Коментари - Външно министерство с остра позиция след думи на Зоран Заев за "българското малцинство" | Днес.dir.bg

След Кримската война 1852г в днешните земи на България са заселени 2 милиона татари и черкези. За сметка на това в Русия са преселени 500 000 християни с обещание за 100 декара земя. След 10 г 80% се завръщат защото са били излъгани

Ма баш ми дреме за Зайо и зайчетата.

„Какъв славен народ биха били българите, ако получат независимост! Този народ е весел, жизнен, войнствен и красив.“ Егор Петрович Южаков (1859)

В днешните територии на България черкезите са заселени по време на проведения от Русия Черкезки геноцид от 1864-1867 година, основно в северната част на страната и в близост до черноморските пристанища Бургас и Варна. Компактни маси са заселени в днешните области Видин, Враца, Монтана, Шумен, Добрич и Велико Търново, където черкезите създават свои села, а друга част от тях са настанени в български или турски села. В региона на Враца, Монтана и Плевен черкези са заселвани и в татарски села. В Южна България най-многобройната черкезка общност се създава в Ямболско, Бургаско и отчасти в днешната област Стара Загора.

Бягайки от войната, татарите намерили прехрана в равнината. Те са били и добри скотовъдци и се заселили в региона. Днес тук има потомци на тези кримски татари, които и днес живеят в района на Констанца, Румъния, Шуменско, Варна, Добрич, Силистра и Русе Копирано от standartnews.com

Българите са татари, а не славяни!

Заев е долна гнида. Без компромиси, без отстъпки. Северно македонците не заслужават ЕС и приятелство. Подлостта им няма граници. На опашката или по-точно на оная ми работа.

А ти си мазен северно македонски педерас.

Северномакедонците живеещеи в бившата юго-република Македония са с зомбите с неясна идентичност, променяна поне 5 пъти за последните 150 години. От рум-милет, през български милет и от южни сърби към югославяни, а напоследък от античКи македонци към северномакедонци....

Всички комунисти са татари и черкези

Дори и да сме извънземни, сме част от ЕС. Без българско ДА никой не може да се присъедини към ЕС. Така, че РСМ постепенно ще си смени изцяло позицията.

Северна Македония да влезе след Сърбия в ЕС

Заев е дори и по табелка социалист . Сиреч комунист, щото то социализмът не е да присвоиш земята , а обратно да насърчаваш всеки да си има първичен ресурс. Та този другар дори етикетът не си сменя. Левичарско перекенде, кукла на конци на УДБА и международните леви НПО та. Нашето МВнР са от същия дол дренки - кухи и продажни лейки. Колкото по- малко хридтиянски дух сред българите толкова по- весели, уверени и горди са хората...Нехристиянски не значи автоматично чалмаески!

А македонският е цигански. Хунзи.

Заьо, ако ние сме татари и ти си такъв, защото си българин, но си станал руско-србски еничарин и майцепродавец, родоотстъпник и сръбски ибрикчия. О неразумний уроде, поради що се срамиш бугарин да се назовеш?

Нерде политиката на Македония, нерде "нехристианско". Ама нали казваш, че Зоран е комунист? Те Комунистите са нехристияни, атеисти, а ти точно това искаш. Какви са "факти -те" ти? Боза, момчето ми, боза! Еказархията е онази, която е очертала българските ЕТНИЧЕСКИ граници на България. Баш христяните, които от Македония са отишли в Цариград и са казали: та ние не сме ли българи, че да не сме в Екзархията. Или ни приемате, или по-добре ние да се хвърлим в Босфора, вместо да се върнем и да кажем, че не ни приемате. И са били приети, въпреки, че трябвало преди това да се прави допитване сред населението на тези "смесени" региони, по настояване на Фенер. Баш сръбските "нехристяни" измислиха някакъв македонски народ и македонски език. Да си ги носят на'рамо. А ти пий още една и се весели, но не пиши, защото не е за твоята уста лъжица.

татарите и черкезите. Комунист няма род, той има Партия.

Анексиране....

