Коментари - Задържаха тийнейджърки за драсканици по паметника на Съветската армия | Днес.dir.bg

Я стига с тия камъняци - до 4г няма да го има

Българи-вандали се прочуха и в Япония - надраскаха Мемориала на мира в Хирошима. ... Горките РЕПРЕСИРАНИ дечица...Могат да се прославят и навън...

Рекордни приходи на НАП през 2019 г. Близо 24 млрд. лв. са постъпленията в НАП за 2019 г.

Две деца станали жертва на репресия? Ама вие се шегувате нали?! Хаха .. Каква репресия, ходете си възпитавайте пишлемета по-добре.

Альоша Усещането за размяна на телата с паметника става чрез съчетанието на три различни сензорни стимулации – зрение, допир и звук. С помощта на очила за виртуална реалност участникът вижда от гледната точка на монумента (заснета с дрон), усеща допир по крака си едновременно с докосването на крака на паметника (което наблюдава през очилата) и слуша инструкциите на автора, които синхронизират двете докосвания. „Да бъдеш Альоша“ е основан на няколко научни експеримента – извънтелесното преживяване илюзията за гумената ръка и концепцията за размяна на телата.

Нещо много нарядко взеха да го вапцат, трябва по често както преди!

През 2024г паметника ще бъде демонтиран в чест "Путин вече го няма"

Тоя шибан паметник отдавна требваше да е на боклука, но боклуците не посмяха да изпълнят решението на Столична община от 1994 г. и да премахнат тоя резил...

в момента в Русия тече обществено обсъждане на поправка в Наказателния кодекс, която трябва да влезе в сила от декември 2019 г., и която криминализира "нарастващият брой случаи на унищожаване или увреждане на символите на военната ѝ слава".

Паметникът във Виена е издигнат в знак на почит към 20-те хиляди съветски войници, загинали през април 1945 г. в битката за Виена. Виенската настъпателна операция е операция на войските на Втори украински фронт с командващ Родион Малиновски и Трети украински фронт с командващ Фьодор Толбухин. Тя се провежда в периода 16 март-15 април 1945 година до овладяването на Виена. На път към столицата на Австрия е разгромена 6-та СС танкова армия. На 13 април 1945 година Виена е превзета. Това е станало с помощта и на български войски, които при т. нар. Чаковецка операция осигуряват южния фланг на 3-ти Украински фронт при провеждането на Виенската операция. В България историята, както е известно, е доста по-различна. Съветската армия не е воювала за София. Напротив, тя окупира България за два дни без да срещне съпротива. Има и още една много съществена разлика. Съветската армия е освободила Австрия, след което си е отишла. Докато в България, след като я окупира, тя се застоя 45 години. Както е известно нашата страна бе част от плячката на Сталин след Втората световна война и остана в това незавидно положение до 1989 г. Накратко - аргументите в полза на това, че паметникът на съветската армия в София трябва да бъде демонтиран са твърде много и те няма как да бъдат пренебрегнати лесно.

Крайно време е паметникът на Съветската армия в София да бъде демонтиран. Защото такава е волята на демократичната общност

Нова идея за бъдещето на Паметника на съветската армия в София обяви арх. Борислав Игнатов, председател на Камарата на архитектите в България - да бъде положен в саркофаг. Преди седмица той предложи върху постамента вместо фигуралната композиция да се монтира националният герб. Кръсти го "Монумент на българската държавност", като под герба беше изписал с огромни букви "България над всичко". Този вариант предизвика остри коментари в медиите и във фейсбук: "да не се докосва, той е история", "да се премахне изцяло", "гербът отгоре е патриотарски кич"...

Демонтират паметник на Съветската армия в Прага

Публикувано във факти.бг: Ученичките - на 12 и на 13 години, вече са предадени на семействата им.

Друзя, ще пратя 3 кг. пироксилин и да се кончить с тая работа.

