държава с подобни на българските поведение и култура. Погледнете натам. Красотата на валутния борд е, че можете да го замените за по-добра резервна валута, ако еврото поради някаква причина отслабне. Имате паричен суверенитет. Когато минете на еврото, ще сте в капан. Никога няма да можете да се измъкнете, каза Ханке.

За промените в Закона за валутния борд

Като видите коментарите на финансовия министър Горанов, както и промените на госпожа Стоянова е ясно, че българското правителство е решило да вкара България в чакалнята на Еврозоната. Решили са го по много потаен начин, в пълен мрак. Промените на Стоянова бяха приети без българското общество да знае каквото и да било по въпроса, както често се случва в България. Какво възнамеряват да правят? Разбира се, казват, че няма да променят обменния курс преди да влязат в чакалнята. Но щом влязат в чакалнята е ясно, че ще действат приетите правила, които позволяват 15% колебания от фиксирания курс на лева към еврото.

Ето тук ще се появи спекулацията. Щом влезете в чакалнята, ще се породи нестабилност и спекулации, защото българското правителство вече е решило, без да пита народа, че ще подкрепи този текст. Не беше така в Литва, нито в Естония. Говорих с колегите в Литва и казаха, че е най-опасното и неразумно нещо, да се влезе в чакалнята и въобще да се обсъжда или помисли да се променя обменният курс. И Литва, и Естония имаха валутен борд. Те влязоха и дори не са обсъждали смяна на обменния курс. Нито дума по въпроса. Но не е така при България. България има скрит коз, а именно обезценяване. Ще има много спекулации щом влезете в чакалнята, каза професорът.

Прозрачен референдум не би ли бил по-предпочитан, отколкото тайните промени на Стоянова да бъдат приети в пълен мрак от българските политици с крадливите им ръчички? Нелепо е! Това не е демокрация. Така работи демокрацията в България. Много мътна и съмнителна работа. Предлагам да правите нещата като шведите, където има открита демократична система, допълни той.

За войната му с Костов и разследването на приватизацията

Наясно съм с темата и съм запознат с приватизацията. Ръководех приватизацията при Роналд Рейгън, разработих програмите за приватизация по негово време. Също така през септември 1981 г. изнесох първата реч, в която служител на американското правителство споменава думата приватизация. Благодарение на госпожа Ханке, която е французойка, и "приватизирам" идва от френски, не е английска дума. Впоследствие, през 1983 г., с госпожа Ханке успяхме да включим френската дума в английски речник, в МериамУебстър. Много съм наясно с темата, думата и прочее. Сега, за България. След като пресякохме хиперинфлацията през 1997 г., когато бях съветник на президента Стоянов, го посъветвах, че следващият проблем, с който трябва да се занимаем, е огромен - корупцията.

Той се съгласи и всеки път като го видех повтарях "Проблемът е корупцията, трябва да направим нещо по въпроса", а той ми отвръщаше, че нищо не може да направи без доказателства. Един ден се видяхме. Да Ви потопя в атмосферата - седяхме в малкия кабинет на Стоянов до големия президентски кабинет. Бяхме с госпожа Ханке, Стоянов и преводача. Тъкмо бях пристигнал от Щатите и споменах за пореден път, че "Трябва да се справим с корупцията", а той ми отвърна: "Професор Ханке, хиляди пъти съм Ви казал, че ако нямате доказателства, не мога нищо да направя. Имате ли доказателства?".

Отвърнах му, че вече имам доказателства, той ме погледна смутен и попита "И, къде са?" Показах му това. Куфарчето, което винаги носех в България. Пълно с документи, доказващи случай на корупция. Извадих ги от куфарчето, той попита дали може да ги копира и го направи. Докато секретарката ги копираше, Стоянов се обади на Костов, тогава премиер, и му се развика по телефона. Не разбрах какво му казваше, защото беше на български, но ясно схванах посланието - "професор Ханке те е хванал в крачка".

Ще трябва да почакаме да видим какво ще свърши прокуратурата. Подробностите за този случай не знам. Посъветвах президента, той взе документите и не знам какво е направил с тях. Знам, че незабавно уведоми Костов. Ако трябваше да говоря с прокурора, бих казал, че с Костов се е насадил на "пачи яйца" и вероятно се е захванал с правилния човек, защото имаше страшно много корупция. В един конкретен случай буквално имах доказателствата, завърши проф. Ханке.

Стив Ханке е професор по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в САЩ. Богатата биография на професор Ханке включва длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световнопризнат анализатор на финансовия свят с често присъствие в световните медии.

Повече от 20 години той е свързан с икономическите реформи в България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на Валутния борд у нас. Той има преки наблюдения върху процеса по приватизация на големи български предприятия в края на 90-те. на XX в.

Преди дни бившият премиер Иван Костов обяви, че не Стив Ханке е шеф на валутния борд, а Майкъл Деплер от МВФ, който отговарял за България.