Вижте какво пише в учебниците по история в Република Северна Македония
Посланиците в ЕС приеха българските изисквания за "погрешната интерпретация на историята"
Обратно в новинатаКоментари - Вижте какво пише в учебниците по история в Република Северна Македония | Днес.dir.bg
Коментари
склабой се превежда от гръцки като РОБИ. За това мъкедонци извеждат историята си от Филип Македонски.
Македонци, наглостта трябва да има все пак някакви граници!!! Какво ни пречи и на нас да си откраднем малко от историята на Франция, на Австро-Унгария и на който още си поискаме. Интересно тогава ЕС как ще реагира.
Военната енциклопедия на бивша Югославия класира предците на настоящите жители на Северна Македония като славяни , хора от първите славянски племена като Верезотой , Драгувитой, Смоляной , Ринчиной, Велегизитой и други, които са навлезли във Византийската империя през 6-ти и през 7 век от н.е. . Според източник през 6-7 век славяни са населявали района на древна Македония. Тогава те се смятаха предимно за българи и много от тях до ХХ век се виждаха като българи.
О неразумни юроде що се срамиш да се наречеш Българин О тъпо маке що се срамиш от произхода си Те за туй ще си останете извън ЕС завинаги И ще берете, миете и бършете гъзовете на всички в Европа ЗАВИНАГИ а МЕЖДУ ДРУГОТО Охрид е един хубав БЪЛГАРСКИ ГРАД
МАКЕДОНИЯ ВЪСТАНА! Стреснете се в тоз мрачен миг, трепнете вси от грижа, издайте стон, издайте вик: че Македония въздиша: стиснете вашето сърце и чуйте що ви казва; тирана с кървави ръце днес Македония наказва! Отдайте залъка си ваш, а грабайте секира: от враг, от студ народа наш в Македония умира! Напред! Напред! Зове не чест да не останем задни, пропаднали сме, ако днес там Македония пропадне! Кръвта из нашите гърди не е съвсем изляна! Народе, цял стани! Иди! Че Македония въстана.
Ако мъкадонците знаеха истинската си история на византийски и български роби, нямаше да се гърчеят и да искат да мият кенефите и чинии по таверните.
..и защо чак сега прогледнахме !?! А Желев бързаше да ги признае ,преди те да се осъзнаят какво става
Хайде сега ми кажете ,че и двамата братя ,дето сте ги проснали в София насред университета , Евлоги и Христо Георгиеви не са предатели .И че не са предали четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър .
Забравяш племето Maрсjци, то се е отделило от от мекедонската нация малко след смъртта на Александър и се е заселило на Марс
Като искаш да си европеец, изразявай се правилно, със съответния стил и правопис. В Европа това се цени високо! В рсм още не го знаете, но е така! Никого, никакви братя не сме проснали "в София насред университета"! Няма такова нещо. Като пишеш за предателство - първенците сте вие - майцепродавци, отцепродавци! Факт. Примирени, сте оставили сърбите да ви превърнат в получовеци, без собствена мисъл. И това е факт!
Аз съм от Мизия/ до Козлодуй/ като им гледам картата на ,,Македонците,, излиза че из съм македонец :))) Няма да се учудя ако утре кажат че Б.Борисов е техен премиер...ааа не си го даваме :)))
То само средновековието да е. Влезте в Укипедия и напишете Клеопатра. След това изберете от ляво "македонски" четете и се смейте.
Скапани скопски цигани (извинявам се, наследници на Александър и Леонат, син на Антей) - заювски, пенадарчовски и пр. Те албанците скоро ще ви... Сега само закачливичко ви подпляскват.
