Коментари - Васил Терзиев: Монументът се демонтира парче по парче, както е бил сглобяван | Днес.dir.bg

Тогава е имало въртолети да го вдигнат. Сега въртолет ите са скрап.

Си ЕПМ,тъпанар.

Това момче е много босо и неориентирано. Защо непрекъснато говори глупости. Кога ще започне да се занимава с проблемите на града ни, а не да го разрушава, не ни трябва такъв мизерник.

Кмета руши построеното от дядо с гласовете на евроатлантиците, хахахахахахахах....идат светлите бъднини найвницииии!!!!

плюеш семето в устата ти де го е налял

София е столица на България. Този монумент е на държавата

Само след няколко дни, на 19.12. 2023г се навършват точно 80 години от фашисткото зверство извършено в село Ястребино, Търговищко. Едно от многобройните зверства извършени от тогавашния български фашизъм – убийство на български деца. Жестоко убийство, извършено малко преди Коледа, на 19.12.1943г. По странно съвпадение, днес, 80 години след онази трагедия започна друга трагедия, грях и светотатство – днешните български фашисти започнаха демонтажа на Паметника на Съветската армия в София. Днешните прости и страхливи български роби, носещи ярема на днешното окупационно американско робство хубаво да гледат какъв е бил едно време българският фашизъм, за да знаят какво да очакват от този, днешния български фашизъм, върнат към нов живот от днешните американски поробители на България. Само преди няколко дни, сегашните български фашисти, по заповед на своите американски господари, отрязоха с флекс главичката на статуята на детенцето с майката от Паметника на Съветската армия. Явно българските фашисти от 2023г. се канят да режат детски главички, ама вече не на статуи, а на живи български дечица, както са го правели техните фашистки предци преди повече от 80 години! Гледайте хубаво, български роби, що е фашизъм и има ли днес той почва у нас! Между другото, само като допълнение: винаги във времена на кризи за световния капитализъм и империализъм, като днешните, фашизмът се явява последното убежище на този капитализъм. Фашизмът е частен случай на капитализма. Ето и определението за фашизъм на героят от Лайпцигския процес, 1933г, Георги Димитров, дадено от него през 1935 год: „Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, войнолюбиви и империалистически кръгове на световния финансов капитал“. Прилича ли ви това на днешната световна политическа картина?? Нека да продължим по-нататък със зверствата и престъпленията на едновремешния български фашизъм, отричан от днешните български „демократи“, евро-гей-либерали, правоверни евроатлантици и НАТОВци, всички до един американски марионетки и прислужници на днешната американска олигархична върхушка. Известно е, че българските фашисти не са спазвали международната конвенция и нормите на международното право за закрила на децата. Като прохитлеристка държава, при депортиране на евреите от Беломорска Тракия – 4058 души, Македония – 7144 души, и Пиротско – 185 души, или общо 11 387 евреи са изпратени в лагера на смъртта Освиенцим (Аушвиц), в това число и деца. У нас при антифашистката нелегална съпротива са загинали също деца. Трябва да си спомняме за тях, тъй като бе прекършена съдбата им. Нищо и никой не е забравен! На 19 декември 1943 година, в района на с. Ястребино, Търговищко, се разиграва нова трагедия. Под командата на поручик Константин Йорданов(чичо по бащина линия на днешния „демократ“, евроатлантик и евродепутат Александър Йорданов) се извършват арести и убийства на заподозрени ятаци и помагачи на партизаните по донос на служители. Убити са край Ястребино в навечерието на Коледа и Новогодишните празници 18 души. Сред тях са един възрастен човек, инвалид от войните, и шест деца. Това са Надежда Петрова Калайджийска (18.12.1931- 19.12.1943), чийто брат Рангел Калайджийски е партизанин, братът на Надежда – Иван Петров Калайджийски (19.12.1934 – 19.12.1943), най-малкият брат Стойне Петров Калайджийски (18.12.1936 – 19.12.1943). Бащата, майката, чичото и стринката на трите деца също са разстреляни на 19.12.1943 година. Убити са и Цветанка Иванова Димитрова (05.03.1930 – 19.12.1943), Ценка Иванова Димитрова (15.03.1930 – 19.12.1943), Димитринка Петкова Стоичкова(07.11.1932 – 19.12.1943) – родителите й са убити същия ден. Съдбата на Васил Николов Кокарешков и Сава Николов Кокарешков, по на 16 години, е ужасна. Двамата братовчеди са заподозрени за връзки с партизани от отряд „Никола Парапунов“, за носене на храна и предаване на сведения на нелегалните. След донос на предател Васил Кокарешков на 7 юли 1944 година е заловен, инквизиран по „ритуала“ на жандармерията и заклан. Братовчед му Сава Кокарешков, козарче в планината, е арестуван. Обвинен е, че снабдявал партизани с храна и ценни сведения за полицията. След средновековни инквизиции е заклан, насечен на късове и хвърлен на жандармеристките кучета. На 22 февруари 1944 г. в Русе нелегалната ремсова ръководителка Ана Вентура (еврейка), ученичка от френската гимназия, влиза в семейство Чампоеви. Предателка сигнализира в полицията. Жилището е блокирано и следва една от най-дивашките прояви на фашисткото варварство у нас. Със шмайзери убиват Ана Вентура – 