На 25 февруари 1992 г., Столичният общински съвет (СОС) приема решение № 19, с което възлага на Кмета на София да предприеме действия за демонтирането на паметника. Такива действия са предприети, но впоследствие възпрепятствани и осуетени по разпореждане на Виктор Михайлов – Министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров.

На моча се уринира най добре

След политическите промени от 1989 – 90 г. те стават обект на политически и идеологически спорове. Вече напълно открито са оценявани негативно с мотивацията, че са изградени при социалистическия режим, обявен със закон (2000 г.) за престъпен[4], както и че възхваляват армия, която е окупирала България. Освен това естетическите им качества са подложени на сериозна критика.

Бургас Паметникът на Съветската армия („Альошата“) в Бургас изобразява съветски войник с издигната към небето лява ръка. Височината му е около 18 метра. Бронзовите релефи пресъздават сцени от Втората световна война и посрещането на съветските войски в Бургас. Намира се на централния бургаски площад „Тройката“. Построен е през 1952 – 1953 г. Автори са арх. Минко Минков и скулпторите Васил Радославов и Анета Атанасова. Бяла Слатина Основна статия: Перката (паметник) Паметник на загинали съветски летци, наричан от местните Перката. Автор Д. Бойков. Представлява 15-метрова, силно издължена самолетна перка, оградена от постепенно нарастваща по височина ниска стена, завършваща в най-високата си точка с релефи от бронз, изобразяващи вдигнати към небето ръце (днес липсващи)[1]. Варна Паметник на българо-съветската дружба във Варна Парк-паметник на българо-съветската дружба във Варна – намира се на хълма „Турна тепе“, където при боевете за Варна по време на Руско-турската война от 1828 г., е било разположено руското командване. Автори на мемориала са архитект Камен Горанов и скулпторите Альоша Кафеджийски и Евгени Баръмов. Паметникът е построен от видим бетон с цимент на ДЦЗ „Девня“ през 1978 г. за 7 месеца, с помощта на 27 000 доброволци. За изграждането му са използвани 10 000 тона бетон и 1000 тона арматурно желязо. Околните пространства са залесени с над 20 000 растения. Вечер паркът е бил озвучаван от Седмата симфония на Шостакович, а осветеният от 180 прожектора монумент се виждал от километри навътре в морето. Паметникът, заедно с книжарницата и бомбеното убежище към него, са изоставени в началото на 1990 г. Днес „Вечният огън“ не съществува, а бронзовите букви от надписа „Дружба от векове за векове“ са изчезнали. Вътрешните пространства, преди използвани за комунистически ритуали, са превърнати в склад за стари автомобилни гуми. Паметник на българо-съветската дружба и Съветската армия – в ж.к. Бриз. Добрич Паметник на съветската армия на главната алея в парка на града. Изобразява войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ (ППШ-41), с височина над 7 м., изработен от бял варовик. Зад него се издига двойно по-висок пилон, с червена петолъчна на върха. Местните жители наричат паметника „белия войник“. Кула Паметник на загиналите край Кула съветски воини във Втората световна война. Надпис: „Слава на вас съветски герои“. Автор – проф. И. Дунев. Издигнат през 1947 г. Материал – бял врачански мрамор. Висок 7,5 м. Пиедестал с реактивна установка „Катюша“ – мемориален знак с надпис „В този район през септември 1944 г. бяха на огневи позиции съветските катюши“ на изхода на града към Връшка чука. В септември 2012 г. неправителствената организация „Център за изследване на мира“ оглавявана от Теодор Одрински прави пълна реставрация и консервация. Паметен знак за съветски воини. Висок 1,6 м. Открит на 8 май 1985 г. Надпис: „Тук са погребани през 1944 г. загиналите съветски воини в боевете с хитлерофашистите край гр. Кула и прохода Връшка чука". Плевен Паметникът в Плевен е изобразявал изправен съветски войник, загърнат в наметало. Наричан е „Альоша“. Намирал се е в идеалния център на града, на т.нар. Стара главна улица в близост до сградата на общината и Мавзолея-костница. Премахнат е през 1991 г. по време на управлението на СДС. Нарязан е на парчета и по-късно претопен. Известно време постаментът му остава празен, докато през 1999 г. не е ремонтиран и превърнат под ръководството на тогавашния кмет Румен Петков в паметник на загиналите за свободата на Плевен. Пловдив Пловдивският Альоша Надписът под паметника Основна статия: Паметник на Съветската армия в Пловдив Паметникът на Съветската армия в направен от Пловдив е най-известният в България паметник, наричан ласкаво от пловдивчани „Альоша“. Височината му е около 15 метра, а на самата фигура, изработена от гранит – 10,5 м. Паметникът е построен през 1954 година. Авторите му са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Издигнат е на едно от тепетата на Пловдив – „Бунарджик“, наричано още „Хълм на освободителите“. Разположен е в непосредствена близост до Паметника на освобождението на Пловдив от