"Време за промяна": Зеленски обяви смяната на Залужни, Сирски поема командването
2024 година може да бъде успешна за Украйна само ако има ефективни промени в основата на нашата отбрана, която са Въоръжените сили на Украйна, заяви украинския президент
Обратно в новинатаКоментари - "Време за промяна": Зеленски обяви смяната на Залужни, Сирски поема командването | Днес.dir.bg
Коментари
"Ние модерните пълноправни европейци" - забавно. Как е сухопътният Шенген, "пълноправният"?
Първата победа на Сиренцето след назначението ще е падането на Авдеевка. Ще има велика месна отбрана, накрая велика победа и после реч на Зеленият потник - Авдеевка е в мислите и сърцата ни, Русия не може да ги превземе :-). Предсказвам ви бъдещето, което се потваря от Мариупол насам, подобно на както Слънцето изгрява от изток.
Имало едно време една държавица. Президентът ù бил вече стар и неактуален. Заменили го с един млад, наперен и много послушен. (може и напушен) Стареца си сбира багажа от кабинета, а младока любезно го изчаква. Събрал си багажеца и казал на младока: - Когато стъпих в този кабинет и аз бях наперен като теб, а предшественика ми стар като мен сега. Той ми остави три номерирани плика. И аз ти оставям тези три плика със съвети! Когато нещата тръгнат на зле отваряй ги, може да ти помогнат! Когато стареца си тръгнал, младокът дръпнал една черта и си казал – какво ли може да ме съветва този попърдак. Минало малко време. Държавицата я нагазила една СВО и нещата тръгнали на зле. На младока и белото не помагало. Тогава се сетил за трите плика – защо да не види какво пише там. Речено сторено – отваря плик №1 и чете: Обяви тотална мобилизация! Прави нашия красавец мобилизацията и нещата се позакрепили, ама съвсем за малко и ставали все по зле. Обаче той вече знае пътеката – отваря плик №2 и чете: Подменяй/разменяй министрите и главнокомандващите! Ситуацията, уж за момент се подобрила, но тръгнала още по бързо на зле! Нашия пишман президент, без да се бави отваря и третия плик и чете: Номерирай си три плика и си напиши завещанието!
И тоя се променя! Заслужено беше авторитет в армията, Сирски едва ли ще го замени, като такъв. Да не говорим, че огромната част дори на полевите командири , е дело на Залужни! Зеленски успешно се освобождава от тези, които вършат работа. Арестович, Залужни, Резников, редица други имена.... Накрая, те ще го трупат!
Полную версию разговора смотрите в эфире Первого канала в пятницу, 9 февраля, в 07:00, а также на сайте Первого канала 1tv.ru .... «Сама персона Карлсона и его приезд в Россию, интервью с Путиным – это событие, которое вызвало такой, особый резонанс. НЕ ТОЛЬКО в АМЕРИКЕ, но и у нас в стране. Резонанс иногда, скажем так зашкаливающий» Дмитрий Песков
Ново пушечно месо им трябва на укрите, а не смяна на командването. Залужни вижда реално ситуацията на бойното поле и загубите, които украинците понасят. Предполагам това не се харесва на наркомана. За него е важно да се показва пред тези, които му плащат. Животът на украинските военни не струва нищи. Предполагам такъв ще е и новия Сирски.
Амииии, успех! Но според мен Залужни беше най-кадърния. Както и Арестович сред пропагандистите. Елеминирай по-кадърните от теб от пътя, та да ти гледат сеира! Реално мисля, че му прави услуга. Така Залужни не ще е на масата, когато кръчмарят дойде за сметката!
Самая Могучая си е взела 20% от Украйна, засега. За нея реалностите, за вас победите в Метавселената. Нека всички са щастливи и да има мир. Слама на Украйна!
Ами Залужни не успя да освободи Украйна. Много ясно, че президента Зеленски ще го смени с по-опитен генерал.
