Коментари - Защо Египет и други арабски държави не приемат палестински бежанци, въпреки че ги подкрепят | Днес.dir.bg

Що ти си мисилиш, че си над мексиканците ли? И на мексиканците им трябват визи.

На Косово основаната цел не е заличаването на Сърбия... Я виж Хамас каква им е основната цел?

Е, да, но никой не твърди, че Чембърлейн е пич. Пък ти се подмокряш, само като чуеш "руснаци".

Пребройте руските и американските агенти в България както става преброяването на дивите зайци за да разберете кои са повече.

Тия боклуци никой не ги иска! Това е истината. Но пък са готови да ги използват като наемници, за да се ръчкат с Израел. Палестинските бежанци в Ливан са хора БЕЗ ПРАВА от десетилетия! Нямат паспортим нямат гражданство. НИЩО. На никой не му трябват палестински сигани.

Преди Хитлер и Сталин да си поделят Полша Англия и Франция се съгласиха с исканията на Хитлер и подписаха в Мюнхен позорния договор с който се съгласиха с ашлунса на Австрия и откъсването на Судетската област от Чехословакия, която беше техен съюзник. По този начин те искаха да насочат Хитлер на изток.

има един лаф - убава работа , ама циганска

Черният септември (на арабски: أيلول الأسود‎) е термин, отнасящ се до гражданската война в Йордания, която започва през септември 1970 и приключва през юли следващата година. Конфликтът се води между два основни компонента на йорданското население, палестинците, представлявани от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), под ръководството на Ясер Арафат, и местните йорданци, представлявано от йорданските въоръжени сили под ръководството на крал Хюсеин. Същността на гражданската война е да се определи дали Йордания да бъде управлявана от Организацията за освобождение на Палестина или от Хашемитската монархия. Войната води до смъртта на хиляди хора, повечето от които са палестинци. Въоръжен конфликт завършва с изгонването на ръководството на ООП и хиляди палестински бойци към Ливан. Черен септември Арабска студена война Бойци от ООП в Йордания, 1969

