Коментари - Зеленски се завърна в Украйна след посещения в Рим, Берлин, Париж и Лондон | Днес.dir.bg

Зеленский е супер пич, направо ме хваща яд като го сравня с булгаристанските кукундрели от рода на Бориссов, ДПСетатарите, БСПарите, и т.н.

Засега запада само чеше мечката за ташаците:)))

Ела в реалния свят! Путин залязва.

Нито Зеленски, нито неговите ментори от САЩ, пък камо ли васалите от ЕС и Британ, са с реални престави за това как да излязат от войната! Май искат само да затъват! И ЩЕ СТАНЕ!

Мисля ,че ти трябва да дойдеш в реалния :))))

Стига завист! За всички е очевидно, че Зеле е супер як пич и лидер намясто. Не като ГЕРБДПСБСПИТН дебилитет. От яд пишете злобни коментари, но чак такива комплексари да сте не бива! Слава Украйнii!

по-леко с дрогата! Явно сте си лика-прилика надрусаните!

Да не си някой от доносническа България ?

Тук ботовете и няколкото заблудени хуманоида измежду ботовете и провокаторите профайлери на чуждите и наши (работещи за чуждите) служби от яд, колко великолепен лидер на народа си е Зеленский от завист и комплекси пишат гадости. Очевидно е за всички. Обновете промптовете на ботовете и стр с с този цирк.

така е! СВО трябва да се довърши! Никакви нацисти в Украйна, защото те възраждат фашизма и в Европа!

Това ти се е забило в главата като маниакална лудост на наркоман!

Тъпите руснаци, е време да срежат малко кабели в океана. Ще бъде велико

Еми като заплатата му идва от Козяк какво очакваш?

Завърнал се е с много подаръци от чужбина.Дънки,нови маратонки,фланелки ,дъвка за джвскане,и разбира се цигари и уйски и за жена му е купил подаръци ,но тя ще ги публикува във фейса.Ке ги видим.

Сигурно много го боли дупето

Пусни си руска телевизия за да разбереш! От западните медии само фейк!

и непрекъснато става все по-готин лидер на народа си, понеже тия които не го харесват измират на фронта, а неговите другари остават

да замълчим минута за невинните жертви който киевския нациски режим провоцира хиляди млади украинци умират на фронта като пишечно месо да угодат на сатрапаи наркоман зеленски,,,както за неска над 2000 жертви за нациския режим.а истината е че укринците свършиха ...откъде нови ???

Зеленясалия що не мина и през Москва?! Путин е щедър!

рим ,берлин лондон ,париж а недоразвитото джудже се завърна от минск ,минск ,минск,минск.

Путин е канен в Хага. Да не се ослушва, а да тръгва. :)

Ама иначе говориш глупости, как руснаците победили ВСВ война. При 27 милона жертви срещу 7 милиона нмски...

да му отпере една патка на кремълската путка

В метавърс може да обикаляш навсякъде

Разкажи ни за твоят лятна почивка.Виждам, че ти напира отвътре, да споделиш и да ти олекне веднъж завинаги. :))

Иди до Колумбия бе зелен мишок. От там ти е главната подкрепа.

Се завърна от Рим, Берлин,Лондон и Париж с разпран гъз и увиснал анус.

Зеленски е голема работа, колос, победител!!!!

велико. Зеленския - новия Левски

Живях дълги години във Финландия,но реших да се върна в България и въпреки разрухата,корупцията и мизерията да съм заобиколен от свой език и сънародници. След 2 години не издържах! Оказа се,че съм развил силна алергия към ниско образовани и неграмотни хора. Оказа се,че е по лесно да намериш златна тракийска монета на път за ЛИДЛ,отколкото грамотен човек с обноски и интелект. Няма почва за развитие и растеж,и това го заявявам категорично. Да,има малък процент хора с които разговора все още носи удоволствие,хора качествени,но задушени от заобикалящата ги простащина,те също биват погълнати. Върнах се обратно и буквално изпитах чувство на спасение,все едно съм избягал от горяща къща. Отказвах да гледам паркирали по тротоарите и пред входа коли,отказвам да се храня с менте кашкавал,сирене и краве масло,отказвам да гледам купчините боклуци край пътя,отказвам да плащам данъци и винетки за услуги,които не получавам. Отказвам да се сблъсквам с простащина и парвенющина,с апатия и неграмотност,които са станали мода в тази държава. Избирам да живея на място,където образованието,културата и чистотата се ценят и са издигнати в култ.

