НФА ръководена от Барт де Вевер, печели 28,3% във Фландрия, а някогашната най-влиятелна партия в региона - на християндемократите и фламандците, е втора със 17,5 на сто, предаде агенция Франс прес, цитирана от БТА.
Трета по брой на получените гласове във Фландрия е партията на фламандските социалисти с 15,0%, а партията на фламандските либерали, която с напускането на правителството предизвика извънредните избори, е подкрепена само от 14,0 на сто от избирателите.

Във френскоезичната област Валония печели Социалистическата партия с 36,5%, следвана от либералите от Реформаторско движение с 24,8 на сто, от Демократично-хуманистичния център с 14,8%.

Националистическата партия още снощи, при първите прогнозни резултати, се обяви за победител.
"Сега пред вас стои една партия, която получава около 30% от вота на фламандците. Фламандците гласуваха за промяна, ние няма да ги разочароваме. Държавата трябва да бъде реформирана", заяви пред ликуващо множество в Брюксел Барт Де Вевер.

Той обаче протегна ръка към съперниците си.
"70% от фламандците не са гласували за нас. Ние ще трябва да изградим нови мостове с другите партии. Ние трябва да се насочим и към френскоезичните. Никой няма интерес да блокира положението в тази страна. За никого не е от полза да отстъпваме назад, трябва да напредваме заедно", добави лидерът на партията.

НФА защитава идеята за превръщането на Белгия на първо време в конфедерална държава, в която съществената част от властта и правомощията ще бъдат поверени на районите, което пък ще позволи на Фландрия "да лети със собствените си криле", а в дългосрочен план би довело до изчезването на Белгия в полза на една независима Фландрия, която да бъде член на ЕС, припомня Франс прес по темата.

Кабинетът в Белгия падна на 27 април заради безизходицата по спора между фламандското мнозинство и франкофонското малцинство за разделянето на избирателния район Брюксел-Хале- Вилворде, единствен двуезичен в кралството. Още през 2003 г. Конституционният съд постанови той да бъде разделен по езиков признак.

---

В днешния си брой "Ню Йорк таймс" коментира, че двете правителства на холандскоезичната Франдрия и френскоезичната Валония вече имат значителна автономия, но фламандските партии искат тя да се разпростре и в правосъдието, здравеопазването, социалното осигуряване, данъчната система, докато по-бедните френскоезични белгийци се боят да не загубят гарантираните от федералната социална система помощи.
Вестникът отбелязва още, че след изборите движението в посока разцепване на Белгия набира скорост. Това вкарва и нов елемент на неяснота в Европа, когато се бори със сериозни проблеми около валутата - Белгия ще поеме ротационното председателство на ЕС след по-малко от три седмици, допълва изданието. Твърде вероятно е обаче, договарянето на нова управляваща коалиция да отнеме месеци, което означава, че това ще става точно в момента, когато се очаква Белгия да изкарва Европа от дълбока криза, допълва "Ню Йорк таймс".

Европейската комисия няма притеснения за предстоящото председателство на Европейския съюз от Белгия и е убедена, че то ще е ефикасно и амбициозно, заяви междувременно говорителката на Европейската комисия Пиа Аренкилде Хансен. Уважаваме избора на белгийския народ. Очакваме да бъде съставено новото правителство на Белгия, но сега работим с досегашното, което ще се занимава с текущи дела до сформиране на новото, изтъкна тя.