османско владичество. Изобразява изправен съветски войник, държащ картечен пистолет „Шпагин“ (ППШ-41) с цевта надолу. На постамента е поставена петолъчка, а надпис под нея гласи „Слава на непобедимата съветска армия освободителка“. За прототип на „Альоша“ е послужил Алексей Иванович Скурлатов (1922 – 2013), жител на Република Алтай, свързочник по време на Втората световна война. През 1944 г. докато Скурлатов работил по възстановяване на телефонната линия София – Пловдив, е направена снимка, използвана по-късно от скулпторите за изработка на фигурата на войника. До статуята се стига по обвиващи хълма павирани пътеки, около които се развива естествената растителност на тепето. Паметникът като цяло е запазен. Неколкократно са предприемани опити за премахване на пловдивския „Альоша“, но до момента остават безуспешни. Русе Паметникът в Русе Паметникът в Русе изобразява изправен върху гранитен пиедестал с форма на куб съветски войник, държащ знаме в лявата си ръка, като е опрял дръжката му до нозете си. На постамента са поставени петолъчка и надпис. На гърба на паметника има цитат от Георги Димитров: „Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество.“ Построен е в 1947 г. Дело е на авторски колектив с ръководител Йордан Кръчмаров и архитект Евгени Зидаров, избран след национален конкурс. Силистра Силистра е първият български град, в който влизат части на Съветската армия. За да напомня това, е издигнат паметник на Съветската армия – каменен постамент, върху който е поставен съветски танк Т-34. Сливен Паметникът на Съветската армия в Сливен е разположен на едно от възвишенията, обграждащи града. Представлява каменен масив под формата на пантеон. Созопол Паметник на 264 загинали съветски подводничари. Открит е през 1969 г., основно подновен и открит за втори път в 2010 г. София Паметник на Съветската армия Паметникът на Съветската армия, София Основна статия: Паметник на Съветската армия в София Паметникът на Съветската армия в София се намира в идеалния център на града, на булевард „Цар Освободител“, между Орлов мост и Софийския университет, в началото на Борисовата градина. Издигнат е в периода 1953 – 1956 година, като ръководители на творческия колектив са скулпторът Иван Фунев и архитект Данчо Митов. Започва с 2 скулптурни композиции откъм булеварда и преминава през гранитен плочник, ограден с метални отливки на големи дъбови венци. Постаментът е обграден с бронзови барелефи от 3 страни. Скулптурната група включва ликуващ съветски войник с вдигнат автомат, отстрани на когото са застанали жена и мъж – съответно селянка и работник от България. През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахването на паметника. Въпреки това опитите за реализиране на решението търпят неуспех. Паметникът не е поддържан от общината и е подложен на системен вандализъм. Станал е и традиционно място за събиране на младежи. Левите сили в София традиционно отбелязват на паметника годишнината от идването на власт на БКП (с помощта на Червената армия) на 9 септември 1944 г., а други русофилски дружества – годишнината от 9 май 1945 г. Паметникът на съветския воин в София Надписът, гласящ „На съветската армия освободителка от признателния български народ“[1], е бил изписан със заковани в гранита месингови букви. През 1990-те години те са изтръгнати, но по-късно се намира финансиране и надписът е изписан наново, този път издълбан в гранита. Костница В периода 1952 – 1954 година в София е издигнат „Паметник на съветския воин – костница на загиналите в Отечествената война“ в градинката над хотел „Хемус“, разполовяваща бул. „Черни връх“. Негови автори са архитект Васил Беязов и скулпторът проф. Любен Димитров. Стара Загора Паметникът е разположен близо до Военния клуб в парк Аязмото. Тутракан Съветска бойна машина (бронекатер) е сложена, за да напомня за събитията от Втората световна война по Дунава. Шумен Паметникът е построен през 1948 г. Негови автори са скулпторите Николай Владов – Шмиргела, Александър Занков и Г. Коцев.[2][3] Ямбол Паметник на Съветската армия в градския парк, наричан „Дебелата“, разрушен след 1989 г. Оспорване В периода на Народна република България, с доминирано от БКП управление, паметниците на Съветската армия са смятани за символи на българо-съветската дружба. След политическите промени от 1989 – 90 г. те стават обект на политически и идеологически спорове. Вече напълно открито са оценявани негативно с мотивацията, че са изградени при социалистическия режим, обявен със закон (2000 г.) за престъпен[4], както и че възхваляват армия, която е окупирала България. Освен това естетическите им качества са подложени на сериозна критика. Под натиска на десни политически сили в началото на 1990-те години някои от паметниците са премахнати. Други, сред които този в София, остават на мястото си, но са оставени без необходимите грижи за опазване и поддръжка от страна на общинските власти.