...

Не може да сравняваме Левски с някакъв побъркан наркоман и нацист,. Наркомана само от пари се интересува и всяко сравнение с Левски е подигравка. Левски е бил изключително честен човек.

да ти изсъхне ръката, нещастник. Не споменавай името на Апостола в едно изречение с това на клоунското укро-джудже!

Пич, бива да го постнеш навсякъде в интернет това. Първо...личи си, че добре си се изучил само заради начина ти на писане. Второ...това което казваш е директната истина. В Нидерландия съм но ми липсваше България и родния ми град....върнах се за 3месеца....Ами, писна ми от точно всичките неща които обясни. Просто го нямам тоя интелект за да го обесня като теб. Респект!!!!

Проследяване на опитите на Германия да сключи мир Автор: Карл Хамерс Година: 2022 Повечето хора в Съединените щати, Германия и много други страни по света възприемат Адолф Хитлер, канцлер на Германия от 1933 г. до 1945 г., като един психопатичен войнолюбец, размахващ военната си мощ напосоки в една садистична оргия от насилие и кръв и стремящ се към доминация над целия свят. Истината обаче е по-странна от всякога, и тя е напълно основателна. Тук основно ще разгледаме малката, но иначе препълнена с информация книжка „Какво отказа светът: Предложенията за мир на Хитлер 1933-1940“, съставена от д-р Фридрих Стив, която представя тази истина по един лесно разбираем начин. Само три месеца и половина, след като на 30 януари 1933 г. идва на власт, канцлерът Адолф Хитлер изнася реч пред Германския райхстагски парламент на 17 май 1933 г. В тази реч новият канцлер набляга върху намерението си да въведе условия по намаляване на въоръжението със „съседните страни“, „въоръжените нации“ и „останалия свят“. „Германия ще бъде напълно готова да разпусне целия си военен комплекс и унищожи и малкото налично въоръжение, ако съседните й страни направят същото с равносилна пълнота. Германия е напълно готова да се откаже от всякакъв вид агресивни оръжия, ако въоръжените страни от своя страна унищожат своите агресивни оръжия в рамките на определен период от време, както и ако използването им се забрани от международна конвенция. Германия е готова повече от всякога да се откаже от агресивните оръжия, ако и останалият свят направи същото. Германия е готова да се съгласи на всякакъв официален пакт за ненападение, тъй като тя не смята да напада никому, а само да гради сигурност.“ Тази реч, която може да се счита за стратегически ход от страна на Германия, тъй като според Версайския договор Германия тогава не е имало право на военновъздушна сила, а само на армия от 100,000 мъже, отговорна за вътрешните работи, предлага пълното премахване на всякакъв военен капацитет. Предишните политически кампании на Хитлер и тези на Националсоциалистическата германска работническа партия открито отхвърлят Версайския договор, по този начин чувствайки се свободни да развият по-силна армия, ако съседните страни се окажат заплаха за страната. Хитлер е бил готов да разшири Германската армия отвъд ограниченията на Версай, и въпреки това той все пак предлага пълно разоръжаване. Казано накратко, той предлага премахването на „агресивните оръжия“, като например далекобойните бомбардировачи, отровният газ и голямата артилерия, способна да поразява цивилни цели. Адолф Хитлер е бил войник на преобладаващия по онова време етос, основно срещан по време на Първата световна война, а именно на цивилизованата война, която, наред с други общоприети норми, е правила всичко по силите си да пощадява цивилните от последствията на войната.[1] Отговорът: Никоя нация не отправя официален отговор, като някои държави като Великобритания и Франция дори продължават да увеличават военния си запас и войсковите си сили. Обществото на народите, от гледната точка на Германия основно създадено, за да налага диктата на Версайския договор, заявява, че Германия трябва първо да премине през „изпитателен период“, преди обсъжданията за разоръжаването на други нации да продължат.[2] В продължение на 14 години обаче, започвайки се от 1919 г., Германия е спазвала Версайския диктат. Пет месеца по-късно, на 14 октомври 1933 г., Хитлер обявява изтеглянето на Германия от Обществото на народите. „Тази стъпка от 19 октомври 1933 г. е отговор на плана за разоръжаване на Саймън от 14 октомври 1933 г., отказващ на Германия всякаква равнопоставеност…“.