Коментари - ВМРО-ДПМНЕ обяви въпроса за референдума, свързан с Договора за приятелство с България | Днес.dir.bg

5 април 1886г- подписан е Топханенският акт Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград, където е подписан на 24 март 1886) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили – гаранти на Берлинския договор (Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз. Споразумението урежда управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на силите. По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг, в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българо-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания.

Бегай при събратята резаци - ще се радват на белия ти гъз !

ТОПХАНЕНСКИ АКТ ОТ 5 АПРИЛ 1886 г. Силите се съгласяват да приемат още отсега постановленията на спогодбата относително работите на Източна Румелия, тъй както те са формулирани по-долу и да бъдат незабавно обнародвани под тази форма и турени в действие. Главното управление на Източна Румелия ще се повери на Българския княз, съгласно чл. 17 от Берлинския договор: Докогато управлението на Източна Румелия и онова на Българското княжество са в ръцете на едно само и също лице мусюлманските села от Кърджалийския кантон, както и мусюлманските села находящи се в Родопската част и оставени досега вън от администрацията на Източна Румелия, ще се отделят от тази област и ще се управляват направено от Императорското правителство, и то в замяна на правото на Високата Порта, поставено в първата алинея на чл. 15 от Берлинския договор. Определението границата на тоя кантон и на въпросните села ще стане от една техническа комисия, назначена от Високата порта и Българския княз. То ще се извърши на мястото и при това ще се вземат в съображения най-добре стратегическите условия, нужни за интересите на Императорското правителство: За да се обезпечи вечно редът и тишината Източна Румелия, както и благоденствието на всичките поданици Негово Императорско Величество Султана, живущ в тази област една комисия назначена от Високата порта и Българския княз, се натовари да изучи Органическия Устав и да го измени съгласно изискванията на положението на местните нужди. Всичките интереси Императорското Отоманско Становище същи ще се вземат под внимание. Тази комисия във един срок от 4 месеца ще свърши работата си, които ще трябва да се положат за санкционирване на Конференцията в Цариград. Докогато тези изменения се санкционират, грижата за управлението на областта, според формите, изисквани от сегашните обстоятелства, ще се повери на мъдростта и верността на Княза. Всичките други разпореждания на Берлинския договор, отнасящи се до Българското княжество и на Източна Румелия, са и остават запазени и изпълняеми. Силите ще дадат тоже своята формална санкция на тоя Акт в една конференция, която ще трябва да се събере в Цариград, когато ще имат и възможността да санкционират прегледания Устав на Източна Румелия. Направено и подписано в Цариград на 5-ия ден от м. април 1886 год. във Императорския Кьошк на Топхане (следват подписите) Протоколите на Цариградската конференция по работите в Източна Румелия. С., 1887, с. 106-108.

Отхвърлят Договора от 2017 на референдума ще гледат как Албания влиза в ЕС, а те си другаруват със сърбите.Бившите българи в СМакедония се страхуват да се противопоставят на сърбите,които са измислили македонизма и затова се държат като пациенти на психиатрия.

