Чуйте статията:

Въвлечен ли е Европейският съюз в хибридна война - чрез кибератаки, дезинформация и мрежи за влияние? Колко активно е руското разузнаване в Европа и как действат свързаните с него информационни системи? Защо малки сайтове с минимална аудитория успяват да постигнат огромен ефект през Facebook и Telegram?

Обсъждаме ролята на неформални мрежи за противодействие като NAFO и българските OSINT общности, както и примери за координирана пропаганда като News Front. Говорим и за уязвимостите в споделянето на разузнавателна информация в ЕС, въпреки съществуващи механизми като Europol. Фокусът е върху доверието - между институциите и обществото - и върху нуждата от стратегическа комуникация и образование, които да ограничат влиянието на манипулативни наративи.

Събеседници:

Георги Ангелов - журналист и старши анализатор в "Сенсика", компания за медиен мониторинг;
Любомир Дончев - част от екипа на Фондация за хуманитарни и социални изследвания;
Триантафилос Каратрантос - експерт по международни отношения и европейска сигурност, научен сътрудник в Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP) - продукция на SKAI Radio, Гърция;

В новия епизод на подкаста "Европа утре" говорим за активността на руските служби в Европейския съюз, за мрежите от сайтове и социални профили, които разпространяват координирано съдържание, както и за ролята на т.нар. "активисти", работещи с отворени данни в опит да противодействат на дезинформацията.

Според журналиста и медиен анализатор от "Сенсика" Георги Ангелов, руските разузнавателни структури имат дългогодишно присъствие в Източна Европа, а днес влиянието се реализира не само чрез класически шпионски методи, но и чрез изграждане на мрежи за дезинформация. Той описва как малки на пръв поглед сайтове, свързани чрез обща инфраструктура и социални канали, могат да постигнат огромен обхват и да формират паралелна информационна среда.

Любомир Дончев, член на екипа на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, подчертава, че социалните мрежи - особено Facebook и Telegram - създават специфична среда, в която съдържанието се консумира като развлечение, но въздейства като новина. Това размиване между информация и забавление улеснява разпространението на манипулативни наративи. По думите му, когато липсва навременна и достъпна официална информация, вакуумът бързо се запълва с дезинформация.

В разговора засягаме и примери за международни и неформални мрежи за противодействие, сред които NAFO, възникнала след руската инвазия в Украйна, както и българската общност "Българските елфи", работеща с отворени източници и анализ на публични данни. Обсъжда се и дейността на сайта News Front, санкциониран от европейски институции, като пример за координирана пропагандна платформа с международен обхват.

Специален акцент поставяме върху проблема с доверието между службите в ЕС и липсата на единна европейска разузнавателна структура. Въпреки наличието на механизми за координация, като Europol, обменът на чувствителна информация често е затруднен от взаимно недоверие и опасения от изтичане на данни.

Триантафилос Каратрантос, научен сътрудник в ELIAMEP, разглежда темата в по-широк контекст - като част от хибридната война срещу демократичните общества. Той подчертава, че дезинформацията във време на геополитически конфликт не е просто мнение, а инструмент за подкопаване на институционалното доверие и обществената кохезия.

Участниците се обединяват около идеята, че стратегическата комуникация и медийната грамотност трябва да се превърнат в надпартиен приоритет. Без системно образование по гражданска култура и без ясна държавна политика за защита на информационната среда, европейските общества остават уязвими към координирани външни и вътрешни влияния.


Подкастите от поредицата "Европа утре" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.