На 24. 09. 1942 г. Хитлер уволнява началника на генералния щаб Халдер, заради неуспешната офанзива в Кавказ, (заради армията на Лист, който също е уволнен), въпреки всичките им предишни успехи. Назначава Цайцлер. След операцията Яш/Кишинев, изхвърля Цайцлер и назначава "временно" Хойзингер. След атентата на 20 юли 44та, Хойзингер е изритан и шеф на генщаба става Гудериан. На 28. 03. 45 Гудериан е изхвърлен. Началник шаб става Кребс. Малко по-късно.... всеки знае как свършва операта. ПОнякога смените не помагат. Още по малко, когато си забравил с кого си имаш работа. Няма как. Единственото което можеш да постигнеш, е да се овъргаляш още повече в собствените си лайна. Друго не. Факт! Питайте чичо ви Адолф.
Каквото да става крайният резултат е ясен-гуй за Раша ,два за Пусин,три за родните балалайки!
Арестович е доста умно момче и има реалистични идеи за това как да се реши войната, но той е разумен, сега такива не ги слушат, още са на фаза ЛУДОСТ. Нека мине тоталната мобилизация, още 3-4 години да повоюват, да приключат и с това месценце и ще почнат да слушат такива като Арестович. Дето се казваше в един филм, най-добрите УРОЦИ са тези научени с КРЪВ. Спомням си в началото докато Арестович беше главен пропагандист какви ги говореше за Руските загуби, как печелили, после Зеленият идиот като го разкара, чистосърдечени си призна, че е лъгал като за световно :-).
Големи напъни, голямо чудо. Който и да е на чело на армията на Незалежната е все тази. Няма смисъл от повече безмислени напъни или наистина се цели война до посления украинец. Жалко, че една държава изчезна за да се начеше крастата на задокеанските вождове.
Мдаааа много територия превземат, хеле пък под и около Авдеевка, която дира всеки ден ни уведомява, колко е зле и как става все по-напрегната обстановката там и аха, аха да падне...след три дни. А да питаме ли за Кринки, едно село от 3 кв. км където на Теплински солдатите му вече три месеца газят в калта на околностите му и обикалят като петел бобено зърно, без нищо да могат да направят на един взвод на ВСУ. )))))))
Казах ти да спреш с лепилото. Ф-ките идват, верно. Но като недвижима собственост. Т.е. идват на влакове до полската граница, после директно за скрап. Вече е пита тая бира.
Разбра ли се в крайна сметка защо го сменя извън напудрените фрази за "промяна"? все тая! Месото им свърши. Дир, няма ли за какво друго да пишете? Повечето български граждани не са загрижени за съдбата на Залужни и Украйна, и не се интересуват от зеления наркоман и неговите глупости. Напишете за неправилното паркиране, например. Тротоарите са се превърнали в безплатни паркинги...
15 млд.лв за здраве 20млд.лв за пенсии 150 млд.лв за огромна държавна бюрокрация с русофилистици. Всички тези пари потъват,а трябва да се дават на Украйна за оръжия,снаряди ракети,патрони. Украйна и борбата и с империята на злото и терора, надвиснал над Европа. Резултатите от изхранването на болно недъгава икономически безполезна прослойка с паразити у нас е негативен.Никой не бива да стои безучастен пред терора и окупацията.Ние модерните пълноправни европейци,членове на ЕС и НАТО е наше задължение да помогнем на Украйна с пари,техника,оръжия и дори с жива сила.Друг изход няма!Да сме солидарни с цивилизационният избор с/у злото да сме благодарни,че наши момчета и момичета не загиват.Да дадем шанс на Украйна и героят Зеленски за да има утре България за да задържим заплахата под контрол и далеч от границите си.Слава Украина.Русишкапут.
Не е далече денят, в който заглавието на новината ще е " Залужни смени зеленски". Въпрос на време е. Два месеца? Три?
EUR 1,960000 USD1,849400 GBP2,332000 CHF2,114100 AUD 1,196000 CAD 1,375000 100 рубли=1,99 Български лева Средна пенсия в Магучая =393,38 Български лева
Малко търпение, те и Леопарди не бяха изтрелвали в космоса, но около Работино има вече цяло Гробище на Немски котки :-). Има си ред господине, първо да дойдат Ф-ките, после да се открие ловният сезон, после ще има видео материали на горящи Ф-ки, не го бъркате с "Горещи мацки". Лека вечер!
