Това каза секретарят на Съвета за управление на средствата от ЕС към МС Юлиана Николова при откриването на Петото заседание на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка. Николова посочи, че в момента текат оценки в редица управляващи органи на какво се дължи забавянето и как то да бъде преодоляно.

Задачата през тази година ще бъде да ускорим плащанията по оперативните програми, да осигурим достатъчно много готови проекти, така че България да не загуби нито едно евро, от тези които са на разположение в европейския бюджет, каза Николова. Тя допълни, че тези средства не ни се полагат, а седят като бюджетни линии и от нас зависи доколко и как ще ги използваме.

Николова отчете също, че са били положени усилия за изграждане на информационната система за управление и наблюдение в областта на фондовете.

Жан Мари Сейлер, директор в Главна дирекция "Регионална политика" в ЕК, също изтъкна необходимостта от ускоряване на плащанията по оперативните програми, защото по думите му парите, които са сложени на масата, са за това да може да се изпълняват проектите. Той обаче изтъкна, че има редица големи проекти, които напредват - АМ "Тракия" с ангажимента на новото правителство да я построи, работата по метрото в София, ремонтните работи в училища в страната. Сейлер отбеляза обаче, че все още не са достатъчно на брой проектите по оперативни програми "Транспорт" и "Околна среда".

Той посочи, че въпреки изоставането, а реализирането на големите инфраструктурни проекти отнема 3-4 години за подготовка и за сключване на договори, трябва да се планират проекти, които ще се изпълняват след този период.
В момента България е с най-ниското ниво на усвояване на европейски средства, посочи Сейлер. В ЕС има правило - ние слагаме парите на масата за ограничен период от време и ако кредитът не се усвои през този период, ние ги вземаме и ги даваме на друг, припомни Сейлер.

Сейлер посочи в отговор на въпрос, че има определено ускоряване на работата по оперативните програми, но нивото, от което тръгна страната, е било толкова ниско, че това ускорение не е достатъчно.
Необходимо е още повече да се ускорят дейностите, тъй като сме по средата на програмния период, загубени са много години в бавно темпо, коментира той. Като пример гостът отбеляза, че до момента от България са усвоени само 36 процента от всички средства по програма ИСПА и остава малко време за пълното им усвояване, а проектите, които остава да се изпълнят, са големи.