Паметниците на Съветската армия в България са издигнати в много селища из страната в периода от 1944 до 1989 г. Посветени са на Червената армия заради нейната решаваща роля за победата над Нацистка Германия във Втората световна война, както и за преминаването и участието на България в същата война на страната на победителите. На места паметниците на Съветската армия (особено когато статуята изобразява сам воин) са наричани Альоша по неофициалното наименование на паметника в Пловдив, станал известен с песента „Альоша“.

2011: Американски комикс герои 17 юни 2011: Скулптури на паметника, оцветени като американски комикс герои. На 17 юни 2011 г. статуите на скулптурната композиция от западната страна на паметника са оцветени като американски комиксови и попкултурни герои (от ляво на дясно): Маската, Жокерът, Върколакът, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд – символът на „Макдоналдс“, Капитан Америка, Робин – помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано в цветовете на американското, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът „В крак с времето“. Графитите предизвикват голям интерес сред гражданите на София, събитието е отразено и в световните медии[7] [8] [9], като анонимният художник е сравнен с Банкси. В същото време министърът на културата Вежди Рашидов нарича композицията вандализъм, някои интелектуалци защитават композицията, а други правят подписки срещу нея. [10] В първия работен ден на седмицата прокуратурата образува разследване за хулиганство срещу неизвестен извършител[11]. Графитите са премахнати в понеделник през нощта в присъствието на полиция, въпреки че това е обявено да стане сутринта на следващия ден.[12] Историята е представена в късометражния документален филм „В крак с времето“ на младия режисьор Антон Парталев. Във филма са представени гледните точки на авторите на графитите и на представители на русофилски организации в България.[13] През лятото на 2013 г. филмът печели втора награда на международния кино конкурс In Out Festival в Полша.[14] 2012: Анти-ACTA През нощта на 10 февруари 2012 г. върху лицата на съветските войници от паметника са сложени маски на британския революционер Гай Фокс, които се ползват като символ на хакерската група „Anonymous”. Постер с изображението е разпространен в мрежата като покана за демонстрацията на 11 февруари 2012 г. против споразумението ACTA. Според сайта Bnews паметникът на Съветската армия този път е приел вида и значението на „Паметник на анонимната армия“. [15] 2012: Пуси Райът На 17 август 2012 г. на главите на няколко от скулптурните фигури са поставени цветни качулки. Акцията е в подкрепа на групата Пуси Райът, членовете на която носят подобни качулки при своите изпълнения.[16] 2013: Ден за почит на жертвите на комунизма в България На 1 февруари 2013 г., в деня за почит към жертвите на комунизма в България, три от лицата на фигурите на паметника са оцветени в цветовете на националното знаме – бяло, зелено и червено.[16] 2013: Извинение за Прага '68 21 август 2013: Надписът в розово върху паметника е извинение за българското участие в окупацията на Прага през 1968 г. На 21 август 2013 г. паметникът на Съветската армия в София отново осъмва боядисан, като този път монументът е покрит изцяло в розова боя и е с надписи на чешки и български, съответно „Bulharsko se omlouva!!!“ и „България се извинява!!!