82% от младите европейци казват, че не вярват нито на политиците, нито на институциите, като са убедени, че техните гласове рядко се чуват от политиците. Това показаха преди близо седем години резултатите от едно от най-големите проучвания за нагласите на младите хора, обхванало над 1 милион младежи на възраст между 18 и 35 години от 35 европейски страни.

Какво се е променило за това време и дали сега, когато предстоят нови европейски избори, младите вярват, че техният глас има значение и че има кой да го чуе?

Ето техните гласове: според младежите, за да знаят какво се случва в страната и да бъдат активни граждани, те имат нужда от по-добро разбиране на политическите процеси. А от друга страна, политиците трябва по-добре да познават младите хора. За да разбират техните нужди, трябва да припознават младежките организации като легитимна страна в този диалог.

Участници:
Виктор, на 26 години, от София
Виктория, студентка в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Яна Георгиева, ученичка в 12 клас
14-годишната ученичка Лина от Германия (продукция на AMS)
24-годишният Валентин пред RTBF, Белгия (продукция на RTBF)
Атанас Радев, политолог и председател на Националния младежки форум
Божидар Цветков, председател на Българския младежки форум

Говорим с Атанас Радев, политолог и председател на Националния младежки форум и Божидар Цветков, председател на Българския младежки форум. Ще чуем и гласовете на 26-годишния Виктор от София, Виктория, която е студентка в Софийския университет и Яна Георгиева, ученичка в 12 клас. А също и на 14-годишната Лина от Германия и 24-годишния Валентин от Белгия.

Божидар Цветков: "Не бих казал, че младите хора на България са апатични. Точно обратното. Моите наблюдения са, че има страшно много будни млади хора, които просто имат нужда да бъдат подкрепени."  

Атанас Радев: "Винаги има активна част от младите хора, които се интересуват от политика, но този процент е изключително малък. В контекста на това, което си говорим за младите, които нито учат, нито работят, този процент на активност е доста малък и там се появява въпросът какво всъщност прави държавата в посока на политиките, които ангажират младия човек и се занимават с неговото свободно време. Няма как да очакваме, че един човек, навършвайки 18-годишна възраст и излизайки от системата на образованието, ще има абсолютно всички необходими знания, умения и компетентности, за да общува адекватно с институции, за да бъде активен гражданин и т.н. Тук се появяват именно гражданските организации, неправителственият сектор, който подпомага именно изграждането на подобен тип знания, умения, компетентности."


Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.