20:44 | 30.06.24

17-11-2017 20-11-2018

20:44 | 30.06.24

Без хората и индустрията няма как да постигнем Зеления преход

Това е един от акцентите, поставени в дискусията "Navigating Nexus: Карта на работните места на бъдещето в зелената и цифровата ера", част от "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред ЦИЕ"

Снимка: БТА

Без хората и индустрията няма как да постигнем Зеления преход

11:06 | 28 юни 2024 2 5994 Снимка: БТА

Едно от предизвикателствата, пред които ни изправя Зеленият преход, е пазарът на труда не само в България, но и в цяла Европа. До 2030 г. поради цифровизацията и технологиите над 300 позиции, които са познати днес, ще изчезнат. В същото време огромен процент от учениците у нас на 15 г. нямат минимално ниво на умения по математика, например, върху която основа трябва да се градят знания и умения за работа с новите технологии. За прехода, който извършваме, нямаме хората - нито като количество, нито като качество - квалификация и мотивация, изгубихме и европейската индустрия. На този фон са важни социалният и гражданският диалог, важно е да чуем и протестиращите от различни сектори в Европа.

Green Transition

Това са част от акцентите, които поставиха участниците в дискусията "Navigating Nexus: Карта на работните места на бъдещето в зелената и цифровата ера", част от най-успешния форум за зелена трансформация"Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". За четвърта поредна година форумът се организира от Dir.bg и 3Е News. Тридневното събитие започна на 26 юни в столичния Sofia Event Center и продължава до 28 юни. В дискусиите участват над 165 лектори от 19 страни.

Снимки от панела "Navigating Nexus: Карта на работните места на бъдещето в зелената и цифровата ера" ВИЖТЕ ТУК >>>

Модератор на днешната дискусия бе Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет, а участие взеха еврокомисар Никола Шмит, отговарящ за работните места и социалните права, служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов, Борислав Бангеев - главен директор "Корпоративно банкиране" и член на Управителния съвет в "УниКредит Булбанк", президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, Оливер Рьопке - председател на Европейския икономически и социален комитет, и Яна Скалкова - началник на отдел "Съветници" към Министерство на труда и социалните въпроси в Чехия.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов изброи предизвикателствата, пред които сме изправени във връзка със Зелената сделка. Едно от тях е пазарът на труда не само в България, но и в цяла Европа:

"Предизвикателствата са породени от дигитализацията и от Зеления преход, от негативните демографски процеси, свързани с намаляване на работната сила. Наблюдават се структурни промени в икономиката, работните места се променят, възникват нови професии, други изчезват. Налице е от една страна недостиг на работна сила, от друга - несъответствие между квалификацията на наличната и потребностите на работните места".

Министърът засегна и темата за образованието, обръщайки внимание, че над 53,5% от 15-годишните ученици "нямат минимално ниво на умения по математика", 52,9% - по четене, а 48% - по природни науки". Върху тази основа трябва да се градят знания и умения за работа с новите технологии, подчерта Иванов.

Със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост 20% от работещите българи могат да придобият базови и средни дигитални умения в рамките на следващите две години. Още толкова хора могат да се квалифицират или преквалифицират, включително със "зелени" умения по програма "Развитие на човешките ресурси".

Зеленият и дигиталният преход ще доведат до дълбоки промени в заетостта, но също ще дадат възможности за създаване на нови работни места, коментира министър Иванов. Тази нова среда превръща инвестициите в знанията, уменията, квалификацията на хората да работят с новите технологии във фундаментален процес за успешно провеждане на необходимите реформи, каза той.

Демографските процеси също са изключително обезпокоителни, отбеляза служебният министър. По думите му заради очакваното намаляване на населението в трудоспособна възраст до 2050 г. е от изключително значение да се работи за повишаване дела на заетите, за да може всеки работоспособен човек да бъде включен в пазара на труда. Разгърнали сме мерки за увеличаване на работната сила чрез насърчаване на икономическата активност на населението, увери Иванов.

Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов

Снимка: БТА

От своя страна еврокомисар Никола Шмит отговори на част от опасенията на министър Иванов. Той заяви, че е имал възможността по време на кампанията да разговаря с много граждани, с фирми. "Впечатлението, което получих, е, че от една страна - има наистина сериозни притеснения от страна на гражданите за икономическото бъдеще, за сигурността на Европа, за въздействието от продължаващата трансформация, за ежедневието на хората - говорим за работни места, доходи, сигурността на децата. Това е нормалното отношение, което хората имат в период на големи промени", коментира Шмит.