[3] Два месеца по-късно, на 18 декември, Хитлер отправя второто си предложение за мир и разоръжаване в Европа. То съдържа шест точки, първата от която дава на Германия „пълно равноправие“, клауза, която Хитлер е смятал за необходима за осигуряването на мира. Един баланс на военните сили е следвало да предотвратява всякаква агресия, докато една слаба Германия—само да я насърчава. Втората точка налага замразяването на всякакви оръжейни увеличения, а третата дава на Германия свободата да възстанови оръжейния си баланс със съседките й. Четвъртата точка изисква „воденето на война на хуманни принципи“ и отново призовава за премахването на оръжия, които биха навредили на цивилното население. Петата призовава за установяването на система за следене, която да гарантира спазването, а шестата гласи следното: „Европейските нации взаимно си гарантират безусловното поддържане на мира посредством сключването на пактове за ненападение, които да бъдат подновявани на всеки десет години“. Скоро след това Хитлер отправя искане за одобряване на разширяването на Германската армия на 300,000 мъже, за да може по този начин тя да е способна да предприема минимални отбранителни мерки според общата дължина на границите й (които са включвали малко естествени отбранителни обекти и терени), както и според силата на армиите на съседките й. Отговорът: Кореспонденция от официални писма, привидно обмислящи предложението, която накрая обаче води до недвусмислено „не“ от Франция, придружено от „огромно увеличаване“ на въоръжението във Франция, Великобритания и СССР.[4] Към 16 март 1935 г. Хитлер вече започва да усеща нуждата от връщането на наборната служба. Скоро след това обаче той изнася реч на 21 май 1935 г., която още един път се съсредоточава върху премахването на оръжията, които биха навредили на „цивилни жени и деца“. Той споменава Женевската конвенция и предлага тя да бъде разширена, за да може въздушното бомбардиране да бъде премахнато като цяло: „…може да се въведат забрани за пускането на газови, възпламенителни и експлозивни бомби извън пределите на бойните полета. По-късно това ограничение може да прерасне в пълна международна забрана на всякакъв вид бомбардирания“. Хитлер оставя възможностите за пълно разоръжаване отворени: „(Германия) допълнително гарантира, че ще се съгласи на всякакви постоянни международни ограничения или забрани на оръжия“. Отговорът: Франция подписва влизането в съюз със Съветския съюз, по този начин продължавайки с политиката на обграждане от страна на държави-агресорки около Германия.[5] Както се е случвало често в историята, дадено действие поражда противодействие, а то от своя страна—контрапротиводействие. Поради прекалено голямото историческо наблягане върху Германия и нейния Канцлер тази причинно-следствена връзка на провокация не се споменава, а по-скоро се набляга единствено и само върху действията на Германия, сякаш са се случили в изолацията на безразсъдна войнолюбска мания. Заповедите на Хитлер за възвръщането на областта Рейнланд, разположена между Германия и Франция и окупирана от френските сили в по-голямата част от Версайския период, е пряк резултат на френския отказ на предложенията на Хитлер, както и на съюза между Франция и съветите. Тогава Рейнланд е бил ключов коридор за френско нападение срещу Германия и Хитлер е знаел, че трябва да си върне тази област, която обикновено е принадлежала на Германия и която е била населявана основно от германци. Вермахтът навлиза в Рейнланд без съпротива—и с одобрението на радушните граждани—на 3 март 1936 г. Към 31 март Хитлер вече е предложил своя четвърти план за мир за последните три години. Целта му е била „мирът в Европа“ и „общественото щастие и икономически просперитет на нациите“. Този мирен план е бил най-изчерпателният до момента, като няколко от деветнадесетте му точки засягат присъствието на германски войски в Рейнланд в опит Франция да бъде успокоена. Той призовава за създаването на комисия, председателствана от Великобритания и Италия, която да арбитрира условията за мир между Германия, Франция и Белгия, едновременно с това отваряйки и възможността Нидерландия също да се присъедини към това споразумение. Германия е била готова „да се съгласи на всякакви военни ограничения на германската западна граница“. Предложен е 25-годишен „пакт за ненападение или сигурност“ между Франция-Белгия и Германия. Точка 15 особено изисква по-специално внимание: „С цел затвърждаването на този мирен пакт… като помирително заключение на един многовековен диспут, Германия и Франция се заклеват да предприемат стъпки в избягването на всичко в образованието на младежта, както и в пресата и издателските къщи на двете държави, което може да се възприеме като влошаване на отношенията между двата народа, било то някакво накърняващо или презрително поведение или непристойна намеса във вътрешните работи на другата страна.