КЛАНЕТО НА ЛИВАНСКИ ХРИСТИЯНИ В ГРАД ДАМУР (1976) Унищожаването на град Дамур – това е само едно от звената на геноцида над християните в Ливан, извършван от местните мюсюлмани, към които по-късно се присъединяват и палестинските араби, а след тях и проиранските шиити. Гражданите на СССР не са могли да узнаят за това от съветската преса, защото тяхната страна поддържаше Арафат. Западняците малко са слушали за това, защото либералната преса малко се интересува от страданията на немюсюлманите. Но за отмъщението на християните в Сабра и Шатил разбраха всички. Съветската и западната “либерална преса”, моментално превърнаха това събитие в знаме на борбата срещу Израел и таящата се християнска общност в Ливан. Съдържаниет е скрито Влезте за да го видите Град Дамур е разположен на 20 км. южно от Бейрут, в ливанските предпланински земи до пътя Сидон – Бейрут. В града живеели 25 000 християни. Имало 5 църкви, седем училища и една болница, която обслужвала така също и мюсюлманите от съседните села. На 9 януари, три дни след празника Рождество, градският свещеник отец Лабеки, освещавал новата църква в покрайнините на града. Проехтял изстрел и куршум улучил стената на църквата. След това последвал картечен огън. Градът бил обкръжен от 16 000 палестински и сирийски араби и петнадесет наемнически формирования от Иран, Афганистан, Пакистан и Либия. Отец Лабеки позвънил на мюсюлманския шейх от района и го помолил, като религиозен лидер да помогне на града. “Нищо не мога да направя” – отговорил той: “Това са палестински араби. Аз не мога да ги спра” Стрелбата продължила цял ден. Отец Лабеки звънял на политическите лидери, молейки за помощ. Всички изразявали съчувствие, но отговаряли, че не могат да помогнат. Той позвънил и на Кемал Джамблат – депутат от окръга. “Отче”, - казал му той. “Аз не мога нищо да направя, всичко зависи от Арафат”. Той дал номера на Арафат на свещеника. В разговора с Арафат, отец Лабеки казал: “Палестинците обстрелват града. Като религиозен лидер, аз ви уверявам, че ние не желаем война”. Арафат отговорил: “Отче, не се вълнувайте. Ние няма да ви причиним вреда. Ако разрушим града, то това ще е само от стратегически съображения”. В полунощ били прекъснати телефоните, водата и електричеството. Нападението започнало през нощта. Градът се защитавал от отряд християни в църквата в покрайнините. При атаката на църквата мюсюлманите убили 50 души. Останалите живи отстъпили към следващата църква. Отец Лабеки чувайки викове, излязъл на улицата. Той видял жени по нощници, бягащи с викове: “Те ни убиват” Съдържаниет е скрито Влезте за да го видите Отец Лабеки продължава: “На сутринта, въпреки от артилерийския обстрел, аз се добрах до съседната къща. Видяното там ме хвърли в ужас. Цялото семейство на Кенан беше избито, четири деца, майката, бащата и дядото. Майката все още беше прегърнала едно от децата. Тя беше бременна. Очите на децата бяха избодени, крайниците отсечени. Само едни тела без ръце и крака. Беше непоносима гледка. Изнесох труповете с камион. Помагаше ми единственият останал жив брат – Самир Кенан. Той изнесе заедно с мен останките на своя брат, баща, жена и деца”. Погребахме ги на гробището под снарядите на ООП. Докато ги погребвахме хора носеха трупове, събрани от улиците. Градът се опитваше да се защитава. Аз видях отряд юноши, въоръжени с ловно оръжие, като повечето от тях не бяха на повече от шестнадесет. Жителите събираха торби с пясък, поставяха ги пред вратите и прозорците на първите етажи. Непрекъснатият обстрел доведе до сериозни разрушения. Палестинците блокирали града, прекъснали продоволствените доставки, спрели водата и не позволили на Червения кръст да извозва ранените” На 23 януари започнал заключителния щурм. Отец Лабеки продължава: “Това приличаше на Апокалипсис. Хиляди се надвикваха, крещейки “Аллах Акбар”. Убиваха всички по пътя си – мъже, жени, деца….” Съдържаниет е скрито Влезте за да го видите Цели християнски семейства бяха избивани в домовете им. Много жени бяха изнасилени, преди да бъдат убити. Насилниците си правеха снимки, които после предлагаха срещу пари на вестниците. Оцелялата шестнадесет годишна Самавия, видяла как убили баща й и брат й, как ограбили и опожарили дома й, как мародерите товарели ограбеното в камиони. Отец Лабеки намерил овъглените тела на баща си и брат си в дома им. Страничен човек не би могъл да определи дали телата принадлежат на мъже или жени. Безумието и грабежите преминали пределите на мислимото. Мюсюлманите разкопавали гробовете, разхвърляйки костите на мъртвите. Хората се опитвали да избягат. Някои се придвижвали към морето. Но кога ще дойде спасение от морето не се знаело, а врагът можел да ги настигне всеки момент. Тези, които не успели да избягат и се отървали от разстрел (основно жени и деца), палестинците натоварили на камиони и ги откарали в лагера Сабра. В този лагер, палестинците направили затвор за народа, който шест години по-рано ги приел, като бежанци, след неуспешния преврат в Йордания. Новодошлите били затваряни в препълнения затвор. Те спели на земята, страдайки от зимния студ. След превземането на града, хората на Арафат убили двадесет пленени милиционера, а неуспялото да избяга гражданско население било строено до стената и разстреляно с картечници. Неизвестно количество жени били изнасилени, деца и бебета разстреляни от упор, а телата им разчленени. В течение на 15 години, Арафат и ООП потопили Ливан в насилие и зверства, грабежи и убийства. От 1,2 милиона християни (по данни от 1970г.), повече от 40 000 били убити, 100 000 ранени, 5 000 останали инвалиди. Много християни били принудени да напуснат родината си, спасявайки се в САЩ и Европа. Християнското население на Ливан стремително се топи. Ако в началото на 70-те години, то е съставлявало болшинство от 60%, то през 90-те те вече се превърнали в малцинство – 40%, а към 2000г. останали 30%. Хронология и география на геноцида над християни в Ливан през втората половина на 20 век 1975: Belt Mellat, Deir Eshash Tall Abbas (north Lebanon) 1976: Damur (Mount Lebanon), Chekka (north Lebanon), Qaa, Terbol (Bekaa valley) 1977: Aishye (south Lebanon), Maaser el-Shuf (Shuf Mountain) 1978: Ras Baalbeck, Shleefa (Bekaa valley) 1983: Major massacres in Aley, and the Shuf Mountains. 1984: Iqlim el-Kharrub (Mourn Lebanon) 1985: East Sidon (South Lebanon) 1990: Matn district

