Коментари - Защо времето се забавя, когато сме пред лицето на смъртта? | Днес.dir.bg

Два пъти съм "ритал менчето" в кома....в моментите преди инцидентите нема време за забавени каданси....живота ти минавал пред очите като на филмова лента....холивудски измишльотини ....нема светлини, отделяне на душа от тялото..... пълен мрак,мрак до пробуждането КОПЕЛЕТО ИНЦЕСТ ИЗТРИЛО ПРЕДНИЯТ КОМЕНТАР МУ ПОЖЕЛАВАМ СЪРДЕЧНО ДА ИЗПИТА ПРЕЖИВЯНОТО ОТ МЕН..........

Ох, добре че са "английските учени" пак да ни обяснят откъде изгрява слънцето. Преживявал съм го. Преди 38 години. В Кресненското дефиле карам по кишав сняг и вали силно - първо извънградско след вземане на книжка. Пред мен автобус. Караме с около 30-40. Напред вляво преобърнато в канавката полско фиатче, до него плаче жена. Забавям погледа си върху катастрофата за толкова време, колкото трябва да се прочете предишното изречение. Връщам погледа си напред - автобусът спрял - шофьорът да поразгледа катастрофата. Аз съм с москвича на баща ми със стари гуми. Натискам спирачка. Колата тръгва на шейна. Отпускам и "чукам" бързо спирачката (така са ме учили). Шейната си се пързаля. Мисля. Няма как да заобиколя автобуса, защото не знам какво идва насреща. Решавам да въртя бързо волана вляво-вдясно с надеждата, че като поставям предните гуми почти напреко на движеннието те ще действат като спирачки в снега. Приближавам автобуса и... колата спира на половин метър от него. Сега: Колко секунди трябва да са минали при дистанция 10-15 метра и начална скорост да речем 30 с неуспешни опити за спиране? Максимум 3 секунди. Колко време ви трябваше да прочетете горния абазац? На мен трите секунди ми се сториха толкова колкото това време - поне 10. Не знам дали е при всички, но мозъкът наистина прилага някакви хитринки за да спаси жалкия ни животец.

В моя случай времето избърза значително и не ми даде възможност да реагирам.

Преди повече от 15 години бях в критична ситуация, пострадах от токов удар. Отървах се с няколко изгаряния на ръцете, и други контузии, които отшумяха. От тогава съм убеден, че в ежедневието си използваме много малък процент от потенциала си. Ако опиша всичко, което обмислих в рамките на 2-3 секунди, ще ми трябват няколко страници. Мозъкът ми беше в някакъв екстремен режим, заради който наистина ми се струваше че времето е спряло.

Не се забавя времето, а мозъкът работи по-бързо в критични ситуации.