Прокопий пише с горчивина, че „хуните (хуно-българите. - Ед.), Sklavins и Antes почти ежегодно нападат Илирик и цяла Тракия, т.е. всички региони от Йонийския залив (Адриатическо море. - Ед.) до покрайнините на Константинопол, включително Елада и района на Херсонес [Тракийски] ... "9. Друг съвременник на събитията, които се състояха при Юстиниан - Йордан, също говори за „ежедневно упорит натиск от българите, антите и склавините“ През шести век славянската опасност, съчетана с опасността от техните аварски господари, нараства непрекъснато. Все по-често те проникват далеч на Балканите, докато през първата половина на VII век императорът Ираклий не позволяват на някои от техните племена, освободени от аварите, да се заселят в опустошените земи южно от Дунав. Тези славяни, скоро преминали в християнството, били под ръководството на Хроватос, чието име (вероятно от ирански произход) е прието от неговия народ, който по-късно станал известен като хърватите. По това време други племена от същата група получиха името "Сърбите", което според някои власти произлиза от думата servus (Роб). Определено се заселили в района, който и до днес заемат, сърбохърватите направили региона почти независим от Византия, като същевременно се защитили от авари... По отношение на културата обаче те попаднаха под влиянието на Византия, която никога не спря да счита територията си за част от Илирия, провинция на Източната империя. Гръцкото влияние беше особено силно сред сърбите, които напредваха по-дълбоко на Балканите и бяха непосредствените съседи на гърците. От друга страна, хърватите, които се заселили още на северозапад, скоро попаднали под влияние на Запада. Проблемът за връзката им с напълно различни народи, които едновременно нахлуха във Византийската империя и след като преминаха през долния Дунав, се заселиха завинаги на територията на империята на Балканите, но на изток от сърбохърватите не на Адриатическото крайбрежие, а на Черно море. Това бяха българите. Южният клон на тюркския народ, който по принцип играеше толкова важна, но доста краткотрайна роля в историята на Евразия и степите на северния Черноморски регион, вече се смесва със славянските племена на антите в този регион. След като участват в по-ранни нахлувания в Източната империя, аварите, както и славяните, те определено преминават Дунав под своя хан или каган Asparuhe, основавайки през 679 г. в северната част на Тракия (територията на съвременна България) българската държава. Въпреки това в тази държава, която скоро разшири границите си във всички посоки, преобладава славянското население. Образуването на нови държави в северната част на империята, много славянски племена продължават да нападат Балканския полуостров и дори Гърция през VI и VII век. Повечето от тях останаха там в по-големи или по-малки групи, създавайки така наречената Sclavinia (lat: Sclaviniae Гръцки: Σκλαβινίαι), тоест постоянни селища, които, без да се организират като политически единици, променят етичния характер на цялата империя. Те от своя страна повлияха толкова силно на булгарските завоеватели, че дори възприеха езика им и вече в езическия си период новата държава трябва да се счита за българо-славянска. През 805 г. ханът Крум, след като помогна на франките да смажат аварите, образува мощна българска империя от двете страни на Дунав. Византия, претърпяла страшно поражение през 811 г., е сериозно заплашена от северната си съседка. Самият Константинопол е обсаден от българите. Отношенията се подобриха по времето на новия хан Omortaga, който дори помагаше на императора Михаил III срещу славянското въстание и се обърна срещу франките, с които се сблъска в Хърватия. Но до царуването на Борис, от 852 г., обръщането на България към християнската вяра не се разглеждало сериозно. В тази връзка в отношенията й с Византия възникват напълно нови въпроси. Източната Римска империя се страхуваше от нови нашествия на други варварски племена, първото нападение на норманите „руснаци“ върху Константинопол през 860 г. беше сериозно предупреждение. Патриарх Фотий... Благодарение на умишленото решение на императорската власт през 858 г. той замества законния патриарх Игнатий и това е началото на дълга криза в религиозния живот на Византия. Но той се оказа един от най-видните водачи на гръцката църква, който е особено нетърпелив да насърчава разпространението на християнството дори сред далечните хазарския, съседи на последните гръцки колонии по северното Черноморие. Именно тогава Константин (в монашество - Кирил) и Методий, гръцките братя от Солун, които са еднакво отличени като богослови и езиковеди, започват мисията си през 860 или 861 г. Те не успяват да покръстят хазарския хаган, който управлява в полза на юдаизма, но скоро са изпратени при славяните от крайдунавския край. Папа Николай I не признава назначаването на Фотий и го отлъчва през 863 г. Днес знаем, че дори раздялата на Фотий с Рим през 867 г. в никакъв случай не е била окончателна, но този църковен конфликт, продължил до 880 г., подготви разкол в бъдеще. Въпреки желанието да остане в добри отношения с папството, императорът беше непреклонен по отношение на българския проблем и в резултат Борис, който беше кръстен през 864 г., след като се опита да разбере коя страна ще предостави по-голяма автономия на новата българска църква, реши в полза на Византия, решение, т.е. което очевидно е продиктувано и от географските условия и цялата минала история на окупираната от българите територия. Положението беше съвсем различно в стара Панония, която се намира в басейна на река Дунав северно от сърбохърватските селища. Там през същите години Константин и Методий предприемат най-важната си мисия, поверена им от Фотий, за да привлекат нова славянска сила, т.нар. Моравска империя... Резултатите от тяхната дейност станаха много важни не само за връзката на различни славянски народи с Византия, но и за цялото бъдеще на Централна и Източна Европа.
