ЕК: Нужна е радикална промяна, свързана с лекарствата

Димитър Маринов: Основният проблем в България е, че не се предписват генерични лекарства

Снимка: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

ЕК: Нужна е радикална промяна, свързана с лекарствата

Димитър Маринов: Основният проблем в България е, че не се предписват генерични лекарства

18:49 | 3 май 2023 | Автор: Росина Петрова 13 2257 Снимка: iStock by Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Европа се нуждае от радикална промяна, свързана с лекарствата, така че иновативните медикаменти да достигат до всички пациенти и то на достъпна цена. Така заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и европейският комисар по здравеопазването Стела Кириакиду мотивираха предложените реформи във фармацевтичното законодателство на Общността.

Euranet Plus

Целта на промените, които са първите в сектора от над 20 години, е да се създаде единен пазар за лекарствата, който да гарантира, че всички европейци ще имат навременен и справедлив достъп до безопасни и ефективни медикаменти. Данните показват, че пациентите в страни като България, например, достигат много по-бавно до модерни терапии в сравнение с германските граждани, посочи Кириакиду: "Пациентите в западните и по-големите държави-членки имат достъп до 90% от новоодобрените лекарства. В източните и по-малките държави-членки процентът е едва 10. Гражданите чакат от месеци до две или три години за тези нови лекарства."

Предложените реформи също така, целят да предотвратят недостига на лекарства. Както в пика на Ковид пандемията, така и през изминалата зима се забелязваше липса на някои антибиотици и препарати, които лекуват респираторни инфекции. Ще се изисква компаниите да уведомяват по-рано ЕС за възможни проблеми с доставките, обясни още еврокомисарят по здравеопазването: "Ще предприемем и мерки за предотвратяване на недостига. За първи път ще бъде подготвен общоевропейски списък на лекарствата от изключителна важност. Компаниите, които търгуват с лекарства в ЕС, ще трябва да имат планове за предотвратяване на недостига. Това ще гарантира непрекъснато снабдяване с медикаменти. Също така Европейската агенция по лекарствата ще координира и наблюдава процеса."

Директорът на Европейската потребителска организация Моник Гойенс поясни от своя страна: "В 9 от 10 случая на недостиг на лекарства става дума за медикаменти с рецепта. Така че това не са лекарства, които потребителят купува в аптеката по собствена преценка, а такива, предписани от лекар с терапевтична цел. Данните от проучванията показват, че почти половината от потребителите, са се сблъскали с трудности в случай на недостиг на даден медикамент."

Сред предложенията на Европейската комисия е намаляване на срока на одобрение на нова терапия от 400 на 180 дни. Също така се планира съкращаване от 10 на 8 години на продължителността на основната пазарна изключителност, която производителите на лекарства получават, преди генеричните продукти да могат да навлязат на пазара. Фармацевтичните компании обаче ще получават още две години защита, ако пуснат новите си лекарства във всички 27 държави членки в рамките на две години.

Специален акцент в предложенията намират мерките срещу резистентността към антибиотиците. Така наречената "тиха пандемия" води до загуба на десетки хиляди животи в Европа всяка година. Планира се въвеждане на система от "ваучери" за стимулиране на компаниите да инвестират в иновативни антимикробни средства, които могат да се справят с резистентните патогени. Преди да се превърнат в законодателство обаче, предложенията трябва да бъдат разгледани от Европейския парламент и Съвета.

Ефектът от това законодателство ще се прояви след доста години, смята председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов: "Вероятно за страни от източноевропейския пазар това би довело в краткосрочен план до повече лекарствени продукти, които са регистрирани, съответно, приема се, че те би трябвало да бъдат достъпни за пациентите. В дългосрочен план обаче има доста повече въпросителни дали този тип пазар или този тип регулации ще доведе до повече нови молекули, които ще се регистрират.

Имайте предвид, че това законодателство, което се предлага да влезе в сила, ще касае новорегистрирани молекули, т.е. завареното положение си остава. Ефектът от това законодателство ще се прояви след доста години. Достъпността до даден лекарствен продукт не е просто регулаторна. Проблемът е, че ако тези лекарства влязат тук, някой трябва да ги плати. Проблемът не е толкова регулаторен, колкото финансов. Проблемът е, че сме бедни."