Галово Врачанско е татарско село. Голяма лъка Това изчезнало село е било на мястото на днешния град Мизия, а неговото обширно землище се е простирало по голямата лъка, образувана от долното течение на реките Огоста и Скът. Археологически материали от това средновековно селище се изравят в квартала „През Ушите“ на гр. Мизия и тези находки са от XII — XIV в. (Николов, Б. Букьовци в миналото и днес. — Враца, 1961, с. 13–15, обр. 9). За първи път село Голяма лъка се споменава с това си име в османски документ от XV в., който в превод гласи: „Тимар на Ибрахим, син на Халил. Владее го и участвува във военните походи. Село Голяма лъка: домакинства — 5, приход — 322 акчета“ (ДБИ, т. XIII, 1966, с. 245). Вторият османски документ, в който се среща село Голяма лъка, е с дата 1618 г. Селото е записано заедно със съседните села. Преводът на този документ е следният: „Каза Рахово: село Липница — 25 домакинства, село Голяма лъка — 15 домакинства, село Сърбеница — 40 домакинства, село Ередин — 15 домакинства“. В един друг османски документ от 1620 г. селото Голяма лъка е също с 15 домакинства и в документ от 1632 г. няма изменения на домакинствата (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 347). В османския документ от 1673 г., който всъщност е списък за насилствено мобилизиране на гребци за турския дунавски флот, от село Голяма лъка е записан българинът Куман, син на Владко (РСт., I, с. 462). Следващият османски документ, който се отнася за обезлюдяване на селото Голяма лъка е с дата 1711 г. Той в превод е следният: „Отнася се за раята дерменджии, които живеят в селата Голяма лъка и Сърбеница, Раховска каза. Те още от старо време били определени да пазят пътя, който отива нагоре по течението на Огоста, и да охраняват пътниците и търговците. Но казаните раи дербенджии, поради насилията на правителствените войски и служители, били принудени да напуснат жилищата си и да разтурят селата си. Султан Ахмед хан III“ (Ихчиев, А. Д. Материали за историята ни под турско робство. — Изв.Ист.д-во, 1906, кн. 2, с. 164–166). Жителите на с. Сърбеница, които минали във Влашко, след години се завърнали на родните си огнища, но тези от Голяма лъка останали завинаги там. Землището на село Голяма лъка по двата бряга на реките Скът и Огоста става държавен соват. През втората половина на XVIII в. тук се заселили исполичари и ратаи от село Буковец, Берковско, които образували село и му дали жителското име Букьовци (от 1970 г. гр. Мизия). През 1865 г. турската власт настанила върху обширното пустеещо землище на Голяма лъка 60 семейства татари от полуостров Крим, които образували татарската колония Махмудия. Есента на 1877 г. колонистите се изселили завинаги в Анадола и на тяхно място към 1890 г. се установили 40 семейства банатски българи. Но от 1924 г. те постепенно се изселили в с. Бърдарски геран, където имало повече католическо население. Тогава дошли български семейства от Западните покрайнини и по тяхно предложение селото било преименувано от Махмудия на Радойково. Също в 1865 г. в югоизточната част на землището на Голяма лъка била образувана татарската колония Гладно поле с 30 къщи. Есента на 1877 г. и тези татари се изселили в Турция и мястото пак останало държавен соват. След освобождението от турско робство богаташът Йордан Йонов закупи на безценица 1000 дка от този соват, а сетне я препродавал на високи цени на беднотията. В 1900 г. в Гладно поле татарлар дошли банатски българи от разрушеното село Съсек и основали днешното село Войводово, по името на Войводата Хр. Ботев, който е минал недалеч оттук. 2. Горно Крайще Селото Горно Крайще е отбелязано в османски документ от XV в. с 15 домакинства в един зиамет заедно със селата Крушовица (при Околчица в Базовския дял на Врачанската планина) и село Моравица (ИБИ, XIII, 1966, с. 259). Това село се е намирало около извора Гламео под днешната керамична фабрика и по десния бряг на сегашния язовир Дъбнико. Село Горно Крайще е изчезнало изглежда от чумна епидемия през XVIII в. и за съдбата на неговите жители не се знае нищо. 3. Долно Крайще Това село се е намирало в местността Под Стефанка или по-точно в лозята на Янаки Кокинов. Селото е основано още през XIV в. и от разселването на неговите жители са основани още две села с имената Горно Крайще и Средно Крайще. Последното е просъществувало твърде кратко време. Записано е в един османски документ като част от зиамет с 11 домакинства, заедно със селата Коритен, Курново и Ослен Криводол (ИБИ, т. XIII, с. 239). Повече сведения за село Средно Крайще няма. Селото Долно Крайще е записано в същия османски документ от средата на XV в. с 15 домакинства. Известният врачански изследовател и учен Васил Кънчов пише в „Разкопки на стари гробища при Враца“ — в сп. „Български преглед“, С., 1900, год. VI, кн. 8, с. 122–128, че на десния бряг на р. Дъбнико в лозята на Янаки Кокинов и Иван Кътов, са разкрити гробове със средновековни украшения. А в друг един документ от 1938 г. пише така: „Наскоро в лозята — Кокинското, са открити развалини на черква“ (Архив — Враца, Фонд 1, 598, л. 22). През 1970 г. в Кокинското риголваха площ да засадят лозе и бе открита култова сграда и гробове със средновековни накити от бронз, които бяха предадени в историческия музей на Враца. В края на XVIII в., поради кърджалийските грабителства, жителите на село Долно Крайще се разбягали и то запустяло. Някой от родовете от това село се установили във Враца. От тях се знаят само Кокинови и Николчови. 