“. По другите страни на паметника има призив „Извинете се, бе“ и „Прага '68“. Това е извинение към Чехия, по случай годишнината от потушаването на Пражката пролет в тогавашната Чехословакия.[17] Паметникът на съветските танкисти в Прага, боядисан в розово от чешкия художник Давид Черни[17] Към 09:30 ч. при паметника пристига патрулен полицейски автомобил, като любопитните присъстващи са помолени от полицаите да слязат, тъй като по думите им „става въпрос за местопроизшествие“, по-късно на мястото пристига още една полицейска кола и полицейски микробус, а монументът е обграден с полицейска лента. Късно вечерта, след полунощ, отново, както и друг път, доброволци от форум Русия-България на Светлана Шаренкова се заемат с почистването [18], като този път коментарите към тяхната експедитивна дейност по почистване е, че ще освободят арт пространството за нови изяви. На 22 август 2013 г. Русия официално призовава да има наказания за виновните за оскверняването на паметника и да се предприемат незабавни мерки това да не се случва в бъдеще. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин призовава да не се драматизира боядисването и заявява, че „България има международни ангажименти да поддържа тези паметници. Оскверняването на паметник е нещо, което не трябва да се случва. Смятам, че не бива да се предизвиква кой знае колко крайна реакция по този въпрос, защото институциите в България взеха незабавно мерки“.[19] 2014: „Слава на Украйна“ и „Долу ръцете от Украйна“ 23 февруари 2014: Акцията „Слава на Украйна“ по повод антиправителствените протести в Украйна. 2 март 2014: Надписът „Долу ръцете от Украйна“ по повод инвазията на руски войски на полуостров Крим. 12 април 2014 На 23 февруари 2014 г. паметникът осъмва с надписи „Слава Українi“ („Слава на Украйна“) и „Капутїн“ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на войник и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.[20] Солидарността с Украйна е изразена след седмици на тежки и окървавени антиправителствени протести в Украйна, отстояващи проевропейската ориентация на страната. На 23 февруари снимка на боядисания паметник става Снимка на деня в Евронюз със заглавието: „България: „Слава на Украйна“".[21] На 24 февруари Министерството на външните работи на Русия изразява възмущение и заявява „С чувство на дълбоко възмущение беше посрещната в Русия новината за поредния случай на вандализъм по отношение на паметника на Съветската армия в центъра на столицата на България, София, през нощта срещу 23 февруари“. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „провеждане на щателно разследване на този хулигански инцидент, привличане под отговорност на виновните в противоправните действия и предприемане на съответните мерки за привеждане на мемориала в ред“.[22] На 2 март паметникът отново осъмва изрисуван с надпис в защита на Украйна, този път като реакция на инвазията на руски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „Долу ръцете от Украйна“, като освен това е задраскано посвещението „На съветската армия освободителка от признателния български народ“.[23] На 12 април са нарисувани полски войник, развяващ българското знаме, както и украински войник до него. Под тях има червен надпис „KATYN 5.III'40“. Под централната статуя е написано (в бял цвят) „PUTIN, GO HOME!“ 2014: Надпис „Окупатори!“ и арест на извършителите На 7 септември 2014 г. през нощта четирима души, сред които и кандидат-депутатката от Реформаторския блок Марта Георгиева, са арестувани от органите на МВР, след като написали „Окупатори!“ върху паметника