часа по късно….:))) Жалки Лей берасткиии отрепки…. Тази плоча я завъртях те когато Хамериканците удариха с хаймърса Ил 76 с азовците за да покривите медийното пространство Сега искате утре всички да говорят за Наркомана как е уволнил нациста За да изместите Интервюто с Путин от гейските Ви задници… Уви прозрачни сте Шах и Мат ! 70 мил гледах трейлъра предвижданията са 500 мил минимум утре .. Да гледат така че 2 години лъжи и измами приключиха ….. Няма значение кой ще подпише капитулацията на нацистите ….. Господ си знае работата !
Сменят, защото няколко пъти бе подметнато от руска страна, че са отворени за преговори за мир само че с.. Залужни. Никакви натовци или наркомана.. А странно, на кадрите от Вашингтон където Зе ения се качваше по някви стълби, в казър влезе и двойника му...
Стига с този зелен клоун-- писна ни от неговите простотии и вашето лизане на задници !!! Като НЕ ставате за журналисти--върнете се на село и садете картофи и тикви !!!
Момчил Дойчев за ФрогНюз: Дезинформацията на Кремъл цели полезните идиоти да чакат Червената армия за трето освобождение 10.02.2024 Доц. д-р Момчил Дойчев Източник: БГНЕС "Само за миналата година Руската федерация е инвестирала 1 млрд. долара за хибридната си пропагандна война против западната цивилизация. Според британските служби 78 милиона долара са били предадени на проруските български проксита, агенти и шпиони. Целта е обезоръжаване на българите и активиране на българските политически неграмотни "полезни идиоти" и "дебили" да чакат на Орлов мост Червената армия за "трето освобождение". Путин – това е война! Но ако не победим, над целия свят ще настъпи мрак". Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Момчил Дойчев, съпредседател на Атлантическия съвет. Ето и цялото интервю: Полицейски служител от ГДБОП бе арестуван, като обвиненията са за шпионаж в полза на Русия. Преди това петима българи бяха обвинени - и са съдени, във Великобритания отново за шпионаж в полза на Русия. България пък експулсира десетки служители на руското посолство у нас, както и руски църковни служители. Колко сериозни можем да предполагаме, че са руските мрежи на влияние у нас? Аз мисля, че това е само върхът на айсберга. Всъщност от 1944 г. България е превзета държава и всички институции бяха преобърнати с хастара по съветски образец, заети от кадри, верни на Москва и служещи преди всичко на нейните интереси. Както се хвалеше другарят Тодор Живков: "Държавна сигурност работи като филиал на КГБ". Промяната, започнала през 1989 г., изобщо не се отрази съществено на кадровия състав на службите. Просто смениха табелките и кадрите останаха по същество същите. Получи се нещо, добре описано в книгата на колегата Момчил Методиев като предимство, което се предава по наследство. С други думи старата система се възпроизвеждаше и с новите кадри, които се обучаваха и се обучават във висши учебни заведения, в които водещите преподаватели са същите хора, обучени и досега обслужващи интересите на Москва. Не бе извършена лустрация, досиетата се отвориха при това не напълно с почти четвърт век закъснение и най-лошото е, че тези кадри със старо аналогово мислене в дигиталната епоха поради идеологическа обремененост и недостатъчна съвременна компетентност не са под истински институционален и политически контрол или ако има такъв, той им пречи да си вършат работата. Помним как един добре написан, макар и доста меко, доклад за руското проникване и влияние у нас беше смачкан от управляващите преди няколко години и руската хибридна заплаха задълго бе заметена и скрита под чергата. Всички разкрития за руските терористични атаки в българските военни заводи бяха успешно прикрити с помощта на прокуратурата и ако не бяха нашите партньори, и досега щяхме да вярваме, че става дума за технически грешки, а г-н Гебрев и хора около него са отровени със салата от рукола, а не с Новичок. Министърът на отбраната Тодор Тагарев посочи, че има сили, които инвестират значителни ресурси във враждебно влияние в нашата страна. Съществува ли според Вас в широката общественост разбирането, че това влияние е силно изразено на информационния фронт? Само за миналата година Руската федерация е инвестирала 1 милиард долара за хибридната си пропагандна война против западната цивилизация – основно против САЩ и Европейския съюз, включително и против "вражеска България". Според британските служби 78 милиона долара са били предадени на проруските български проксита, агенти и шпиони. Според информация от френските и швейцарските служби тази сума е даже още по-голяма. Парите се насочват към руските хора в