“ В Точка 18 Хитлер също така заявява желанието си да върне Германия обратно в Обществото на народите, стига то да разгледа: „…въпросът с колониалната равнопоставеност и отделянето на Пакта на Обществото на народите от основите му във Версайския договор…“. За канцлерът Хитлер, неговата партия НСДАП и повечето германци конфискацията на германски колонии и тяхното връчване на други европейски страни е огромна несправедливост, особено когато Германия не разполага с жизненоважни ресурси, след като увеличава производствената си мощ. За тях Обществото на народите е една изпълнителна структура за ограничения спрямо Германия посредством ужасния Версайски договор. Хитлер казва, че ще присъедини Германия обратно в Обществото, стига то да „разреши“ тези несправедливости. Точка 19 предлага установяването на „Международен арбитражен съд“, който да гарантира за спазването на плана за мир. Тук Хитлер още веднъж предлага сключването на договори за намаляване на въоръжението и забраняване на газовите и възпламенителните бомби и бомбардирането на цивилни градове или села, както и за премахване на тежките танкове и масовото производство на артилерия. Хитлер след това набляга и върху възможностите за икономически растеж и добруване: „Немското правителство вярва, че дори и ако се направи само една крачка по пътя на обезоръжаването, това би било от огромно значение за взаимоотношенията между нациите, както и за възстановяването на увереността, търговията и просперитета. Съгласно взаимното желание за възстановяване на благоприятните икономически условия, немското правителство е готово …да се включи в обмяна на мнения относно икономическите проблеми …да стори всичко по силите си да подобри икономическата ситуация в Европа и тази на света…“[6] Хитлер завършва с нотка на надежда: „Немското правителство смята… че то е допринесло за реконструирането на една нова Европа на базата на реципрочно уважение и доверие между суверенните държави. Много възможности за подобно европейско умиротворяване, за което през последните години Германия неколкократно беше отправяла предложения, бяха игнорирани. Нека този опит за постигане на европейско разбирателство най-сетне се увенчае с успех!“ Отговорът: Великобритания само и единствено изпраща пренебрежителен неискрен въпросник, след което се самоустановява като Защитник на Франция, започвайки да провежда съвместни дискусии между военните щабове точно както преди Първата световна война.[7] И до ден днешен военната пропаганда срещу Националсоциалистическа Германия продължава да поддържа становището, че причината германската икономика да процъфти е заради нейното оръжейно производство, но в рамките на тези предложения за мир на канцлера Хитлер ние многократно ставаме свидетели на гледището, че мирновременните икономики на европейските нации генерират просперитет. Често се казва, че американската икономика не се възстановява от Голямата депресия, докато не започва да увеличава оръжейното си производство, а огромното съветско оръжейно производство дълго преди навлизането на СССР във Втората световна война пък унищожава условията за живот на руския народ.[8] Хитлер обаче е виждал нещата по друг начин, и именно това негово гледище той инкорпорира в своите предложения: мирният просперитет. Между предложението на Хитлер за намаляване на въоръжението от май 1935 г. и съюзяването на Франция със Съветския съюз, Хитлер подписва Военноморско споразумение с Великобритания на 18 юни 1935 г. Хитлер е бил наясно с факта, че именно военноморската мощ на Германия, по-конкретно нейният подводен флот, е една от причините за избухването на Първата световна война с Великобритания, което и го кара да поуспокои всякакви британски опасения, като ограничи Германския военноморски флот на 35% от капацитета на Британския флот.[9] Насочвайки вниманието си към Полша, още на 26 януари 1934 г. Хитлер и полският лидер Пилсудски сключват пакт за ненападение, съгласявайки се „директно да разрешават всякакви въпроси от какъвто и да е характер, касаещи се до взаимоотношенията им“.[10] Между двете централни европейски нации обаче съществуват огромни проблеми, най-вече огромното германско население, тогава живеещо в „Полския коридор“ (бившата Западна Прусия), както и гр. Данциг, официално водещ се „Свободен град“ под опеката на Обществото на народите, но де факто доминиран от полската власт.[11] Етническите германци, принудени да пребивават в Полша—Volksdeutschen—стават жертва на брутални преследвания и дори кланета при тези условия.[12] Те изразяват желанието си да бъдат върнати обратно в Райха, но макар Хитлер също да е искал да събере отново цялото германско семейство, той е знаел, че е имал нужда от съюз с Полша и заради това е внимавал с отправянето на искания.