4. Долно Ставерци Това село е основано още през българското средновековие. Турските поробители в края на XIV в. са го заварили като войнишко селище с името Долно Ставерци, заедно с Горно Ставерци. В османски документ от 1548 г., който се отнася за войнуци и ямаци от Койнаре, са записани войнаганите от селата Горно Ставерци и Долно Ставерци (ИБИ, т. XX, 1974, с. 92). В регистър за войнагани от същата 1548 г. ямакът Радул, син на Руско от село Търнък, е към списъка на войнаганите от село Долно Ставерци, спадащо към каза Никопол (ИБИ, т. XX, с. 93). Селото Долно Ставерци вероятно се е намирало в местността Зиамет на 4 км южно от село Байкал (бивше Борил, Бешлии). В тази местност се изравят средновековни погребения и домашен инвентар от Второто българско царство. В същата местност е имало „каменна римска гробница с ангелски образи от двете страни“ (Икономов и Георгиев. Пътеводител за Ореховска околия. — Свищов, 1904, с. 28). Вероятно тук се касае за останки от средновековна църква или параклис, но сега нищо не личи. Селото Долно Ставерци е запустяло през XVIII в. по неизвестни причини. 5. Дърводелци Това село се е намирало на изток от Враца зад завода Химко в местността дърводелски дол и при Дърводелска стубла, от която изтича Дърводелска бара. На изток землището му е граничело с това на село Крапец при Местността Дърводелска кориа и също на изток — със землището на с. Руска Бела; на юг — с Медковец, на запад — с Враца, и на север — с Косталево при местността Пискавец. Дърводелци е старобългарско селище, основано преди края на XIV в. и турските поробители са го сварили с това име. Среща се като ленно владение в османски документи от XV в. заедно със селата Бистрец, Върбешница, Крапец, Късинец, Патлейна, Радовене и Слатина (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 255–257). Последният документ, в който се споменава село Дърводелци, е от архивите на врачанските търговци Хаджитошеви. Този документ гласи: „Да се знае откак са скарах с чича си на сене 1789, затова писувам що остава на рацете му стока: у Дарводелци имаше 86 гроша…“. (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, 1984, с. 373, 410). В края на XVIII в. Дърводелци е ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Оцелелите му жители го напуснали завинаги. Родовете Дърводелски и Пиронкови се заселили във Враца, Лесигерете — в Кнежа, Ватинци и Коминярете — в с. Руска Бела, а Грънчарете, Кадиевци и Хаджиевци — в с. Крета. 6. Дърманица На левия бряг на р. Искър срещу Стария мост южно от гр. Мездра се издига малка продълговата височина, върху която се виждат останки от крепостни стени. Археологическите разкопки установиха, че това място е населявано от човешки общества още през медно — каменната епоха — четвърто хилядолетие пр.Хр. През желязната епоха траките го превръщат в крепост, а по-късно и римляните и българите през средновековието. През Второто българско царство тази крепост и град са наричани Дърманица. Турските нашественици в края на XIV в. разрушили крепостта и града и прогонили техните обитатели. Цели 400 години мястото на Дърманица останало пусто (на арабски език е записано мезра — „празно“). Едва в началото на XIX в. тук се заселили десетина семейства планинци и образували българското селище Мездра. Дърманица се споменава в османски документ от 1430 г. В превод този документ е следният: „Мезра Дърманица, празна. Намира се близо до Моравица…“ (РСт., I, с. 434). На юг от Мездра е с. Дърманци което е основано преди XV в. от жители на старобългарската крепост и град Дърманица. Всъщност Дърманица е старобългарска дума и е образувана от личното име Дърман и -ица. Двама феодални владетели на българското княжество в Браническата област (североизточна Сърбия) се наричали Дърман и Куделин (1273–1291 г.). 7. Коритенград Развалините на този старобългарски град се виждат по левия бряг на р. Искър до сами Ритлите и ж.