службите, медиите, към политици и държавни администратори на ключови позиции, които са вербувани от огромната агентура, която работеше в руското посолство по линия както на ФСБ, така и на ГРУ. Особен интерес представляват военните тайни на НАТО и промиването на съзнанието на българите с вековните лъжи на руската пропаганда, за "вечната освободителка Русия", за "вековната неблагодарност на българите", които трябва да се кланят непрекъснато на мнимите си "освободители". Това дава основание да твърди, че ние сме все още пленена, превзета или както се изразява Деян Кюранов - "захваната държава". Но "широката общественост" не знае или не се интересува от това, нейната гражданска активност се проявява едва когато явно усети, че отново са я ударили яко по джоба. Така стана при първия организиран от комунистическата номенклатура фалит на България през 1989-1990 г., така стана и след втория организиран от вече посткомунистическа олигархия фалит през 1996-1997 г., така стана, макар и по други причини и през 2014 г. и през 2020 г. А зад гърба на общественото мнение властващите ченгета винаги ще използват "вековната злоба на роба - единствено само за джоба", както поетът-сатирик Радой Ралин отговори постмортем на комунистическия поет Гео Милев. Президентът Румен Радев говори за нов проект, който е силно вероятно да се превърне в политическа партия - “Трети март”. Ще видим ли хората в този проект да повтарят руския наратив? Това е абсолютно ясно и абсолютно неизбежно. Делян Пеевски говори за огромен кеш, натрупан в президентството по време на служебните правителства на Радев и безвремието на безконтролната му власт. За какво друго могат да се използват тези пари? А парите, "усвоени" от явно неизгодната за България сделка с "Боташ"? Очевидно е, че острата проруска и следователно антибългарска партия, носеща лицемерно името "Възраждане", не може заедно с БСП да запълнят мнимия политически вакуум, за който вещаят проруските социолози и идеолози. Този вакуум още не се е появил, но има достатъчно политически "девствени дебили", както ги определя техния професор, и маса „полезни идиоти“, които да се подведат и тръгнат под чуждото знаме на този антибългарски по същество проект. Създателят на фразата "полезни идиоти"– главатарят на руската комунистическа контрареволюция от 1917 г. определя тези идиоти като хора, които "сами първо ще купят от нас въженцето, на което после ние с удоволствие ще ги обесим“. Но нали идиотите никога няма да свършат. Ще цитирам още един апостроф от Радой Ралин, този път на Вазов: "Спокойно гледам в бъдещето ази" – "И там ще има нужда от гавази". За по-младото поколение, което не знае старите хубави думи в българския език – гавазин е нещо като "бодигард“, ама в много негативен смисъл телохранител.
Известен руски учен опровергава Путин от А до Я. "Теорията" му за Русия и войната се оказва бълнуване 10.02.2024 Проф. Елена Сенявска Стихват, но все още се чуват коментари за интервюто на руския президент Владимир Путин, дадено на американския журналист Тъкър Карлсън. Разговорът, който през 80% от времето на срещата бе монолог на Путин. За пореден път той се разпростя за историческите предпоставки, които аргументират нашествието на руската армия на украинска територия. Неистово диктаторът от Кремъл се опитваше да убеди, че войната не е започнала Русия, а „колективния Запад“. Предлагаме ви уникален текст от известния руски учен проф. Елена Сенявска, експерт по военна история на Русия и СССР, преподавател в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, член на Института по история към Руската академия на науките. В свой труд за психологията на войните тя пише: „Всъщност цялата история на Русия през ХХ век може да се проектира от гледна точка на постепенната милитаризация на общественото съзнание поради проникването на характерните черти на бойната психология в гражданската среда. Милиони преки участници във войни, които оказаха огромно влияние върху тях, връщайки се към мирния живот, внесоха в него преживяното по време на войната, променен мироглед и психология, влияещи на обществото като цяло. Русия преживя няколко ужасни войни през ХХ век. Най-дългите и кръвопролитни бяха двете световни войни. Но „междувоенният“ период също се оказа изпълнен с почти непрекъсната поредица от различни видове въоръжени конфликти. От тях най-трудна за съдбата на страната беше гражданската война, която израсна от Първата световна война и двете революции (става дума за тези от 1905 и 1917 г. – б.