[13] След смъртта на Пилсудски през май 1935 г. полските отношения към Германия започват да се влошават. Преследването на етническите германци там става непоносимо. И все пак, Хитлер отправя многобройни предложения за мир, икономически спогодби и съюзнически предложения.[14] Той е знаел, че Полша е жизненоважен съюзник и буферна държава срещу неизбежната агресия на Сталин и Съветския съюз. Отговорът: Великобритания и след това Франция предлагат на Полша безусловна протекционна гаранция срещу всякаква външна агресия. Това е бил очевиден ход срещу Германия. Администрацията на Рузвелт в Съединените щати, пълна с комунистически евреи, подтиква Великобритания да сключи това споразумение.[15] Това се оказва ключово развитие, което води директно до истинското начало на Втората световна война. Германско-полският конфликт щеше да си остане на локално ниво, както и казва Хитлер, ако не беше гаранцията, която Великобритания и Франция предлагат на Полша и която Полша приема. Още едно споразумение за мир, в което Хитлер взима участие, е Мюнхенското споразумение от 28 септември 1938 г., когато Великобритания, Франция, Италия и Германия се съгласяват на мирното разтрогване на изкуствената държава Чехословакия, както и на връщането на Судетенланд, където пребивават милиони етнически германци, на Германия. Чешкото съсловие в областта, заедно с най-многобройното етническо население, приветстват Германската армия у дома като миросъхраняваща сила.[16] Невил Чембърлейн, британският министър-председател, се завръща у дома, като заявява, че е закрепил мира в Европа, лично той обаче бивайки наясно с факта, че единственото нещо, което е направил, е да удължи времето за подготовка за война с Германия.[17] Веднага след това, на 30-ти, Хитлер и Чембърлейн подписват споразумение, в което се съдържат следните изявления: „…желанието на двата ни народа никога повече да не воюват помежду си“ и „…допринесем за осигуряването на мира в Европа“.[18] Отговорът: Чембърлейн увеличава британското производство на оръжия, и сега, след изгубването на чешката територия като част от плана за обкръжение срещу Германия, започват да се подготвят нови планове за обкръжение.[19] На 6 декември 1938 г. Хитлер, посредством министъра на външните работи фон Рибентроп, сключва мирно споразумение с Франция. В него се казва: „…мирните и добросъседски отношения между Германия и Франция съставляват едни от най-важните елементи за консолидирането на ситуацията в Европа и поддържането на всеобщ мир“. И двете страни се съгласяват на неприкосновеността на взаимните им граници, както и на обсъждане на всякакви възникнали бъдещи проблеми. Малко преди това, на 24 октомври, Хитлер връчва предложение на Полша при щедри условия за връщането на Данциг на Германия, както и за изграждане на аутобан и железопътна линия през Полския коридор (Западна Прусия), които да свързват Германия с откъснатата й Източна Прусия. В предложението си Хитлер също така разрешава на поляците да използват това транспортно авеню безплатно, по този начин заздравявайки икономическите дейности между двете нации. Предложението също така включва и 25-годишен пакт за ненападение. В това предложение не присъстват никакви ултиматуми и никакви крайни срокове.[20] Отговорът: Поляците отказват. Те заплашват, че ще предявят правото си към Данциг, в същото време започвайки подготовката за военни действия срещу Германия.[21] Сигурността от конфликт с Полша принуждава сключването на германско споразумение за ненападение със Съветския съюз. На 23 август 1939 г. Пактът Рибентроп-Молотов е подписан, в който се обявяват „сфери на влияние“ за СССР и Германия и в който се гарантира, че никоя от страните няма да напада другата. Макар това да се смята за поредната мярка за постигането на мир—или поне за избягването на война—от страна на Хитлер, добре известно е, че и двете страни са планирали да нарушат споразумението, Сталин в момента, в който европейските нации вече са щели да бъдат изтощени от взаимната им война, а Хитлер в момента, в който е щяло да бъде нужно да се предотврати съветската инвазия.[22] Два дни по-късно, канцлерът Хитлер отправя към Великобритания последния си апел за мир, в който Германия е щяла „да брани съществуването на Британската империя“ и „да гарантира германска помощ за Британската империя…“. В него за пореден път се предлага ограничаване на въоръжението с уверяването, че Германия няма да се опита да прави промени на границите на Западна Европа.[23] Отговорът: На 25 август Великобритания и Франция отново потвърждават гаранцията си да бранят Полша от агресия, официално подписана на 31 март 1939 г. от трите нации.