В новия епизод от поредицата "Поколението Z" се питаме какви са стажовете в България. Какви са условията, в които младите хора ги осъществяват? Съобразени ли са с обучението им и доколко са практични? Платени ли са? Доколко могат младите хора могат да отстояват правата си и да имат изисквания? Дали в по-малките населени места е лесно да се намери стаж? Каква е европейската политика и доколко в България тя се прилага?

Събеседници:
Антонио Стоичков, 29-годишен, заместник-председател на "Националния младежки форум"
Мариела Петкова, 26-годишна, завършила журналистика
Гергана Станоева, 22-годишна, студентка в специалността "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Димитър Черкезов, зам. председател на младежката мрежа на КТ "Подкрепа"
Франциска Люке, студентка от Германия (продукция на AMS)
Сабина Лабен, представител на младежки синдикат в Словения (продукция на RTVS - Словения)

Започваме с кратки откъси от мнения на събеседниците ни: Антонио Стоичков, 29-годишен, заместник-председател на "Националния младежки форум", Мариела Петкова, 26-годишна, завършила журналистика, Гергана Станоева, 22-годишна, студентка в специалността "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основните въпроси, които си задаваме са: Какви са условията, в които младите хора правят своите стажове? Съобразени ли са те с обучението им и доколко са практични? Платени ли са? Доколко могат младите хора могат да отстояват правата си и могат ли да имат изисквания?

От Димитър Черкезов, зам. председател на младежката мрежа на КТ "Подкрепа", се опитваме да разберем каква е цялостната картина в България и дали в по-малките населени места е лесно да се намери стаж. Във връзка с ЕС се питаме каква е Европейската политика и доколко в България тя се прилага. Нашите събеседници разказват за своя опит и за дейностите, свързани с подобряването на условията в България, за да могат младите хора да провеждат своите стажове в по-добра работна среда. В подкаста се чуват примери и от други държави, това са Франциска Люке, студентка от Германия, и Сабина Лабен, представител на младежки синдикат в Словения.

Антонио Стоичков, 29-годишен, заместник-председател на "Националния младежки форум", казва: "Често се правят стажове, защото имаш задължителното изискване да направиш стажа, което да e в конкретен период от време, в един огромен спектър от работодатели, които могат да бъдат. Правиш там някакъв стаж, защото знаеш, че няма да ти е платен, паралелно ти трябва да работиш, каквото и да си говорим, в момента в България ситуацията е следната, че повечето студенти им се налага да работят. Ако стажът не е платен, обективно те не се насочват към този стаж, защото те компетенциите ще си ги изградят някак по-друг начин. Ако нямат къде да живеят, ако не могат да се изхранват, те образованието няма да си завършат. Така че тук идва този огромен казус, заради това никой не избира стажа в организацията "Х", която не им плаща нищо, просто защото искат да го покрият, да получат един подпис, да си получат оценката във факултета и да продължат нататък."

Гергана Станоева, 22-годишна, студентка "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", споделя: "Доста често младите хора, според мен лично, в качеството ми на млад човек, нямат самочувствието да заявят позицията си, защото казват, нали аз съм стажант, не е сигурно дали в последствие, ако заявя позицията си, ще ме оставят тук. Което, според мен, също е доста голям проблем, засягайки стажовете, тъй като много е важно да имаш ясна конкретика, какво ти ще получиш, какво ти ще дадеш, и също така и да е съобразено с учебния ти план, защото понякога се случва така, че ако си студент и си някъде на стаж, започваш да пренебрегваш университет, за да можеш да се докажеш, впоследствие да имаш позиция, което също идва с ясните условия, аз ще получа ли работно място, ако съм добър кадър, и ако се старая, или ще са някакви напразни усилия."

Според Мариела Петкова, 26-годишна: "Още като студент в първи курс журналистика започнах да карам стажове, с цел да придобия повече практически опит. Започнах със стажове към културна медия, те всъщност работеха на този принцип, по европейска програма, работеха с много свежа кръв, ако мога да кажа. Самият стаж беше много положителен, но ето тук стигаме до фактологията, че много медии тогава работеха по европейски програми и когато тези пари свършат, дори да са доволни от твоята работа, са преценили, че не искат да работят с теб или пък ти предлагат нещо, което аз наричам не много добра сделка, да продължиш да работиш за тях, но за без пари. Но ми се струва, че по този начин се възпитава да не си наясно как да оцениш труда си на пазара на труда, как да отстояваш своите права и бих казала, че в един момент такива взаимоотношения винаги прекъсваха."


Подкастите от поредицата "Generation Z / Поколение Z" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.