а.). Това вече се е случвало в руската история. Периоди на граждански борби, вълнения, селски войни, кървави революции - всичко това са видове вътрешна конфронтация, които винаги водят до отслабване на държавата и носят страдание на милиони хора. ХХ век за Русия се оказа особено наситен не само с конфронтация с външния свят, но и с най-тежката вътрешна борба, приближаваща се до ръба на гражданската война или дори преминавайки я. И неволно идва на ум мисълта за тясната връзка между вътрешните борби и гражданските борби с милитаризацията на съзнанието, причинена от това, че обществото е постоянно в състояние или „на ръба“ на война. Всяка война е ужасна, но психологията на гражданската война е особено ужасно явление. Търсенето на враг отвън се премества вътре в страната, понятията „приятел или враг” губят предишното си определение и тогава всеки може да се окаже „враг”, а критериите за „чуждост” постоянно се променят и разширяват. Общото подозрение и страх, утвърдени в съветското общество в продължение на много десетилетия, са пряко следствие от този процес. Терорът на Сталин от 30-те години на миналия век е продължение на революционния терор и терор от 20-те години. Това по някакъв начин продължава в новото време. Пренебрежението към човешкия живот е трайно установено в общественото съзнание. Решаването на всички проблеми със „сурови мерки“ логично се вписва в специалния манталитет, развил се по време на войната, чиито носители са преди всичко онези, които сами са участвали във военни действия и са се научили да проливат кръв - своя и чужда, за които стойността на човешкия живот от гледната точка на придобития опит изглежда доста съмнителна. Дори задачите на мирното възстановяване бяха решени с помощта на стари, "разрушителни" методи, ефективни именно поради тяхната разрушителност. Терминологията от онези години - „цялата страна е военен лагер“, „вражеско обкръжение“ и т.н., отразяваща международната ситуация и позицията на Съветска Русия в нея, отразява и психологията на обществото, което не може да се раздели с наскоро преживяни войни и продължава да съществува в „мобилизационно” състояние, настръхнало срещу целия свят, и срещу себе си. Икономиката, политиката, дори културата бяха и отново са пропити от „духа на войната“. Широко разпространените военизирани масови и дори спортни събития, популярните песни с революционно и военно съдържание са неговите външни, най-забележими атрибути. Така е било между двете световни войни. Тази ситуация с някои особености се повтори като цяло след Великата отечествена война, която нанесе тежки, незаздравяващи рани на народа и страната. Поколението, излязло от войната, има силно обременено съзнание. Това беше поколение победители, които спасиха страната си от унищожение, човечеството от заплахата от фашистко поробване, които дадоха огромни жертви на олтара на Отечеството и затова наистина имаха пълното право да вярват, че не са живели живота си напразно. Но именно затова днес се абсолютизира придобития във войната опит, като го смята за мярка за ценности в цивилния живот, налагайки го в мирни условия. Установяването на милитаризирано съзнание в съветското и сега в руското общество беше улеснено не само от преките му носители, пострадали от своите възгледи и вярвания по фронтовете на Първата и Втората световни войни, но и от разцепването на света на блокове от държави, последвало непосредствено „гореща” война и конфронтацията им в „студената война”. Може би едва в началото на 70-те години на миналия век, заедно с военно-политическото „разведряване“, се наблюдава известно намаляване на психологическото напрежение в обществото. Въпреки че не е необходимо да се говори за премахването на комплекса „военен лагер“, заобиколен от врагове: властите оправдаха нарастващите икономически затруднения в страната с необходимостта от укрепване на отбраната, а хората все още бяха готови да направят материални жертви, „само да няма война“. Ситуацията рязко се влоши в резултат на груба политическа грешка на властите, които се включиха в деветгодишна афганистанска авантюра, завършила с тотално поражение. Първата световна война, която беше неуспешна за Русия, се превърна в тежък вътрешен катаклизъм, от който страната излезе по пътя на жестока диктатура и радикална промяна на всички ценности и социални отношения. Неговите ветерани се оказват не само „изгубено“ поколение, но и „разцепено“ поколение, смляно от воденичните камъни на Гражданската война. Войниците на фронтовата линия на победилата за Русия Велика отечествена война не се превърнаха в „изгубено поколение“ като ветераните от Първата световна война, които не можаха да разберат защо се бият. Но тази болест засегна до голяма