Органически устав на Източна Румелия от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигациятаНаправо към търсенето Органически устав на Източна Румелия Органический уставъ на Источна Румелия корица корица Автор Европейска комисия за Източна Румелия Първо издание 1879 г. Пловдив, Източна Румелия Издателство Книжарница на Христо Г. Данов Оригинален език български, турски, гръцки Жанр конституция Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя. Съдържание 1 Изработване 2 Основни положения 2.1 Зависимост от Османската империя 2.2 Изпълнителна власт 2.3 Законодателна власт 2.4 Съдебна власт 2.5 Въоръжени сили 2.6 Официални езици 2.7 Граждански права и вероизповедание 2.8 Икономически и финансови условия 3 Опити за ревизия след Съединението 4 Външни препратки 5 Вижте също 6 Бележки Изработване Основна статия: Европейска комисия за Източна Румелия Органическият устав е изработен от международна комисия, в която влизат представители на Великите сили и Османската империя. Приет е на 14 април 1879 г.[1] Основни положения Зависимост от Османската империя Органическият устав повтаря и утвърждава определението на Берлинския договор за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на османския султан. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици.[2] Султанът назначава главния управител и началника на източнорумелийската войска (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).[3] Изпълнителна власт Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор, назначен от османския султан със съгласието на Великите сили. Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), съставен от началниците на милицията и централните дирекции.[4] Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.[5] Законодателна власт Законодателният орган на Източна Румелия е Областното събрание. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен Постоянен комитет, излъчен от събранието.[6] Съдебна власт Според устава съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към върховния и окръжните съдилища.[7] Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е Върховното съдилище за административни тъжби.[8] Въоръжени сили Основна статия: Източнорумелийска милиция Комисарите на западноевропейските държави видоизменят източнорумелийската милиция, създадена от Временното руско управление, като я превръщат в част от османската армия и я задължават да брани границите на Източна Румелия, а границите на останалите европейски владения на Османската империя – при специфични условия (допускане на християни в османската армия и равноправие между християнските и мюсюлманските военнослужещи). Уставът регламентира подробно командването и структурите на милицията, както и нейната численост, ограничавайки първоначалния ѝ състав.[9] Официални езици Уставът изисква законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османското правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.[10] Граждански права и вероизповедание Органическият устав на Източна Румелия гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.[11] Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.[12] Икономически и финансови условия Като част от Османската империя, Източна Румелия е задължена да внася ежегодно в бюджета на империята данък от 240 000 турски лири и още 5000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.[13] Железниците в областта остават собственост на империята, а концесионерът (Компанията на Източните железници) запазва пълните си права за експлоатацията им.[14] Органическият устав задава рамките за стопанското и финансовото управление на областта със създаване на митническа бариера между нея и Княжество България[15], с въвеждането на поземлен данък вместо десятъка[13] и други изисквания. Опити за ревизия след Съединението През септември 1885 година, в резултат от Съединението на Източна Румелия и Княжество България, Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на Княжеството[16], но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С Топханенския акт Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на Силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на султана върху княза и на финансовите задължения на Източна Румелия към Високата порта — върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след преврата от 9 август, при който е свален от власт княз Александър Батенберг.[

Още един траурен ден за България! 6-ти септември е ден в който остатъкът от Дунавска България, наречен Северна България беще окупиран от Източна Румелия и от части от Македония и започна последователен геноцит за Българите, който около 2050-2060г ще завърпи с пълно ликвидиране на българското генетично и културно наследство. България свършва по билото на Стара планина и по билото на Карпатите!

Перфектна дейност на сръбските тайни служби - превърнаха ВМРО от българска в анти българска организация.

Група политически дебили и чужди агенти си разпада държавата. Нещо обикновено за Европа в последно време.

Време е ВМРО-ДПМНЕ да си смени името на Сръбски четнически покрет.

Влах?

Гърците ако трябва да сме точни. Сърбите активно го използват. Но голямата заслуга за реализацията му е на БКП.

Това за София и шопите обикновена завист ли е или неизлечим комплекс???

От 18 януари 2018, а не 2017. Поправете се.

Щом това им е волята добре, ще си направят мини Югославия със Сърбия и ще гледат как Албания влиза в ЕУ.

Сръбска пропаганда е, след макетата следват шопите и тях искат да правят сърби. Този мач Левски срещу ЦСКА Пловдив срещу Варна и т. н. трябва да спре, защото така се разделяме и караме , което се използва, от враговете ни.

Дано Господ накаже и острани от политиката един път и завинаги такива ярко червени антихристи като Мицкоски, всичко в което ни обвинява той и неговите са го правили и го правят на българите там, невероятни лъжци и демагози, но те по делата се познават. Нека този референдум да е начало на пълна блокировка на членството на РСМ за ЕС и скъсване на отношенията с тях.

Да, така е. Само дето и Черна гора вече бяга от Сърбия и Югославия, тези в РСМ са като от Северна Корея толкова са червени и влюбни е Тито и Югославия, че са за лечение.

Още малко ше ги потраем и ще последват Украйна, ше си върнем земите а те да си заминават обратно в Сърбия,Албания,Индия. Никога не са имали каквото и да било общо като раса с българите.

Mакетата висят на един клон с вързано въже и скоро ще се самообесят ! И повече няма да се чува за РСМ ! Те и укрите ще имат една и съща съдба !

Е как да честитят ?! От Козяк и фондацията А за Б им забраняват иначе ще им спрат издръжката !

Досега никой не ни каза цялата истина.Защо Източна Румелия остава за Османската империя.?А отговора е много травиален.Западните Велики сили са инвестирали пари в Източната железница и те разчитат на Турция да плаща.Да ама ако Източна Румелия стане българска,българите са бедни и ще конфискуват железницата и никой няма да им плаща.Та затова е трябвало да правим Съединението,което слава богу е минало с малко жертви,но пък даваме жертви в Сръбско Българската война пак предизвикана от Великите сили,най вече Австро-Унгария.

Е то като махнеш българите в рсм, остават малко албанци, малко сърби и 1000човека руски подлоги и истински македонски тъпири

Класически малоумници.