По думите му е предизвикателство за политиците да дадат ясни и точни отговори. "Другото нещо е, че оставаме с впечатлението, че тези, които поставят под въпрос Европа и нуждата от обучаване на Европа, се увеличават. Определено има напредък, има увеличаване на евроскептиците и крайнодесните, но виждам, че много граждани разбират, че без по-развита Европа в икономическата, социалната сфера, но и в геополитическата сигурност има опасност не само за Европа, но и за всеки един гражданин", добави еврокомисарят.

По думите му сега следва да се разсеят опасенията, да се предложат много конкретни отговори, свързани с работните места, инвестиции, промишлена база, "защото можем да кажем, че Европа изгуби голяма част от тази промишлена база през последните години, а в международната конкуренция ние трябва да възстановим икономиката си, най-вече индустриалната и технологичната база". "Така че, има притеснение, но има и надежда, че ще има силни отговори от Европа", добави Шмит.

Eврокомисар Никола Шмит

Снимка: Булфото

Началничката на отдел "Съветници" в Министерство на труда и социалните въпроси на Чехия Яна Скалкова се включи в дискусията, като разказа за опита и действията на властите в Прага по отношение на трудовия пазар. По думите на Скалкова в Чехия наблюдават гъвкавостта, разнообразието и приобщаването в скандинавските страни, Германия и Франция.

"Преди 2 г. започнахме в Министерството анализ на данните, за да видим къде се намираме на пазара. Установихме, че до 2030 г. поради цифровизацията и технологиите над 300 позиции, които са познати днес, ще изчезнат. От друга страна ще се отворят много нови позиции - 500 000. Но това изисква нови умения за пазара на труда и това е въпрос на комуникация. Тези промени могат да бъдат положителни, но и отрицателни. И ние трябва да се подготвим за тях", заяви Яна Скалкова.

Тя добави, че въпреки ниския процент на безработица в Чехия - 2,7 процента, в дългосрочен план на пазара на труда там се търсят хора с нови умения за фирмите. Все още обаче чешките власти се опитват да включат пълноценно някои групи на пазара на труда - като майките с малки деца.

"Ние трябва да намерим начин да върнем жените на пазара на труда, защото те се грижат не само за децата си, а се грижат и за своите родители и т.н.

Началничката на отдел "Съветници" в Министерство на труда и социалните въпроси на Чехия Яна Скалкова

Снимка: Булфото

Втората група е поколението 55+, които са били дългосрочно на пазара. В Чехия е така, че когато си над 50 г. се очаква да си активен още 15 г. и ако загубиш работата си е много трудно да си намериш нова. И трябва да се намери баланс хората да са икономически активни и това да се отрази на пазара. Трябва да мотивираме хората да бъдат активни в цифровизацията и да бъдат по-добре подготвени заедно с бизнеса за краткосрочно обучение и практика", обясни Яна Скалкова.

Според нея много важно е също да се мотивира младото поколение да учи през целия си живот.

"И да се върна на гъвкавостта - това е много важно условие. Знаем, че светът застарява, което означава, че трябва да подкрепяме гъвкавостта на работната сила - хората да намерят баланс между личния и служебния живот. Трябва да подготвим и такива закони. Бизнесът, неправителствените организации и правителството не са отделни светове. Ако искаме да осъществим зелен преход трябва да подкрепяме взаимодействието им", завърши чешката експертка.

Оливер Рьопке - председател на Европейския икономически и социален комитет

Снимка: БТА

Оливер Рьопке - председател на Европейския икономически и социален комитет, отбеляза, че институцията, която представлява, е сред първите, подкрепили целите на цифровия преход.

"Основният ни подход е свързан със социалния и гражданския диалог и уменията. Когато започнем този сложен преход - цифров и зелен, трябва да сме готови. Опитът ни през последните години доведе до заключение, че държавите, които ангажираха социалните партньори и гражданското общество, по-лесно преодоляха кризите. Този опит от предишните кризи трябва да се взима предвид", заяви Рьопке.

В Брюксел вчера бяха поети ясни ангажименти за подкрепа на социалните партньори, но според него липсват конкретни мерки за ангажиране на гражданското общество. "Ние от самото начало казваме, че зеленият преход и зеленият пакт могат да са успешни само ако хората са ангажирани с него. Видяхме как протестираха стопаните, работниците. Тези протести могат да бъдат разглеждани като сигнал на съпротива, но и да засили усилията си, за диалог и разбиране", посочи Рьопке.

