Коментарите в британската преса са с очаквания за нова политическа ера. Консерваторите се връщат във властта след 13 г. в опозиция. Либералните демократи близо 60 г. водеха политическо съществуване в сянката на торите и лейбъристите. 

Кои са основните министри в първото британско коалиционно правителство от Втората Световна война насам, Асошиейтед прес представя кратките им портрети, предаде БТА.

Най-младият британски премиер от лорд Ливърпул през 1812 г., 43-годишният Дейвид Камерън (Консервативна партия) е едновременно модернизатор на Консервативната партия и връзка с нейните стари елитарни корени. Завършил престижния колеж в Итън, с което става 19-ият британски премиер, излязъл от редиците на това училище, и университета в Оксфорд. Работил е за Консервативната партия и в пресслужбата на телевизионна компания, преди да бъде избран за депутат през 2001 г. Избран за лидер на партията през 2005 г. след третото изборно поражение на консерваторите от лейбъристите на Тони Блеър, той целенасочено взема Блеър за образец на поведение, придвижва консерваторите към центъра и засилва присъствието им в дискусиите за околната среда и социалното приобщаване.

Преди тези избори много хора във Великобритания не бяха чували за лидера на либералдемократите Ник Клег (Либералдемократическа партия). Той стана звезда благодарение на телевизионните дебати и макар и това да не донесе повече места на класиралата се на трето място партия, 43-годишният Клег стана решаващ играч при определянето на новия премиер, а самият той стана вицепремиер. Разбира се добре с Камерън, който е с 3 месеца по-възрастен от него. Клег е завършил престижното Уестминстърско училище и е следвал в Кембридж. Говори пет езика и е работил за Европейската комисия в Брюксел, преди да стане британски депутат през 2005 г. Известен е с еврофилията си и критици на новата коалиция смятат, че това неизбежно ще доведе до сериозни сблъсъци с евроскептичните консерватори.

На 38-годишна възраст Джордж Озбърн (Консервативна партия) е най-младият британски финансов министър от повече от век, а според критици и един от най-неопитните. Работил е за Консервативната партия, преди да бъде избран за депутат през 2001 г. Ръководил е успешната кампания на Камерън за лидер на партията през 2005 г. През 2008 г. обаче преценката му бе поставена под съмнение, когато бе обвинен, че искал дарение от руски олигарх в нарушение на правилата за партийно финансиране. След разследване бива оневинен.

49-годишният външен министър Уилям Хейг(Консервативна партия) е един от най-опитните консервативни депутати и бивш лидер на партията. За пръв път привлича вниманието на национално ниво като тачъристки тийнейджър с реч на партийна конференция през 1977 г. Става депутат през 1989 г. Избран е за лидер на Консервативната партия след като торитата губят властта от Тони Блеър през 1997 г. Губи поста след второто изборно поражение на консерваторите през 2001 г. Смятан е за евроскептик, което е възможен източник на търкания с колегите му либералдемократи, но е признат за един от най-ефикасните оратори на партията. За разлика от много хора в екипа на Камерън, идва от северна Англия, учил е в държавно училище и говорил с йоркшърски акцент. Следвал е в Оксфорд.

67-годишният Винс Кейбъл (Либералдемократическа партия) е една от най-популярните личности в партията благодарение на умението му да говори просто и ясно и на някои навременни предупреждения за наближаващата икономическа криза. Назначаването му за министър по въпросите на бизнеса може да разтревожи някои хора от финансовия сектор. Всички ще следят отблизо отношенията му с Озбърн, с когото преди е имал публични разногласия.

Тереза Мей (Консервативна партия) става втората жена на поста вътрешен министър след Джаки Смит. 53-годишната Мей, която ще е и министър по въпросите на жените, ще е единствената жена на ключов пост в новото британско правителство. Относително непозната на широката общественост, тя е работила във финансовия сектор и в Банк ъв Ингланд преди да стане депутат през 1997 г. Тя е и първата жена, станала лидер на партията през 2002 г.

Вижте снимки на основните министри