[24] По-рано през август 1939 г. поляците зачестяват нападенията си над германски граждани в Полша, което води до опитите на много етнически германци да избягат в Германия.[25] След като Полша е победена набързо, на 6 октомври Адолф Хитлер дава реч в Райхстага, в която са представени три основни точки за „не само вярата в, но също така и намерението за европейска сигурност“. Първата определя Версайския договор като „неактуален“ и предлага връщането на колониите на Германия „въз основа на политическа справедливост и разумни икономически принципи“. Втората призовава за „реорганизиране на международната икономическа система“, за да може „неограничената търговия“ да процъфти. В третата точка още един път се призовава към намаляване на въоръжението, за да може цивилните жени и деца да бъдат опазени. „Едва когато това бъде изпълнено, тогава мирът най-сетне ще възтържествува… мир, който, неосквернен от съмнения и страх, ще предостави единственото възможно условие за истински икономически просперитет“.[26] Отговорът: Никакъв отговор от която и да е европейска страна. На следващата пролет Великобритания и Франция, вече обявили война на Германия, струпват огромна армия, насочена към Германия през Белгия. Белгия взима участие, като предоставя нужната инфраструктура, която да открие път на армията към Германия. Френският министър-председател Даладие публично отхвърля предложението срещу мнозинството одобряващи в парламента.[27] След като френските и британските армии са разгромени в рамките на шест седмици, на 19 юли 1940 г. канцлерът Хитлер изнася още една реч в Райхстага, преведена на английски и спусната от самолети на Луфтвафе под формата на позиви над британските градове. Озаглавена „Последен призив към разума“, една от основните й цели е „да отправи, за пореден и последен път, призив към всеобщия здрав разум“. Според Хитлер „Националсоциалистическото движение е освободило (Германия) от еврейско-капиталистическите окови, налагани от плутократско-демократичната, и все по-смаляващата се, експлоатираща класа…“, посочвайки онези, отговорни за войната, като „евреи и масони, международни търговци и борсови търговци…“. Той заявява: „Ако господинът Чърчил или който и да е друг войнолюбец изпитваха само частица от чувството ми за отговорност спрямо Европа, те никога нямаше да се заемат с такава подла игра“. Хитлер напомня, че целта на НСДАП е била да бъдат съюзници с Италия и Великобритания. „И до ден днешен все още ме натъжава мисълта, че, въпреки всичките ми начинания, така и не успях да спечеля това приятелство с Англия, което, според мен, щеше да бъде като благословия и за двата ни народа; и особено защото не успях да го направя въпреки настоятелните ми и искрени усилия.“ Относно съюза между Германия и Фашистка Италия, той го определя като „…съюзът, на който му е отредено да даде нов живот на Европа“. В тази си реч Хитлер прави едно от най-кратките и ясни изявления по отношение на визията му: „Амбицията ми бе не да водя войни, а да изградя една нова социална държава от най-висока култура. С всяка изминала година обаче, изгубена във война, аз се отдалечавам все повече от делото ми“. С оглед на вероятността рискът от война с Великобритания да продължи и с оглед на това, че „войнолюбецът“ Чърчил все още е на власт, Хитлер казва: „Не виждам никаква основателна причина, която да наложи продължението на тази война… Знам, че у дома има жени и майки, чиито сърца, въпреки жертвоготовността им до самия (край), се държат за тази последна възможност с всички сили.“[28] Отговорът: От 10 май Великобритания не спира да бомбардира германски цивилни градове, като само месец след речта на Хитлер Чърчил за първи път нарежда германската столица Берлин да бъде бомбардирана. Хитлер отвръща на това през септември, четири месеца след началото на британските цивилни бомбардировъчни кампании срещу Германия. Германският канцлер Адолф Хитлер накрая отправя един последен Политически завет, докато силите на Червената армия настъпват от изток към берлинския му бункер, а американските и британските сили—от запад. На 29 април 1945 г. той издиктува мислите си, които включват следните изявления: „Не е вярно, че аз или когото и да било в Германия сме искали война през 1939 г. Те беше желана и подбудена изцяло от онези международни държавници, които или имат еврейско потекло, или работят за еврейските интереси. Отправих прекалено много предложения за контрола и ограничаването на въоръженията, които обаче бъдещите поколения няма да могат вечно да пренебрегват, за да може накрая отговорността за започването на тази война да бъде приписана на мен. Освен това никога не съм искал започването на втора световна война срещу Англия след вече разрушителната първа такава, още по-малкото пък срещу Америка.