Коментари - Спряха операцията на Шиша Пангма: Бог да прости Боян! | Днес.dir.bg

Приятелко, сега германците на са като онези германци от преди войната, а и съвсем друго нещо имах предвид.

Браво.Браво. Най-накрая...

Детето само си показва от малко с какво иска да се занимава , понякога прескача от едно на друго или на трето , но си показва накъде се насочва.Работата на другите около него е да го подкрепят.Не знам досега някой започнал с рисуване изведнъж да е станал оперен певец или да свири на валдхорна.

да, не е като да отсечеш дърво и да кажеш на детето си: ето отсякох го, рискувах живота си, но съм добре!!!

Правилно . Това няма никакво значение . Важното е , че най-накрая се отървахме от този ултра досаден паразит и тъпата му мутра , която от сутрин до вечер е във всички новини ... отврат

Скрий се и стига глупости и дребнавости на простия българин сте демонстрирал, Иванго! Вече няма значение плювнята Ви!

Другият алпинист пък, Атанас Скатов, който се върна жив и здрав от Чо Ою и е трябвало да се срещне с Боян Петров под Еверест, е агроном. Яд ли те е?

Съжалявам за човека, но трябва да си е давал сметка, какво прави. Емоционални изпълнения и необмислени постъпки водят до лош край. А и какво от това, като изкачиш най-високите върхове? Ще си успокоиш ли егото?

И това ми било българка! С това поведение на лош мат'рял като вас до никъде не се стига!

Ти наред ли си ? Трябва ли аз да дам нещо за да се окаже , че мога да изкажа благодарност към човек , който за мен си е свършил работата.Благодаря му като българин затова , че се е постарал да свърши нещо полезно за друг българин.Какъв ти е проблема на теб точно ?

Ми що не живееш тука, ма?Вулва хипнотика

Е чак пък до никъде... Само до върховете на 8-хилядниците ХАХАХА

Нас дежурните плювачи Стефи и Иван го: На буква плюнка ли ви плащат или сте толкова психично зле, че го правите безплатно?

V kachestvoto si na chovek, iaruk individ (kakto vi haresva) gospodine. I vse pak, kakvo da tursi tam zoolog? Poklon pred pametta na Bojan. Bog da go prosti!

Ама нещо не му е стигнала енергията . Сигурно баш на нашия Боян му се е паднала по малка батерия

Ако това , което демонстрираш тук те кара да се чувстваш добре и пълноценна или пълноценен за теб вече е късно.

Безплатно . Безплатно . По убеждение

Трябва да си много прост и злобен в живота човек, съжалявам че си ми сънародник. Но злобата не прощава докато не ти се случи и на теб нещо ей така както си ходиш по улицата, щото хората и така загиват -никой не е застрахован от нищо. Дано си нещастен/на

В никакъв случай не казвам, че не заслужава да бъде спасен. Но отзвукът в България за великият българин Боян Петров е преувеличена. Това е нещастен случай, а не геройство. През 1984 г. ние българите вярвахме, че Христо Проданов се катери и бори за нас. Случаят с Боян Петров е различен и би трябвало емоциите да са по-обрани. Или казано по друг начин, не се чувствам ограбен от Шиша Пангма.

Срамота да се наречат "българи" Стефи и Иван, ама са ни от лошия "мат'рял" , какво да се прави.

Е как да го открият , като той сигурно се крие в някоя кръчма и чака жена му да събере парите на приятелите му преди да излезе и да избягат с тях . Всъщност точно на такъв човек ми изглежда този паразит

Кой да ти дам за пример? Айнщайн ли? Лиза Маиснер ли? Ами знаеш как е в академичните стеди, седиш си умуваш си, и ако ти хрумне нещо разтеглиш локум от него. Това е. Така е почнал Айнщайн. Много е имало от нашите в университета където е почнал и са му подали ръка, така стават хубавите неща.

Ти ревнуваш от популярността , която придоби случая ли ? Ох , горканчо .. искаш да се шуми и около тебе и затова пишеш каквото ти дойде тук.Сега разбрах.

От време на време трябва и да се мисли. Не става само по инерция, от кортуазия, по религиозни убеждения, в името на добрия тон и тем подобни либерални простотии.

Такива боклуци като вас и мижитурки оцеляват, щото си пият ракията , пърдят пред телевизора и плюят наляво и надясно. Засрамете се, човека носеше бг-знамето по планините и се гордееше да прослави БГ по този начин.

Не разбрах защо го търсят само от едната страна. Може да е прекосил върха и да е слязъл от другата страна. Може да е слязъл вече долу в ниското и да се лута отчаян в очакване да го спасят. Цялата акция за спасяването беше пиар.

Нищо чудно . Може да се е надрусал с гъби , да се е помислил за кондор и да е прелетял... Мда . Напълно възможно

Колкото и аз да мисля, че този спорт е рисков и безумен, факта е че тук трябва да замълчим хора и като българи и покажем състрадание. Човека носеше бг знамето и с гордост го показваше, и прославяше бг. Бъдете съсррадателни поне сега, скрийте плювните и злобата

тооочно, много точно!