степен техните внуци, които изпълняваха своя „интернационален дълг“. Последиците от афганистанската война за СССР, въпреки различията в мащаба и историческите условия, се оказаха сходни с резултатите от Първата световна война за Руската империя: и двете войни доведоха до вътрешни катаклизми и разпадането на държавата, и двете войни формираха поколение, което мислеше като за изгубен живот. Неизбежният посттравматичен синдром за афганистанските ветерани след всяка война се влошаваха от кризата на духовните ценности, както се е случвало неведнъж в историята след несправедливи и безсмислени войни. Съветско-афганистанската война, наред с други негативни последици, породи „афганистанския синдром“, едно от проявленията на който беше отказът от мирен живот от много ветерани, търсенето на прилагане на своя военен опит. Поколението на „афганистанците“ също така се оказа раздвоено, разпръснато в „горещи точки“, където бившите съратници често се бият помежду си на страната на противоположни сили. А перестройката и разпадането на СССР породиха доста такива точки, включително Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия, Таджикистан... а в днешно време и в Африка. Конфликтът в Чечения, който се превърна в най-голямото огнище на гражданска война в постсъветското пространство, се оказа особено трагичен. За първи път в този вид конфликт редовните руски въоръжени сили бяха използвани в масов мащаб, а размерът на загубите се доближи до тези от афганистанската война. И днес определено можем да говорим за напълно оформен „чеченски синдром“. Според професионалните психолози той е много по-опасен от афганистанския. Причините за това са няколко. Сред тях е самият характер на войната, която, за разлика от афганистанската, се водеше на собствена територия с част от своя народ; отношението към нея в обществото (и особено в медиите) първоначално беше негативно; и накрая, пълна липса на система за рехабилитация на бойци, която е съществувала под една или друга форма през 80-те години. И до ден днешен руското общество живее с тежестите на военизирано съзнание, поддържано винаги на ръба на военен конфликт. Макар и в голяма степен неосъзнато, но то се деформира по начин, който води назад и надолу". Това важи за всеки следващ военен конфликт, който започва или в който участва руската армия. Последствията могат да бъдат още по-тежки, пишат и други руски учени по повод военната интервенция в Украйна. Теорията на Путин за справедливата война на Русия срещу независима държава или "колективния Запад" са бълнуване на болен човек. Все по-очевидно е. * Елена Спартаковна Сенявская (родена на 5 юли 1967 г., Москва, СССР) е руски историк, специалист по военна история на Русия от 20 век, социална история, история на ежедневието, историческа психология, военна психология, военна социология. Основател и директор на научната школа „Военноисторическа антропология и психология”. Доктор на историческите науки, професор, водещ научен сътрудник в Института по руска история на Руската академия на науките, почетен доктор на Петрозаводския държавен университет (2020)[1]. Лауреат на Държавната награда на Руската федерация за млади учени за изключителни постижения в областта на науката и технологиите
Известен руски учен опровергава Путин от А до Я. "Теорията" му за Русия и войната се оказва бълнуване 10.02.2024 Проф. Елена Сенявска Стихват, но все още се чуват коментари за интервюто на руския президент Владимир Путин, дадено на американския журналист Тъкър Карлсън. Разговорът, който през 80% от времето на срещата бе монолог на Путин. За пореден път той се разпростя за историческите предпоставки, които аргументират нашествието на руската армия на украинска територия. Неистово диктаторът от Кремъл се опитваше да убеди, че войната не е започнала Русия, а „колективния Запад“. Предлагаме ви уникален текст от известния руски учен проф. Елена Сенявска, експерт по военна история на Русия и СССР, преподавател в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, член на Института по история към Руската академия на науките. В свой труд за психологията на войните тя пише: „Всъщност цялата история на Русия през ХХ век може да се проектира от гледна точка на постепенната милитаризация на общественото съзнание поради проникването на характерните черти на бойната психология в гражданската среда. Милиони преки участници във войни, които оказаха огромно влияние върху тях, връщайки се към мирния живот, внесоха в него преживяното по време на войната, променен мироглед и психология, влияещи на обществото като цяло. Русия преживя няколко ужасни войни през ХХ век. Най-дългите и кръвопролитни бяха двете световни войни. Но „междувоенният“ период също се оказа изпълнен с почти непрекъсната поредица от различни видове въоръжени конфликти. От тях най-трудна за съдбата на страната беше гражданската война, която израсна от Първата световна война и двете революции (става дума за тези от 1905 и 1917 г. – б.