“ Тук той посочва онези, „…на които трябва да благодарим за всичко това: а именно, Интернационалното еврейство и неговите помагачи!“. Хитлер посочва „предложението му към британския посланик в Берлин (за) разрешаване на германско-полския проблем“ като доказателство за мирните му намерения. Още един път той посочва „международните заговорници на парите и финансите“ и „народът, който е истински виновен за този кръвопролитен конфликт… Еврейството!“. Хитлер завършва последния си Политически завет точно преди смъртта си с думите: „Но най-вече призовавам лидерите на нацията и техните последователи към щателното спазване на расовите закони, както и към безмилостна съпротива срещу универсалния отровител на всички народи, Интернационалното еврейство.“[29] „Какво отказа светът“ завършва с две глави, едната бивайки писмото на Херман Гьоринг до Уинстън Чърчил от Нюрнбергските процеси, в което той обвинява Чърчил за налагането на война върху Германия, за позволяването Европа да бъде превзета от „азиатци“ (съвети и евреи?), както и за унищожаването на Британската империя. Последната глава засяга дневниците на Джеймс Форестал, секретар на Американските военноморски сили към края на войната и след нея първи американски секретар на отбраната, в които британският министър-председател Невил Чембърлейн заявява: „Америка и евреите по света вкараха Англия във войната“. И тъй като Америка, особено под управлението на Франклин Делано Рузвелт, като цяло е била под еврейско влияние, това изявление може да се счита за ненужно. Повече от осемдесет години на продължаваща военна пропаганда, представяща Адолф Хитлер, националсоциалистически канцлер на Германия, като войнолюбец, копнеещ за кървави конфликти, са не само опровергани, но и преобърнати от историческите записи, представени в „Какво отказа светът“. Адолф Хитлер може да бъде определен по-скоро като миротворец. Фактът, че той не успя, не е негова вина, а на онези, които той директно обвинява като истинските войнолюбци на Втората световна война. Хитлер отправя множество осъществими предложения за мир и всички те са отхвърлени: 1-во предложение: 17 май 1933 г. 2-ро предложение: 18 декември 1933 г. 3-то предложение: 21 май 1935 г. 4-то предложение: 31 март 1936 г. 5-то предложение: 30 септември 1938 г. 6-то предложение: 6 декември 1938 г. 7-мо предложение: В края на 1939 г. Хитлер предлага на Полша проблемът с Данциг да бъде разрешен по мирен начин. 8-мо предложение: Планове за световен мир, изготвени на 6 октомври 1939 г., малко повече от месец след като Великобритания и Франция обявяват война на Германия за инвазията й в Полша на 1 септември (но не и на СССР, която, на 17 септември, също превзема Полша). Последно предложение: Речта „Апел за мир и разум“ на Хитлер, отправена пред Райхстага на 19 юли 1940 г. след падането на Франция. В тази реч Хитлер още един път предлага безусловен мир на Великобритания. Тази реч после е напечатана на английски и пусната в десетки хиляди копия от германски самолети над Великобритания. Въпреки че близо половината от Британския кабинет желае да приеме предложението на Хитлер, Чърчил слага край на това последно предложение за мир. Бележки: 1. FJP Veal, Advance to Barbarism, C C Nelson Publishing Co, Appleton Wisconsin, 1953 2. Dr. Friedrich Stieve, What the World Rejected: Hitler’s Peace Offers 1933-1940, Ostara Publications, first published 1940, pp. 4-6 3. David L. Hoggan, The Forced War, When Peaceful Revision Failed, Catholic Resources, Chattanooga TN, 2020 p. 26 4. Stieve, p. 6 5. Ibid., pp. 6-8 6. Ibid., p. 14 7. Ibid., pp. 8-15 8. Viktor Suvorov, The Chief Culprit, Naval Institute Press, Anapolis MD, 2008 9. Stieve, p. 15 10. Ibid, p. 17 11. Hoggan, pp. 37-50, 141 12. Ibid., pp. 134-7, 224-6 13. Ibid., p. 32, 47-8 14. Ibid., pp. 67-8, 106, 121-124, 220-1, 278-9. 285-6,472-4, 477-81, 485-6 15. Herbert Hoover, Freedom Betrayed, Hoover Institution Press, Stanford CA, 2011, Chapter 4 “Infiltration of Members of the Communist Party into the Federal Government”, pp. 34-47 16. Walendy, pp. 127-9 17. Udo Walendy, Truth for Germany, Barnes Review, Washington DC, 2013, pp. 82-115 18. Stieve, p. 18 19. Ibid., p. 20 20. Walendy, pp. 215-238 21. Stieve, p. 20 22. Viktor Suvorov, Icebreaker, Hamish Hamilton, London, England, 1990 23. Stieve, p. 21 24. Hoggan, 296-8 25. Ibid., pp. 343, 399-400 26. Ibid., pp. 21-26 27. Ibid., pp. 46, footnote 17 28. Ibid., pp. 30-74 29. Ibid., pp. 75-80 Източник: https://twelveyearsnotaslave.wordpress.com/2022/12/20/hitlers-olive-branches-a-run-down-of-germanys-attempts-to-make-peace/