Той отбеляза и че 90 млн. граждани на ЕС имат нужда от цифрови умения, за да могат да работят. "Това е гръбнакът на нашата устойчивост. Ние трябва да представляваме добрият пример и да покажем как ЕС ангажира цялото общество", призова председателят на Европейския икономически и социален комитет.

Борислав Бангеев - главен директор на Корпоративно банкиране и член на Управителния съвет в "УниКредит Булбанк"

Снимка: Булфото

Компании, които не полагат усилия в зелената трансформация, може да не са атрактивни за млади служители. Такова мнение изказа Борислав Бангеев - главен директор на Корпоративно банкиране и член на Управителния съвет в "УниКредит Булбанк". По думите му е важно да се отбележи, че банките имат съществена роля като контрольор на този преход в контекста на това какви сериозни цели си поставят ЕС и целият свят.

"Уникредит" има специфични цели за климатична неутралност до 2030 г., това звучи доста амбициозно, но работим усилено, за да го постигнем", отбеляза Бангеев. Според него предстои да се променят бизнес моделите на различни компании, както и промяна в работната сила - "гъвкавостта е важна, както и инвестициите на компаниите в техния персонал".

"Банките имат специфична роля в този преход, трябва да се трансформираме сами по себе си, от друга страна - трябва да консултираме компаниите", коментира още Бангеев, като обясни, че все повече малки и средни бизнеси търсят помощ относно кредитирането и своя път към прехода.

Той отчете и че повече големи компании - с над 500 служители, са започнали да създават ясни планове как да се трансформират, както и да измерват напредъка си по директивата CSRD.

"Основен елемент е свързан с това какви стъпки се правят за преквалифициране на работната сила, така че бизнесите да останат устойчиви. Факт е, че в България има проблем с работната ръка, но проучвания показват, че младите изискват от работодателите си да бъдат отговорни. Още по-важно за мен е, че дори компании, които нямат ангажименти към зеления преход, може да не са атрактивни за млади служители", подчерта Бангеев.

Той добави, че промяна настъпва и чрез дигитализацията. "При нас над 80% от транзакциите се случват по алтернативи канали, затова имаме повече нужда от служители за клиентско преживяване, от дизайнери - позиции, които допреди няколко години не съществуваха. Много дейностите вече могат да се извършват дистанционно, което позволява жени в края на майчинството например по 2 часа на ден отново да работят", отбеляза Борислав Бангеев.

Пламен Димитров - президент на КНСБ

Снимка: Булфото

По време на дискусията президентът на КНСБ Пламен Димитров обърна внимание на връзката между Зелената сделка, работните места и заплащането на работниците. Той направи сравнение между петилетните планове по време на социализма и целите на зеления преход, като заяви:

"Преди 35-40 години си поставяхме други цели - петилетните планове, но утопични. Алюзията е очевидна - прекрасна е целта, която си поставяме - чиста среда, чист въздух, децата ни да имаш шанс да запазят планетата, всичко обаче е в мярката".

Според Димитров Зелената сделка има нужда от пренаписване или някакъв друг ред с допълнителни ясни политики. "Китай през март прие поредната си 10-годишна програма за икономическо развитие. За разлика от нашите комунистически планове, там плановете се изпълняват. САЩ се събудиха малко по-късно, но и те направиха каквото трябваше с ключовите закони на администрацията на Байдън. ЕС обаче започна да губи конкурентоспособност. За последните 15 г. европейската индустрия е загубила 3 милиона работни места", заяви синдикалният лидер.

По думите на Пламен Димитров ключов въпрос в момента е дали инвестициите, които са нужни, ще могат да бъдат. Според последни данни 813 милиарда евро на година са нужни, за да се изпълнят целите на Зелената сделка, но за 2023 г. са мобилизирани половината.

"Всичко това говори, че трябва да слезем на земята и да видим как да направим нещата реалистични. Инвестициите са ключови и то с технологични решения, които да дадат конкурентно предимство и качество на работното място. България в момента е от страната на губещите в Зеления преход. Можем да сме от страната на печелившите, но не сме. Цялата зелена сделка и това е много ясно послание от всички нас трябва да бъде ориентирана към регионите тоест на микрониво", категоричен бе Пламен Димитров.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев

Снимка: Булфото

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев започна с провокация, както самият той се изрази. А именно, че бъдещето ни се представя така: "На зелена поляна хората седят и пишат стихове или рисуват картини, работите работят вместо нас, изкуственият интелект мисли вместо нас. Това обаче засега не се очертава да е точно, защото поляните ни не са зелени, а са черни от слънчевите панели и хората не творят, а гледат TikTok".

