Това заяви земеделският министър Мирослав Найденов, по повод приетата в края на тази година от министрите на земеделието от Г-22 и на страните-членки на ЕС Парижка декларация за Обща селскостопанска и хранителна политика, предаде БТА.

Другото важно нещо, което трябва да стане ясно, е, че Министерството на земеделието не може да продължава да се приема като едва ли не второто социално министерство, заяви министърът. Крайно време е средствата, отпускани за отрасъла, да не отиват "от пусто в празно", а да се направи така, че да се насочват директно към тези, които наистина правят аграрен бизнес, коментира той.

Според министър Найденов това може да се случи само с промяна на законодателството. На първо място, според него, трябва да се сложи ред в браншовите организации с приемането на закон. В сектор "Животновъдство" има 15, а в сектор "Земеделие" близо 100 браншови организации, каза Найденов на среща с бранша в края на годината. Той призова животновъдите да се обединят и да излъчат свой представител, с който да се води регулярен диалог - за да се знае кой кого представлява.

Окрупняването трябва да обхване всички сфери на земеделието, затова ще подпомагаме тези, които имат например над 20 крави или над 100 овце, посочи Найденов. Не може да си позволяваме в България да има едва 200 хиляди крави и над 130 хиляди ферми, аргументира се той. Когато отида на Съвет на министрите, където да защитавам българските интереси, аз трябва да имам аргументи и да не съм в положение да им обяснявам подобни абсурдни ситуации, посочи земеделският министър.

Що се отнася до комасацията на земеделската земя, за нея трябва да има консенсус, смята той. Найденов информира, че има пилотен проект за модели на комасация, финансиран със средства на Европейския съюз. Според него процесът трябва да тръгне следващата година, защото промяната на Общата селскостопанска политика, към която и ние отиваме, е да се развива ефективното и конкурентно селско стопанство.

Предвижданията са след 2013 година субсидиите за единица площ да отпаднат и да се субсидира производството. Ако ние нямаме конкурентно земеделско производство и разчитаме, че имаме 30 млн. дка земя за субсидиране от ЕС, трябва да е ясно, че това след промяната ще отпадне. След две-три години ситуацията ще е такава, че дали имаме 30 млн. или 10 млн. дка няма да има никакво значение, а ще бъде важно само това какво произвеждаме, обясни Найденов.

Според земеделския министър следващите належащи законодателни промени са свързани със Закона за земеделските земи и Закона за горите. Законът за животновъдството обаче, където генерирането на проблеми е огромно, е от първостепенно значение, смята Найденов.