Да пък Путин му праща ракетни системи и артилерия, щели да пристигнат даже преди останалата помощ.

Не го прави истина...Просто пак си повтаряте глупавите безпочвени опорки. Е да тъпо е да се сравнява Левски със Зеленски.... И все пак някакво доказателството че Зеленски е наркоман и нацист ще дадете ли? От 6месеца ви моля за такова....но си оставам само с минусите

Не можа ли просто да пуснеш линка...

в Берлин, Лондон и Париж. Гаранция, че лятото ще е в Гърция, Монтекарло и Анталия.

.... Ще ходи където си иска. И Путин преди да се скрие в бункера си обикаляше навсякъде

велико. Зеленския - новия Левски още веднъж го пускам заради азиатските курви тук. да им еба майката фостата :- ))))

Ама е тъпо да сравняваш Левски със Зеленски. Зеленски е политик а Левски истински воин..герой

Идваат мрачни времена за България.Мисля ,че ще има гражданска война.Всеки да седи на топло вкъщи ,че усещам накъде вървят нещата.

Едни ракети, го чакат с нетърпение да се прибере

дали ще кажеш Зеленски или Левски е все тая мрете руски курви да ви еба майката :- )))

Той ако отиде в Хага, то половин Холандия ще е по бежански лагери наоколо ;) внимавайте какво си пожелавате

ЗЕЛЕНСКИ = ЛЕВСКИ неопровержим факт ебете си майката руски курви :- )))

Наркомана определно е нацист и фашист. Има факти и документи. Забрани със закон руската култура и език. Четете откаченяци! Гогол е писал на украински и на руски. Но фашиста забрани руските произведения на Гогол, но украинските може. Повечето украинци говорят руски. Просто хората не знаят друг език. На фашиста майчиният му език е руски и по-късно е научил украински. За пари и майка си ще продаде. ФАКТ!

И всеки ден гледаме как на Путин пада ракета вуюърху главата на Зеленски.......и все не пада .. Утре пак като не падне..... Кво правим?

По случай завръщането му в Украйна ще има заря