Тристранният съвет преговоря за антикризисен пакт
Националният съвет за тристранно сътрудничество е решил да се сформира нова работна група за преговори, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Основни задачи на експертите от държавата, синдикалните и работодателските организации ще бъдат актуализацията на антикризисните мерки и подготовката на Национално споразумение.
Централен фокус в двугодишния пакт между правителството и синдикалните, и работодателските организации ще бъде заетостта - запазване и създаване на нови работни места.
По време на заседанието на НСТС социалните партньори са обсъдили въпроса за лихвите на търговските банки, се казва в съобщението без да се дават повече подробности.
По-рано КНСБ и КТ "Подкрепа" представиха своите предложения за нов пакет от антикризисни мерки в общ документ. Сред новите антикризисни политики и мерки, предложени от синдикатите е създаването на Антикризисен съвет към министър-председателя чрез преобразуване на работната група към НСТС с участието на поканени от премиера институции и личности. Според тях съветът трябва да извършва текущ мониторинг на социалноикономическата ситуация и да предлага нови или подобряване на прилаганите мерки.
Синдикатите настояват да се преустанови натрупването на неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор, да бъде създаден публичен регистър на задълженията на бюджета, а договорите за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на доставката (услугата).
От синдикатите се обявяват за насърчаване на кредитирането чрез разширяване на достъпа до него, предприемане на действия за поевтиняване на кредитния ресурс и увеличаване на капитала на Българската банка за развитие с поне 500 млн. лева.
Сред предложенията на КНСБ и КТ "Подкрепа" са и предприемането на необходими административни, институционални и структурни промени в управлението и контрола по разходването на средствата от оперативните програми на Европейския съюз.
Очаква се предмет на обсъждане да бъдат и целеви кредитни линии за работодателите, които ще им позволят да покрият разходите си за заплати и осигуровки. Синдикатите настояват за специална защита и подпомагане на нискодоходните и среднодоходните български домакинства от изпадане в задлъжнялост и липса на достатъчно средства. Според тях е необходима и актуализация на активната политика на пазара на труда и бюджетните средства за реализацията на мерките за насърчаване на заетостта.
КТ "Подкрепа" и КНСБ смятат за нужно преосмислянето на рестриктивния подход към политиката на доходите и реализиране на политика, гарантираща постепенно повишаване на вътрешното потребление и жизнения стандарт на населението още от второто полугодие на годината.
Синдикатите предлагат повишаване на минималната работна заплата за страната и обвързването й чрез подходящ механизъм с прага на бедност, тъй като в момента нетната минималната заплата от 187 лв. е далеч под прага на бедност, определен на 211 лева. Официалната национална линия на бедност да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане и актуализиране на социалните помощи, искат още КТ "Подкрепа" и КНСБ.
Сред предложените антикризисни мерки са активна намеса на държавата за обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на Европейския съюз и разработване на мерки за държавна подкрепа. Те настояват и за създаване на единна институционална рамка за управление на държавната собственост и държавното участие в икономиката, както и за събиране на държавните вземания.
Решителна крачка напред трябва да се направи в областта на продажбата на миноритарни държавни дялове в атрактивни дружества, смятат синдикатите.
В коментар на антикризисните предложения на КНСБ и КТ "Подкрепа", даден неотдавна, министър Тотю Младенов каза, че две трети от тях са общоприемливи и могат да бъдат подкрепени. Той изрази надежда до седмица-две да бъдат очертани приоритетите, по които правителството, синдикатите и работодателите ще работят съвместно.