От началото на прехода на България към демокрация паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще. В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа. Противниците му подчертават, че въпреки оказвания от Германия натиск, България, която е страна от Оста, не обявява война на СССР, а в началото на септември 1944 г. обявява неутралитет, като дава ултиматум на германските части да напуснат страната и започва да ги разоръжава. Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. Изтъква се и ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи. Застъпниците за паметника изтъкват, че все пак има загинали съветски войници на българска територия. След като България обявява война на Германия на 8 септември 1944 г., на 9 септември германски части преминават през граничния участък „Връшка чука“ и на 11 септември, след тричасово сражение, те завземат град Кула. Впоследствие около 160 съветски войници и офицери, загинват в боевете при Кула, срещу контраофанзивата на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите са погребани в района на градското гробище на Видин във поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от други гробни места на съветски военни, загинали при инциденти на територията на страната. През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех. През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.[4] През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.[5] Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която без да има сериозен повод навлиза на българска територия, вследствие на обявена едностранно война срещу България. Така от международноправна гледна точка съветската армия е агресор, а не освободител. Според ИК монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение. Инициативният комитет организира няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 – събитие под надслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник стои!“; 9 януари 2011 – шествие с плакати около паметника; 2 април 2011 – събитие под надслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“; 9 ноември 2012 „Стената падна, паметникът си стои“

На 4 октомври 1949 г. доминираният от БКП Министерски съвет с председател Васил Коларов приема решение за изработване на паметник на Съветската армия. Първата копка на бъдещия монумент е направена на 5 юли 1952 г., а при откриването през 1954 г. присъства съветският маршал Сергей Бирюзов. Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев, с идеята да символизира признателността на българския народ към съветските воини. Автори-архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх. Борис Капитанов. Автори-скулптори са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник график е Борис Ангелушев. Самият паметник представлява висока 37 м пресечена пирамида, върху която се извисява 8-метрова фигурна скулптурна композиция – съветски воин, български работник и майка с дете, изработена от Васка Емануилова и Мара Георгиева.[3] Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. Източният орелеф представлява композицията „Октомври 1917“, изработена от проф. Любомир Далчев по рисунка на Борис Ангелушев. Изобразени са матроси, войници, работници, девойки – тези, които сформират Съветската армия. Орелефът на южната страна представлява композицията „Тилът“ („Всичко за фронта, всичко за победата“) и показва целия съветски народ в тила, вложил всичките си усилия в помощ на своята армия. Работа е на скулптора Петър Дойчинов и колектив. На западния орелеф „Великата отечествена война на Съветския съюз“ е показан бойният устрем на Съветската армия във войната. Скулптор – Васил Зидаров и колектив

Паметникът на Съветската армия е паметник, разположен в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, посветен на съветската Червена армия. Построен през 1954 г., десет години след Съветско-българската война и Деветосептемврийския преврат от 1944 г., днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение, предназначение и бъдеще. След 2011 г. той става обект на няколко акции, най-често израз на протест спрямо политиката на бившия Съветски съюз и съвременна Русия. Хиляди привърженици на левите политически партии и движения и русофилските организации в България всяка година празнуват Деня на Победата, 9 септември 1944 г., 23 септември 1923 г. и други исторически дати, като поднасят венци и цветя и организират тържествени концерти и други мероприятия на паметника на Съветската армия в София