По думите му докато цифровизирането е поело своя ход, то що се касае до зеленото в посочената по-горе картина, не е така. За последните 5 г. европейската икономика е загубила 5 процентни пункта от световния си дял и всяка година е с по 1 процентен пункт надолу. Очевидно има нещо сбъркано, констатира Велев.

В G7 имаше четири страни, вече са две, а скоро няма да има нито една европейска страна измежду най-силните икономики. От 2021 до 2024 г. срещу 1 тон въглища по-малко в ЕС в Индия има 2 тона повече. И тук говорим само за Индия! Когато ЕС нулира емисиите си, с това не се спасява планетата. Ако имаме два пъти по-малко въглища от Индия, то те са четири пъти по-малко от Китай. "Да си заравяме главата в пясъка е абсолютно непродуктивно", категоричен е Велев.

В България за последните пет години има спад с 20% на завършващите средно образование. От тези, които учат, половината нямат базисни знания. Да не говорим за висшето образование - има огромен недостиг на инженерните науки. Децата избират без оглед на това как ще се реализират след това. От 25 г. в България на едно родено дете има двама пенсиониращи се всяка година. Тези, които се раждат, са два пъти по-малко и ще продължава да бъде така", смята председателят на УС на АИКБ.

Според него посланието, което отправяме, е, че се чудим ценност ли е трудът, докато се състезаваме кой работи по-малко.

Снимка: Булфото

"За прехода, който извършваме, нямаме хората - нито като количество, нито качество, квалификация и мотивация. Изгубихме европейската индустрия, нямаме добив, метали, химия, строителни материали. Не само критични и редки и некритични и нередки метали и материали нямаме. Защо не виждаме слона в стаята? Брюксел си живее своя живот, който няма нищо общо с този на планетата Земя. Не можем да включим на пауза заводите си и да чакаме 10 години, когато цената на енергията ще е конкурентна. Стотици предприятия вече напуснаха Европа", посочи с тревога Велев.

"Нямаме хора, нямаме индустрия, но имаме регулации и ESG стандарти. Каква ще е картата на бъдещите работни места - очевидно трябва да попитаме китайските работодатели. С този подход нещата няма да се променят. Трябва да се опомним. С тези хора и тези политики промени няма да има!", завърши Велев.

Снимка: Булфото

В края на дискусията модераторът Зорница Русинова обобщи мненията на участниците, като отбеляза, че сред изказванията се е отличила необходимостта от правна рамка, която обаче да не е сложна и тежаща на хората и бизнеса. Да има ясен и силен социален диалог, който да помогне на правителството в решаването на конкретните промени е друг акцент от разговора, която Русинова изтъкна. Тя спомена и нуждата от политическия консенсус.

Най-голямата и значима конференция за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)" е организирана от Dir.bg и 3Е-news. Форумът се провежда от 26 до 28 юни. На конферентните сцени в Sofia Event Center излизат представители на над 18 държави, като общо над 2500 участници, от които над 750 топ мениджъри, провеждат ключовия разговор за утрешния свят.

Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с ACT Commodities, ПроКредит Банк, Visa, European Investment Bank, Електрохолд, Yettel, Артекс Инженеринг АД, ОББ, Аурубис България, Главболгарстрой Холдинг, Българска Фондова Борса, УниКредит Булбанк, Българска банка за развитие, Геотехмин, Енергео, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, ICGB, The Oil and Gas Employers" Federation, Електроенергиен Системен Оператор, Булгартрансгаз, Фонд на фондовете, Български Енергиен Холдинг ЕАД, АЕЦ Козлодуй, Westinghouse, Филип Морис България, БМФ Порт Бургас АД, Информационно обслужване, Българска асоциация "Природен газ", REIB , PCONTRADE, Омега Пауър Груп, PHOTOMATE, OMV Petrom, Българска асоциация по рециклиране, TTS (Transport Trade Services) S.A, Morningside Hill, CWP Global, DEVIN, Smart Energy Trade.

Green Transition 2024 се осъществява с медийната подкрепа на БНТ, БТА, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Darik Business Review, Euroactive, Economic.bg, ESGnews.bg и The Recursive.

ИЗБРАНО