Господа управляващи в България, вземете пример от Гърция. За кратко време ги преименуваха на ,,Северна Македония,, защото наистина са на север от Гърция. А за нас са Югозападна България, което си е самата истина !!!
Ние Българите трябва да си променим учебниците, като определено се запише, че северномакедонската държава е измислена миналата година.
Клеопатра VII Филопатор (69 п.н.е.[1] – 12 август, 30 п.н.е.) — македонска кралица на Египет која владеел како фараон. Позната е како последен независен владетел на земјата бидејќи по нејзината смрт Египет станал римска провинција.
Широкото нападение на славяните върху византийските земи до голяма степен е отслабено поради липсата на единство между Склавините и антите. През 540 г. в резултат на конфликта между тези две най-големи славянски племена между тях избухва война и съвместните атаки срещу империята преустановяват. Склавините влизат в съюз с хунобулгарците и през 540-542 г., когато чумата бушува във Византия, те нахлуват три пъти в нейните граници. Те стигат до Константинопол и пробиват външната стена, предизвиквайки ужасна паника в столицата. „Нищо подобно не се е виждало или чувало от основаването на града“, пише очевидец на това събитие Йоан от Ефес 15. Ограбили обаче Цариградските покрайнини, варварите си тръгнали със заловения плячка и затворници. По време на едно от тези нападения те проникват чак до тракийския Херсонес и дори преминават през Хелеспонт до Авидос. Приблизително по същото време (някъде между 540 и 545 г.) Анте нахлува в Тракия.
Юстиниан не беше бавен да се възползва от раздора на мравките и склавините, което доведе до разединение на техните действия. През 545 г. посланици са изпратени при мравките. Те обявиха съгласието на Юстиниан да посрещне крепостта Турис, разположена на левия бряг на долния Дунав, и околните земи (най-вероятно, да разрешат заселването им в този "древноримски" регион), както и да им плащат големи суми пари, като искат в замяна да наблюдават мир с империята и да се противопоставят на набезите на хуно-българите.
Отсега нататък, загубили най-близкия си и естествен съюзник, Склавините, сами и заедно с хунобулгарците, атакуват земите на Византийската империя.
Защо трябва да им играем тяхната игра! Пълен игнор и никакви компромиси! Пък те ако искат и на Папата да се оплачат, а гледам и Арменският поп е свободен,
Въпреки факта, че ... цяла Европа беше ограбена от хуните, склавините и антите, че някои градове бяха унищожени до основи, а други бяха чисто ограбени поради парични вноски, въпреки факта, че варварите взеха всички пленници със себе си. хора с цялото си имущество, че в резултат на почти ежедневните си набези всички региони са пусти и некултивирани - въпреки всичко това Юстиниан все пак не премахва данъци от никого ... ", - възмутено заявява Прокопий в „Тайната история“ 27. Тежестта на данъците принуждава жителите или да напуснат империята изцяло, или да преминат към варварите, които все още не познават развитите форми на класово потисничество и чиято социална система следователно предоставя облекчение на експлоатираните маси от византийската държава. По-късно, заселвайки се на територията на империята, варварите смекчиха тежестта на плащанията, която лежеше върху местното население. Така според Йоан от Ефес през 584 г. аварите и панонските славяни, обръщайки се към жителите на Мизия, казали: „Излезте, посейте и жънете, ние ще вземем от нас само половината (данъци или, най-вероятно, реколтата. - Ед.)