18-годишна, застрелват ятачката Цветанка Тотева Чампоева, нейното невръстно 2-годишно дете Никола (Николчо) Чампоев и неговото любимо коте. Накрая убиват и дядото на Николчо по майка – Тотю Николов Тотев. На 2 срещу 3 май 1944 година в Етрополския Балкан, в местността Сухата река, са закарани девет нелегални, като след средновековни инквизиции, вързани двама по двама с бодлива тел, ловната рота на капитан Горчилов, Нако Бандата и други разстрелва арестуваните. До тях Вълко Ганчев Печурката по същото време реже с нож гърдите на жена с малко четиригодишно момченце. Печурката хванал детето за крачето и с все сила пръснал главичката му в буково дърво. Това той признава по-късно пред Народния съд. След това убил и жената. Главите на партизаните били набучени на колове и разнасяни по селата. През октомври 1944 година останките са взети и транспортирани до с. Трудовец, Ботевградско, и препогребани в мемориален комплекс в центъра на селото. При ексхумацията на телата е открито и женско тяло. Мълва се носела, че жената е от Горнооряховско, но и досега не се знае нейната самоличност. На 29 март 1944 година сутринта са арестувани в с. Крушево, Севлиевско, десет души, посочени от секретаря на селската община, че са носили храна на партизани. Полицаи ги изкарват извън селото и в близката местност Бряста ги застрелват. Единият от тях е 16-годишният Стефан Цвятков Станев. Акцията се води от стражаря Стефан Ненов Влайков. В съставения акт е записано, че разстрелът е бил при „опит за бягство“. Жертва е и Еленка Б. Манова – на 14 години, от с. Калнище, Търговищко. При блокада на селото от полицията на 19 януари 1944 година Еленка наблюдавала с ужас произвола при претърсване на домовете. Един полицай я ритнал с ботуша си в корема. След няколко часа детето починало. На 1 април 1944 година се разиграва трагедия на местността Осеникова поляна в Севлиевския балкан, близо до с. Купен. В землянката – скривалище на това място са двама ранени партизани – Иван Петков (Гошо) от с. Кормянско, ранен в битката при с. Химитлии, и Минко Андреев (Младен) от с. Букорово, ранен в коляното. За двамата младежи се грижат Ганка Палаузова и нейния 13-годишен син Димитър Трифонов Палаузов – Митко. Полиция и войници, водени от горския надзирател Кольо Кръстев и полицая Русчо Тончев Русчев, претърсват района и откриват скривалището. Русчо започва да стреля с картечница. Ганка се провиква силно с молба: „Дете има тука! Спасете детето!“ Това не възпира озверения полицай и стрелбата продължава. Партизаните стрелят с два пистолета, които скоро заглъхват. Тогава Русчо Тончев хвърля гранати и скривалището става страшна гробница на двама младежи, дете на 13 години – Митко Палаузов, и майка му Ганка. Настава гробна тишина. Убийците са весели, че ще получат 200 000 лева за четири глави на шумкари, и отиват в една кръчма да се черпят… След шест месеца Русчо Русчев е пред Народния съд. Свидетелят Кольо Кръстев казва: „Не ми се спомня за този случай… Убийството на дете е голям позор!“ Свидетелят Иван Недялков (горски надзирател) казва за полицаите: „Всички бяха въоръжени с пушки и картечници, коланите им бяха увиснали от бомби. Свалиха пръстена на жената.“ Русчо Тончев надвикваше всички: „Аз я претрепах, мамицата ?!…“ Свидетелят Кольо Кръстев заключава: „Убийците не бяха хора, а изверги!“ Сега фашизоидите с презрение говорят за Народния съд, а имената на садистите-убийци са на стената на „невинните“ жертви на комунизма в сърцето на София, до Националния дворец на културата. На 24 март 1944 година, след акция на отряд „Георги Бенковски“ в град Копривщица, са арестувани 52-ма антифашисти, заподозрени в помощ на партизаните. Подложени са на жестоки мъчения по командата на главореза ген. Кочо Стоянов. Сред тях е гимназистът Иван Кривиралчев на 16 години, измъчван по командите на кървавия поручик Каназирски. На 31 март 1944 година край Копривщица полицаят му казва, че ще си прави мезе от негови части. Изтръгват сърцето му и вземат отрязания език за мезе. Трупът на младежа е изгорен на огъня. Сега Иван Ралчев е представен като терорист, а палачите – като жертви. Хора, бдете! Реабилитирането днес на фашизма у нас е държавна политика, подпомагана от американското посолство в София!

показваща, че си примат- Когато си функционално неграмотен и не може и да четеш няма как да разбереш за какво става дума- Не може да говориш с жабата за океана, тя си знае само гьола-

Хора не забили едни пирон и само разрушаващи? Каква княжеска градинка - ние сме република все пак- Те един плочки в града от 30 години не могат да оправят ще направят нещо- Да не говориме за комплексите на София и там живеят софиянци-

Няма ли кой да му обясни как се излива бронз и как се сглобява след това- Аз не съм мъж, но както и да го гледам паметника не може да е сглобяван така както вандалски се реже днес- Няма ли кой да им обясни как се преви паметник от бронз и как после се сглобява-Доколкото знам се прави и восъчен модел и фигурите се изливат-Силно се съмнявам да е бил сглобяван на части- Просто едни празни приказки и едно унищожение на всичко- Съсипаха останалото сега налитат и на паметниците- НЕ ИМ СТИГА КРАДЕНЕТО ОТ ФОНДОВЕТЕ ЯВНО-