п. гара Люти брод. Тук още личат срутени крепостни зидове, основи на църкви и на обществени сгради. Сега тази площ е вилна зона с лозя. При риголване за лозя и изкопи за строеж на вили постоянно се откриват археологически материали. Те показват, че градът е основан още от траките, които са изградили първата крепост за охраняване на пътя по Искърското дефиле. Намерени са погребения с трупоизгаряне от желязната епоха — VII в.пр.Хр. (Николов, Б., Археология, 1972, кн. 3, с. 56, обр. 3). В местността Заград също има следи от тракийско поселение и от укрепление. Между естествените стени на природния феномен Ритлите се виждат развалините на антично и средновековно укрепление (Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. — С., Сб. БАН, 1931, с. 82). Тук са намерени бронзови и медни украшения и една златна монета от времето на император Юстиниан I (Филов, Б., ИАД, т. II, 1911, с. 270). Сред рушевините на голяма антична сграда бе открита каменна колона със старогръцки надпис от III в., който в превод гласи: „Аз, Евстати, завърших строежите“. (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 234, обр. 28). При археологически разкопки с мое участие близо до Ритлите бе разкрита голяма триконхална и трикорабна раннохристиянска базилика от V в. В основите и под пода ѝ бяха разкрити строежи от тракийско езическо светилище, почитано и през римската епоха. Намерена бе една мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Зевс (Джингов, Г. Археологически проучвания край Люти брод. — ИМСЗБ, т. X, 1985, с. 39–70, обр. 2). По-рано тук е била намерена и една плоча с раннохристиянски надпис (Иванова, В. Старохристиянски латински надпис. — ГНМ, т. IV, 1932/34, с. 315). От културното наследство на средновековния град Коритен доскоро личеха зидовете на друга раннохристиянска църква, датирана от XI в. (Мавродинов, Н., ГНМ, VI, 1934, с. 224) и една триабсидна църква от XIV в., в която има запазени стенописи (Бояджиев, С. Нови наблюдения върху църквата до с. Люти брод. — Сп. Архитектура, 1961, кн. 4–5, с. 27). В района на Коритенград има още пет средновековни църкви и още няколко непроучени укрепления от българското средновековие. До идването на турските нашественици в този район е действал важен отбранителен пояс от български крепости и съоръжения, които са охранявали пътя по Искърското дефиле. С идването си турците разрушили крепостите и унищожили българските военни гарнизони. Оцелялото от клането население се спасило с бягство. За да има толкова църкви и да бъде епископски център, градът Коритен е бил с многобройно население. Едва в средата на XV в. срещаме в османски документ записано селището Коритен като тимар с 9 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 259). От XVIII в. насам Коритен престава да съществува и остатъкът от неговите жители се преселват на отсрещния бряг на р. Искър, където образуват ядрото на днешното с. Люти брод. Останала само епископията със своите служители, но в 1764 г. владиката с целия епископски клир се преместил във Враца. Преди да бъде в Коритенград, епископията е била в гр. Августа при с. Хърлец. Имаме сведения, че в 431 г. християнският епископ на римския град Августа е участвал в първия вселенски събор (вж. книгописа за с. Хърлец) 8. Крушовица Това средновековно българско село на планинци-пастири се е намирало най-горе върху Базовския дял на Врачанската планина, западно от връх Околчица и югозападно от с. Паволче. В неговото землище са падината Йолковица — лобното място на Войводата Христо Ботев, и още Избата, Селището, Царево ливаге и др. От Крушовския извор изтича Крушовска бара, която смесена с Дърводелска и Моравишка, се втича като ляв приток на р. Искър. В района на обезлюденото село Крушовица още личат затревените синури на нивите. Османските орди са го заварили още в края на XIV в. с името Крушовица, което е прилагателно от круша — крушов, и -ица. В България има още три села с име Крушовица и пет с име Крушово, а жителски имена са Крушовене и Крушовци, Самоковско. В документ от XV в. село Крушовица е записано като ленно владение с 13 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 255). В същия този документ (с. 243) са записани и селата Крушовица, Ореховско и Крушовица и Крушовене, Плевенско. Кърджалийски банди ограбват и опустошават планинското Крушовица в края на XVIII в. и жителите му го напуснали завинаги и потърсили убежище във Влашко. След няколко десетилетия те се върнали от Влашко, но се заселили в Ореховските села. Така родовете Василовци, Гунчовци, Дачовци, Найденовци, Пелкинци и Хубавешковци се установили в с. Бутан, родът Думбарови останал в с. Хърлец, а Джанкинския род, от който са произлезли сетне Манджолете, Спахийците, Янкуловци и Чукурланете, се заселили в с. Крушовица, Ореховско. Турската администрация дала във владение като Вакъв част от землището на запустялото планинско село Крушовица на Черепишкия манастир (НБ КМ, Ор.отд. Ф. 29, арх.