Нападението на славяните върху Византия, което се разраствало от година на година, обаче било от началото на 60-те години на VI век. временно спрян от появата на Дунав на тюркската орда на аварите. Византийската дипломация, която широко практикуваше политиката на подкуп и подбуждане на едни племена срещу други, не пропусна да използва новодошлите, за да се противопостави на славяните. В резултат на преговори между посолството на Авар Хакан Баян и Юстиниан, които се състояха през 558 г., беше постигнато споразумение, според което аварите бяха задължени, при условие че получават годишна почит от Византия, да защитават границата си с Дунав от варварски нашествия. Аварите побеждават утигурските хуни и кутригурските хуни, които са били във война помежду си поради машинациите на Юстиниан и след това започват да атакуват славяните. На първо място земите на антите бяха подложени на набезите на аварите, които се придвижваха от Транскаспийските степи по Черноморието до долния Дунав. „Собствениците на мравките бяха поставени в тежко положение. Аварите разграбват и опустошават земята им ", казва Менандър Защитникът 32. За да изкупят племената си от племето, пленени от аварите, през 560 г. антите изпращат до тях посолство, начело с Мезамир. Мезамир се държал в щаба на Авар много независимо и с голяма дързост. По съвет на един кутригур, който убедил аварите да се отърват от тази влиятелна личност сред антите, Месамир бил убит. „Оттогава“, завършва историята си Менандър, „аварите започнаха да опустошават още повече земята на антите, те не преставали да я разграбват и поробват жителите“
В армията на Авар (както и в Аварския хаканат като цяло) славяните по всяка вероятност са най-значимата етническа група: показателно е, че през 601 г., когато византийската армия побеждава аварите, е пленен славянски отряд от 8 хиляди души, много превъзхождащ по брой самите авари и други варвари под негов контрол , които са били в армията на Хакан. Аварите многократно се опитвали да покорят славяните, които са живели на долния Дунав, но всичките им усилия неизменно завършвали с неуспех. Менандър казва, че Баян изпратил посолство при водача на Склавин Даврита и „при онези, които заставали начело на хората на Склавин“, като поискал те да се подчинят на аварите и да се задължат да им отдадат почит. Добре известен независим отговор, пълен с увереност в силата си, който аварите получиха на това: „Дали човекът се е родил в света и е бил затоплен от слънчевите лъчи, които биха подчинили нашата сила? Не е наше, но сме свикнали да притежаваме непознати. И ние сме сигурни в това, стига да има война и мечове в света ”
През 578 г. 100 хиляди Склавини, преминали Дунава, опустошили Тракия и други балкански провинции, включително самата Гърция - Елада 39. Император Тиберий, който не успял сам да устои на славянските нашествия заради войната с Персия, поканил Авар Хакан, който по това време бил в мирни отношения с империята, да атакува владенията на Склавините. Баян, „прикриващ тайната вражда на Склавините ... заради факта, че те не го подчинили“, охотно се съгласил на предложението на Тиберий. Според Менандър хаканът очаквал да намери богата страна, „тъй като Склавините плячкосали римската земя, докато земята им не била обект на разруха от други хора“. Огромна аварска армия (според Менандър - 60 хиляди конници) е прехвърлена на византийски кораби през Сава, водена през територията на империята на изток до някое място на Дунава и тук тя е транспортирана до левия й бряг, където започва "без забавяне да опожарява села sklavins, съсипват ги и опустошават полетата ”
Ето как се краде история, друг е въпросът, кой вярва: Из 'македонската википедия": Бракя Миладинови се едни од главните претставници на македонската преродба во средината на XIX век. На 24 јуни 1861 година, од печатницата на Анте Јакиќ, во Загреб, излегол од печат Зборникот од народни умотворби на браќата Миладиновци - ''Бугарски народни песни'' (между другото на корицата на сборника пише "Български народни песни", събрани от братя Миладиновци, Димитрия и Константина), собрани од браќа Миладиновци, дело со речиси 600 македонски народни песни и точно 77 други (отстапени од фолклористот Васили Д. Чолаков). Како што докажува дописката на Миладинов во Москва, сè до печатењето на книгата таа го имала работниот наслов „Македонски народни песни“ и оваа промена во последен момент е предмет на контроверзии (всушност, насловот „Бугарски народни песни“ за првпат се спомнува во писмо на Чолаков до Др. Фрањо Рачки кусо пред самото печатење). Разбрахте ли сега, сборникът се казва "Български народни песни", но съдържа "македонски" песни и е наречен така само в резултат на "контроверзия", каквото и да значи това. Действието обаче се развива през 1861 година, когато я няма още Третата Българска държава. Трябва да си голям идиот да вярваш на такова скодоумие. И това е само началото...