Стефи, сигурно бачкаш по цял ден и те е яд на лентяите по планините! Не искаш да са пример на аудиторията тука, нали?

Не. Чисто и просто искам да живея сред здравомислещи сънародници. Нека изкажем съболезнования или някакви възхвали в зависимост от религиозните си убеждания и да прескочим идолопоклонничеството и култа към личността.

Вкарал си се в схеми и гледаш много филми, или просто ти би постъпил така. Ти си паразита, както виждаме! :-) у лево бегай!

Абе до някъде си прав , ама аз поне не мога да се сдържа , като гледам как се опитват да създадат герой от един обикновен глупак . Това си е направо жалка история

Много съм прост и тъп, и злобен, пърдя и пия ракия и гледам да плюя само, с първи клас образование съм, мразещ всичко и всички.

Ъхъ . Направо ще се пукна от завист . Хората живот си живеят (тези по-живите де ) , а ние само ядем и пием...

много лош извод, много лош.. в тон с фактът, че е бил атеист. Истински се надявам в предсмъртния си миг да е прозрял, че само Бог е един единствен. Но все пак, нека Господ му прости. Мир на душата му.

Не го правят герой, просто на всички ни е мъчно и ни се щеше да намерят този българин,който с гордост показваше бг знамето по върховете, от човешка гледна точка. Гледах интервюта с него -симпатяга е. Както казах -не разбирам този спорт, но ми се искаше да го намерят. В живота за всеки от нас има риск -дори в града

малко особен коментар, мила! Последния имам предвид, този за мен.

Това Ян-ко ще ми го разтълкуваш ли? Докосна ме...

А, виждам не си и много адекватен в отговора си, наркомаче си, а? Или пък с психично заболявабе? Коригирай лекарствата или влез в лудница, че си много зле!

Рожденный ползать — летать не может!..

Лекувай се! БОЛЕН МОЗЪК си!

Немаш грижа- Ян- ко- от старобългарски- "педерас" без Т:))))

Моля да ме извините, наистина. Имам немалко проблеми- първо съм мъж, който пише с дамско име, сещайте се защо, второ- хич не се харесвам- себе си, и живота си, моля оставете ми да си поплюя тука, то това ми е останало. Нямам друго:(

Какво те накара да мислиш така?

Цени и уважавай живота си и живота на другите. Пази здравомислие и разсъждение. Бъди милостив и щедър към нуждаещите се. Не посипвай допълнително със сол раните на страдащите. Не си прави кумири. И във всички винаги дръж второто място.- Първото е за Бога.

Мир на душата му и поклон пред ентусиазма му!!! Но все пак става дума за личен избор, с ясно съзнание...........

*във всичко и всички

никой не знае какво може да му се случи като излезе от дома си, а дори и в банята, нелепости стават и ние сме с ясното съзнание. Гаранция в тоя живот за нищо няма запомнете като коментирате - никой от нас не е застрахован, че утре ще е жив.