ед. 289 от 1842 г.). 9. Кушан Останките от това обезлюдено селище се намират в местността Чафкин бряг на десния бряг на р. Огоста и на 6 км североизточно от с. Градешница. Селото е образувано преди края на XIV в. с името Кушаница и с това име са го заварили турските поробители. Среща се в един османски документ, който всъщност е списък на джелепкешени (овцевъди) от 1576 г. (РСт. Селищни имена… 1960, с. 445). В друг по-късен документ с дата 1871 г. то е означено с името Кушан чифлик, в който са произведени през споменатата година 1555 оки жито (НБ КМ, Ор.отд. Ф. 29, арх.ед. 46, 1871 г.). От документа става ясно, че чифликчията турчин е обсебил цялата земя на кушанчени и те са станали ратаи и исполичари. С указ на Министерство на вътрешните дела № 157, обнародван в Държавен вестник брой 55 от 23 май 1887 г., се постановява, че селата Баурене, Бели брег, Градешница и Кушан съставляват една община с център Градешница. След освобождението от турско робство, според излезлия закон, чифликчията се връща и продава земята на чифлика Кушан на богати хора от Громшин и Левчево. От 1890 до 1895 г. останалите без педя земя кушанчени се изселват. На всичко отгоре собствениците на земята дошли с вили и търнокопи и разбишкали селото. Останали само каменната кула на чифликчията, един геран с кобилица и каменният оброчен кръст на Свети Георги Победоносец. А кушанчени се заселили в различни селища. В с. Громшин се установили Босаците, Витановци и Макавеевци. Друга част от големия род на Босаците отишли в Берковица и Ередин, а Късльовци — в с. Бели брод, и Панчовци — в с. Лесура. 10. Късинец Късинец е старо българско село, основано преди края на XIV в. Турските поробители са го заварили с това име, което произлиза от излязлото вече от употреба лично име Късо и -ин, както Вадин, Миладин и пр. А личното име Късо е означавало „човек дребен на ръст“, както Малчо и пр. Като се прибави на Късин окончанието -ец и става Късинец, а това окончание показва, че името на селото първоначално е било двуосновно. И така село Късинец през XV в. е било владение на Махмут Челиби и е записано като тимар заедно със селата Бистрец, Върбешница, Дърводелци, Крапец, Патлейна, Радовене и Слатина. В този списък село Късинец фигурира с 19 домакинства (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 255–257). За обезлюдяването на Късинец ни подсеща един надпис от началото на XVI в. върху сребърен кръст, на който се чете: „Този божествен кръст в лето 1511, във времето на христолюбивия архиепископ кир Гаврила и окова го (кръста, б.м.) майстор Никола и Павла в манастира, глаголеми Касинец (и неговия — б.м.) храм Свети Йоан Богослов. В това време нападнаха прузи (скакалци — б.м.) и не можеха да се изчислят и поядоха целия плод на земята…“ (Шкорпил, X. и К. Старовремски надписи от разни крайща на България. — Сб. НУ, 1892, кн. VII, с. 99). Като последица от напастта на скакалците е настанал голям глад и епидемии и селяните напуснали Късинец. Мястото на обезлюденото село личи и днес под манастира „Св. Иван Пусти“ (Късинец) и е близо до владишката резиденция. Върху землището на село Късинец в началото на XIX в. преселници от Берковско основали селището Суходолски колиби. То се е намирало на запад от Бистрец в местността Суходол. Но наскоро тези обитатели се изселили в село Бистрец. Това са родовете: Кукувиците, Подмолете, Сакулчовци, Суходолците, Тантиловци, Уруковци и Шареняците. Землището на изчезналото село Късинец днес е владение на с. Бистрец. 11. Патлейна Селото Патлейна се е намирало горе на платото южно от водопада Скакля. Тук се помнят още местностите Патлейна, Совата, Скравенико, Света гора, Светогорскио камик, Топилките и др., които са били в землището на това изчезнало село. Образувано е преди края на XIV в. от планинци овцевъди и е заварено от турските поробители с името Патлейна. Това селищно име е съкратено от името на Свети Панталеймон (всемилостив), така както от Свети Елисей е образувано името на село Елисейна и пр. Изглежда, че през българското средновековие на Света гора и Светогорски камък е имало параклис или оброк на Свети Панталеймон. Селото Патлейна срещаме в османски документ от XV в. като ленно владение с 15 домакинства и лично владение на заима Махмут челеби (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 255–257). В края на XVIII в. кърджалийски банди заграбили овцете на селяните от Патлейна и опожарили селото. Оцелелите му жители се разбягали. Едни минали във Влашко, а във Враца се заселили родовете Аврамците, Азманови, Костови и Гешови. Преди 1950 г. върху землището на изчезналото село Патлейна имаше кошари и мандри на овцевъди каракачани. Но те си продадоха овцете и се преселиха във Враца. Направиха си хубави къщи в квартала при Стадиона. 