а.). Това вече се е случвало в руската история. Периоди на граждански борби, вълнения, селски войни, кървави революции - всичко това са видове вътрешна конфронтация, които винаги водят до отслабване на държавата и носят страдание на милиони хора. ХХ век за Русия се оказа особено наситен не само с конфронтация с външния свят, но и с най-тежката вътрешна борба, приближаваща се до ръба на гражданската война или дори преминавайки я. И неволно идва на ум мисълта за тясната връзка между вътрешните борби и гражданските борби с милитаризацията на съзнанието, причинена от това, че обществото е постоянно в състояние или „на ръба“ на война. Всяка война е ужасна, но психологията на гражданската война е особено ужасно явление. Търсенето на враг отвън се премества вътре в страната, понятията „приятел или враг” губят предишното си определение и тогава всеки може да се окаже „враг”, а критериите за „чуждост” постоянно се променят и разширяват. Общото подозрение и страх, утвърдени в съветското общество в продължение на много десетилетия, са пряко следствие от този процес. Терорът на Сталин от 30-те години на миналия век е продължение на революционния терор и терор от 20-те години. Това по някакъв начин продължава в новото време. Пренебрежението към човешкия живот е трайно установено в общественото съзнание. Решаването на всички проблеми със „сурови мерки“ логично се вписва в специалния манталитет, развил се по време на войната, чиито носители са преди всичко онези, които сами са участвали във военни действия и са се научили да проливат кръв - своя и чужда, за които стойността на човешкия живот от гледната точка на придобития опит изглежда доста съмнителна. Дори задачите на мирното възстановяване бяха решени с помощта на стари, "разрушителни" методи, ефективни именно поради тяхната разрушителност. Терминологията от онези години - „цялата страна е военен лагер“, „вражеско обкръжение“ и т.н., отразяваща международната ситуация и позицията на Съветска Русия в нея, отразява и психологията на обществото, което не може да се раздели с наскоро преживяни войни и продължава да съществува в „мобилизационно” състояние, настръхнало срещу целия свят, и срещу себе си. Икономиката, политиката, дори културата бяха и отново са пропити от „духа на войната“. Широко разпространените военизирани масови и дори спортни събития, популярните песни с революционно и военно съдържание са неговите външни, най-забележими атрибути. Така е било между двете световни войни. Тази ситуация с някои особености се повтори като цяло след Великата отечествена война, която нанесе тежки, незаздравяващи рани на народа и страната. Поколението, излязло от войната, има силно обременено съзнание. Това беше поколение победители, които спасиха страната си от унищожение, човечеството от заплахата от фашистко поробване, които дадоха огромни жертви на олтара на Отечеството и затова наистина имаха пълното право да вярват, че не са живели живота си напразно. Но именно затова днес се абсолютизира придобития във войната опит, като го смята за мярка за ценности в цивилния живот, налагайки го в мирни условия. Установяването на милитаризирано съзнание в съветското и сега в руското общество беше улеснено не само от преките му носители, пострадали от своите възгледи и вярвания по фронтовете на Първата и Втората световни войни, но и от разцепването на света на блокове от държави, последвало непосредствено „гореща” война и конфронтацията им в „студената война”. Може би едва в началото на 70-те години на миналия век, заедно с военно-политическото „разведряване“, се наблюдава известно намаляване на психологическото напрежение в обществото. Въпреки че не е необходимо да се говори за премахването на комплекса „военен лагер“, заобиколен от врагове: властите оправдаха нарастващите икономически затруднения в страната с необходимостта от укрепване на отбраната, а хората все още бяха готови да направят материални жертви, „само да няма война“. Ситуацията рязко се влоши в резултат на груба политическа грешка на властите, които се включиха в деветгодишна афганистанска авантюра, завършила с тотално поражение. Първата световна война, която беше неуспешна за Русия, се превърна в тежък вътрешен катаклизъм, от който страната излезе по