Колко са "милостиви" към братята си мюсюлмани

Десет години след началото на войната в Залива палестинците все още наричат Саддам Хюсеин герой заради това, че се изправи пред една международна коалиция, която се стремеше да изгони иракските нашественици от Кувейт, предаде "Ройтерс". В това има много ирония, тъй като след изгонването на иракчаните стотици хиляди палестински гастарбайтери понесоха последствията, защото Кувейт ги обвини в колаборационизъм с Багдад. Но за палестинците Саддам е силният арабски лидер, който не само се опълчил на САЩ, но и изстрелял 39 ракети "Скъд" срещу техния окупатор Израел. Сегашното палестинско въстание само е заздравило авторитета на Саддам на Западния бряг и в ивицата Газа. Снимката му изобилства по палестинските улици, а по време на сблъсъците палестинците развяват и иракското знаме. А когато палестинци биват убити от израелски войници, техните скърбящи семейства поместват съобщения във вестниците, с които благодарят за помощта от 10 000 долара, които Саддам отпуска на семействата на убитите. За всеки ранен палестинец Ирак дава по 1000 долара, уточнява "Ройтерс".

23 октомври: 30 г. от терористичните актове в Бейрут, при които загиват 241 американски и 58 френски войници София, България23 Окт. 2013, 07:47 4528 прочита 0 коментара 23 октомври: 30 г. от терористичните актове в Бейрут, при които загиват 241 американски и 58 френски войници На 23 октомври 1983 г. преди разсъмване камион с 5 тона експлозив влиза на територията на летището в Бейрут, пробива телените заграждения и се врязва в четириетажната сграда, в която спят 400 американски морски пехотинци, изпълняващи миротворческа мисия в Ливан. Само след 20 секунди аналогична атака унищожава щаба на френските миротворци. Загиват общо 299 войници. Морската пехота на САЩ в Ливан По това време в Ливан от 8 г. с прекъсвания се води гражданска война. На 6 юни 1982 г. в страната нахлува израелската армия, която има за задача да унищожи базираната в Ливан инфраструктура на Организацията за освобождение на Палестина, включително нейната щаб-квартира в Бейрут. Двумесечната обсада на Бейрут завършва с принудителната евакуация на ООП от страната, обаче нейните местни съюзници остават и продължават участието си в конфликта. На 14 септември при терористичен акт загива новоизбраният ливански президент Башир Джамайел. В отговор на следващия ден израелската армия навлиза в Западен Бейрут под предлог да предотврати възможни безредици. Християните от ливанските маронитски милиции от партията „Катаиб", местни съюзници на Израел, се възползват от възможността да отмъстят на палестинците за касапницата в Дамур през 1976 г., навлизат в лагера на палестинските бежанци Сабра и Шатила и убиват стотици мирни жители. След това с цел възстановяване на стабилността в страната са изпратени международни миротворчески сили от военни подразделения на САЩ, Франция, Италия и Великобритания. Американският контингент се състои от един батальон морска пехота, настанен в голяма четириетажна сграда на Бейрутското международно летище, заобиколена с ограда от бодлива тел. Морските пехотинци заемат неутрална позиция в конфликта, което се потвърждава от редица инциденти между тях и израелската армия, като в един от тях американският офицер спрял израелска танкова колона, заплашвайки с оръжие. В края на август 1983 г. ситуацията в Ливан рязко се изостря. Все по-често избухват престрелки между враждуващите страни, а позициите на морската пехота са подложени на постоянен минохвъргачен обстрел, довел до човешки загуби. Взривовете Около 6:20 часа в неделята на 23 октомври 1983 г. камион „Мерцедес Бенц” навлиза в територията на Бейрутското летище. Той прилича на камиона, доставящ питейна вода в щаба на морската пехота, затова не предизвиква подозрения у часовия. Камионът два пъти обикаля паркинга около щаба, след това внезапно се засилва и се отправя към незатворената задна врата. Часовите откриват огън със закъснение, тъй като съгласно правилата миротворците държат оръжието си незаредено. Камионът преодолява заграждението от бодлива тел и се врязва в сградата. Последва огромен взрив. „Мерцедес Бенц” е натоварен с експлозив, еквивалентен на над 5 тона тринитротолуол. В резултат сградата на морската пехота е напълно разрушена, погребвайки под отломките 400 спящи американски войници. След около 20 секунди такъв камион-бомба унищожава щаба на френските миротворци. Жертвите Спасителните работи в руините продължават няколко дни, независимо че войниците, разчистващи разрушенията и вадещи оживели, периодично са подлагани на снайперски огън. В резултат на двете терористични атаки на миротворческите контингенти загиват 241 войници на САЩ и 58 на Франция. Атаката на казармите на морската пехота в Бейрут остава най-смъртоносното нападение на граждани на САЩ извън пределите на страната след края на Втората световна война. Последствия Американският вицепрезидент Джорд Буш и френският президент посещават местата на терористичните актове. Ръководствата на САЩ и на Франция твърдо заявяват своите намерения да продължат миротворческата операция в Ливан, независимо от загубите. Организаторите на атентатите остават неизвестни. Отговорност за атаките поема шиитското Свободно ислямско революционно движение. На 4 ноември терорист-смъртник таранира щаба на израелското контраразузнаване в Тир, което довежда до смъртта на 30 израелци и още толкова ливански затворници. На 17 ноември френската авиация нанася бомбени удари по позиции на шиитски бойци и ирански „стражи на ислямската революция” в долината Баалбек, което е възмездие за взрива във френския щаб. САЩ не предприемат никакви ответни мерки против предполагаемите организатори на взрива. Твърди се, че израелското разузнаване „Мосад” е знаело за подготовката на терористичния акт, но преднамерено не е предупредило миротворците, като се надявало, че атентатите ще ги накарат да прекратят мисията си в Ливан. Действително, независимо от направените изявления от френски и американски политици, през февруари 1984 г. САЩ, Франция, Италия и Великобритания извеждат войските си от Ливан, за което не на последно място играят роля събитията от 23 октомври. /По материали в интернет/ Категории: Общество