На територията на съвременна СМ ВСЕ ПАК Е ЖИВЯЛ НЯКАКЪВ НАРОД ...ИЛИРИТЕ ...ПРЕДИ МОНГОЛЦИТЕ ДА ЗАВЛАДЕЯТ ТАЯ ТЕРИТОРИЯ ...ВСЕКИ НАРОД ИМА ПРАВО ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО ТАКЪВ .....СЪЖАЛЯВАМ НО МАКЕДОНЦИТЕ НЕ СМЕ МОНГОЛИ .....РАЗХОДЕТО СЕ ДО ГРАД ОРДОС ...МОНГОЛОИДНАТА ЧАСТ НА КИТАЙ .....ТАМ НА ОГРОМЕН МОНУМЕНТ ГРАНИТЕН Е ИЗДЯЛАН ....ХАН КУБРАТ С ЕДИН СНОП ПРЪЧКИ И СИНОВЕТЕ МУ .Това че сте се омешали със славяните не ви прави по-малко МОНГОЛЦИ .
През 581 г. Склавините правят успешна кампания във византийските земи, след което те вече не се връщат през Дунава, а се установяват в рамките на империята. Изключително в своето стойностно описание на това нашествие на Склавините дава Йоан от Ефес, пряк свидетел на събитията, които той изобразява. „На третата година след смъртта на цар Юстин и присъединяването на завоевателя на Тиберий - казва той, - проклетият народ на Склавина нападна. Те бързо преминаха цяла Елада, региона на Солун [Тесалия?] И цяла Тракия и завладяха много градове и крепости. Те ги опустошиха и изгориха, взеха затворници и станаха господари на земята. Те се настаниха на нейните господари, както сами, без страх. В продължение на четири години и досега, поради факта, че царят е зает с персийската война и изпраща всичките си войски на Изток, поради това те се разпространяват над земята, заселват се върху нея и се разширяват върху нея сега, доколкото Бог им позволява. Те причиняват опустошения и пожари и улавят затворници, така че в най-външната стена те пленяват всички кралски стада, много хиляди (глави) и други разни (плячка). И до ден днешен, тоест до 895 г. 42, те остават, живеят и живеят тихо в страните на римляните - хора, които не смеели (преди) да се появят от гъстите гори и (места), защитени от дървета и не знаели, че такива оръжия, с изключение на две или три лонцидии, тоест стрели ”
Мавриций реши да пренесе борбата срещу славяните директно в славянските земи на левия бряг на Дунав. През пролетта на 594 г. той даде заповед на командира си Приск да отиде на границата, за да попречи на славяните да я преминат. В Долна Мизия Приск нападна славянския водач Ардагаст и след това опустоши земите под неговото управление. Придвижвайки се, византийската армия нахлува във владенията на славянския водач Мусокий; благодарение на предателството на гепидите, избягали от славяните, Приск успял да превземе Мусокия и да ограби страната му. Искайки да затвърди направените печалби, Мавриций заповядва на Прискус да презимува на левия бряг на Дунав. Но византийските войници, наскоро спечелили победи над славяните, се разбунтували, заявявайки, че „безброй тълпи варвари са непобедими“
Слабо познавате българската история.И което е по-лошо и историците ви не я познават, Четете Инциклопедия Британика..Там не лъжат
През 602 г., по време на подновените военни действия между Византия и аварите, Мавриций, опитвайки се да осигури империята от нахлуванията на славяните, отново заповядва на Петър да се премести в славянските земи. От своя страна хаканът дава заповед на своя командир Апсих „да изтреби племето на антите, които са били съюзници на римляните“ 50. Получавайки тази заповед, част от армията на Хакан (по всяка вероятност славяните, които не искат да се бият срещу своите съплеменници) преминават на страната на императора. Но кампанията срещу мравките все пак очевидно се проведе и доведе до поражението на това славянско племе. Оттук нататък антите изчезват завинаги от страниците на византийски източници.