Взех го от друг сайт много много силно......: "Писателят Йордан Кроснаков написа открито писмо до Боян Петров, което публикуваме без никакво съкращение. Публикацията предизвика много одобрения и коментари в социалната мрежа. "Здравей, Бояне, Странно е. Пиша ти за втори път, без да те познавам. Това по-скоро се превръща в имагинерен разговор с теб и отчасти със самия мен. Не те познавах, бил съм на няколко твои презентации и почти винаги накрая оставах с горчив вкус в устата. Понякога думите ти звучаха надменно, прекалено самоуверено, дори бих казал цинично. Ала всъщност не знам. Странна порода сте алпинистите. Своего рода особняци, които ние обикновените хора трудно разбираме. Но знаеш ли, Бояне, истината е, че ти се възхищавах. Колко вечери стоях в малката си квартира, а всъщност обикалях целия свят. Тръгвах от базови лагери, проправях пъртини с теб, бях там, когато сваляше обувките си, за да разтриеш замръзналите си крака, любувах се на магичните изгреви над Хималаите, а вечер стоях буден в палатката и слушах как разговаряш със тишината. Но знаеш ли, имах един особено любим момент, който караше цялото ми същество да настръхва. Онзи момент, в който развяваше българското знаме високо над облаците. Тогава, сигурен съм, че дори и боговете настръхваха. Ала ти най-добре знаеш, колко нищожни сме пред могъществото на планината. Тя решава, не ние, дали ще ни допусне да вървим по снагата й, да докосваме белезите й, да достигаме върховете й. Не да ги покоряваме! И ти дълбоко в себе си знаеше, че може би един ден планината няма да те пусне надолу, ще те помилва и остави завинаги в своята ледена прегръдка. Този ден за съжаление дойде. Дали това е съдба, можем само да гадаем. Но за друго ти пиша. За онази другата порода хора, онези, чиито души са отдавна загубени. Когато новината се появи, вулканът изригна. Започнаха подигравките, обидите, "компетентните" мнения. Традиционните постове за бедните пенсионери, за болните деца, за това, че всъщност има толкова нуждаещи се хора, а ни занимават с един соросоид, с един диабетик, който по своя воля е тръгнал по баирите и логично е загинал. Стана страшно. Помията заля всичко. Мъчно ми е. Толкова ми е мъчно, че сърцата ни са сковани от злоба. Няма как да помогнем на всички. Но защо си толкова важен, Бояне? Защо трябва да помогнем на теб? Защо трябва да плащаме на хеликоптери да те търсят? Защо трябва да отваряме дарителски сметки? Онези 100 000 долара не оставят дребните душици да спят. И така посред нощ те стават и включват своите компютри. После пишат в търсачката Боян Петров и прочитат първите две изречения (все пак трябва да разберат кой си, за да започнат). "Боян Петров е български зоолог, еколог, спелеолог и алпинист, работещ в Националния природонаучен музей при БАН в София. Към 2017 г. той е българският височинен алпинист с най-много изкачени върхове над 8000 метра, общо 10." Ала всъщност, Бояне, ти си един будала. Защото, Бояне, ти не почиваш лятото в Гърция, ти не си на Тасос, Закинтос или Лимнос, ти си на Броуд Пик, К2 или Нанга Парбат. Какъв ти е проблемът, бе човек? И онези симпатяги, пишат ли, пишат. Няма лошо. Лошото е, че никога няма да разберат какъв човек стои зад твоето име. Иронично те наричат национален герой и ограничените им умове изпитват истинска наслада от тази така сполучлива шега. Те се смеят, а после си пускат "истинските" национални герои. Онези от ВИП Брадър. И нищо няма значение, Бояне. Нито, че си прославил България по целия свят, нищо, че си първият диабетик в света, който достига десет от най-високите върхове в света без кислород, без шерпи, често правейки пъртина за онези след него. И голяма работа, че някой си Райнхолд Меснер ти е изпратил видео поздрав за това, че си изкачил три осемхилядника за по-малко от 100 дни. Това е нищо, Бояне. Ако знаеш, те какво могат. Аз не съм алпинист, не съм катерач, дори не станах професионален футболист, въпреки, че се занимавах дълго време с футбол. И все пак те разбирам. Хора като теб се чувстват свободни само горе в планината, далеч от всичко и всички. Това е един особен вид свобода, тази, в която постигаш нирвана. Но също така, това е храна за душата, красота, която гали очите и спомени, в които сякаш се раждаш отново. И така се поражда онзи силен копнеж, да бъдеш там, както птицата копнее за небе. Сам със себе, да чуваш как снега хруска под краката ти и никъде около тебе да няма жива душа. Колко красиво и страшно, колко величествено и пагубно? За много хора това е лудост, неоправдан риск, глупост. Но е трудно да им обясниш, знам, знам, че е толкова трудно. Това е нещо, което трябва да усетиш със сърцето си, няма как да го предадеш с думи, колкото и красиви да са те. Но има хора, които разбират. Има хора, които подкрепят и най-важното има хора, които те изпращат всеки път със свити сърца, ала все пак пускат ръката ти, защото знаят, какво значи за теб това. Това, Бояне са хората от твоето семейство. И днес, когато прочетох думите на дъщеря ти, разбрах. Разбрах, че отвъд мъката и страданието има нещо много по-голямо и силно. "Той e там, където винаги е искал да бъде – в планината" - това казва твоята дъщеря. Колко болка и сила само в няколко думи. Едвам сдържам сълзите си. Върнах се толкова години назад, към едни други думи, които също накараха цялото ми същество да настръхне, да се надява, да се моли, макар да знае, че всичко вече е отдавна загубено: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е ОК, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! НЕ ЗА-СПИ-ВАЙ!!!" Ала, Христо заспа завинаги. Малко след като се срещна с Богинята майка. Първият български алпинист изкачил Еверест - сам и без кислород. Боян също заспа. Някъде под Шиша Пангма. Първият български алпинист изкачил 10 осемхилядника - сам и без кислород. Представям си и двамата в онзи момент, преди последният им дъх да издиша живота. Спокойни са очите им, гледайки към върха. Лека усмивка стопля за последно замръзналите им лица. Щастливи са. Планината покрива с бяла пелерина телата им. После им отдава чест. Слънцето се спуска бавно към своето леговище. Като митично чудовище, което трябва да поспи, преди отново да покаже своята мощ. Нощта идва нежно на пръсти. Звездите са толкова близо. Сякаш може да ги докоснеш с ръка. Красиво е. Красиво и толкова тихо. Спете, великани. Спете спокойно. Ние ще разкажем вашата приказка..."