пътя на жестока диктатура и радикална промяна на всички ценности и социални отношения. Неговите ветерани се оказват не само „изгубено“ поколение, но и „разцепено“ поколение, смляно от воденичните камъни на Гражданската война. Войниците на фронтовата линия на победилата за Русия Велика отечествена война не се превърнаха в „изгубено поколение“ като ветераните от Първата световна война, които не можаха да разберат защо се бият. Но тази болест засегна до голяма степен техните внуци, които изпълняваха своя „интернационален дълг“. Последиците от афганистанската война за СССР, въпреки различията в мащаба и историческите условия, се оказаха сходни с резултатите от Първата световна война за Руската империя: и двете войни доведоха до вътрешни катаклизми и разпадането на държавата, и двете войни формираха поколение, което мислеше като за изгубен живот. Неизбежният посттравматичен синдром за афганистанските ветерани след всяка война се влошаваха от кризата на духовните ценности, както се е случвало неведнъж в историята след несправедливи и безсмислени войни. Съветско-афганистанската война, наред с други негативни последици, породи „афганистанския синдром“, едно от проявленията на който беше отказът от мирен живот от много ветерани, търсенето на прилагане на своя военен опит. Поколението на „афганистанците“ също така се оказа раздвоено, разпръснато в „горещи точки“, където бившите съратници често се бият помежду си на страната на противоположни сили. А перестройката и разпадането на СССР породиха доста такива точки, включително Нагорни Карабах, Приднестровието, Абхазия, Таджикистан... а в днешно време и в Африка. Конфликтът в Чечения, който се превърна в най-голямото огнище на гражданска война в постсъветското пространство, се оказа особено трагичен. За първи път в този вид конфликт редовните руски въоръжени сили бяха използвани в масов мащаб, а размерът на загубите се доближи до тези от афганистанската война. И днес определено можем да говорим за напълно оформен „чеченски синдром“. Според професионалните психолози той е много по-опасен от афганистанския. Причините за това са няколко. Сред тях е самият характер на войната, която, за разлика от афганистанската, се водеше на собствена територия с част от своя народ; отношението към нея в обществото (и особено в медиите) първоначално беше негативно; и накрая, пълна липса на система за рехабилитация на бойци, която е съществувала под една или друга форма през 80-те години. И до ден днешен руското общество живее с тежестите на военизирано съзнание, поддържано винаги на ръба на военен конфликт. Макар и в голяма степен неосъзнато, но то се деформира по начин, който води назад и надолу". Това важи за всеки следващ военен конфликт, който започва или в който участва руската армия. Последствията могат да бъдат още по-тежки, пишат и други руски учени по повод военната интервенция в Украйна. Теорията на Путин за справедливата война на Русия срещу независима държава или "колективния Запад" са бълнуване на болен човек. Все по-очевидно е. * Елена Спартаковна Сенявская (родена на 5 юли 1967 г., Москва, СССР) е руски историк, специалист по военна история на Русия от 20 век, социална история, история на ежедневието, историческа психология, военна психология, военна социология. Основател и директор на научната школа „Военноисторическа антропология и психология”. Доктор на историческите науки, професор, водещ научен сътрудник в Института по руска история на Руската академия на науките, почетен доктор на Петрозаводския държавен университет (2020)[1]. Лауреат на Държавната награда на Руската федерация за млади учени за изключителни постижения в областта на науката и технологиите
А сега напиши и какво може да се купи с тая пенсия? Нарича се покупателна способност и е 100 пъти по важна от размера на заплати и пари. Друг е въпроса, че лъжеш - средната пеннсия в Русия е 320 USD или 580 лева. В България е 450 USD или 846 лева. покупателна способност в Русия Мляко (1 литър) 1.50 BGN - 386 литра с 1 пенсия Пресен бял хляб (500гр) 0.92 BGN - 630 хляба с 1 пенсия Яйца (12) 2.10 BGN - 3314 яйца с 1 пенсия Местно сирене (1 кг) 14 BGN - 41 кг сисрене с 1 пенсия Вода (1,5 литра бутилка) 0.92 BGN - 630 бутилки с 1 пенсия покупателна способност в България Мляко (1 литър) 2.60 BGN - 325 литра с 1 пенсия Пресен бял хляб (500гр) 1.60 BGN - 528 хляба с 1 пенсия Яйца (12) 4.80 BGN (2.60-7.20) - 2115 яйца с 1 пенсия Местно сирене (1 кг) 16 BGN (9.00-30) - 52 кг сирене с 1 пенсия Вода (1,5 литра бутилка) 1.60 BGN - 530 бутилки с 1 пенсия
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}