12. Проданковец Останките от това средновековно българско селище се намират в местността Крешка, на 5 км югозападно от с. Софрониево по десния бряг на р. Огоста. Тук сега са ниви, но винаги подир оран се изравят на повърхността късове от средновековна керамика и домашен инвентар, които показват, че селището е съществувало още през Второто българско царство и през първите векове на турското робство. До 1910 г. тук е имало запустяла каменна еднокорабна църква с паднал свод и следи от стенописи. Обаче камъните от тази църква били взети за строеж от една известна софрониевска фамилия, която по-сетне не видяла добро. В местността Крешка и до наши дни са останали на местата си каменните надгробни кръстове от гробището на село Проданковец. По стил и по орнаментика те сочат определено XIV — XVI в. (вж. Николов, Б. Софрониево. — Враца, 1971, с. 37, обр. 18 — Гробищни каменни кръстове от Проданковец). Село Проданковец се среща като ленно владение в османски документ от XV в. с 11 домакинства. В този списък е заедно със съседните си села Галиче и Крушовица (ИБИ, т. XIII, с. 243). Село Проданковец е обезлюдено по неизвестни засега причини в началото на XVII в. След освобождението от турско робство върху землището на обезлюденото село Проданковец се образували две нови български села — Ботево и Крива бара. 13. Сениче Това село се е намирало точно там, където наскоро бе изграден панелният квартал „Триъгълника“ на гр. Враца. Отскоро този квартал се нарича „Сениче“. Селото е черпело вода от големия извор, който и сега е запазил името „Сениче“. Добитъкът пък си е поил на „Напоете“. Това са били дървени корита под извора. В древността при извора Сениче е имало тракийско светилище, посветено на Великата богиня на траките, а през римската епоха — на богинята Артемида, която е отъждествявана с Бендида. Тук бе намерена мраморна оброчна плоча с релефно изображение на богинята като ловджийка, която езди елен на обратната страна (Велков, И., ИАИ, т. XV, 1946, с. 229 и Николов, Б. Враца. Старо изкуство. — 1968, № 88). В документ с дата 1812 г. от архивите на Хаджитошеви е записано следното: „Да се знае що зимаме меуре от Сениче: Дило Пенчов — 3250 гроша, Йоло Филипов — 1070 гроша“ (Семеен архив на Хаджитошеви, т. I, С., 1984, с. 424, док. 432). След посочената дата жителите на село Сениче постепенно се разселили. Едни — във Враца — това са родовете Бардзови, Мечкарете и Мицовци, а други — в с. Косталево — родовете Гиздовци, Коновци и Ръглювци. Родът Йоловци се заселва пък в с. Синьо бърдо. Върху празното землище на Сениче турски чифликчия построява каменна кула, около която се заселили планинци ратаи и исполичари. Така се е създало в началото на XIX в. днешното село Кулата. А около извора Нефела преселници от Берковско образували днешното село Нефела. 14. Слатина Това изчезнало по време на турското робство българско село се е намирало в пазвите на бърдо Веслец на 7 км северно от с. Върбешница и на юг от с. Тишевица. На мястото на обезлюденото село днес са изворите Размерец и Слатина. Тук все още могат да се видят основите на българска средновековна църква, патронът на която изглежда е бил „Свети Спас“, тъй като на това място до 1944 г. селяни от съседните села са правили оброк на Спасовден. Селото е заварено от османските орди в края на XIV в. с името Слатина. В османски документ от XV в. е записано като ленно владение с 22 домакинства, заедно с Върбешница, Крапец и Радовене (ИБИ, т. XIII, 1966, с. 255). След XVI в. село Слатина запустява поради чумна епидемия. Оцелелите му жители образували колибите Донинци по северните склонове на бърдо Веслец. Към началото на XIX в. обитателите на колиби Донинци се преселили в махалата Върбешки Веслец, а родът Ценовци се установил в с. Върбешница, където неговите наследници живеят и до ден днешен. Върху една част от землището на изчезналото село Слатина през XVII в. се е образувало село Горно Пещене от преселници от Голямо Пещене и от други места. Другата част от землището на село Слатина е превърната в турски чифлик и тази местност и днес се нарича Чифлика или Манастира. След освобождението от турско робство турчинът чифликчия продава земята от Чифлика на богати българи от с. Горна Бешовица, които са своили земята до образуване на ТКЗС. И така, драги читателю, през време на петвековното турско робство само в един от тридесетте окръзи на България са изчезнали завинаги най-малко четиринадесет села и градове, населени изключително с българи. Други са запустявали временно и са отбелязани в османските архиви като мезри, совати и пр. Някои от фалшификаторите на българската история се изказват, че турското робство не е било катастрофа за България? Други от фалшификаторите пък твърдят, че дори не е имало турско робство, а само е било „турско присъствие“.

