От Националната агенция за приходите (НАП) коментираха, че средният годишен обем на просрочените данъчни задължения е около 850 млн. лв. За близо 650 млн. лева има обезпечителни действия като запор на банкови сметки. В условия на икономически растеж и добри условия за компаниите средната продължителност на просрочията е по-кратък, а в момента достига до 9 месеца.
Статистиката на НАП показва, че просрочени задължения над 50 хил. лв. се бавят средно между 6 и 9 месеца, а тези под 50 хил. лв. се изплащат със забавяне от 2 до 3 месеца.
Новината се посреща различно от представителите на бизнеса. Изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов коментира, че е правилно както държавата начислява наказателна лихва на длъжниците си при забавени плащания, така и тя да плаща, когато неправомерно бави плащания към коректните фирми. Иванов призовава и за равнопоставеност при дължимите лихвени плащания по данъчни задължения и невнесени осигурителни вноски. В момента при забавяне на данъчни задължения се дължи добавка от 10 пункта над ОЛП, а при осигуровките 20 пункта. Според него правилно е тази добавка да се унифицира и да е 10 пункта, а не по-висока.
Подобно предложение за промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс беше изготвено от финансовото министерство миналата година, но не беше прието. Текстовете в закона за ДДС са записани в полза на бюджета. Те гласят, че ако има данъчна ревизия срещу дадена фирма, не се дължи никаква лихва, докато ревизията продължава. Това нито е почтено, нито е честно. Ако се окаже, че една фирма е чиста, то тя има право на лихва върху задържаните й пари. Ако пък се уличи в нарушения, тя автоматично ще загуби правото на данъчния си кредит, коментираха за БТА данъчни експерти. Според тях в сегашните условия данъчната администрация няма мотив да приключва бързо ревизиите на фирми. Ако коректните фирми имат право на лихва върху забавените им плащания, това ще накара и данъчните по-бързо да приключат своите проверки.
По-голяма част от фирмите и компаниите, които бавят или не внасят осигуровки, са с лоша репутация, а някои от тях дори умишлено не погасяват задълженията си. Те трябва задължително да бъдат санкционирани, но е логично да се направи нещо и за коректните данъкоплатци. Защото те си плащат редовно, а държавата им задържа ДДС и по този начин блокира част от свежите им пари, което не е редно и честно. Защото както бюджетът е важен, така също са важни и коректните фирми и компании. Има логика именно на тези фирми по-бързо да се възстановява ДДС. Това е записано и в антикризисния пакет на ГЕРБ - създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС.