Европейският парламент задължи страните членки колективно да намалят потреблението на енергия с поне 11,7 на сто общо за Съюза до 2030 г. - така всяка държава-членка на ЕС ще трябва да спестява средно по 1,5% годишно. Новите правила за увеличаване на енергийните икономии получиха широка подкрепа в Европейския парламент и законодателството следва да бъде одобрено и от Съвета, за да влезе в сила. Докладчикът по Директивата за енергийната ефективност - датският евродепутат Нилс Фулсанг от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите подчерта, че се слага край на препоръките и се поставя начало на задълженията: "Със сигурност се нуждаем от по-строги правила, за да изпълним нашите амбиции за климата и нашите амбиции за енергийна независимост. За първи път имаме Директива за енергийна ефективност, която е задължителна за ЕС като цяло. Освен това държавите членки поотделно ще трябва да изпълнят тези мерки, които са в директивата. Те ще трябва да направят планове и да покажат как могат да увеличат енергийната ефективност и да намалят потреблението на енергия. С тази директива дадохме на Европейската комисия инструментите, ако страните членки не действат, ако изостават и не дават реална прогноза как ще наваксат енергийните спестявания, тогава Комисията ще има правото да ги даде на съд." 

Според данните 75% от сградния фонд на ЕС е с лоши енергийни характеристики. На сградите се дължат около 40% от общото потребление на енергия. Публичните органи изразходват приблизително 1,8 трилиона евро годишно за енергийно потребление. Държавите-членки на ЕС ще трябва да гарантират, че поне 3% от обществените сгради (държавна и общинска администрация, предприятия, детски градини, училища, университети, болници, домове за възрастни хора, социални домове и пр.) ще бъдат санирани всяка година, за да се постигне почти нулево или нулево потребление на енергия.

Кметовете ще са основните изпълнители на поставените цели. Те трябва да въведат мерки, които да намалят потреблението и сметките за осветление и отопление. В България 93% от сградите са енергийно неефективни и имат нужда от обновяване - сочат оценки на експерти от МРРБ. У нас интересът от санирането не е повсеместен, като по последни данни от м. юни има 113 общини без нито едно подадено заявление за безплатно саниране. 

Община Русе, която е с население от над 178 хиляди души, е единствената в България, включена в глобалната кампания "Race to Zero" за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 година. Градът подмени 2 800 осветителни тела с нови енергоспестяващи лампи и активно работи за подобряване на енергийната ефективност. Кметът Пенчо Милков приветства приетата от ЕП директива и уточни, че по Плана за възстановяване и устойчивост община Русе вече е внесла предложения за саниране на общински сгради. 

Трудностите:
"Администрацията, отпускаща парите, изисква да има инвестиционни проекти преди да кандидатстваме, а не да се изготвят след като сме кандидатствали - технически задания, енергийни обследвания, което е доста скъпо. Например, едно училище, за да кандидатства със сградата са необходими 60-70 хиляди лева за подготовка на всички документи и реално това или изчерпва част от бюджета, или трябва общината да даде парите". 

Какви са възможните решения:
"Нищо не пречи да се дадат параметри до дадени левове на кв.м., да се позволи на общините свободно да сключват обществени поръчки, защото това ще ни развърже ръцете. Не да дадем твърде много пари или да изчезват средства, тъй като ние правим обществени поръчки за всяко проектиране, за всяко енергийно обследване и това ни спъва и административно, освен че натоварва нас, но и забавя процедурите с месеци".

За малките общини като община Панагюрище, с до 25 хиляди жители, е невъзможно отделяне на средства за енергийна ефективност, категоричен е кметът Никола Белишки

"Приветстваме идеята за енергийни спестявания, към която ЕС се стреми, но пътят, по който това ще се случи и за този кратък период просто е невъзможно. Аз не виждам общините как ще успяват да функционират - социални услуги, сметосъбиране, улично осветление и всичко това накуп. Сградите на кметствата по селата на общината не са санирани, за обществени сгради - санирани са не повече от 30 %. Така че и да се напъваме 30-40 % да постигнем, но всичко останало е невъзможно с бюджетите, които имаме". 

И за малките, и за големите общини идеята за покриване на изискванията за енергийна ефективност е добра, но трябва да се покрива с целеви средства от ЕС.

Според съпредседателя на партия "Зелените", настоящ народен представител от коалицията ПП-ДБ, Владислав Панев, по програмата за саниране, която се прилагаше в България, има редица критики - основно за ниското качество на изпълнение: "Първо, защо се стигна дотам - защото цялата програма беше финансирана изцяло от държавния бюджет и когато домакинствата, които живеят в тези блокове, нямат смисъла да следят строго за качеството, с което се извършваше санирането, то тогава и резултатите са по-слаби. Вариантът, който виждам занапред, е първо, промяна в закона за енергията от възобновяеми източници в посоката на енергийните кооперативи, така че да има много по-голям смисъл домакинствата да инвестират и в енергийна ефективност, и във ВЕИ, които да им намалят в крайна сметка потреблението и сметките за ток. А това, което трябва да направи България: обществените сгради, първо, да бъдат заложени такива регламенти, че те да бъдат енергийно ефективни, когато бъдат изграждани и второ, старите обществени сгради да минат през достатъчно силна програма за саниране, която да намали значително разходите за енергия. България има това предимство, че ние сме енергийно най-разхищаващата страна в ЕС и оттам да минем 1.5 % годишно към спестяване е по-лесно, отколкото в страни, които имат традиции в доброто и качествено строителство". 

Енергийната ефективност е най-чистата и икономически най-ефективна мярка за преодоляване на различни енергийни зависимости. На фона на общите усилия, къде е България, какво пропуска и как приетата директива може да ускори процеса за осъществяване на енергийна ефективност? Пред БНР експертът от Сдружение "За Земята" Светослав Стойков, който активно работи за достъпа до програми за сградно обновяване, отчита редица несъвършенства в българския опит: "Темповете на сградното обновяване са изключително бавни в България, но това се дължи на редица проблеми - все още има реформи, които не са изпълнени, като дефиницията за "енергийна бедност", която чака да бъде гласувана, реформата за "едно гише", където трябва да се представи информация за всички програми, по които крайният потребител може да се възползва, за да подобри енергийната си ефективност и може би най-важното от всичко е дългосрочно планиране на държавно ниво, защото такова дългосрочно планиране липсва. Има програми, които се пускат, спират и няма яснота дали и след като финишира дадена програма тя ще бъде заместена от нова, която ще дойде след нея и това създава изключително много проблеми както за местната власт, която се опитват да планират обновяването на техните сгради в общините, така и за бизнеса."

Господин Стойков, екоорганизации като вашата отдавна настояват за енергийни икономии, които трябва да имат отражение заради климатичните промени. Смятате ли, че задължителните мерки, които гласува Европарламентът и чието прилагане ще е обект на специален мониторинг, могат да бъдат ефективни?

"Смятам, че е стъпка в правилната посока гласуването на Директивата за енергийна ефективност, но ключово са мерките, които са предвидени в гласувания текст, които да спомогнат за по-добрия мониторинг на енергийните спестявания, по-добрия мониторинг на постигнатите резултати от енергийната ефективност. Но въпросът е наистина да видим дали тези цели са изпълнени. Така или иначе темповете на сградното обновяване в Европейския съюз в последните години не можаха да достигнат до 3 % на година, които са заложени глобално на ниво ЕС, а камо ли, вече ако говорим за частни случаи като България, където темповете са наистина изключително бавни. Но обвързването на редица директиви, на редица документи и финансови стимули за изпълняването на целите, поставени в тези документи и тези директиви, са ключови". 

Вие какви мерки в спешен порядък може да очертаете, за да се преодолее този вакуум и за да може тези, от които зависи изпълнението, да бъдат в синхрон и да успеят да се справят?

"Има няколко важни неща. Ако се върнем на последната програма за сградно обновяване на многофамилните жилищни сгради, наблюдавахме липса на капацитет, наблюдавахме, че когато тръгне масово санирането на сгради липсват хора, които да го извършат. Затова трябва всичко да бъде планирано плавно, да има яснота кога, какво ще се случва, за да може както общините, така и бизнеса, така и образователните институции, дори да могат да планират целия процес и може би не по-малко важно - облекчаване на бюрокрацията, процесът на кандидатстване, правната рамка, контрол върху качеството на изпълнение на процесите, различни финансови инструменти, допълващи безвъзмездното финансиране, от които, разбира се, да могат да се възползват и общините, ако говорим вече за публични сгради. За мен е изключително важно да имаме да имаме инструментите, с които можем да коригираме държавните политики, защото едно от най важните неща, които наблюдавам в последно време, е липсата на прозрачност във вземането на решения".


Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.