Предложените промени вероятно ще подобрят достъпа до нови лекарства на гражданите на малки държави като България, но въпросът е на каква цена, посочва експертът: "Европейската комисия предлага, ако иска една компания, която пуска нов лекарствен продукт, да има ексклузивитет или основна пазарна изключителност, тя би трябвало да го пусне във всички страни членки на ЕС. Това ще подобри възможността на малките страни, на малките пазари да имат достъп до такива лекарствени продукти. Но за страна като България достъпът не е просто, че лекарството го има в България, а въпросът е някой да може да си го купи. Истината е, че ние отделяме малко пари за здравеопазване. Процентът на здравноосигурителната вноска може да са близки до тези в ЕС, но просто доходите ни са много ниски."

Недостигът на лекарства в пика на Ковид пандемията и в зимните месеци, когато на ход са сезонните грипове, може да бъде контролиран, ако се следи броят на неизпълнените рецепти. Това обаче няма как да стане, докато масово се предписват хартиени, а не електронни рецепти, коментира председателят на Фармацевтичния съюз: "Няма страна в света или аптека, в която да има абсолютно всички лекарства по едно и също време. Но въпросът е какво прави държавата, за да ограничи тези проблеми. Когато търсенето или потреблението е по-голямо от предлагането, разбира се, че възникват проблеми. Как могат да се решат тези проблеми? Това може да стане като се оптимизира предписването, съответно и отпускането. Най-обективният измерител на това какво е необходимо от даден лекарствен продукт, това е броят на неизпълнените рецепти. Ако ние знаехме за последните 3 дни, да речем, колко са предписаните рецепти от лекари и колко са изпълнените рецепти разликата, т.е. неизпълнените рецепти, това, със сигурност, е минимумът от лекарствения продукт, който ви е необходим в страната. Когато имаме хартиени рецепти, няма как да знаете нито колко са предписани, нито колко са отпуснати, нит пък дали са отпуснати с или без рецепта. Електронното здравеопазване, на практика, е налично, но не се използва."

По думите на Димитър Маринов неоснователно е да се смята, че съществува тенденция евтините лекарства да се спират от производство за сметка на техен по-скъп аналог. Той открои като основна причина за значителното доплащане за лекарства липсата на генерично предписване: "Пазарът е изключително конкурентен и никой не може да си позволи, особено лекарствен продукт, който е наложен отдавна на пазара, да го спре просто ей така, защото той е познат, вече не се налага да се инвестира в налагане на марката на пазара. Никой няма да си позволи да спре лекарствен продукт просто защото друга фирма ще се възползва от доброто познаване на лекарствения продукт на пазара и веднага ще го пусне на същата или даже по-ниска цена. Основният проблем е липсата на генерична замяна. Значи, ако лекар предпише на пациент лекарствен продукт по международно непатентно наименование, пациентът, когато влезе в аптеката, ще може да си избере каквато иска цена. Фармацевтът ще му предложи абсолютно терапевтично еквивалентни лекарствени продукти. Ако лекарят ви предпише лекарствен продукт, който, примерно, струва 20 лева, дори в аптеката да имат същия лекарствен продукт, но на друга фирма на половин цена, фармацевтът няма право да ви го предлага и да ви го отпуска. В България е позволено генерично предписване, т.е. лекарят да предпише, грубо казано, по съставки лекарствения продукт, но на практика, това изключително рядко се прави. Затова плащаме толкова много за лекарствени продукти. В нормалните държави безплатните, т.е. без доплащане лекарствени продукти обикновено публичните фондове харчат над 80% от парите за точно тези лекарства. В България има групи, които са под 1%. Референтите - най-евтините, които са безплатни, без доплащане, са под 1% от потреблението. 80 на сто понякога са най-скъпите възможните лекарствени продукти. Ето това е един от основните проблеми за достъпа. Ние недоумяваме каква е причината."

Контролът при отпускането на антибиотици може да се осигури посредством електронни рецепти, подчерта експертът: "В България, на практика, нямате контрол по предписването. Същевременно, нямате, на практика, ефективен контрол и по отпускането. Агенцията по лекарствата ходи, прави проверки, контрол, но тя трябва да хване магистър-фармацевтът, който отпуска без рецепта на място, в момента. Агенцията по лекарствата няма този капацитет да осъществява повсеместен контрол. Ако всички рецепти бяха електронни, няма как да отпуснеш без рецепта, защото автоматично ще се размине броят на изпълнените рецепти с броя на отпуснатите лекарствени продукти, който също се следи. Това е начинът за пълен контрол. Аз си направих един експеримент - измислих си лекар, направих си печат, кочани за рецепти се продават в много книжарници, и можете да си напишете каквато искате рецепта. Не правете така, това е опасно!"

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Материалът е продуциран от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.