Византия добре разбирала трудностите на борбата срещу славяните, необходимостта от използване на специални тактики във войната с тях. Специален раздел на „Стратегикон“ се състои от съвети как най-добре да се извършват краткосрочни набези по селата им, с какво внимание трябва да се въведе в техните земи; Псевдо-Мавриций препоръчва разграбването на славянските села и премахването на хранителни запаси от тях, разпространяването на лъжливи слухове, подкупи принцове и възстановяването им един срещу друг. „Тъй като те (славяни - изд.) Имат много принцове (ρηγων)“, пише той, „и те не са съгласни един с друг, е изгодно да спечелите някои от тях на тяхна страна - или чрез обещания, или с богати дарове, особено тези които са в нашия квартал ”53. Въпреки това, тъй като славяните нарастват в осъзнаването на своята етническа цялост и единство на целите, докато те се обединяват допълнително, тази политика носи все по-малък успех. Юстиниан, както вече беше отбелязано, успя да раздели антите от съвместната борба на славяните срещу империята 54. Загубили подкрепата на своите съплеменници, антите, чиито племена, според Прокопий, били „безброй“ 55, първо били подложени на опустошителни набези, а след това на поражение от аварите. Но вече по това време, към което директно се отнася работата на Псевдо-Мавриций, може да се види, че водачите на отделни славянски племена, въпреки опасността, отиват да се спасяват взаимно. Когато през 594 г. византийската армия побеждава Ардагаст, Мусокий незабавно разпределя цяла флотилия от лодки и гребци с едно дърво, за да превози хората си. И въпреки че източниците не казват пряко за това, славянските войници очевидно са отказали да участват през 602 г. в похода на Авар Хакан срещу Анте.
ВЕТО, ВЕТО!!! Ако ще да плачат не само на Меркел, но и на Байдън и Путин - България няма да си промени мнението за лъжлиите въшки край Варадара.
Георги Писида съобщава за славянските грабежи в Беломорието в първите години на VII век, а анонимният автор на „Чудесата на Св. Деметрий "казва, че славяните" са опустошили от морето цялата Тесалия, прилежащите острови, Елада. Циклади, цяла Ахая и Епир, по-голямата част от Илирикум и част от Азия ”56. Чувствайки силата си в морето, славяните отново правят опит през 616 г. да превземат Солун, заобикаляйки го от суша и море. Обсадата на Солун този път се осъществява от племената, които вече здраво заселили територията на Македония и прилежащите към нея византийски райони: авторът на „Чудесата на Св. Димитрий ”отбелязва, че славяните се приближили до града със семействата си и„ искали да ги заселят там след превземането на града ”
По време на обсадата, както и в други морски предприятия от този период, голям съюз от славянски племена се противопоставя на империята, включително драгувитите, сагудатите, белезитите, ваюнитите, верцитите и други; начело на славяните, обсаждащи Солун, е техният общ водач - Хатзон. След смъртта на Хатзон славяните са принудени да вдигнат обсадата на Солун. Но две години по-късно, след като се включиха в подкрепата на Авар Хакан, македонските славяни, заедно с армията, доведена от Хакан (значителна част от която бяха славяните, които бяха под негова върховна власт) отново подложиха на обсада, която продължи цял месец. Общата картина, създадена в империята към това време в резултат на славянските нашествия и развитието на византийските земи от тях, е напълно ясна от мотивацията, с която славяните се обърнаха към Авар Хакан, молейки го да им помогне c. овладявайки Солун: "Не бива да е така", казаха славянските посланици, "така че когато всички градове и региони са опустошени, този град сам ще остане непокътнат и получава бегълци от Дунав, Панония, Дакия, Дардания и други региони и градове." ... Положението на Византия беше добре известно на Запад: папа Григорий I през 600 г. пише, че е много притеснен от славяните, заплашващи гърците; той е бил особено притеснен от факта, че те вече са започнали да се приближават към Италия през Истрия 59. Епископ Сезилски Изидор отбелязва в хрониката си, че „на петата година от царуването на император Ираклий славяните взели Гърция от римляните“ 60. Според писателя на Якобит от 7 век. Тома Презвитер, през 623 г. славяните нападат Крит и други острови 61; Павел Дяконът говори за нападенията на славяните през 642 г. върху Южна Италия 62. Накрая, през 626 г. аварите и славяните влизат в съюз с персите ”и предприемат обсада на Константинопол. Градът беше обсаден от суша и море. За нападението върху стените на византийската столица бяха събрани много обсадни оръжия. Безброй славянски лодки с едно дърво, пристигащи от Дунава, влязоха в Златния рог. Резултатът от тази обсада обаче се определя от превъзходството на Византия в морето. След смъртта на славянския флот аварно-славянската армия е победена на сушата и е принудена да се оттегли от Константинопол.
