Александър Николов, който беше министър на енергетиката в кабинета "Петков", не отрече, че след спирането на доставките от "Газпром" България е купувала руски газ, но отхвърли обвиненията на ГЕРБ, че това се е случвало на неизгодно висока цена.

"Не е вярно, че държавата е ощетена. Руски газ в Европа ще продължи да влиза, така или иначе. "Булгаргаз" е изпълнявал заявките от "Газпром". Използвани са абсолютно всички възможни алтернативни търговци. Щом ще говорим за търговци - защо не се споменат всички, а само една или две фирми?", попита Николов.

Той уточни, че газовите количества, които България е купувала след спирането на доставките от "Газпром", са били на най-изгодните тръжни цени. Според него цената, на която сме получавали газ след спирането на доставките, не трябва да се сравнява с тази по договора с "Газпром", защото той така или иначе не се изпълнява и това не е по вина на България.

В "Още от деня" по БНТ Николов направи и кратка хронология на възможностите за осигуряване на слотове за седемте танкера, договорени от кабинета "Петков".

Той изтъкна, че ден след като офертата е прочетена на заседание на Министерски съвет, е договорен слот за първото карго. Според него слотът за второто карго е можел да се договори с Турция, а следващите танкери да бъдат разтоварени на Ревитуса. Търговете за слотовете на Ревитуса обаче, са насрочени по времето на служебния кабинет, уточни той.

"Когато някой намалява целенасочено количествата от дефицитна стока, той очевидно поставя България на колене при бъдеща ситуация. Трагедията на всичко това е, че секторът има много дълъг лаг във времето. Двумесечно безхаберие сега, ще доведе до много тежки последствия.", каза Николов.

По думите му плащането в рубли към "Газпром" не е проблем само по себе си, но механизмът, описан от руския доставчик, е изключителен проблем за нашата страна.

"Не сме имали против работа с "Газпром" или който и да е друг доставчик. Въпросът е да не се фаворизира който и да е доставчик. "Газпром експорт" е третиран като всеки друг оператор. Няма нито едно нарушение от наша страна. Сега "Булгаргаз" е в изключително силна позиция при евентуален арбитраж. Когато се водят преговори, е добре да имаш няколко алтернативи. Затова последните месеци избягвах да казвам "Никога повече!". Когато има явна военна агресия, не е логично да се водят преговори за дългосрочен договор, защото търговските условия няма да са благоприятни за България. Сигурността на доставките също е важна - нужно ли е да се повтаря това, което се случва в момента в 18 европейски страни по света?", попита Николов.

Той допълни, че трябва да се гледат потоците на парите, а през периода 2010-2020 те са се движели на североизток.

Асен Василев с коментар на думите на Борисов за бившия кабинет и "Газпром": Днес пак е лъгал българския народ

"Днес г-н Борисов пак е лъгал българския народ. Това е стар негов похват, който трябва да бъде пенсиониран от българската политика". Това заяви бившият вицепремиер и министър на финансите, и съпредседател на "Продължаваме Промяната" (ПП) Асен Василев във видеообръщение, публикувано на Фейсбук страницата на ПП. Коментарът му е в отговор на пресконференцията, дадена днес в централата на ГЕРБ от Бойко Борисов. Лидерът на ГЕРБ заяви, че Кирил Петков и Асен Василев обслужват интересите на "Газпром".

"Когато "Газпром" едностранно спря да изпълнява дългосрочния договор за доставка на природен газ, нашето правителство защити българския интерес. Намерихме газ, намерихме слотове - не позволихме да се прекрати газоподаването нито към бизнеса, нито към битовите потребители и цената през юни беше същата като цената преди "Газпром" да спре договора", заяви в отговор Асен Василев.

Той посочи, че правителството, водено от Кирил Петков, всеки ден е подавало заявки по съществуващия договор, но "Газпром" не е изпълнявал тези заявки.

"Успяхме да завършим българо-гръцката връзка и я оставихме с 40 бара налягане на газа", посочи Василев, цитиран от БТА.

"Договорихме пълния обем азерски газ. И не на последно място - успяхме да договорим седем танкера на цена, която според служебния министър е значително по-ниска от цената, получена на търговете, организирани от същото служебно правителство. Това бяха конкретни първи стъпки да се осигури спокойна зима и поносими цени за българските граждани, които ползват парно и газ", заяви още Асен Василев.

ЕК напомня: Ако плащаме на "Газпром" в рубли, ще нарушим санкциите

Няма промяна в директивите от Брюксел как европейски компании могат да търгуват с "Газпром", съобщи bTV. Ако България плаща на "Газпром" в рубли, би нарушила европейските санкции срещу Русия, напомни Европейската комисия днес.

Според Брюксел в 97% от договорите на европейските компании, независимо дали са държавни или частни, е посочено, че плащането се извършва в евро или в долари. Всяко плащане, различно от посоченото в договорите, влиза в нарушение на европейските санкции. Причината: при вътрешното превалутиране в Русия в процеса влиза Руската централна банка, а тя е в списъка на санкционираните институции.

Днес, след като говорител на Европейската комисия припомни, че България е сред първите страни, върху които Русия "упражни шантаж" и спря доставките на газ, кореспондентката на bTV го попита конкретно: Страната ни би ли нарушила европейските санкции, ако плаща в рубли, а това не е упоменато в съществуващия ни договор. Ето какво отговори той: "По-рано тази година изготвихме директиви за страните-членки, след издаването на руския декрет за плащане в рубли. Според руския декрет трябва плащането да се извършва на два етапа, което включва участие на Руската Централна банка. Тази процедура категорично нарушава санкциите. Комисията изпрати директиви към държавите-членки как биха могли да продължат да плащат, без да противоречат на санкциите. Позицията ни не се е променила. Руският декрет от 31 март не е съвместим с нашите санкции", заяви Тим Макфий, говорител на ЕК.

Освен за България, доставките от "Газпром" бяха спрени за Полша, Дания, Финландия, Нидерландия, Естония. Официално Брюксел няма информация за нарушаване на санкциите заради плащане в рубли, например. Но надзорът е работа не на Брюксел, а на самите държави-членки, които трябва да санкционират собствените си компании, ако се окажат нарушители.