Захарта е естествен продукт на глюкоза с фруктоза. Фруктозата се превръща също в глюкоза, а без глюкоза си мъртъв. Грешно е такова гледане на калории само. Трябва спорт! Или просто да не се изпуска. Изпусне ли се, става сложно. Дори на надяждания никога не печелят дебелите, а слабите. Те още докато го поглъщат го разграждат и изгарят. Част един вид ще му изгори още в устата и няма да му стигне до корема. Някога съм правил трик след преяждане така да се отпусна, че да бликне пот от мен като на фонтани и след 1 мината да съм гладен като вълк. Има моменти в които и малко да ядеш пълнееш, а в други и да тъпчеш тави сладки и отслабваш. Вътрешният метаболизъм е променяем, Но е сложно и от единични опити не мога да правя крайни заключения. Много от калориите се харчат за поддържане на температурата и лятото не ти трябва толкова много. Ядеш просто разнообразно. При тренировки има случаи така да изгълтва храната, че една седмица не ходиш по голяма нужда. Трябва човек да добие усет за тялото си. Едва ли не мозъка му да определя дали е по-слаб или по-едър или по-силен. Човек е едър освен според тялото и според нуждите. Трябва да създадеш нуждата да си по-слаб. За фитнес топката например аз правя с опора от тежко бюро. И седнал та даже на бедрата стоя хоризонтално във въздуха и с опънати назад ръце за лостов принцип, та може дори с тежест. Бавно е, но така се прави корем скала. Най-тежкият човек е бил 625кг, но за 1 години с тренировки правени за него от културисти, е смъкнал 400кг. Трябва мотивация.

При немците, а вероятно и при други, има поговорка: спортът е смърт. Докато имаш такова отношение, никога няма да ес оправиш. Отказът е в главата.

Захарта не е естествен продукт. Естествен продукт, който хората са го яли милиони години е плода. При това плода, такъв какъвто е в природата, плод със семена, които пости дават плод. Плодовете съдържат захар, но тя е добре капсулирана в тях и за да се усвои в стомаха е нужно например да се разгради клетъчата стена. Фотосинтезата в природата има около 11% максимална ефективност, но само при захарната тръстика, при плодовете, които може да дъвчим концентрацията на глюкозата е до 7-8%, не повече и се усвоява, минава в кръвтта за около час. Имат глюцемичен индекс около 60. Захарта като синтетичен и рафиниран продукт има 100% концентрация. Разтворена във вода се усвоява за няколко минути. Да речем една кока кола 1/3 литра има 32 грама захар. Същото както и килограм и половина плодове. Но килограм и половина плодове не изаждаш за няколко секунди. И когато за няколко минути вместо за час глюкозата в кръвтта се повишава рязко, това си е един истински жесток удар с юмрук за панкреаса, който трябва да произведе за минути нещо, което произвежда за часове. И така удар след удар се получава същото, каквото би се получило да речем ако работиш близо до максимума тегло за някой мускул всеки ден: той няма време да се възстанови и атрофира. При което може да го скъсаш. И от спорт става морд. От здрав панкреас става диабет. Изпробвано върху милиарди хора от 1974 година, когато учените започват да учат здравите хора как да ядат и че трябва да намалят мазнините, но да сложат повече захари. От тогава до 2006 диабета, който винаги дотогава е засягал около процент от хората расте с 0,23% за година и вече не е процент два, а е 9% в САЩ, около 7% в Европа, които започват да се хранят "научно" малко по-късно и даже достига 18% в някои части на света. Русия е убила туземците в Сибир не с пушки, а с водка (продукт получен от естествени плодове и зърна). Е сега хората се убиват със захар и подобни.

Спорта също не е естествено състояние. Няма нищо естествено в велосипедист от Тур дьо Франс, който се нуждае от 5000 калории на ден да поддържа теглото си и след това от около два месеца да се възстанови. Естественото състояние на физическата активност е това на бушмена, който ходи и ловува всеки ден, но не тича повече от няколко минути. Спорт с хабене на калории повече от 1/3 от базисния метаболизъм си е болест, защото първо се използва за възстановяване на мускулите белтъка, който е наличен, албумина в кръвтта и имунната система отслабва за няколко часа. Затова професионалните спортисти боледуваха много по ковида. Спорта, да речем фитнес тренировките, които обожавам, са доста интензивно натоварване в кратък период, за да може да компенсират 8 часа тъкане на стола пред компютъра в моя случай. И ако не отида 3-4 пъти във фитнеса или не потичам 30 минути на ден се чувствам доста зле. Но не може да се компенсират боксовите удари три пъти на ден по панкреаса. Най-добре е да си готвим сами от сурови продукти. Между другото всички намират че съм в отлично здраве, въпреки че имаше период, в който бях занемарил тялото си. Има нещо по-опасно и от захарта. Белтъците на прах, с къса верижка и барчетата от такива белтъци. Защото в природата няма такова нещо като свободен белтък, всички са свързани или с мембрана (мазнина) или със полизахариди при растенията. Така че се усвояват доста бавно и при това в много ограничени количеатва: някъде 20-30 грама за хранене. Всичко останало от протеиновия шейк става на мазнини, при това отделяйки активни азотни съединения като токсичен амоняк. Така че белтъка си е по-добре да се взима като пържола, кисело мляко или риба. Да не говорим че супера си има и изцяло синтетични добавки като консерванти (антибиотици за бактерии но понякога абиотици) и подсилители на вкуса (дрога за вкусовите рецептори) Абе Някой, питай пратило. Дори и да е старило за теб. Защото ще пораснеш и побелееш доста по-бързо, отколкото ти се иска.

Основно съм спортувал 90-те години. Изглеждам сигурно по-млад от колкото съм, че съм виждал как се чудят. Не се занимавам с фитнес и реално съм слаб. Но със сигурност съм по-добре от поне 97% на моята възраст. Просто правя по нещичко хей така, може веднъж на ден. И за форма е обратното на спорт. Тренирай това в което си най-слаб. Тези на велосипедите имат други проблеми. Има за червени и бели мускулни влакна и кои са за сила и издръжливост и как се променя. И как един на велосипеди и маратон ползва основно кислород, а такъв на спринт на 100 метра едвам вдишва 3 пъти. Първо фосфати някакви в клетките, после глюкоза и после е кислорода. И колко слаби са всъщност тези с издръжливостта. Аз обаче и да искам, не мога да стана дебел. И за силен е до лимит. Стигам едни килограми и край. Затова е различно за различните хора. Бързо съм дигал мускулна маса и съм се чувствал ужасно, все едно сърцето ти не е свикнало на такава маса. И после един вид се спукваш и обратно. Трябва вътрешно приспособление, което не ми е силата. Трябва вътрешно организма ти да е пригоден. Но калориите не се лепят така. Всеки ден да ям по килограм захар, мога да отслабвам. Хайде килограм е много. Преди съм ял шоколади по няколко на ден. Това е до човека. Като изядеш повече, отива в тоалетната.