Чутовен сблъсък на две Велики нации РБ и СМ за отдавна отминали и неясни времена. РБ и СМ са най-бедните и западнали държави в Европа, но се дърлят като цигани на сватба.
Белята вече е направена. Македонците дълги години са учени, че българите са татари, фашисти, окупатори. Това е същото както нас ни учиха, че турците са ни най-големите врагове и 500 години са ни трепали и колили тук и как трябва да сме вечно благодарни на "братушките", които са ни освободили безкористно от това робство. Върви да кажеш на някой сега, че имало турско присъствие, а не турско робство. Същото е и при македонците - върви им кажи, че имат общи корени с татари, фашисти и окупатори!
Самият факт за масовото заселване на славяните в края на VІ и през VII в. Македония и Тракия, както и други, по-отдалечени региони на Византийската империя - Тесалия, Епир, Пелопонес, понастоящем не предизвиква сериозни възражения. Множество и безспорни доказателства от писмени източници, както и топонимични и археологически данни не оставят никакво съмнение за това. Лингвистичните изследвания показват, че дори в самия юг на Балканския полуостров - в Пелопонес - имаше няколкостотин имена на местности от славянски произход63. Авторът на голямо произведение за византийския Пелопонес А. Бон отбелязва, че данните за топонимията показват преобладаването на славянското население в някои части на Пелопонес 64. П. Лемерл, който написа фундаменталната работа за Източна Македония, заявява, че „Македония през VII-VIII век. беше по-славянски, отколкото гръцки ”65. Отхвърляйки опита на Д. Джоргакас да изучи думата σχλαβος отново и да интерпретира εσδλαβωδη в известната фраза на Константин Порфирогенит: εσδλαβωδη δε πασα η χωρχχαι γεγονε βαρβλαρος („barbaric страна беше направена“ „barbar the country was„ „barbar the country was„ " 67, П. Лемерл остроумно пита, кои, ако не славяните, в случая бяха господарите на тези роби? 68 Терминът σχλαβος, както Ф. Делгер най-накрая установи, би могъл да бъде само етникон по онова време. Обаче Византия успя да превърне новите заселници в послушни поданици далеч не веднага и не навсякъде. От средата на VII в. Византийското правителство води дълга борба срещу тях, опитвайки се да постигне признание на своята върховна власт - плащането на данъци и доставките на военни части. Особено много усилия на империята трябваше да бъдат използвани, за да завладее славянското население на Македония и Пелопонес, където са се образували цели региони, напълно населени от славяни и пряко наричани в източниците „Склавиния“. В Пелопонес подобна "Склавиния" е възникнала в района на Монемвасия, в Македония - в района на Солун. През 658 г. император Констант II е принуден да направи поход в македонската „Склавиния“, в резултат на което част от славяните, които живеят там, са подчинени.
Авторът на „Чудесата на Св. Димитрий ”казва, че славяните, които се заселили близо до Солун, запазили мир само за външен вид, а водачът на ринхите Первуд имал зли намерения срещу града. Получил съобщение за това, императорът наредил превземането на Первуда. Водачът на Ринхините, който по това време е бил в Солун, е арестуван и отведен в Константинопол. Като научили за съдбата на Первуда, Ринхинът и Стримонците поискали неговото освобождаване. Императорът, зает с войната с арабите и, очевидно, страхувайки се от действието на славяните, в същото време не посмял веднага да освободи Первуда. Той обеща да върне водача на Ринки в края на войната. Въпреки това Първуд, не вярвайки на гърците, се опита да избяга. Опитът беше неуспешен, Първуд беше хванат и екзекутиран. Тогава ринчините, стримоняните и сагудатите се противопоставиха на империята с обединени сили. В продължение на две години (675-676 г.) те подлагали Солун на блокада: стримоняните действали в прилежащите към града райони от изток и север, а ринчините и сагудатите - от запад и в морето. През 677 г. славяните обсаждат Солун и по неизвестна причина стримоняните отказват да участват в това начинание, докато драгувитите, напротив, се присъединяват към обсаждащите. Заедно със сагудатите те се приближиха до Солун от сушата, а Ринчините - от морето. Изгубили много от лидерите си по време на обсадата, славяните били принудени да се оттеглят. Те обаче продължават да атакуват византийските села и през есента на същата 677 г. отново обсаждат Солун, но отново не успяват. Три години по-късно ринчините, този път отново в съюз със стримоняните, се впускат в морски грабеж по протежение на Хелеспонт и Пропонтис. Те организират нападения на византийски кораби, следвайки с храна до Константинопол, нападат на островите, взимат със себе си плячка и пленници. Най-накрая императорът бил принуден да изпрати войска срещу тях, насочвайки основния удар срещу Стремоните. Последните, заемайки проломи и укрепени места, призовават за помощ други славянски водачи. По-нататъшният ход на войната не е напълно ясен; очевидно след битката, която се проведе между византийската армия и македонските славяни, беше постигнато споразумение и бяха установени мирни отношения.
