До 2050 година се очаква населението на планетата да достигне 10 милиарда. Според прогнозите човечеството ще се нуждае от поне 50% повече протеини, за да покрива хранителните си нужди.
Задава ли се революция в храните? Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени? Има ли алтернативи и каква е ролята на технологиите в глобалната хранителна верига? Или с други думи - какви храни ще консумираме след 20 години?
Глобалната потребност от калории расте експоненциално на прираста на световното население, а сегашната хранителна верига не може да обезпечи продоволствената сигурност. Сред възможните решения са устойчиво земеделие, кръгова икономика, по-малко загуби на храни, иновации.
Използването на алтернативни източници на протеини може да забави изчерпването на природни ресурси. А според науката насекомите са алтернативен източник на протеини и мазнини и заместител на традиционните за нашата трапеза месни продукти.
В ЕС едва три вида от многообразната популация на насекоми са одобрени за човешка консумация - това са домашен щурец, брашнен червей и мигриращ скакалец. Протеин от насекоми се влага във фуражи за аквакултури, птици, свине и домашни любимци. Все още няма европейско финансиране за сектора, но отделни държави вече подпомагат развитието на отрасъла със субсидии.
Продукти, обогатени с протеин от насекоми, са следващата голяма стъпка пред хранителната индустрия в Европа, казва Кремена Дервенкова, съпредседател на учредената наскоро Асоциация на производителите и преработвателите на насекоми в България.
Малко известен факт е, че копринената буба успешно може да замести месото и яйцата, като източник на протеин за човешкия организъм. Не случайно копринената буба влиза в менюто на астронавтите при дълги експедиции в космоса заради изключителните хранителни качества.
Наред с това тяхното отглеждане не е свързано с отделяне на отпадъци и вредни емисии, което се наблюдава в останалите дялове на животновъдството, посочва гл. асистент Радостина Гънчева от Аграрния факултет на Тракийския университет.
Войната в Украйна отново изведе на дневен ред критиките срещу биогоривата на растителна основа, като се твърди, че търсенето на етанол и биодизел в Европейския съюз изостря опасенията за продоволствената сигурност - с аргумент, че не трябва да се стига до "храни срещу гориво". Индустрията на биогоривата нарече твърденията "нелепи".
На този фон глобалното търсене на биогорива нараства с повече от 5% на годишна база. Биогоривата имат бъдеще. Финансиране за развитие на този бизнес също има, казва д-р Румяна Грозева от Агенцията за регионално икономическо развитие и Европа Директно, Стара Загора.
С последната реформа, одобрена в края на миналата година, ОСП на ЕС ще се бори още по-решително с климатичните промени и намаляването на емисиите от парникови газове за постигане на целите на Европейския зелен пакт и стратегията "От фермата до трапезата", заявява евродепутатът Асим Адемов. Нови регулации дават тласък на въглеродното и биоземеделието в ЕС.
Невъзможността понастоящем биологичното производство да конкурира конвенционалното стимулира био фермите да инвестират в нови, включително софтуерни решения, които прецизират отглеждането на всяка една култура. "Тези технологии са екологосъобразни и намаляват замърсяването на околната среда", отбелязва експертът по автоматизирано земеделие Свилен Младенов.
Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Anchor - Breaker - Pocket Casts - RadioPublic
Подкастите от поредицата "Green Deal" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}