Във връзка с новите цени на електроенергията и природния газ потърсихме мнението на енергийния експерт Еленко Божков. Ето какво сподели той пред Дир.БГ.

- Г-н Божков, новите цени на тока и газа отново предизвикаха напрежение. Политиците се захапаха, че даже и поискаха оставката на шефа на КЕВР Иван Иванов. Как трябва да гледаме на всичко това?

- Новите цени трябва да ги приемам с резерви и опасения. Особено цената на газа и по-точно това, че не бе вдигната с нужния процент. Според мен това ще доведе от 1 октомври до нов скок. Това обаче ще рефлектира върху тока и парното със значителен процент.

- Да поясним, че "Булгаргаз" искаха увеличение на цената на газа с около 18,05%, но КЕВР реши да е с 10,81%...

- КЕВР мотивира решението си и се позова на това, че има пари в резерва и те ще се използват. Става въпрос, че в резерва има към 15 млн. лева, а от тях ще се използват около 2 млн. лева. Резервът представлява разликата в средствва за доставка между прогнозирани и доставени количества газ. Това са парите, които са предвидени за разходи за пренос на природен газ. И тези пари уж са предвидени, спестени и неизползвани, а сега могат да бъдат използвани, за да се потисне по-голямо увеличение на цената на газа. Но това не променя кардинално нещата.

Откъде идва опасността? Тя идва от факта, че това нещо може да се направи сега, но след три месеца дори и да се запази цената на суровия нефт тип "брендт", от която се определя цената на природния газ, тези пари вече няма да ги има и тогава няма да има как да се реагира. Това означава, че от октомври газът ще скочи с тази разлика от 7-8%, която сега се спести. Но октомври започва отоплителният сезон. И от къде ще дойдат тези 7-8% - от крайния потребител, разбира се. Но увеличение октомври означава, че ще се увеличи парното. Като цяло и цената на петрола расте, а това рефлектира и върху цената на газа, съгласно договора ни с "Газпром". Просто ни чака сериозно увеличение за отоплителния сезон. Така предполагам.

- Тогава няма ли възможност да се търсят други буфери...

- Има механизми, но е опасно, защото такава намеса рефлектира върху следващото тримесечие. Може да се играе и с количеството нагнетен газ в Чирен. Просто може там да има повече или по-малко и така да се пестят пари. Това обаче е опасно от гледна точка на това, че се случат сривове в доставките през зимата. Не забравяйте едно изключително важно нещо. 2019 година чука на вратата. Русия обяви, че през 2019-а спира доставките на газ през Украйна. Каква ще бъде тогава цената на природния газ за нас? Нека дебело да подчертаем, че ние сега в голяма степен компенсираме цената на газа с това, че получаваме пари за преноса през наша територия.

- Какви са ни алтернативите?

- Алтернативата се появи с едно решение на Европейската комисия, която имаше спор с "Газпром". Нали се водеше наказателна процедура. На база това бяха преразгледани договорите с редица страни, включително и с България. По времето на последния служебния кабинет бе сформирана работна група, която участваше в тези преговори. Всичко обаче остана на ниво разговори, а, както виждате, никой не повдига въпроса и никой не коментира темата какво се случва. Имаме ли споразумение, какво е, как са уредени нещата? България какво е договорила? Пълно мълчание...
Иначе газът пак ще идва до България, но ние ще сме лишени от транзитните такси в този обем, в който ги получаваме сега. Това е проблемът. Няма да можем да поевтиняваме цената на газа на база транзитната такса. Просто Русия ще спре потоци, а това ще ни се отрази.

- Как и с какво можем реагираме?

- За да може да се удържи цената на тока в нормални рамки, както става през последните години, се използват няколко неща.
Използва се Фондът за сигурност на електроенергийната система. В този фонд се събираха около 450 млн. лева. Парите във фонда се използват, за да се подтиска "такса задължение към обществото" и също, за да не се вдига цената на тока за големите индустриални предприятия. Парите във фонда се събират от две места - 5% вноски от всички производители в България, "Булгартрансгаз" и ЕСО, а вторият приход е от търговията с емисионни квоти. Към момента вноските запълваха около 200 милиона и приблизително още толкова от емисии. Както казах, парите във фонда трябва се използват, за да се подтиска "цена задължение към обществото" и да се регулира цената на тока, както и за да се компенсират едни задължения на обществения доставчик (НЕК) в лазмел общо на 130 млн. лв. През последните 4 години там стоят тези 130 млн. лева, с които трябва да се платят едни стари задължения на НЕК към ВЕИ-централите от 2012-а. И какво се наблюдава. Всяка година тези пари си седят. Те си седят като планирани. А това означава, че те не са били платени. Сега увеличават отново прогнозно приходите във фонда с още над 200 млн. лв., защото така им трябва. И обясняват това увеличение с увеличение на приходи от емисии. Е, идва въпрос. Какви предприятия сме затворили, за да са останали квоти емисии и да ги продаваме? Или как се изменила цената на емисиите, като тя седи на едно ниво - около 5 евро за тон. Те залагат, че може да се вдигне цената. Песимист съм, че ще има голямо увеличение. Така няма да се събират заложените приходи във фонда. Ще има противоречие между КЕВР и работодатели, защото няма да може да се удържи цената.

Вторият проблем е, че повече от 4 години имаше задължение на НЕК към различни производители и потребители от около 1,5 млрд. лева, което не е разплатено. От КЕВР казват, че въпросните пари са щели да бъдат обект на специално разглеждане. А това какво означава - с думи прости, продължаваща декапитализация на НЕК. И да казват, че за първи път НЕК излезли на печалба, е несъстоятелно. Тези задължения си стоят. Просто не се коментират.

Третата опасност е следната. Увеличението на цените за енергия за крайния потребител е минимално - в стотни. Проблемът е с увеличението на цената на услугите - за пренос и достъп до мрежата. Тази цена се определя от няколко фактора - студен резерв, инвестиции, технологични разходи и др. Имахме 500 мегавата студен резерв. След срива в централите през 2017-а, те се компрометираха. След възстановяването на ТЕЦ Варна той се включи към студения резерв. Е, да де, но защо трябва да включваме нещо ново към компрометираните централи, а просто не ги махнем. Увеличиха студения резерв до 750 мегавата, така че да влезе и Варна. И парите за това увеличение, за да се плаща на тези централи да не работят, но да се ползват при нужда, откъде ще се вземат - от крайните потребители.

Технологичните разходи е редно да се сведат до 8-9%. А реално, ако се направи засечка, се вижда, че тези разходи са около 13-14%. Разликата между 9 и 13% в пари е около 60 милиона, които се разпределят между електоразпределителните дружества. Точно как го правят и каква е пропорцията, не мога за кажа. Зависи как се разпределят потоците. КЕВР никога не се е занимавала с това да се искат ясно доказателства за направени инвестиции и липсата на такива проверки също рефлектира в цените на услугите.