Но скоро македонските славяни отново се разбунтували. През 687-688г. Император Юстиниан II се сблъсква с необходимостта отново да направи пътуване до македонската "Склавиния", за да приведе славяните, живеещи там, в подчинението на Византия. Още по-малко успешни бяха усилията на империята да запази северните балкански провинции, обитавани от славяните. Мизия е първата отпаднала от Византия, където се е образувал съюз от „седем славянски племена“ - постоянен племенен съюз. Прабългарите от Аспарух, които се появиха в Мизия, подчиниха славянските племена, които бяха част от този съюз, а по-късно те формираха ядрото на българската държава, което се формира през 681 г. Славянските племена, които византийското правителство успя да задържи под своето управление, продължиха борбата за независимостта си дълго време. През следващите векове Византийската империя трябвало да положи много усилия, за да превърне славяните, които се заселили в нейните граници, в свои поданици. Темата на този урок е „Византия и славяните. Упадъкът на империята “. Началото на този период в историята на Византия бе белязано от преврат и началото на нова императорска династия. На учениците се дават имена на различни фигури на Византия. Урокът дава описания на различните войни, които Византия е водила със славянобългарското царство. Разкриват се причините за обединението на Византийската империя с руснаците срещу българите. Разглежда се появата на славянската държава Велика Моравия и интересът на различни държави към нея. Студентите получават биографията на Кирил и Методий. В края на урока са дадени причините за упадъка на Византийската империя, подчертана е голямата роля на нейното съществуване за православието.
През втората половина на VII век. славяните, заселили се по земите по долното течение на Дунав, северно от Балканския кръг, са завладени от номадските българи, тюркски по произход. Предците на българите (или българите) първо са живели в Западен Сибир, но през първите векове от нашата ера те мигрират към средната Волга; оттук някои от тях стигнаха до Балканския полуостров. Тук възникна българската държава. Постепенно българите се разтварят сред славяните, които завладяват, възприемат езика им, но им дават собствено име и царе. В средата на IX век. България прие християнството от Византия. Това допринесе за развитието на връзките й с останалия християнски свят. В същото време България е водила дълги войни с Византия, на моменти Византия е била принудена да отдава почит на българите. Изключителният владетел на България е княз Симеон (893-927). Образован, енергичен и амбициозен, Симеон мечтаеше да покори целия Балкански полуостров и да завземе императорския престол на Византия. В продължение на около 30 години той воюва с Византия и обсажда столицата й повече от веднъж. Той успя да завладее част от земите, обитавани от славяните, да покори сърбите. Симеон нарича себе си „цар на българите и гърците“.
Всъщност, прабългарите са с хуно-тюркски произход, вероятно на север от Хималаите, неслучайно "Именникът на българските ханове" започва с Авитохол, а.к.а Атила... След смесването със славяните, вече говорим за друга нация... Василий 2 е наречен "Българооктон" т.е. Българоубиец за ослепяването на Самуиловата войска, това май говори достатъчно... Останалите глупости са продукт на"македонизма" след 40-те години, когато изкуствено е създадена идеята за народа и нацията мАкедонска с благословията на Кремъл и Белград и безродната подкрепа на националния предател Гошо Тарабата...