Защото българският ген се оказа най-устойчив. Италянците го казват.

Заев да си гледа Коминтерновският псевдо-народ. В РСВ има българи. Наскоро един от тях сложи българското знаме пред къщата си и каза че е готов да умре за България. Още такива има и това е много добре за България. В момента в който от РСВ отидат да им направят нещо, България влиза да ги зашити (има това право) и си взема територията която ни принадлежи - Битоля, Струмица, Щип, Велес, Охрид, и т.н. Оставяме им Скопие и Куманово и да се оправят с албанците.

Що е маке, все е лай.о!

Този явно още не знае , че в РСМ македонците са малцинство , а не българите !

че баш по ДНА не сме тюрки, както и се ще на Русия.

ДО КОГА ЩЕ СЕ ЗАНИМАВАМЕ С ТОЯ ЦЪРВУЛ.СРЪБСКИ ГЬОТВЕРЕН

Явно макетата също влизат в дирника. Не мога по друг начин да си обесня минуса по-горе.... Хахахаха Евала маке, не си лай.о, гюбре си!

Трябва да си голям идиот за да наричаш един народ с името на друг. Израз на ниска култура е когато човек не знае какво говори.

Ало баце изтрещяваш ШЕ дойдем с кордон с момчетата да те отнесем

Съвременната общност на татарите в България включва потомци на кримските татари, които напускат Кримския полуостров на няколко изселнически вълни в периода XV-XIX в., най-вече след Кримската война 1853-1856 г. между Руската и Османската империя. Те се заселват предимно в района на Добруджа, както и в Северна България. Според резултатите от проведени етноложки проучвания в периода между 2002 и 2009 г., може да се предположи, че числеността им е около 4000 души. На пръв поглед кримските татари по своето културно наследство си приличат с турците в страната заради общата употреба на турския език и религиозна принадлежност към исляма. Но ако се запознаем по-отблизо с кримскотатарската общност, ще открием една различна етническа общност със свои специфики. Езикът и вероизповеданието на кримските татари, физическо-антропологичните им черти, семейните и груповите им обичаи, храната, облеклото, фолклорът и танците, практикуваните в миналото трудови занятия и характерните кирпичени къщи са основните елементи, които ги отличават и поддържат тяхната идентичност и връзката им с Крим. IV.5.13 Татарин ходжаВ България членовете на тази етнична група са трилингви. Те говорят български, турски и кримскотатарски език. Употребата на последния е знак за етническа принадлежност и незнанието му се смята от членовете на общността за срамно. Широко разпространена е поговорката „Майчиното мляко е грях, ако не знаеш майчиния си език”. Принадлежността на татарите към сунитския Ислям ги обединява с голямата мюсюлманска общност в страната. От друга страна обаче, предпочитанието към посещение на т.нар. „татарски” джамии, към духовни самоуки водачи (мъже и жени ходжи) от същия произход, присъствието на практики и елементи, осъзнавани като „татарски” в религиозните ритуали, създава определена етническа специфичност. На следващо място, повечето татари считат, че се отличават с характерни физически белези. За „истински татарин” се възприема човек с широко лице, монголоидна форма на очите, изразени скули. Тази представа намира отражение и в организирането на конкурс „Мис Татарка” в близкото минало. Обредите при раждане, сватба и погребение са подчинени до голяма степен на религиозните норми. Същевременно и те се намират в ситуация на преход към различни модерни форми, в тях могат да бъдат намерени редица отличаващи ги традиции. В следродилната обредност прави впечатление именуването, при което представителите на общността предпочитат т.нар. „татарски” лични имена – Аблеким, Дженгиз, Пеим, Ариле, Тимур и др. В семействата, в които има случаи на детска смъртност, новородените получават имена, съдържащи представката „курт” (в превод на бълг. език – „вълк”), като Куртнеби, Куртвели, Куртсуюн и т.н. Вярва се, че така името придобива апотропейна сила и предпазва от лоши духове. Сватбените порядки се характеризират със стремеж към брачна ендогамия или предпочитание към брачен партньор от същата общност, въпреки широко разпространената практика за сключване на бракове с местни турци. Според спомените за традиционната форма на обичаите, те могат да бъдат обособени в няколко етапа: в петък вечер в дома на момичето се организира празнична трапеза („джамат ашъ”); в събота младоженецът „взима” булката от дома й („келин алмак”); сватбено тържество, което се смята за по-съвременен елемент; влизане на булката в новия ù дом. Татарска джамия в с. Бобовец, Добруджа, 2009 г., сн. Й. ЕроловаПогребалната обредност се изпълнява според религиозните норми, като до днес най-общо са запазени следните практики: мъртвият се погребва до 24 часа след настъпване на смъртта; обвит e само в бяло платно (кефин) и e положен в дървена носилка (табут); на погребението присъстват само мъже; правят се помени (мевлиди), известни в района на Добруджа и като струвания, които се ръководят от самоуки ходжи татари или турци, и на които се приготвят „татарски” храни. Вярва се, че на 52-ия ден след смъртта носът на мъртвият пада. Приготвя се огуз бюрек (тестено изделие), запържен с червен пипер и лук, „мъртвият, за да усети мириса, а не болките си”. В основата на календарните обичаи, от една страна стои религиозната традиция (Курбан и Рамазан Байрам), а от друга – етническата (Наврез, Явур Гьозю, Къдърлез, Тепреш). Най-големият общностен празник е Тепрешът. Ежегодно татарите се събират през месец май в или до различни селища в района на Добруджа и Русенско, отбелязвайки срещата си с различни културни инициативи. В миналото този ден става повод и за т.нар. татарски борби, в които младежи от различни махали и селища мерят сили. Ежедневната и обредна храна на кримските татари включва разнообразни специфични ястия – различни видове бюреци (татарбюрук, огузбюрек, шубюрек и др.), чорби (кашъкбюрек чорбасъ, екмек чорбасъ), кобете, пешлокум, мантъ, в които преобладават месото и тестото. Всъщност т.нар. татарско кюфте, което се предлага в повечето български ресторанти, е непознато в традицията на общността. Пазят се спомени за консумация на конско месо в миналото. Въпреки спазването на религиозните табута към свинското месо и алкохола, в района на Добруджа е разпространена поговорката, че правото на татарина е върху месото и ракията (“етле ве ракъ татарън хакъ”). В допълнение на това, татарите смятат себе си за „откриватели” на пастърмата – „едно време са я слагали под седалките на конете, за да изсъхне по-добре”. Храната също се използва и като знак за разграничение от турската общност – „на турците дай тарана, а на нас месо”. Фолклорното творчество на татарите в България е изключително богато на легенди, стихотворения, песни, поговорки и вицове, чрез които се подчертава принадлежността към Кримската историческа родина, поддържат се самопредставите и самочувствието като народ. Танците, изпълнявани в общността, често се осъзнават като собствена етнокултурна специфика, която ги различава от културата на другите мюсюлмани. В съвременността припознаването на кримските татари с тяхната родина продължава да се бележи от употребата на различни символи, най-видимият от които е кримскотатарският флаг – светлосин със златната дамга на Герайската династия, управлявала Кримското ханство от 1449 до 1783 г. Съхраняването на историческа памет и традиции в общността води до формирането на представи за татарлъка, които влияят както върху изграждането на силна етническа идентичност, така и върху разграничаването им от заобикалящото ги общество.