Изключителната храброст и упорство на червеноармейците, се съчетавали с крайна недисциплинираност и чудовищно пиянство: пиенето на водка било единствено, което помагало да понасят фронтовите несгоди. Даже неуморимите заградителни команди и наказателни взводове не успявали да удържат войниците от ексцесии, често смъртно опасни. Когато войниците от една бригада, пленили цистерна с чист спирт, те открили по нея огън и когато спиртът текнал от стотиците дупки, те налягали под струята за да пият. Много от тях се напили до безпаметност и за тяхно нещастие спирта се оказал метилов … Трима войници опитвайки се да направят подобно нещо с една огромна бъчва в една унгарска изба, просто се удавили във виното. Безразсъдността на съветските войници зад волана се е превърнала в легенда. Транспортната служба към тила поставяла табели „Намали или ще загинеш”, но шофьорите игнорирали това предупреждение – и наистина загивали. Владимир Гордин веднъж видял как три камиона от автоколона един след друг падат в пропастта. Прочети още : https://www.actualno.com/comments/bandcomments/614206 © Actualno.com

Около МОЧА да се изгради остъклена двуетажна тоалетна на два етажа За да може да пикаем върху главите на окупаторите При това условие МОЧА може да стои вечно!

Нека паметника остане за да имаме постоянно доказателство за руските лъжи! И на него да пише "Никой не ви вярва"

СъвеЦки окупатори, чемодан, вокзал, пошли нахой към Воронеж!!

Източна Прусия изживява терор и ужас, какъвто не е имало по тези земи от времето на Чингиз Хан. Макс Гастингс е един от ведущите британски историци. В новата си книга ‘Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945′, на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

Сега да им дадат по един парцал и да трият изцапаното, докато им уври главата!

наркоманки подкукоросани от Генов платил им дрогата

Единствените умрели от червената армия в България са 12 човека в Бургас Видели заключена цистерна със спирт, стреляли докато я пробият и пили до насита - спирта се оказал метилов

Тези момичета са герои - дадоха нов тласък на половин вековната борба на народа срещу руското робство в България

Уринирането пред паметника на Съветската армия ще се превърне в най голямата туристическа атракция

Направили са го поради неграмотност. Същите тия момиченца драскат наред из София. Когато няма никой под шапката е лошо!

Моча е препикаван от милиони българи

Унищожиха Третото Българско Царство и го замениха с колония или губерния по тяхно му Първо изкараха от затворите криминалните престъпници и ги направила милиционери Паметникът им да стои за да има къде да пикаем с кеф

Редовно го препикавам след пет бири в събота вечер

Нека паметника остане за да имаме постоянно доказателство за руските лъжи! Идеята да се посещава като туристическа атракция след изпиване на големи количества бира не е лоша

Паметник на световни убийци! Крайно време е да се събори тази плюнка!

Малки пикли

Публикувано във факти.бг: Близо 24 млрд. лв. са постъпленията в НАП за 2019 г. Защо да ги даваме за подръжка за паметници на чужди войски, навсичко отгоре и неприятелски

Динамит, а не спрей е необходим за това позорно петно в центъра на София.

Ест моча , ест проблеми , нет моча , нет проблеми !

Дали когато са драскали,в главите на децата са бушуващи,сащите гласове,страси и политически пристрастия като вашите.едва ли.те са просто деца ,и си драскат.а дали е трябвало да бъдат задържани,задължително.вдички Вие бихте желали същото,ако надраскат колата Ви,примерно

Паметника е стар и се саморазрушава и може да нарани някого

Който и да подаде съдебен иск в съдъ ще спечели делото, защото: Има закон забраняващ комунистическите символи Има закон забраняващ събирането на руски агенти около русски паметници Има закон забраняващ паметници на чужда войска Паметника е в разрез с ЗДП, ЗМП, ЗЧС, и мн други закони

Другари, децата на 10 12-15 Ви показват какво да правите от 30г. а вие сте мишки и плужеци. Мрете по-бързо, за да дойде ново време

Няма място в България паметник на чужда войска и то на центъра на София

След 10 години няма да има ни русия ни паметник, защото всички комунисти ще са умрели