излагаш се. седни, 2-ка. Библията в зна4ението което е за шир употреба, християнската, е новия завет. той по дефиниция е по нов от старив завт, тората, в който вярват евреите. та няма как в новия завет да пише кой бил там преди евреите

Палестина няма и никога не е имало. така като гледам и съвсем няма да има

Даже не ме интересува. Раждат по 20 бройки, нямат елементарно образование (освен "религиозното"), живеят на помощи, защото ги мързи. Циганска ("ромска") работа. Достатъчно ли съм толерантен в изказа си?

Спокойно! Господ българина е подготвил звездолети, за да ги репатрира на планетата на маймуните, където Урко да им направи интеграция с техните унтерменшен.

Защото и между мангалите има касти и се мразят

Уникално лекарство, което взриви интернет: напълно безопасно е на всяка възраст и много по-добро от виагра. С негова помощ ще имате силна и дълготрайна ерекция, много спeрма и повишена издръжливост, а също така лекува простатит, плешивост и помага за отслабване. Прочетете го сами------- https://mub.me/medik

Никой не ги иска.

Верно, бе! Защо не ги искат? Ми изселването им е напълно демократично етническо прочистване - точно както стана в Нагорни Карабах и в Косово. Та дори и по територия са съизмерими. Кво толкова - демократичен Израел ще си освободи една територийка, а сепаратистите, които искат да си направят собствена независима държава ще бъдат убивани, съдени и прогонвани по широкия свят. И още - ми щом тези не ги искат, нали ЕС е широко отворени врати за тях - още Мути Меркел та и до ден днешен.

САЩ подкрепят България, когато трябва да им купуваме оръжията на тройна цена и авансово плащане. Обаче САЩ искат визи за българите, въреки че има подписан безвизов режим с ЕС, на който България е член. ИЗВОД: За САЩ българските долари не миришат и са приемливи, но краката на българите, искащи да влязат в САЩ миришат и не са приемливи. С такива съюзници и продажни политици марионетки нямаме нужда от врагове и даже РФ е детска закачка.

Те и сирийци не приемаха, докато Израел прие - въпреки, че не им беше работа.

Няма нищо по-опасно на този свят от осъденият на смърт. От този, за който няма утре, няма изход и няма дом. И нека гледаме как обикновени хора ще бъдат осъдени на смърт, преследвани, избивани... и ще поздравим може би Израел за хубавият етнически геноцид.

И какво искаш да кажеш с това?. Ти докъде си сигурен, че поне 50% от това почива на истината?. Не ме вълнува колко американци, французи и други наемници са убити, на тях им плащат за това. Унищожени са цветущи държави като Ливан, Палестина, Сирия и всички тези бежанци се натресват на нас и Европа. Да ги храним, поим, интегрираме ит.н. Сега това продължава с нови сили, докога, докато ни ликвидират като държава.

Най-добре ще е Европа да приеме палестинците. Ще ни направи голяма услуга.

И да се върнем на истината. Всяка държава си гледа интереса и само се прави на загрижена. Територията може, но маймуни не може. Да ви е познат този сценарий? Посолството това прави, във всяка държава. А вие се делете на фили и фоби. Скоро като ви затворят кранчето, и ви дръпнат шалтера.

АМИ ЗАЩОТО ПАЛЕДТИНЦИТЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ЗЕМИ.

Защото не знаят, какво щастие изпускат!!!

Земите на Израел не са палестински дори по документи.