А бе уйо пепеливи Ванче Михайлов за какво се е борил . Малцинство сме заради някаква 200 годишна държавица .

Кофти хора са тия макета. Викам да ги вкараме в Евро съюза да видят дебелия и те.

Много дълго време ги подкрепяхме и си мълчахме. Времето на мълчанието отмина. Време е за действия.

Pogolemo lajno nema is tebe stoko bugarska neprokopsana.

Македонския етнос е част от Гърция, за това Северна Македония не може да ползва името Македония за име на държавата си. Не може да наричаш някой македонец и българин едновременно или е едното или е другото. Древна Македония има много по-стара история и нито българите нито северномакедонците могат да претендират за тази история, за тази история могат да претендират единствено гърците.

По сайтовете всичко може да пише, това се нарича пропаганда.

Ке те йебем у македонското дугме

Объркал си се доста. Прочети от кога съществува Украйна като държава и от кога започва Кивеска Рус. Забележи че името е Киевска Рус. А питаш ли се самото име Украйна какво означава? У края, тоест в края. И в края на какво е въпросната държава.

Какви са тия три племенни общности луд ли си? Славяни? Какво е това славяни? Има един куп народи които се водят славяни. Народ който да се казва славяни няма! Славянин означава човек който говори. Немците са обратно на това и наименованието немец идва от ням, тоест човек който не говори на нашия език. За траките може да се каже че са се присъединили към нас но това не ни прави нов етнос. Етноса си е български, държавата си е България. Наименованието прабългари се прави единствено за да се разграничава времевия период. Старата ни държава се нарича Стара Велика България, няма такова нещо като прабългари по това време.

Е крайно време да си прибираме и Българи от Сърбия и Българи от Македония! Докога ще ги търпим тия сърбомани да се разпореждат с Западните покрайнини и Струма!!!

А Германците са французи... Англичаните са унгарци и поляците са китайци... Нали бе кретен..??!?!

А аз живея при майка ти....

Българските политици трябва да се активизират и да се срине до основи този македонизъм! Време е да се действа, не може да се разчита вечно на пасивност и да даваме постоянно подкрепа, а в замяна да получаваме антибългарска пропаганда и да тъпчат нашия народ. Не може една групичка неграмотници в Северна Македония които не могат да съчинят едничка история да прави региона за посмешище. Ако трябва да се разберем с Гърция но тази псевдо македонска глупост трябва да се изкорени.

Крайно врене е дипломатите ни да престанат да се държат като курви!

И има ли почва у нас!!! Нашата кръв си е наша кръв Границите ни са нищожни И със сърбия И със македония И с Беломорска Тракия България е и Одрин Докога ще се съобразяваме с тия змии

Време е България да си върне ПОКРАЙНИНИТЕ от Ньойския договор....изтекъл още през 2018г. Както Китай си върна Макао и Хонг Конг.

Кво толкова им обръщате внимание.Там има едно огромно МНОЗИНСТВО БЪЛГАРИ и едно горямо малцинство албанци.Всичко друго е лъжа

Тия идиоти война ли искат? Наближавам 50-те ама още мога да си служа добре с АК както и повечето от наборите... да не дава Господ де, ама за ден ще граничим с Албания.

Всичкото чегъртач на баламатума, и да одят да чегъртат зайченцето бяло....Ха ха Тошко с АК47 на рамо....

Що за глупост?! Българите не претендират за историята на древна македония. Българите си имат собствена история.

Ти нещо изперкал ли си? с наближаването на 50те не ти се получава процесът на мисленето май а? щял да взема АК... и какво ? давай по-нататък. вземаш АК и тръгваш какво да правиш ? стреляш? ама по кого ? и защо ?